ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1330

гр. София, 17.03.2026 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 4941 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П. Г., против решение от 10.08.2023 г. по гр. д. № 1969/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение по гр. д. № 14477/2015 г. на Софийски районен съд за допускане на основание чл. 34 ЗС до съдебна делба на апартамент и гараж в [населено място] и отхвърляне на иск по чл. 34 ЗС за делба на останалите недвижими имоти, включени по нейно искане по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК в делбената маса.

Касаторът Р. П. Г. навежда, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението. Не претендира разноски.

Обосновава искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалната предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следните правни въпроси: 1. При потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, когато се позовава на чл. 272 ГПК, въззивният съд длъжен ли е да се произнесе по всички въведени във въззивната жалба оплаквания против първоинстанционното решение в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, както и да прецени всички доказателства и доводи на страните и да мотивира решението си. Поддържа разрешаването на този въпрос от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/1953 г., решение №...