РЕШЕНИЕ

№ 127

гр. София,

25.02.2026 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря К. Цветкова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 4024 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 183 от 11.07.2025 г. по в. гр. д. № 187/2025 г. на АС – В. Т. с което са уважени частично искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, в частта, с която е уважен иск по чл. 2 ЗОДОВ и е присъдено обезщетение на Т. С. В. за претърпени от него имуществени вреди от незаконно наказателно преследване по въпроса: при определяне обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване, представляващи пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, следва ли да бъде уважен иска ако ищецът не е доказал възможността за сигурното им настъпване.

Жалбоподателят - Прокуратура на Р. Б. чрез процесуалния си представител, излага съображения за неправилност и на постановеното въззивно решение в частта му, с която е уважен предявения иск.

Ответникът в касационното производство – Т. С. В. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е представил писмено становище, а не се е явил и в откритото съдебно заседание.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд с обжалваното решение, в частта, която е допусната до касационно обжалванеq като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Т. С. В. сумата в размер на 31 333,32 лв. представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, наказателното производство, което е прекратено поради липса на извършено престъпление иска, като е отхвърлил иска за сумата над присъдените 31 333.32 лв. до претендираните 40 485.06 лв.

Въззивното решение, в частта с която съдът е отхвърлил иска над присъдените от първостепенния съд 31 333.32 лв. до претендираните 40 485.06 лв. е влязло в законна сила – чл. 296, т. 2 ГПК.

Установено е по делото, , че на 13.01.2023 г. в [населено място] С. В. като водач на МПС бил спрян за проверка от полицейски служители при ОД МВР – Плевен и при тестването му за употреба на наркотични вещества с „Дрегер дръг тест 5000“ бил отчетен положителен резултат за наличие на метамфетамин. Това обусловило издаването на акт за установяване на административно нарушение и съответно отнемане на свидетелството за правоуправление на В..

Констатирано е, че на 16.01.2023 г. било образувано ДП № ЗМ 23/2023г. по описа на 02 РУП – Плевен, преписка № 347/23г. на РП – Плевен, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител и по него няма привлечено лице в качеството на обвиняем и незабавно е била назначена токсико-химичната експертиза, която едва на 14.12.2023 г. е дала заключение, че във взетите за изследване от ищеца В. кръвна проба и проба от урина не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

Установено е, че с оглед извода на вещото лице делото е било изпратено от разследващия орган в РП – Плевен с мнение за прекратяване и впоследствие с Постановление от 05.01.2023 г., ДП № ЗМ 23/2023 г. е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради липса на извършено престъпление. Постановлението е влязло в сила на 29.01.2024 г.

Съдът посочил, че лишаването му от свидетелството за управление на моторно превозно средство е осуетило възможността на ищеца да престира труд по своята професионална квалификация и да осигурява средства за издръжката на семейството си и на дъщеря си – студент в София. Съдът е приел, че по делото е установено, че ищецът В. е работил по трудов договор с изпитателен срок с немското дружество FD GUTMANN, със седалище в [населено място] ам Майн, Бавария, на длъжността шофьор при договорено месечно възнаграждение в размер на 2 249 евро, което правоотношение е възникнало на 03.11.2022 г. и е имало срочен характер – за срок от една година. Приел е също така, че трудовото правооотношение е било прекратено предсрочно от работодателя на 16.01.2023 г., което се установява от писммо, озаглавено като „Потвърждение“/приложено по делото пред I – инстанция лист 50/, в което е посочено, че правоотношението между страните е било прекратено поради отнемане на свидетелството за управление на МПС на работника. Съдът е счел, че действително на тази дата трудовото правоотношение е било прекратено като логична последица от отнемането на 13.01.2023 г. на свидетелството за правоуправление на ищеца, назначен да изпълнява трудови функции, изискващи притежаването на валидно такова.

Допуснато е касационно обжалване, в частта, с която е уважен иск по чл. 2 ЗОДОВ и е присъдено обезщетение на Т. С. В. за претърпени от него имуществени вреди от незаконно наказателно преследване по въпроса: при определяне обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване, представляващи пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, следва ли да бъде уважен иска ако ищецът не е доказал възможността за сигурното им настъпване.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че решението, в частта му с която е уважен иск за присъждане обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване, е постановено в противоречие с практиката на ВКС.Съгласно задължителните разяснения обективирани в т. 1 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленум на ВС, в която се посочва, че на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Принципното разбиране в това тълкувателното постановление се прилага последователно при решаването на спорове за непозволено увреждане, когато се иска да бъде ангажирана отговорността на държавата. В практиката е разяснено, че дължимото обезщетение за имуществените вреди зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, въз основа на които съдът преценява дали са налице всички елементи на фактическия състав на увреждането - виновно и противоправно поведение, от което са настъпили вреди, при доказана причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи (ТР.№ 3/22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004г. на ВКС, ОСГТК, т. 11). Същите постановки са възприети в ТР № 5 от 15.06.2015 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ВКС, ОСГК, в мотивите на което се посочва, че държавата носи обективна отговорност за дейността на правозащитните органи. За да възникне право на обезщетение за пропуснати ползи, обаче, вредата следва да е реална, а не предполагаема или хипотетична, както се посочва в мотивите на ТР № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. дело № 3/2021 г. на ВКС, ОСГТК, но само при доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице е налице пропусната полза, която подлежи на обезщетяване.

С решение № 762/19.12.2024 г. по гр. д. № 856/2024 г. на ВКС, ІV г. о. е прието, че когато работодателят действа при условията на обвързана компетентност, дисциплинарното уволнение на работника/служителя е резултат от действия на органите по досъдебното производство от повдигнатото обвинение, поради което прокуратурата носи отговорност за причинените имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение. В случаите, обаче, когато органът действа при оперативна самостоятелност, т. е. самостоятелно установява фактите по случая и има право да прецени дали да отстрани от работа работника или служителя, респ. да му наложи дисциплинарно наказание, или да не го стори, то липсва причинна връзка между повдигнатото обвинение и настъпилите вреди от неполучено трудово възнаграждение. Вредите, които не са в причинно - следствена връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, не се обхващат от обезщетението за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за тях държавата не отговаря.

С оглед даденото разрешение на поставения за разглеждане въпрос в трайната практика на ВКС решаващият извод на съда, че е налице причинна връзка между действията по досъдебното производство, в което е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер с първото действие по разследването и отнемане на свидетелството за управление на МПС от страна на органите на МВР, с пропуснатите ползи от неполученото трудово възнаграждение на незаконно обвинения служител, е неправилен.

Въззивният съд е приел, че от приложените по делото писмени доказателства е установено, че ищецът Т. В. е работил по трудов договор от 03.11.2022 г. с немско дружество „FD GUTMANN“ със седалище в [населено място] ам Майн, Бавария на длъжност шофьор при договорено месечно възнаграждение в размер на 2 249 евро като договорът е бил със срок от една година. Направен е извод, че трудовото правооотношение е прекратено предсрочно от работодателя на 16.01.2023 г., което според съда се установява приложеното по делото писмо, озаглавено като „Потвърждение“/приложено по делото пред I – инстанция лист 50/, в което е посочено/потвърдено, че правоотношението между страните е било прекратено поради отнемане на свидетелството за управление на МПС на работника. Този извод на съда не се установява по безспорен начин по делото доколкото не е представен акт на работодателя - немско дружество „FD GUTMANN“ , установяващ че трудовото правоотношение е прекратено именно поради временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на ищеца респективно, че липсата на свидетелство за управление на МПС е довела пряко до невъзможност да извършва работата за която е бил нает.

Ето защо въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено и настоящата инстанция с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконни актове, действия и бездействия на правозащитните органи, изчерпателно посочени в закона, каквато причинна връзка в случая не е доказана. От събраните по делото доказателства не се установява пряка причинно следствена - връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и прекратяването на трудово правоотношение съответно пропуснатите от него ползи от неполучено трудово възнаграждение. В случая претендираните от ищеца имуществените вреди не са пряка последица от воденото срещу него от незаконно наказателно производство от прокуратурата, поради което предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за сумата 31 333,32 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване, следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на спора пред касационния съд на ищеца не се следват разноски.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 183 от 11.07.2025 г. по в. гр. д. № 187/2025 г. на АС – В. Т. В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Прокуратурата на Р. Б. e осъдена да заплати в полза на Т. С. В. за сумата от 31 333, 32 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване, последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2024 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. С. В. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. Б. сумата от 31 333, 32 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2024 г до окончателното изплащане на сумата.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: