Р Е Ш Е Н И Е

№ 155

гр. София, 29.03.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. З

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ж. Н

2. П. Ш

при секретаря …… Г.И ………………………………………… в присъствието на прокурора С. …………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж.Н …………………………………………… наказателно дело № 627 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимия Е. Д. П. и жалба на частния обвинител и граждански ищец – Т.НЧивиев, чрез повереника му, против решение № 130 от 21.04.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 546/2019 г.

В жалбата на защитника (адв.. В) са наведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Твърди се, че съдът е направил погрешен извод за липсата на основания да приложи института на неизбежната отбрана в рамките на фактическите обстоятелства, установени по делото, а именно: че миг преди подсъдимият да хвърли камъка, причинил фаталното увреждане, пострадалият бил в непосредствена близост до подсъдимия с вдигната и приготвена за удар метална палка, която според защитника представлява изключително сериозно оръжие в ръцете на командос, какъвто бил пострадалият Ч. (участвал в състава на Френския чуждестранен легион); че секунди преди фаталния край на инцидента той взел ключовете от автомобила на подсъдимия и демонстративно го приканвал да се приближи, за да си ги вземе; че целта, преследвана чрез вземането на ключовете, била да накара подсъдимия да се приближи в непосредствена близост; че при приближаването на подсъдимия с камъни в ръце, пострадалият замахнал с палката...