Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

София, 29.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове: 1. Бисер Троянов

2. П. Ш. секретаря Г. И. и с участието на прокурора К. С. разгледа

докладваното от съдия Троянов н. д. № 644 по описа за 2023 г.

Касационното производство е образувано по протест на Шуменската окръжна прокуратура и касационна жалба от подсъдимия Б. И. Я., чрез защитниците му адвокатите М. М., Л. А. и Ф. Л., против въззивна присъда № 5 от 17.03.2023 г. по в. н.о. х.д. № 403/ 2022 г., по описа на Шуменския окръжен съд.

В протеста са изложени доводи за неправилно приложен материален закон с оправдаването на подсъдимия по обвинението му по чл. 355 от НК и липса на мотиви, според касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Прокуратурата счита, че въззивното решение в атакуваната му част е противоречиво за несъставомерността на деянието и липсват мотиви защо поведението на подсъдимия не е престъпно, а представлява административно нарушение, за което е санкциониран. Предлага въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане.

С касационната жалба се претендира нарушение на материалния закон, поради законови промени в състава по чл. 355 от НПК, по който подсъдимият е оправдан. Настоява за отмяна на наложените с въззивната присъда административни наказания и за потвърждаване на оправдателната част.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и изразява становище за неизпълнени процесуални задължения от въззивната инстанция, които обуславят липса на мотиви за степента за обществената опасност на действията на подсъдимия. В условията на алтернативност се посочва, че ако не се констатират съществени процесуални нарушения, то въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б. И. Я. и неговият защитник адвокат М. М., оспорват протеста и предлагат атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила в оправдателната му част, като наложените на подсъдимия административни наказания да бъдат отменени.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите протест и жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С присъда № 4 от 06.10.2022 г., по н. о.х. д. № 2057/ 2021 г., Шуменският районен съд, ІІ състав признал подсъдимия Б. И. Я. за виновен в това, че на 30.10.2021 г., в [населено място], нарушил правила и мерки, издадени от министъра на здравеопазването, против разпространяването и появяването на заразна болест по хората – вирус Covid-19, като влязъл в 8 търговски обекта без поставена защитна маска на лицето и без да представи валиден документ за ваксинация, преболедуване или изследване, като деянието е извършено по време на епидемия и пандемия, свързани със смъртни случаи, поради което и на основание чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и десет хиляди лева глоба. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода отложил за изпитателен срок от 4 години, на основание чл. 66 от НК. Със същата присъда подсъдимият бил оправдан по обвинението за извършено по същото време и място хулиганство по чл. 325, ал. 2, във в. с ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК.

С нова присъда № 4 от 17.03.2023 г., по в. н.о. х.д. № 403/ 2022 г., Шуменският окръжен съд отменил, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 и 4 от НПК, първоинстанционната присъда в осъдителната част и признал подсъдимия за невинен по обвинението му за извършено престъпление по чл. 355 от НК, и му наложил, на основание чл. 209а от Закона за здравето, осем административни наказания глоба по триста лева, за нарушения на чл. 63, ал. 4 от закона, за всеки от посетените търговски обекти, без поставена защитна маска на лицето и представен документ по изискванията на въведените правила.

1. Касационният протест е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен.

Инкриминираното поведение на подсъд. Я. формално осъществява признаците на състава по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. Поведението на подсъдимия не разкрива висока степен на обществена опасност на деяние, като под формата на граждански протест той е изразил своето лично несъгласие и неодобрение с въведените противоепидемични мерки в страната. В случая, обществените отношения се оказват засегнати в малозначителна степен, а протестното поведение с израз на мнение няма характера на престъпно.

С поведението си подсъд. Я. многократно е нарушил забраната по чл. 209а от Закона за здравето (ЗЗ). По делото категорично е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е влязъл без маска в 8 търговски обекта, с което е нарушил административното задължение по чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето посетителите да носят маска или да представят документ за преболедуване от вирусно заболяване, ваксинация или здравно изследване. Въззивният съд е направил вярна преценка за административноправния характер на отделните деяния и правилно е приложил закона, налагайки отделни глоби в минимално допустимия размер. Материалният закон е приложен правилно.

2. Касационната жалба на подсъдимия Б. Я. е процесуално допустима. Подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледана по същество касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.

Доводите от жалбата оспорват носенето на наказателна отговорност по чл. 255, ал. 2 НПК, заради редакцията на състава на престъплението. В съдебно заседание се претендира, че административна отговорност е една за посетените 8 обекта и неправилно подсъдимият е санкциониран за извършени осем административни нарушения по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, защото нарушението е едно.

2.1. Съставът на престъплението по чл. 355, ал. 1 от НК е променян неколкократно, предимно в санкционната му част (ДВ, бр. 28/09.04.1982г.; бр. 10/05.02.1993г.; бр. 92/27.09.2002г. и бр. 103/23.11.2004г.), но с допълнението от 14.03.2020 г. (ДВ, бр. 23/2020г.) е променена диспозицията на правната норма, като новите признаци от обективната страна на деянието са налагали още тогава съгласуване на останалата част от пояснението, защото са в множествено число. Очевидно е, че се касае до законодателно недоглеждане и липса на прецизност в работата на държавния орган. Със единствения параграф на ЗИД НПК (обн.ДВ, бр. 23/2020г.) са добавени думите „правила и мерки“, но е изпусната запетаята пред тях, защото след думата “наредба“ следва изброяване, а следващата част от изречението е оставена в ед. ч., вместо в мн. ч. И макар теоретичното схващане за наказателноправните норми е те да бъдат ясно формулирани, за да се избегне противоречиво прилагане, в случая граматическите пропуски в чл. 355, ал.1 НК не налагат корективно тълкуване. Противоречия в съдебната практика няма, което е показател за правилно правоприлагане. Допуснатата законодателна непрецизност не е отстранена впоследствие, дори и с последващото изменение на законовата норма (ДВ, бр. 28/24.03.2020г.). Съставът по чл. 355, ал. 1 от НК е формално престъпление, защото престъпните последици от деянието не са предвидени като признак от обективната страна (престъпен резултат). Изпълнителното деяние се осъществява с действие или с бездействие, чрез което се нарушава норма от „наредба правила или мерки, издадена против разпространяването или появяването на заразна болест по хората“.

Смисловото тълкуване на така очертаните признаци от състава на престъплението позволяват еднозначно да се приеме, че правното задължение за лицата е регламентирано в три различни, един спрямо друг, акта – наредба, правила и мерки. Националното ни право не познава юридически акт, озаглавен „наредба-правила“, тъй като в чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, издаван за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен (закон, постановление). Думите „правила“ и „мерки“ са легални термини, защото се употребяват в закона, но нямат специфично правно съдържание. Затова те следва да се разбират в общоупотребимият им смисъл. Диспозицията на чл. 355, ал. 1 от НК е банкетна норма и препраща към други нормативни и ненормативни актове извън кодекса. И тъй като наредбата, правилата и мерките са свързани с здравеопазването, защото са издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, следва да бъдат търсени в съответната област. Инкриминираните с обвинението две заповеди на министъра на здравеопазването (с №№ РД-01-743/31.08.2021г. и РД-01-865/19.10.2021г.) представляват общ административен акт, с които се въвеждат задължителни за гражданите противоепидемични мерки – временна забрана за провеждане и посещаване на мероприятия, публични дейности и публични институции, както и задължение за носене на защитна маска, а така също и въвеждат някои временни правила при които се изключват въведените мерки (ваксиниране, преболедуване от Ковид-19 или медицинско изследване с отрицателен резултат и мн. др.).

Касационният съд намира, че законовият текст на чл. 355 от НК е достатъчно ясен, въпреки проявената законодателна неточност. Конкретни прояви на неяснота на обвинението или на нарушение на материалния закон могат да бъдат търсени на друга плоскост, а не на допуснатото невнимание в дейността на народното събрание.

2.2. Въззивният съд е приложил правилно административния закон, като е установил, че извършените деяния представляват административни нарушения по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, и е санкционирал подсъд. Б. Я. с глоба от 300 лв. за всяко едно от тях поотделно. Това е така, поради правилото на чл. 18 от ЗАНН. Съгласно нормата, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Възраженията на подсъдимия в съдебно заседание, че деянието следва да бъде санкционирано с едно административно наказание, са неоснователни.

Предвид изложените съображения не са налице основания за намеса на ВКС. Въззивната присъда като правилна и законосъобразна подлежи на потвърждаване.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 5 от 17.03.2023 г., по в. н.о. х.д. № 403/2022 г., по описа на Шуменския окръжен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.