Решение №88/31.01.2024 по нак. д. №1075/2023 на ВКС, НК, III н.о., докладвано от съдия Даниел Луков

Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

София, 31 януари 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Медарова

ЧЛЕНОВЕ: Невена Грозева

Даниел Луков

при участието на секретар Н. П. и в присъствието на прокурора от ВКП Р. С., като изслуша докладваното от съдията Д. Л. наказателно дело № 1075/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. М. срещу въззивно решение № 133 от 21.09.2023г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 134/2023г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав. Твърди се, че съдът в мотивите си не бил взел становище по направените от защитата възражения, както и че е допуснал нарушение по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Намерените наркотични вещества не се установявало да са били иззети именно от обектите, посочени в протоколите за претърсване и изземване, а дори и да било така, то не се доказвало по делото, че експертите са изследвали именно тези иззети вещества. Въззивният съд бил игнорирал възраженията на защитата, че първоначално св. К. бил извършил полицейска проверка на автомобила на подсъдимия само в присъствието на бащата на последния, при която бил открил полиетиленово пликче, съдържащо жълтокафеникаво прахообразно вещество, че не ставало ясно как това вещество е било запазено и защо впоследствие в протокола за претърсване и изземване било отразено зеленикаво на цвят вещество. Оспорва се извършването на претърсванията и изземванията от автомобила, дома и къщата в [населено място] като такива в случаите на неотложност, поради което и се явяват опорочени. Липсвал законен повод за извършване на полицейската проверка на автомобила на подсъдимия, като възраженията на защитата в тази насока не били коментирани. Оспорва се възможността да бъде проследен начина на изземване на наркотичните вещества и тяхната идентичност до момента на предаването им на експерта за изледване, което било подминато от апелативния съд. Иззетите веществени доказателства не били предявени на поемните лица, което водело до тяхната негодност като доказателства по делото. Възразява се и срещу кредитирането на назначената от първоинстанционния съд тройна съдебно – почеркова експертиза, като безмотивно на защитата било отказано назначаването на петорна такава. Протоколът за претърсване и изземване, осъществено в [населено място], бил опорочен и от обстоятелството, че същият бил съставен от некомпетентен орган, а не от разследващия по делото полицай. Твърди се, че подсъдимият не е автор на твърдяното от прокуратурата престъпление, тъй като не само той е имал достъп до местата, на които са открити наркотичните вещества. Погрешно били интерпретирани показанията на св. Т., като неправилно съдът бил приел, че тя има преки впечатления, тъй като показанията й се отнасяли до един предходен период. Възразява се и относно годността на депозираните от св. Т. показания предвид данните за нейното психично състояние. Настоява се, че присъдата и решението са постановени въз основа на предположения, тъй като по делото не било установено по категоричен начин кой е собственик на намерените наркотични вещества. От това нарушение се извежда и нарушението на материалния закон. Въззивният съд отказал събирането на доказателства, с което нарушил чл. 13 от НПК, тъй като се лишил от доказателства за събитията, поставили началото на разследването срещу подсъдимия. Претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание се аргументира с наличните по делото смекчаващи обстоятелства, с личността на подсъдимия-с висше образование, както и с продължителността на процеса срещу него.

Настоява се за отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд, алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.

Подсъдимият М. се явява пред касационната инстанция. Защитникът му адв. А. поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения, като представя и писмена защита с преповтаряне на доводите от касационната жалба.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 71 от 09.12.2022г. на Окръжен съд - Варна, постановена по н. о.х. д. № 790/2021г., подсъдимият Д. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, както и по направените по делото разноски, които е възложил за плащане на подсъдимия М..

По въззивни жалби от защитника на подсъдимия адвокат Г. М. и лично от подсъдимия М., с въззивно решение № 133 от 21.09.2023г. на Апелативен съд – Варна, постановено по внохд № 134/2023г. по описа на същия съд, присъдата е била изцяло потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По отношение искането в касационната жалба за нарушение на материалния закон и процесуални нарушения, довели до осъждането на подсъдимия М..

Оплакванията са напълно идентични с тези, релевирани с въззивните жалби и допълненията към тях пред апелативната инстанция. Същите са обсъдени и мотивирано отхвърлени от Варненския апелативен съд като неоснователни с аргументи, които настоящият състав на Върховния касационен съд споделя напълно. Изложената от въззивния съд фактическа обстановка по случая, както и направените в тази връзка доказателствени изводи не подлежат на касационен контрол. Върховният касационен съд не разполага с правомощието да обсъжда и подлага на самостоятелен анализ събраните по делото доказателства, както и да променя фактите по делото, изключая случаите по чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, какъвто настоящият не е. На касационна проверка подлежат законосъобразното провеждане на правилата за събиране на доказателствата, тяхната правилна проверка и възприемане от съда, чийто акт се атакува. В рамките на аналитичната си дейност, Варненският апелативен съд не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а е оценил последните според действителното им съдържание и значение. Не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които би довело до фактически изводи, различни от установените от въззивната инстанция.

Аргументирано и в съответствие с доказателствените материали въззивният съд е отговорил на правените и пред него възражения от защитата на подсъдимия М. относно годността на протоколите за претърсване и изземване в трите обекта, както и удостоверените с тях процесуално-следствени действия. Правилно е било прието, че съставените три протокола за претърсване и изземване са били изготвени в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Същите изхождат от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, и по реда, уреден в чл. 129 от НПК. Поради това, както правилно е отразил в своето решение контролираният съд, съгласно чл. 131 от НПК те се явяват доказателствени средства за извършване на съответното действие по разследването, за реда, по който тези действия са били извършени и за събраните по този начин доказателства. Не може да се сподели заявеното в касационната жалба, че иззетите веществени доказателства по време на извършване на тези процесуално-следствени действия не са били предявени на поемните лица, поради което и са негодни да служат като доказателства по делото. В тази насока правилно и аргументирано въззивния съд е взел отношение по това възражение, правено и пред него. Допълнително ВКС намира за нужно да добави, че иззетите предмети по време на трите претърсвания и изземвания от управлявания от него автомобил, от апартамента в [населено място] и от къщата в [населено място] са били предявени на присъстващите по реда на чл. 163, ал. 6 от НПК и видно от протоколите, съставени в хода на тяхното извършване, те са били подписани без никакви възражения от поемните лица. Впоследствие поемните лица са били разпитани като свидетели по делото и мотивирано въззивният съд е защитил тезата си защо кредитира само част от техните показания, респективно е отговорил на възраженията на защитата на подсъдимия защо не кредитира показанията на поемните лица в останалата им част.

Категоричен и в съответствие с доказателствените материали по делото е дадения в мотивите на АС – Варна отговор на възраженията, направени от подсъдимия и неговата защита, относно проследимостта на веществените доказателства от момента на тяхното изземване от трите обекта, до представянето им на съответния експерт. Аргументите са подробни и задълбочени и не се налага тяхното допълване или коригиране. Важното е, че у страните и съда не остава никакво съмнение относно идентичността на иззетите по време на претърсванията и изземванията наркотични вещества и предадените за изследване на експертите по назначаваните експертизи.

Не се констатира допуснато нарушение и по чл. 161 от НПК. По делото хронологично е установено, че най-напред подсъдимият е бил спрян за полицейска проверка за управление на автомобил след употреба на наркотични вещества, за което впоследствие, в отделно производство, е бил и осъден. Това от своя страна е дало основание на разследващите органи да пристъпят, в условията на неотложност, към извършване на претърсване и изземване най-напред от управлявания от подсъдимия автомобил, а след това и в обитаваното от него жилище и в къща в [населено място]. Вън от съмнение, при непредприемане на такива действия е била налице реална възможност подсъдимият да изхвърли държаните от него с цел разпространение наркотични вещества, поради което и това се е явявала единствена възможност за органите на досъдебното производство да съберат и запазят уличаващите подсъдимия доказателства. А видно от материалите по делото, още същия ден протоколите за претърсване и изземване на трите обекта са били докладвани на дежурен съдия при ОС – Варна, който със свои разпореждания от следващия ден ги е одобрил и така процедурата по чл. 161, ал. 2 от НПК е била спазена.

Внимание е било отделено от контролирания съд и на възражението, че съставеният протокол за претърсване и изземване в къща в [населено място] е опорочен поради извършването на това действие по разследването от друг разследващ полицай, комуто това не било възложено по съответния ред, поради което и същият следвало да се изключи от доказателствената съвкупност. На това възражение правилно е отговорено, че съгласно нормата на чл. 218, ал. 1 от НПК, когато е необходимо, разследващият орган може да поиска от друг разследващ орган да извърши отделни действия по разследването. За това не е необходима санкция на наблюдаващия прокурор, а и видно от самите протоколи за претърсване и изземване и по –конкретно двата протокола от [населено място] и [населено място], тези две действия са били извършени в един и същи ден, почти по едно и също време, което, предвид и създадените условия на неотложност на случая, са предполагали бързина при реакцията на разследващите органи. В този смисъл е и Р № 385/26.10.23г. на ВКС по нд № 285/23г. на І н. о.

Правилно апелативният съд не е ползвал при постановяване на своя съдебен акт документите от извършената първоначално на подсъдимия полицейска проверка от св. К., тъй като това не са годни доказателствени средства по смисъла на НПК. В тази връзка оплакването на защитата на касатора не може да бъде споделено на това основание.

Защитата акцентира, че едно от веществата, иззети от автомобила на подсъдимия, било описано в различните документи с различен цвят - от жълтокафеникаво през зеленикаво до бежово и кафяво. Касае се до веществото, иззето като веществено доказателство № 1 в протокола за претърсване и изземване от 31.05.2019г., намиращ се на л. 61 от ДП. Въззивният съд много внимателно е проследил в документите по делото дали се касае до едно и също вещество от момента на неговото изземване до предаването му на експерта за изследване и категорично е дал утвърдителен отговор, който настоящият състав на ВКС споделя напълно. Допълнително следва да се посочи, че в постановлението за възлагане на експертиза, намиращо се на л. 90 от ДП, е отразено, че на експерта се предоставя за изследване ВД един брой хартиен плик, който е запечатан с печат на БНТЛ при ОД на МВР – Варна, с надпис“ВД – амфетаминови производни, ведно с опаковките - ДП № 674/2019- Второ РУ-Варна“. В този плик е имало приложена експертна справка, както и полиетиленово пликче, съдържащо зеленикаво вещество(описано в експертна справка № 269/31.05.2019г. на БНТЛ при ОД на МВР-Варна като кафяво на цвят влажно кристално вещество, съдържащо се в прозрачно целофаново пликче), което е било иззето при претърсване и изземване от лекия автомобил, управляван от подсъдимия. Същото това вещество е било обект на изследване и от експерта И., която в своята експертиза го е определила като бежово на цвят, в което се съдържат както амфетамини, така и метамфетамини. При ясната проследимост на идентичността на иззетото веществено доказателство от подсъдимия с предаденото за изследване на експерта, субективното отразяване на неговия цвят от различните лица, които са го описвали, е без правно значение.

Не намира опора в доказателствените материали възражението, че съдът не бил обсъдил защо дава вяра на заключението на назначената пред първата инстанция тройна съдебно-почеркова експертиза. Напротив, апелативният съд е сравнил единичната и тройната съдебно –почеркови експертизи, анализирал е заключенията и след като е достигнал до извод, че единичната експертиза не е обоснована и възниква съмнение за нейната правилност, е дал доверие на тройната експертиза и в решението си подробно и аргументирано се е мотивирал защо. Не е допуснато нарушение с отказа на второстепенния съд да назначи петорна съдебно –почеркова експертиза. ВКС е имал повод и друг път да отбележи, че не всяко доказателствено искане следва да се уважава, а само онези от тях, които са относими към предмета на доказване и биха допринесли за изясняване на обстоятелствата по делото. Отказът да бъдат събрани доказателства по искане на подсъдимото лице не всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Такова би било налице, ако отхвърлянето на доказателствените искания е немотивирано или то е довело до непопълване на доказателствената основа по делото, или най-сетне е довело до невъзможност да бъдат проверени събрани доказателства. Нито една от тези хипотези не е налице в случая, тъй като както съставът на първата, така и на въззивната инстанция са мотивирали отказа си да назначат петорна съдебно-почеркова експертиза по делото. Този им отказ не е довел до опорочаване на доказателствената маса по делото, нито пък е лишил страните от възможността да бъдат проверени вече събраните по делото доказателства, поради което и не е рефлектирал върху правото на подсъдимия М. да докаже своята защитна теза.

Настоящата инстанция възприема като неоснователни и доводите на защитника на подсъдимия за постановяване на решението въз основа на предположения поради обстоятелството, че не било установено по категоричен начин кой е собственик на наркотичните вещества, тъй като не само подсъдимият имал достъп до помещенията, от които те са били иззети. Апелативният съд е изложил съображенията си в тази насока, като валидно събраните в хода на съдебното следствие пред окръжния съд доказателства са били обсъдени подробно в тяхната съвкупност и не се констатират отклонения от правилата на формалната логика при тяхното ценене и обсъждане. В съответствие с цялата доказателствена съвкупност е било прието, че достъп до къщата в [населено място] към инкриминираната дата е имал само подсъдимият и този извод на въззивния съд не е произволен, а почива на обсъдените свидетелски показания и установеното, че подсъдимият е предоставил ключовете и дистанционното управление за алармената инсталация за достъп до всички помещения в тази къща. Същото се отнася и до управлявания от него автомобил и стаята в апартамента му в [населено място], за която в протокола за претърсване и изземване лично баща му е отразил, че „това е стаята на Д. сина ми“.

Не се споделя и заявеното в касационната жалба, че показанията на св. Т. са били интерпретирани погрешно и въобще че те са негодни предвид нейното психично състояние. В тази връзка съдилищата по фактите са положили усилия, включително и чрез назначаването на комплексна СППЕ по отношение на нея, за да обосноват извода се за надеждност и достоверност на нейните показания. Те не са били тълкувани и интерпретирани изолирано, а са били подложени на задълбочен анализ и съпоставка с останалите събрани поделото доказателства, включително и с установеното от протоколите за претърсване и изземване.

Съдът е извършил самостоятелен доказателствен анализ, в резултат на който е приел за безспорно установено както извършеното престъпление, така и неговото авторство в лицето на подсъдимия М.. Касационната инстанция не съзира пропуски в аналитичната дейност на съда, които да рефлектират върху правилното и законосъобразно вземане на решение по вътрешно убеждение. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно, съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не се установяват пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние.

Не е останала встрани от вниманието на съда и доказателствената обезпеченост на изискуемата от закона специфична цел за държане на високорисковите наркотични вещества. Количеството, намерено в дома, обитаван от подсъдимия, в управлявания от него автомобил и в къщата в [населено място], което е значително, различните видове наркотични вещества, намерените в [населено място] лабораторни вещи за производство на наркотици и показанията на свидетелите Т. и К., определят като верен извода на въззивния съд, че държаните от подсъдимия М. високорискови наркотични вещества са с цел тяхното разпространение, а не за негова собствена употреба

Претендираното с жалбата нарушение на материалния закон е заявено като последица от допуснатите според защитата нарушения на процесуалните правила, рефлектиращи върху процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав. Касационният съдебен състав намира, че при установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалния закон е бил приложен правилно от въззивния съд, което не предполага намесата на касационната инстанция.

Не могат да бъдат споделени твърденията в касационната жалба, че е налице допуснато нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. АС - Варна е приел, че наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства. Като такива апелативният съд е ценил всички изложени от касационния жалбоподател в неговата жалба до ВКС обстоятелства, а именно касае се до лице с чисто съдебно минало, ниската цена на намерените наркотици и сравнително малкото им количество. Била е отчетена и претендираната с касационната жалба продължителност на воденото срещу него наказателно производство. Отчитайки всички тези факти, решаващият съд е приел, че отмереното от първата инстанция наказание от три години лишаване от свобода не е завишено, то е към минимума, предвиден в санкционната част на приложимата наказателноправна норма и липсват обстоятелства, които да са останали извън вниманието на въззивния съд и които да обуславят допълнително смекчаване на наложеното на подсъдимия наказание.

Искането за оправдаването на дееца по обвинението, за което е осъден, може да бъде уважено от касационния съд единствено в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК - когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Извън тази хипотеза, в правомощията на касационния съд е да провери доколко вътрешното убеждение на контролираната инстанция (което е суверенно нейно право) е формирано при стриктно спазване на процесуалните правила, гарантиращи неговата правилност, а това са основно нормите, регулиращи процеса на събиране, анализ и оценка на доказателствените източници.

В заключение - крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към решението си апелативният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата на подсъдимия М. и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Съдът е изложил съображенията си по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 133 от 21.09.2023г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 134/2023г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
  • Даниел Луков - докладчик
Дело: 1075/2023
Вид дело: Касационно наказателно дело
Колегия: Наказателна колегия
Отделение: Трето НО
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...