ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1193

гр. София, 11.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 416/2026 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 21091/14.11.2025 г. по регистъра на ВКС, подадена от М. Б. К. и К. И. К., с искане за отмяна на влязло в сила определение № 5016/04.11.2025 г. по к. гр. д. № 53/2025 г. на I г. о. на ВКС.

С молбата са изложени твърдения, сочещи на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 (погрешно посочено в молбата като т. 5) ГПК - че след постановяване на посоченото определение, са били открити нови писмени доказателства от съществено значение, които не са били известни при решаване на делото, и за които молителите са узнали от досъдебното производство № 491/2023 г. по описа на РУ – Петрич, а именно изготвена графическа експертиза, според която подписите в представено пълномощно по гр. д. № 466/23 г. на РС - Петрич, не са положени от ищците по делото, с оглед на което и горепосоченото определение на ВКС е основано на неистински документ. Направено е и оплакване за несъразмерност на присъдените разноски с определението на ВКС от 04.11.2025 г., също и искане за спиране изпълнението на действията по влязлото в сила определение № 5016/04.11.2025 г. по гр. д. № 53/2025 г. на ВКС, отмяна на което се иска с молбата.

В срока по чл. 306, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на молбата за отмяна чрез адв. В. П. от АК – Б., в който са изложени съображения за неоснователност на молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след проверка данните по делото, намира следното:

Молбата за отмяна на определение № 5016/04.11.2025 г. по к. гр. д. № 53/2025 г. на I г. о. на ВКС, е процесуално недопустима. Това определение на ВКС е постановено в производство по чл. 288 ГПК, с него не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 381/17.07.2024 г. по в. гр. д. № 617/2024 г. на ОС-Благоевград, с което са уважени предявени срещу ответниците М. Б. К. и К. И. К. /сега молители/ отрицателни установителни искове за собственост, като е установено спрямо ищците, че ответниците не са собственици на 73/90 ид. ч. от описани в решението три поземлени имота по КК на [населено място].

С Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че на отмяна по реда на чл. 303 и чл. 304 ГПК подлежат само влезли в сила съдебни актове, с които се разрешава материалноправен спор по същество. Този правен способ се прилага само към съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, също и към определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая предмет на исканата отмяна не е съдебен акт от категорията на горепосочените. В практиката на ВКС е изяснено, че определението по чл. 288 ГПК, макар да е окончателен съдебен (не е предвидено неговото обжалване), не се ползва със сила на присъдено нещо, поради което не подлежи на отмяна по реда на чл. 303-308 ГПК (определение № 1 от 04.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3811/2020 г., ГК, І г. о. на ВКС, определение № 716 от 14.02.2025 г. по гр. д. № 453/2025 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС). С него не се разрешава материалноправен спор, а се преценява процесуалноправния въпрос дали е налице или отсъства основание за допускане на касационно обжалване, но не разрешава материалноправни въпроси от предмета на делото, не се прегражда развитието на производството, и с него - в хипотеза на недопускане на касационно обжалване (както е в случая), процесуалният ред за защита в процеса е изчерпан. Отделно от изложеното, са налице и други пречки за допускане до разглеждане на молбата за отмяна. Наведените от молителите твърдения не са от естество да бъдат подведени към формално твърдяното от тях основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея ВКС следи служебно (т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Преценката за съответствието на изложeните обстоятелства, като конкретни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК, е преценка по допустимостта на молбата.

В конкретния случай образуването на пр. пр. по вх. № 5308/2023 г. на Районна прокуратура Благоевград, по която е изготвена приложената към молбата експертна справка от 20.10.2023 г. за идентичност на подписи, е образувана по жалба на самата молителка - М. К. – видно и от приложеното към молбата писмо до нея от РП - Благоевград от 10.11.2025 г. по вх.№ 5308/2023 г., за проверката по която нейна жалба същата като ответник по исковете, е уведомила с молба от 30.08.2023 г. още първоинстанционния съд в настоящия спор по гр. д.№ 466/2923 г., а за наличието на експертна справка по образуваните наказателни производства, в която се сочи неистинност на част от изследваните подписи, и двамата молители са направили оплаквания и с въззивната си жалба, подадена на 29.04.2024 г. Ето защо е опровергано твърдението им, че не са знаели или не са могли да узнаят и снабдят с това новото доказателство до приключване разглеждането на делото, респ. до постановяването на определението по чл. 288 ГПК.

Същото така не е обоснована и предпоставката по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК изисква неистинността на документа да е установена по надлежен съдебен ред, по който се има предвид влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК /когато наказателно производство не може да бъде образувано/. Приложената експертна справка от 20.10.2023 г. и писмото от РП-Благоевград от 10.11.2025 г., за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, не са доказателства в кръга на тези по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за установяване неистинност на документ по надлежния съдебен ред.

Ето защо сега разглежданата молба за отмяна по реда на чл. 303-309 ГПК на посоченото определение на ВКС по чл. 288 ГПК, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати.

Молбата в частта с искането за спиране изпълнението на определението на ВКС по чл. 288 ГПК, следва да се остави без уважение, тъй като определението по чл. 288 ГПК не е съдебен акт ползващ се с изпълнителна сила, не е съдебно решение в кръга на тези по чл. 282, ал. 2, вр. чл. 309, ал. 1 ГПК, по вече изложените по-горе съображения за характера на това определение.

По съдържащото се в молбата оплакване относно разноските по определението на ВКС по чл. 288 ГПК № 5016/04.11.2025 г. по гр. д. № 53/2025 г., компетентен да се произнесе е съставът по делото по чл. 288 ГПК, съгласно чл. 248 ГПК. Ето защо, след влизане в сила на настоящето определение в прекратителната му част, молбата, ведно с делото, да се изпрати на ВКС, І г. о. по гр. д. № 53/2025 г. като компетентния съд за разглеждане на това искане.

На ответника по молбата за отмяна Г. Б. С. се дължат от молителите заплатените от него разноски за производството по молбата за отмяна за адвокатско възнаграждение, в размер на 750 лв., удостоверен разхода с представения с отговора на молбата за отмяна договор на страната с адв. В. П. от АК – Б.. Сумата се превалутира съгласно правилата по ЗВЕРБ, на 383,47 евро .

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия,

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 21091/14.11.2025 г. по регистъра на ВКС, подадена от М. Б. К. и К. И. К., В ЧАСТТА по искането за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, на определение № 5016/04.11.2025 г. по к. гр. д. № 53/2025 г. на ВКС, I г. о., и ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по настоящето гр. д. № 416/2026 г. на ВКС, ІІ г. о.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ инкорпорираното в същата молба искане по чл. 309, ал. 1 ГПК за спиране изпълнението на определение № 5016/04.11.2025 г. по к. гр. д. № 53/2025 г. на ВКС, I г. о.

ОСЪЖДА М. Б. К., ЕГН: [ЕГН] и К. И. К. ЕГН [ЕГН] да заплатят на Г. Б. С., ЕГН: [ЕГН] сумата от 383,47 евро (равностойност на 750 лв.) разноски за производството по отмяна.

След влизане в сила на определението в прекратителната му част, молба вх. № 21091/14.11.2025 г., ведно с делото, да се изпрати на ВКС, І г. о., по гр. д. № 53/2025 г. за разглеждане на съдържащото се в нея оплакване относно разноските, присъдени с определение по делото № 5016/04.11.2025 г..

Определението подлежи на обжалване само в прекратителната му част по искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. В останалите части е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: