РЕШЕНИЕ

№ 57

гр.София, 19 април 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

ХРИСТИНА МИХОВА

при участието на секретаря М. Н и прокурора от ВКП МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия Х. М наказателно дело № 161 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство пред ВКС е образувано по жалба на защитника на подсъдимата В. Я. - М. срещу въззивно решение № 42, постановено на 10.01.2017 год. по ВНОХД № 50/2016 г., по описа на Софийски апелативен съд, НО, 6-ти състав. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Твърди се, че предходните съдебни инстанции са използвали вероятности, при формиране на изводите си за осъществяване на деянието от субективна страна, като при изграждане на вътрешното убеждение на съда не са били обсъдени всички значими за правилното решаване на делото факти и обстоятелства, подробно посочени в жалбата и не било отговорено на направените в тази насока възражения от защитата. Това довело до неправилно приложение на закона, като въпреки липсата на субективна съставомерност на деянието, подсъдимата била призната за виновна. Отправя се упрек към въззивния съдебен състав и затова, че неправилно е наложил на подсъдимата наказание глоба, като разширително е тълкувал разпоредбата на чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, с оглед визираните в нея правомощия на контролно-решаващата въззивна инстанция. С налагането на кумулативно предвиденото наказание за пръв път от въззивната инстанция, се стеснявала възможността на защитата за инстанционен контрол, а и това следвало да стане с присъда, а не с решение. В жалбата се твърди и че въззивният съд не е...