ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379

Гр. София, 09.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т. д. № 2485 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частни жалби на В. Б. И. и И. Б. К. срещу определение № 2404 от 23.09.2025 г. по гр. д. № 112/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което са оставени без уважение молбите им за изменение на основание чл. 248 ГПК на решение № 424 от 08.04.2025 г. по гр. д. № 112/2025 г. по описа на САС в частта за разноските чрез присъждане на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на допълнително възнаграждение на осъществилия тяхното процесуално представителство пред двете инстанции адвокат в размер на сумата 38 016 лв.

Жалбоподателите поддържат, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон. Излагат, че в нарушение на закона въззивният съд не е съобразил установените размери в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а определеният размер на възнаграждение дори не се доближава до минимумите в нормативния акт. Считат, че посочените от въззивния съд обстоятелства, обосновали извода му за дължим размер на възнаграждението, не са относими към положения труд от адвоката и предмета на делото. Поддържат, че с оглед осъществената дейност от адвоката и предмета на делото - субективно съединени искове с висок материален интерес, размерът на възнаграждението на адвоката следва да е в размера по Наредба 1/2004 г. на ВАС или близък до този. По тези доводи молят да бъде отменено обжалваното определение и постановено друго, с което на осъществилия безплатна правна защита адвокат да бъде присъдено допълнително възнаграждение в размер на сумата 38 016 лв.

Ответникът по жалбите, ЗД „Бул инс“ АД, оспорва частните жалби като неоснователни. Излага, че обжалваният съдебен акт е правилен по подробно изложените към него мотиви. Изтъква, че по делото е проведено общо доказване по претенциите на двамата ищци, не са установявани различни факти и неоснователно адвокатът им претендира присъждане на по-високо възнаграждение с мотив, че представлява двама. По тези доводи моли жалбите да бъдат оставени без уважение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема, че е сезиран с допустими жалби от материално легитимирани страни, които предвид разясненията, дадени с т. 24 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, ще бъдат разгледани по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молбите на В. Б. И. и И. Б. К. за изменение на основание чл. 248 ГПК на решение № 424 от 08.04.2025 г. по гр. д. № 112/2025 г. по описа на САС в частта за разноските с доводи, че определеното с решението възнаграждение на основание чл. 38 ЗА е съответно на осъществената от адвоката защита и на предмета на делото – претендирано от ищците обезщетение за смъртта на Ц. Б..

Частната жалба е частично основателна.

С въззивното решение № 424 от 08.04.2025 г. по гр. д. № 112/2025 г. по описа на САС съдът се е произнесъл по въззивни жалби на страните и отменил решение № 58/14.06.2024 г. по гр. д. № 171/2022 г. по описа на Окръжен съд – Враца в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Б. И. и И. Б. К. искове над сумите от по 40 000 лв. до 150 000 лв., като вместо това е присъдил разликата от 110 000 лв. и потвърдил решението в останалата част. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА на представлявалия ищците адвокат К. е присъдено допълнително възнаграждение в размер на 1 428 лв., което въззивният съд е приел за разликата между определеното от него възнаграждение от общо 10 000 лв. за двете инстанции и присъденото с първоинстанционното решение.

При приложение правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски съобразно уважената част на исковете, включително за осъщественото представителство от един адвокат.

Видно от преписката, а и безспорно между страните, ищците са представлявани по делото от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА при оказана безплатна правна помощ и съдействие. Предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в тази хипотеза, ако насрещната страна е задължена за разноските с оглед изхода на спора, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА.

Задължително на основание чл. 633 ГПК за съдилищата в Р. Б. е цитираното от въззивния съд решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, с което по поставено преюдициално запитване от български съд е отговорено, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, в случая Наредба 1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална уредба, включително когато не е подписан договор, поради което доводите по частните жалби, че въззивният съд е следвало да определи възнаграждение съобразно установените с наредбата минимуми са неоснователни.

Обоснован е изводът на въззивния съд, че водещи при определяне на размера на възнаграждението, което ще бъде присъдено на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, са осъществените действия от адвоката и предметът на делото, включително че предявените два субективно съединени иска се основават на общи факти – смъртта на роднина ищците, както и че основният спор по делото е досежно справедливия размер на обезщетението за търпените от ищците неимуществени вреди от загубата на техния близък. Въпреки това определеното възнаграждение от въззивния съд според настоящия състав е занижено, включително е допусната неточност в изчисляването му. Въззивният съд е приел, че се дължат 10 000 лв. общо за двете инстанции и при присъдени разноски в размер на 6 072 лв. от първоинстанционния съд е присъдил допълнително 1 428 лв., или общо 7 500 лв., а не 10 000 лв.

Съобразявайки предмета на делото и осъществените от адвоката действия, настоящият състав на съда намира, че на адвокат К. за уважената част от исковете следва да бъде определено възнаграждение за първата инстанция в общ размер на 10 000 лв., по 5 000 лв. за представляването на всеки от ищците, а за въззивното производство 6 000 лв., или по 3 000 лв. за всеки от ищците, всички с включен ДДС.

Първоинстанционният съд е присъдил след изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК с определение № 259 от 16.08.2024 г. по гр. д. № 171/2022 г. по описа на ОС – Враца възнаграждение на адвокат К. в размер на 6 072 лв. с вкл. ДДС, а въззивният съд е присъдил възнаграждение в размер 1 428 лв., или с настоящото определение следва да бъде присъдена разликата от 8 500 лв. с вкл. ДДС общо за двете инстанции, която е с еврова равностойност от 4 345,98 евро.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2404 от 23.09.2025 г. по гр. д. № 112/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която са оставени без уважение молбите на ищците В. Б. И. и И. Б. К. за изменение на основание чл. 248 ГПК на решение № 424 от 08.04.2025 г. по гр. д. № 112/2025 г. по описа на САС в частта за разноските чрез допълнително присъждане на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на осъществилия тяхното процесуално представителство пред двете инстанции адвокат К. на сумата 8 500 лв. с вкл. ДДС, като вместо това

ИЗМЕНЯ решение № 424 от 08.04.2025 г. по гр. д. № 112/2025 г. по описа на САС в частта за разноските, като

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат П. К., допълнително възнаграждение в размер на 4 345,98 евро с вкл. ДДС( с левова равностойност от 8 500 лв. с вкл. ДДС) за осъщественото процесуално представителство на ищците В. Б. И. и И. Б. К. пред двете инстанции: ОС – Враца и САС.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2404 от 23.09.2025 г. по гр. д. № 112/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.