Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. Б., срещу въззивно решение №1484 от 16.10.2017 г. по гр. д. №2009/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение №3007 от 21.07.2017 г. по гр. д. №5106/2017 г. на Варненския районен съд и са отхвърлени исковете на касатора срещу П. „С.”, [населено място], [община], област В., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. В. съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „главен счетоводител” на кооперацията и е от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. По делото е установено сключването на договор за възлагане на управлението на председателя на кооперацията. Той е сключен на 20.01.2017 г. и уволнението е извършено в деветмесечния срок от началото на изпълнението му. Без значение с оглед предметните предели на спора е и обстоятелството дали е налице или не специално овластяване на конкретно лице за представителство на кооперацията и сключване от нейно име на договор за управление, нито дали договорът е съобразен със залегналите в устава на кооперацията правила. Председателят на кооперацията се избира и неговото правоотношение възниква от избор. Това не означава, че неговите управленски правомощия не могат да бъдат уредени чрез договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Тази разпоредба е приложима за всяко предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка - поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица - служители от ръководството на предприятието. От съдържанието на визираната правна норма може да се направи извод, че законодателят е имал предвид сключването на договор за управление, който по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗК председателят на кооперацията, който е и председател на управителния съвет, се избира измежду членовете на кооперацията от общото събрание. В закона не е уредено дали с избрания за председател се сключва договор и какъв точно договор /трудов или граждански/, но несъмнено такъв договор следва да се сключи, тъй като едностранното волеизявление на общото събрание не поражда задължения за избрания за председател да изпълнява тази длъжност, а за това е необходимо и неговото съгласие. Взаимното съгласие на двете страни представлява съглашение по смисъла на чл. 8 от ЗЗД, т. е. договор. Законът не забранява този договор да бъде и трудов, стига да е спазена писмената форма за валидност по чл. 62, ал. 1 от КТ /чл. 107 от КТ/. Допустим е и граждански договор за управление с оглед функциите на председателя и на УС по чл. 26 и чл. 21 от ЗК, подобно на договорите с органите на търговските дружества, който договор съчетава елементи на договор за поръчка и изработка, доколкото освен, че се поемат задължения за извършване на правни действия /по управление и представителство на кооперацията/, но може да се уговори и постигането на определени стопански резултати. В конкретния случай сключеният между предприятието и новоизбрания председател договор за управление съдържа бизнес задача с три броя приложения – прогноза за 2017г. с икономически показатели за рентабилност, ефективност и ликвидност; отчет за приходите и разходите – прогноза към 31.12.2017г. и баланс прогноза към 31.12.2017г., включваща предприемане на действия по усвояване на банков кредит и разходването му за оборотни средства, инвестиции в подновяването, ремонт и закупуване на техника и в кравеферма; подновяване на машинния парк на кооперацията; разширяване на пряка продажба на собствена продукция чрез създаване на собствен магазин в [населено място]. Уговорено е да се постигнат определени стопански резултати.

Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че е доказано съществуването на договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ.

Ответникът по касационната жалба срещу П. „С.”, [населено място], [община], област В., оспорва жалбата.

С определение №565 от 09.07.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1484 от 16.10.2017 г. по гр. д. №2009/2017 г. на Варненския окръжен съд. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос относно приложното поле на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ и кои са субектите на потестативното право на уволнение поради сключване на договор за управление на предприятието. Прието е, че този въпрос е решен в противоречие с посочената практика на Върховния касационен съд

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Според представените с касационната жалба решения на ВКС основанието за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя по чл. 328, ал. 2 КТ се отнася за служители от ръководството на предприятието при сключен договор за управление. Такъв договор може да се сключи само в стопанско предприятие или организация, а не и в държавен орган или учреждение. Това основание се прилага на общо основание за управлението на търговските дружества, независимо от вида собственост. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на новия ръководител да сформира свой екип за изпълнение на поставените му стопански задачи.

В разпоредбата на чл. 83, ал. 1 КТ е предвидено, че длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. Ако въз основа на избор е възникнало трудово правоотношение на председателя на кооперация като нейн представител, то основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е неприложимо. След като управлението на предприятието е възложено не въз основа на договор за управление, а по трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, избор или конкурс, то предприетото уволнение на посоченото основание е незаконно.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

В. съд неправилно е приел, че с председателя на кооперацията - работодател е сключен договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. От представения по делото от ответника по иска трудов договор №13 от 30.12.2016 г., сключен на основание чл. 107 КТ във вр. с чл. 83 КТ е установено по безспорен начин обстоятелството, че е възникнало въз основа на избор трудово правоотношение между председателя и П. „С.”. По своето естество това е договор на трудовото право, с което се допълва и уточнява по взаимно съгласие на страните съдържанието на възникналото вече изборно трудово правоотношение. В съответствие с принципа за договорна свобода страните по трудовото правоотношение, възникнало въз основа на избор, могат да постигнат съгласие по най-различни въпроси, включително и за това да сключват други договори, с които да уговорят конкретни цели относно управлението на предприятието. Така в разглеждания случай в чл. 3.1 от договора страните са постигнали съгласие и впоследствие са сключили „допълнителен договор за управление”. Това обаче не означава, че трудовото правоотношение на председателя на кооперацията, възникнало въз основа на избор, е прекратено и е заменено с гражданско правоотношение, което му дава право да уволнява на основание чл. 328, ал. 2 КТ.

Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното за незаконността на уволнението трябва да се уважат предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „главен счетоводител” и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за процесния период от 24.02.2017 г. до 21.07.2017 г. възлиза на 6 053.48 лв., поради което предявеният иск с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ също трябва да бъде уважен за тази сума.

Съобразно изхода на спора на ищеца трябва да се присъдят 2 196.67 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, а ответникът трябва да бъде осъден да плати държавна такса и разноски на ВКС в размер на 713.21 лв.

На ищеца не следва да се присъждат претендираните разноски като „пътни разходи” и „разходи за престой”, защото отговорността по чл. 78 ГПК е ограничена. Тя включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат или юрисконсулт, ако страната е била представлявана от такъв. Тази отговорност изключва всякакви други направени разходи и пропуснати ползи от страната по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1484 от 16.10.2017 г. по гр. д. №2009/2017 г. на Варненския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Д. П. С., [населено място], извършено със заповед №24 от 23.02.2017 г.

ВЪЗСТАНОВЯВА Д. П. С., [населено място], на предишната работа „главен счетоводител” в П. „С.”, [населено място], [община], област В..

ОСЪЖДА П. „С.”, [населено място], [община], област В., да заплати на Д. П. С., [населено място], на основание чл. 225, ал. 1 КТ 6 053.48 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 24.02.2017 г. - 21.07.2017 г. заедно със законната лихва от 18.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2 196.67 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА П. „С.”, [населено място], [община], област В., да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса и разноски 713.21 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.