РЕШЕНИЕ

№ 42

гр.София, 23.01.2026 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Александра Чолакова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 1119 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Общинско предприятие “Общинска охрана“, представлявано от директора Д. П., чрез юрисконсулт К. М., срещу въззивно решение № 1558 от 19.12.2024 г., постановено от Пловдивския окръжен съд, по въззивно гр. д. № 2441/2024 г.

Касационното обжалване е допуснато по следния въпрос: какви са задълженията на въззивния съд при обсъждане на доказателствения материал по делото и при формиране на фактическите изводи по спора.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: Въззивният съд е втори по ред по съществото на спора и, когато пред него, по надлежен ред, е изнесен спорът относно фактите по делото, той е длъжен, в рамките на сезирането, да ги установи, като прецени относимите и допустими доказателствата заедно и поотделно, без да преиначава или да обсъжда избирателно само някои от тях, а други да игнорира. Анализът трябва да бъде осъществен по вътрешно убеждение, което от своя страна да почива на приложимия закон, логическите и житейски правила. Решение, в което съдът формира вътрешното си убеждение, без да се съобрази с правилата на формалната логика, опита и научното знание, е необосновано и съставлява нарушение на съществени процесуални правила (ТР № 1 от 17. 07. 2001 г. на ВКС, т. 12). Фактическите изводи трябва да се извеждат последователно, при съобразяване с последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес. Доказването на релевантен факт може да бъде осъществено, както с...