РЕШЕНИЕ

№ 5

гр. София, 09 януари 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

С. Б.

при секретаря М. П. и в присъствието на прокурора Д. М. изслуша докладваното от съдия Вълкова касационно дело № 695 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК.

Образувано е по касационна жалба от подсъдимия А. И. К., чрез защитника адвокат М. К. от САК и касационна жалба от частните обвинители Д. М. К., В. С. К. и Д. В. С., чрез повереника им адвокат К. С. от САК, срещу решение № 60 от 27.02.2024 г., постановено по ВНОХД № 439/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд (САС).

В жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК. Съществени нарушения на процесуалните правила се обвързват с доводи за незаконен състав на съда, постановил първоинстанционната присъда поради демонстрирана пристрастност от председателя на съдебния състав, допуснати от предходните инстанции нарушения в доказателствената дейност, непълнота и превратен анализ на доказателствата, които не установяват, че подсъдимият е автор на деянието, предмет на обвинението. Нарушенията на материалния закон и явна несправедливост на наказанието се аргументират с аналогични доводи за недоказаност на обвинението и неотчитане на всички относими обстоятелства към отговорността на подсъдимия, включително краткия стаж като водач на МПС. Изразява се несъгласие с извода на съда за висока степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, като се сочи, че не е съобразен продължителният период, в който поведението му е било безупречно. Прави се искане ВКС да оправдае подсъдимия, а при условия на евентуалност, да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция или да намали наложеното наказание.

В жалбата на частните обвинители и писменото допълнение към нея се навежда касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на увеличеното от САС наказание лишаване от свобода от четири на шест години, което също намират за занижено, защото не създава чувство за справедливост у пострадалите, а в контекста на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца не може да постигне целите по чл. 36 от НК, тъй като в момента общественият интерес изисква налагане на по-високи по размер наказания за такива престъпления. Поради това молят делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд в частта относно наложеното наказание лишаване от свобода със задължителни указания по чл. 355, ал. 1 и ал. 2 от НПК за увеличаването му.

Подсъдимият А. К. и защитникът адвокат М. К. се явяват в съдебно заседание пред касационната инстанция и поддържат касационната жалба на подсъдимия с изложените в нея доводи и искания, като не изразяват становище по доводите в касационната жалба и писменото допълнение на частните обвинители. Защитникът акцентира върху оплакването, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена от незаконен състав и двете инстанции неправилно са анализирали събраните доказателства, като не са допуснали събирането на други, които са необходими за изясняване на пълната фактическа обстановка. В лична защита и в последната си дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се и моли за преразглеждане на делото.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, частните обвинители Д. М. К., В. С. К. и Д. В. С. се явяват лично и с повереника адвокат К. С., като поддържат касационната си жалба и писменото допълнение към нея, изразявайки становище, че при определяне на наказанието не са отчетени в достатъчна степен два пъти превишената скорост и алкохолното опиянение на дееца, поради което молят същата да бъде уважена. Оспорват касационната жалба на подсъдимия, като относно доводите за предубеденост на първоинстанционния съд и авторството на деянието се солидаризират с изводите на въззивния съд, поради което молят същата да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия, тъй като не намира да са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Солидаризира се с мотивите в обжалваното решение относно доказаното авторство на деянието от страна на подсъдимия и не открива твърдените от подсъдимия и защитата съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на първоинстанционната присъда и обжалваното решение. Касационната жалба на частните обвинители относно наложеното наказание прокурорът намира за основателна. Допълва, че деянието освен с двойно превишена скорост и след употреба на алкохол, значително надвишаваща максималната граница, е извършено в изпитателен срок на друго осъждане, поради което и предвид предходните осъждания на подсъдимия, отново за престъпления по транспорта, увеличеното от въззивния съд наказание се явява занижено и няма да въздейства на обществото в справянето с войната по пътищата. Поради това предлага въззивното решение да бъде отменено в частта относно наложеното наказание и делото да се върне за ново разглеждане.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди наведените доводи в касационните жалби и писменото допълнение към жалбата на частните обвинител и като съобрази становищата на страните в съдебно заседание, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 30 от 22.12.2022 г., постановена по НОХД № 20221800200034 по описа за 2022 година, Софийският окръжен съд е признал подсъдимия А. И. К., [дата на раждане] , за виновен в това, че на 13.11.2019г., сутринта, на второкласен път П-16, в района на км 49+800, Софийска област, с посока на движение от гр. София към гр. Мездра, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М., модел „ ***, с per. [рег. номер на МПС] , със скорост на движение около 129 км/ч, вместо със скорост равна или по-ниска от критичната за преминаване през кривата на завоя – 63км/ч, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на В. В. С., [дата на раждане] , като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 1,43 на хиляда, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, буква б, пр. 1, вр. ал. 1, буква в, пр. 1 и чл. 54 от НК му наложил наказание четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.

На основание чл. 343г от НК на подсъдимия А. К. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години.

На основание чл. 68, ал. 2 НК съдът е постановил подсъдимият А. К. да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС и наказанието шест месеца лишаване от свобода, определено на основание чл. 23, ал. 1 от НК като общо наказание по НОХД № 189/2018 г. на Районен съд - Своге.

В тежест на подсъдимия са възложени направените деловодни разноски, като съдът е постановил какво да стане с веществените доказателства след приключване на наказателното производство.

По въззивна жалба на подсъдимия и писмено допълнение към нея с главно искане да бъде оправдан и въззивен протест и въззивна жалба на частните обвинители и писмени допълнения към тях с искане за увеличаване на наложените наказания, в Софийския апелативен съд е образувано ВНОХД № 439/2023 г. По него е постановено въззивно решение № 60 от 27.02.2024, предмет на настоящата първа по ред касационна проверка, с което присъдата е изменена, като всяко от наложените от първоинстанционния съд наказания лишаване от свобода и лишаване от право подсъдимият да управлява МПС е увеличено от четири на шест години и подсъдимият е осъден да плати направените разноски във въззивното производство. В останалата част присъдата е потвърдена.

Касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

По касационната жалба на подсъдимия:

Независимо, че предмет на касационна проверка е въззивното решение, настоящата инстанция разгледа на първо място довода за незаконен съдебен състав на първоинстанционния съд, тъй като касае съществено процесуално нарушение от кръга на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, за които ВКС следи служебно. Приоритетното му обсъждане се налага с оглед законовите последици от евентуалната основателност на оплакването, а именно отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от съответния стадий на това основание, а именно на първата инстанция. В случая настоящият касационен състав не намира основание за такава намеса. Възражението е правено и пред въззивния съд, който на стр. 13-14 от обжалваното решение е изложил убедителни съображения за неговата неоснователност, които се споделят от настоящата инстанция и е безполезно да се повтарят. Следва да се добави, че съдържанието на протоколите от проведените от първата инстанция многобройни съдебни заседания не потвърждават твърдяната пристрастност на съдебния състав, тъй като на подсъдимия и защитника не само е била осигурена възможност да участват в разпита на свидетелите и вещите лица, но след като защитникът е допуснал поведение, което „осуетява провеждането“ и „нарушава реда“ в съдебното заседание, демонстрира „неуважение към процеса“ и напуска съдебната зала по време на съдебните прения, първоинстанционният съдебен състав е отложил делото за друга дата, за да обезпечи „правото на защита на подсъдимия“. По повод последвалото искане от защитника за отвод на председателя на съдебния състав, след проведено тайно съвещание, членовете на състава единодушно са приели неговата неоснователност, за което в подробно мотивирано определение са изложени убедителни съображения. Включително, обратно на твърдението на защитата, изрично е посочено знанието на съда за процесуалните правила, че „няма доказателства и доказателствени средства с предварително определена сила“, които на практика са съобразени от първоинстанционния съд предвид съдържанието на мотивите към първоинстанционната присъда и направения в тях задълбочен доказателствен анализ на всички събрани доказателствени материали по реда на чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК (вж. л. 244-245, л. 269-273, л. 285-291 и л. 315-340 от НОХД № 34/2022 г. на Софийския окръжен съд). В крайна сметка, след произнасянето по искането за отвод и неговото отклоняване, на защитника и подсъдимия е била осигурена възможност да участват, всеки със самостоятелна пледоария, в съдебните прения пред първоинстанционния съд, от която те са се възползвали. Доколкото не е проведено производство по чл. 312 от НПК за поправки и допълнения на протоколите от проведените съдебни заседания на първостепенния съд, което защитата е процесуално легитимирана да инициира, липсват основания ВКС да не се довери на съдържанието на приложените по делото протоколи и да приеме за верни твърденията в касационната жалба, че те не отразяват какво се е случило в съдебните заседания. Обективни данни за твърдените „записи“ (без да се уточнява в касационната жалба звукозаписи или видеозаписи) по делото няма, поради което доводът за възможността от тях да се установи, че председателят на първонистанционния съдебен състав подменял репликите на вещите лица, не може да получи по - конкретен отговор и не е необходимо предвид обсъденото съдържание на приложените по делото протоколи от съдебните заседания.

Поради това и макар да е безспорно, че основна предпоставка за справедлив съдебен процес съгласно разпоредбите на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и чл. 10 от НПК е разглеждането и решаването на делото да се осъществи от независим и безпристрастен съд, критериите за осъществяване на правосъдието от такъв съд в конкретния случай са съобразени. Те се извеждат от последователната практика на ЕСПЧ, който приема, че наличието на безпристрастност (непредубеденост) се определя според субективен тест, основан на личното убеждение на съдията в даден случай, а също и според обективен тест, който установява дали съдията е предложил гаранции, достатъчни да изключат всяко законно съмнение в това отношение от гледна точка на външния наблюдател. Обективни данни за предубеденост на когото и да е от членовете на първоинстанционния съдебен състав съобразно субективния тест, които да оборват установената в юриспруденцията на ЕСПЧ презумпция за личната безпристрастност на членовете на атакувания съдебен състав, както се изтъкна, не могат да бъдат изведени от материалите по делото, нито се твърди тяхна лична заинтересованост от изхода от наказателното производство и/или несъобразени с процесуалните изисквания изявления на членовете на съдебния състав в нарушение на презумпцията за невиновност на подсъдимия. В рамките на обективния тест съответният съдебен състав на Софийския окръжен съд също е представил достатъчно убедителни гаранции на страните по делото, както и на обществото, които успешно да изключат всяко легитимно съмнение в това отношение, като се има предвид, че е обсъдил задълбочено основните възражения на защитата видно от пространните мотиви към първоинстанционната присъда. Съдът не просто формално се е солидаризирал с обвинението, а е изложил допълнителни и споделими съображения за авторството на деянието чрез събрани при спазване на принципа за непосредственост доказателствени материали. Съществено процесуално нарушение поради пристрастност на първостепенния състав не може да бъде изведено и поради непълноценно доказване в контекста на твърдението в касационната жалба, че Софийският окръжен съд не е допуснал и събрал множество доказателства, поискани от защитата. Твърденията в касационната жалба, че по време на съдебните заседания на първата инстанция председателят на съдебния състав нееднократно заявил пред страните, че ще приема определени доказателства като такива с по-голяма тежест от другите и прекъсвал защитата без да й даде възможност да задава въпроси, не се подкрепя от съдържанието на протоколите от съдебните заседания, в които документираните процесуални действия на страните по делото и съда, доколкото не е проведено производство по оспорването им, доказващо обратното, опровергава това оплакване. Що се касае до показанията на свидетеля очевидец П. Т. първоинстанционният съд не може да бъде упрекнат, че поради пристрастност е отказал разпита му, тъй като многократно е полагал усилия да осигури участието на свидетеля в първоинстанционното съдебно следствие. Тези усилия са документирани в съответните протоколи и приложената служебна кореспонденция (вж. л. 16, 49, л. 50, 74, 109, 117, 129, 219, 225, 229 и др. НОХД № 34/2022 г. на Софийския окръжен съд), но свидетелят не се е явил в съдебно заседание дори, когато двукратно е бил редовно призован. Въпреки това съдът е направил опит да приобщи показанията му по реда на чл. 281 от НПК, но поради отразеното в протокола от съдебно заседание на 22.12.2022 г. несъгласие на страните, в това число на защитата, съдът е приключил съдебното следствие без да разпита свидетеля. Отделно от това съгласно утвърдената съдебна практика неуважаването на доказателствените искания на защитата не води до незаконност на съдебния състав, тъй като съдът не е длъжен да ги допусне, ако събраните доказателствени материали допринасят за обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото. В такива случаи, съдът може да откаже събирането на допълнителни доказателства, което не го прави предубеден.

На следващо място се налага да се направи уточнение, че отправеното в касационната жалба искане за оправдаване на подсъдимия К. от касационната инстанция принципно е допустимо (чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК), но само в рамките на приетите от въззивният съд фактически обстоятелства. От изложените от касатора съображения е видно, че именно те се оспорват с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд, като се твърди, че подсъдимият не е управлявал въпросното МПС и не той е причинил ПТП и вредите от него, съответно не е извършил инкриминираното деяние, поради което счита осъждането за неправилно. Следва да се направи и уточнението, че присъстващите в касационната жалба аргументи за необоснованост на въззивния съдебен акт, доколкото с тях се изразява несъгласие с фактическите изводи на предходните съдебни инстанции, че подсъдимият К. е управлявал лекия автомобил с претенция ВКС да приеме обратното, сочат на довод за необоснованост, която не е сред основанията, на които може да се предизвика касационна проверка и не държат сметка, че настоящата инстанция няма правомощие да установява нови фактически положения освен в хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК при т. нар. трета касация, която не е налице, защото настоящата касационна проверка по настоящото наказателно производство е първа по ред. Поради това и за да отговори на възражението, че при оценката на доказателствата съдът е направил неправилен извод относно участието на подсъдимия в изпълнителното деяние, описано в обвинителния акт, ВКС го квалифицира като възражение за съществено процесуално нарушение, свързано с правилата за изграждане на вътрешното убеждение на решаващия съд по чл. 14, ал. 1 от НПК, което подлежи на касационна проверка. При извършването й обаче, не се откриват съществени нарушения на установените в посочената разпоредба процесуални правила, както и на другите относими разпоредби към аналитичната доказателствена дейност на контролираната инстанция по чл. 13, чл. 107, чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК при извеждане на фактите по чл. 102 от НПК, включително относно оспорвания от подсъдимия К. основнорелевантен факт от предмета на доказване - авторството на деянието. За да приеме за установено по несъмнен начин, че към момента на ПТП той е управлявал лекия автомобил, въззивният съд е провел задълбочено въззивно следствие, в хода на което, за разлика от първоинстанционния съд, е успял да осигури свидетеля П. Т. и да проведе разпита му, изслушал е вещите лица, изготвили заключението на КСМАТЕ и е назначил повторна АТЕ. Липсата на доверие в показанията на свидетеля П. Т. и обясненията на подсъдимия, независимо, че двамата са единствените оцелели очевидци на ПТП, не е заявена голословно в мотивите на обжалваното решение. Доводът, че подсъдимият е осъден при липса на преки и наличие само на косвени доказателства поради отклоняване показанията на очевидеца Т. и обясненията на подсъдимия, не намира опора в доказателствената съвкупност по делото. Като се остави настрана многократно възпроизведеното в съдебната практика и потвърдено в касационната жалба принципно положение, че осъдителна присъда може да се основава само на косвени доказателства, стига между тях да съществува неразривна връзка, водеща до единствено възможен и необорим извод относно обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК, не е вярно, че по делото липсват преки доказателства. Иззетите при огледа на местопроизшествието като веществени доказателства биологични следи от въздушната възглавница от ***, за които след проверка с ДНК експертиза и сравнение на генетичните профили на подсъдимия К., свидетеля Т. и пострадалия С. е потвърдено, че са биологичен материал само от подсъдимия (вж. л. 91-96, т. 3 от ДП), въвеждат пряко доказателство, защото установяват, че той е стоял на мястото на водача на МПС – факт пряко относим към предмета на доказване по чл. 102, т. 1 от НПК относно авторството на деянието. Освен това въззивният съд изключително внимателно е анализирал всички събрани доказателства и предвид съвпадащите заключения на различните експертизи, които опровергават по научен път достоверността в изнесената информация от двамата относно авторството на деянието, в това число заключението на КСМАТЕ и назначената във въззивното следствие повторна АТЕ, изготвени от различни вещи лица на база обективните находки от протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него, протоколите за освидетелстване, писмените и веществените доказателства, САС убедително е аргументирал отказа да се довери на показанията на свидетеля П. Т. и обясненията на подсъдимия К. в частта им, с която заявяват, че пострадалият е управлявал МПС към момента на инцидента. Наред с изобилните и безпротиворечиви експертни изводи в първоинстанционното съдебно следствие, че подсъдимият е управлявал МПС към момента на удара, вещите лица по назначената от въззивния съд повторна АТЕ, с научни аргументи и допълнителни разяснения, дадени непосредствено във въззивното съдебно следствие, също са опровергали защитната теза на подсъдимия, че пострадалият е управлявал лекия автомобил в този момент, като изрично са заявили, че тя не съответства на обективните находки от ПТП и законите на физиката. Нещо повече. Вещите лица професор д. т.н. инж. С. К., и инженер С. М., са потвърдили пред САС, че поддържат заключението си независимо от заключението на ДНК експертизата, която самостоятелно потвърждава приетото от съдилищата относно автора на ПТП предвид, че по въздушната възглавница на волана на автомобила е открит ДНК материал само от подсъдимия, но не и от пострадалия. Това, според вещите лица, би било невъзможно при установения механизъм на ПТП и разположението на телата след ПТП, ако пострадалият е управлявал, както сочат свидетелят П. Т. и подсъдимият А. К. (вж. л. 192-227 и л. 241 от въззивното дело). При тези данни упрекът в касационната жалба за дефицит в доказателствената дейност на въззивния съд, защото не допуснал искания от защитата нов ДНК анализ на цялата повърхност на въздушната възглавница на волана, а не само на централната й част, е несъстоятелен. Налице са съвпадащи и независими едно от друго заключения на различни експертизи, включително комплексна, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил по време на инцидента. Поради това допълнително доказване не е необходимо, особено като се има предвид безспорното между страните обстоятелство, че в автомобила са били само тримата (подсъдимият К., свидетелят Т. и пострадалият С.). Безспорно е и че свидетелят Т. не е управлявал автомобила. Следователно и след като по експертен път е изключена възможността пострадалият да го е управлявал по това време и е потвърдено, че към момента на удара зад волана е бил подсъдимият, не се налага назначаването на допълнителна ДНК експертиза.

Събраният доказателствен материал не позволява еднозначен извод за това, че само подсъдимият е управлявал лекия автомобил през цялото време и по - конкретно през продължителните нощни часове, в които тримата са обикаляли нощни заведения в столицата, защото от видеотехническата експертиза и изведената от мобилните устройства информация може да се предположи, че в по – ранен час същата нощ, пострадалият е управлявал МПС-то, с което по-късно е реализирано ПТП. Към момента на ПТП обаче – около 4.30 часа сутринта на 13.11.2019 г., на второкласен път от гр. София към гр. Мездра, обвинението относно авторството на деянието и че това е бил подсъдимият К., а не пострадалият С., както твърдят подсъдимият и свидетелят Т., е доказано по изискуемия от закона начин и не почива на предположения. Съобразно еднозначните отговори на вещите лица, неоспорените от страните специални знания, които те притежават в различните сфери на научното познание и приложените научни методи и специални формули за извеждане на експертните им изводи, основани върху събрани по съответния процесуален ред доказателствени материали и относима специализирана литература, която е посочена коректно от вещите лица в подкрепа на обвинението, въззивният съд не е имал причина да пренебрегне заключенията им и да упражни правомощието си по чл. 316 от НПК като установи различно фактическо положение от приетото от първоинстнационния съд относно авторството на деянието.

Като съобрази, че въззивният съд е оценил експертните заключения и останалата доказателствена съвкупност, според действителното съдържание и е изложил споделими съображения защо не дава вяра на данните, изводими от обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на неговия приятел „очевидец П. Т., ВКС не намира за основателни възраженията на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на САС. Като отново подчертава, че ВКС не разполага с процесуални правомощия да пререшава въпросите за фактическата обоснованост на проверявания акт, които са от суверенна компетентност на инстанциите по фактите и че фактическите положения са установени еднозначно от съдилищата по реда и със средствата предвидени в НПК, настоящата инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и проверяваното въззивно решение не подлежи на отмяна на това основание.

Съобразно приетите за доказани по делото фактически положения, материалният закон е приложен правилно от въззивната инстанция. Като е заключил, че настъпилото ПТП и последиците от него са резултат от действията на подсъдимия като водач на лек автомобил и конкретно на допуснато от него нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, отчитайки и пияното му състояние, което не се оспорва в касационната жалба, законосъобразно въззивният съд е намерил, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, предмет на обвинението, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Доводът за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, наложено на дееца с обжалваното изменително решение, с което САС е увеличил наложеното от СОС наказание от четири на шест години лишаване от свобода, се свързва главно с пълното отричане на вината на подсъдимия за случилото се с пострадалия, поради което и доколкото тази теза е успешно опровергана от контролираната инстанция, същият е неоснователен.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“б“, вр. чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1, от НК в санкционната част на нормата понастоящем се предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода (вж. ДВ, бр. 67/2023 г.), но съгласно правилото в чл. 2, ал. 2 от НК за приложение на по - благоприятния за дееца закон, настоящата инстанция ограничи проверката по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК в рамките на предвидената към датата на извършване на престъплението по - лека наказуемост, а именно от три до петнадесет години лишаване от свобода. Увеличеното от въззивния съд наказание лишаване от свобода от четири на шест години е под средния размер, поради което не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 и т. 2 от НПК предвид предходните административни наказания на дееца за други нарушения на правилата за движение по пътищата и обстоятелството, че престъплението е извършено в изпитателния срок на условно осъждане за извършени в съвкупност три умишлени престъпления, между които управление на мотоциклет след употреба на наркотично вещество. Конкретната стойност (1,43%) на алкохолната концентрация в кръвта на дееца обуславя квалифициращото обстоятелство „пияно състояние“ и същевременно отегчава отговорността му, тъй като значително надвишава минималната (0,5%) за съставомерност (вж. ППВС № 1/83г.). Поради това съобразяването й от САС на две основания (като квалифициращо и отегчаващо обстоятелство) не противоречи на забраната по чл. 56 от НК да се отчитат като отегчаващи обстоятелствата, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Обратното би означавало извършителите на също такова престъпление, при равни други условия относно степента на обществена опасност на деянието и дееца, да отговарят еднакво, когато в кръвта им е установена различна степен на алкохолна концентрация над 0,5%, което би било несправедливо. Колкото по-висока е концентрацията на алкохол в кръвта на дееца, толкова по-висока е степента на обществена опасност на дееца и предпоставя налагане на по - тежко наказание съгласно чл. 54 от НК. По аналогични съображения ВКС споделя отчетената от САС като отегчаващо отговорността обстоятелство конкретната скорост от 129 км/ч, с която подсъдимият е управлявал МПС към момента на ПТП, независимо, че бланкетната диспозиция на съответния състав за извършеното престъпление също е обвързана с нарушение на ЗДвП относно режима на скоростта (по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП). При тези стойности на алкохолната концентрация в кръвта на дееца и на избраната от него скорост на движение на автомобила, доводите в касационната жалба, че нарушенията на правилата за движение се дължат на краткия му опит като водач на МПС, а не на умисъл да наруши закона, са крайно несъстоятелни. Броят и особеностите на извършените от подсъдимия административни нарушения и престъпления, свързани с безопасността на транспорта, действително го характеризират като недисциплиниран водач на МПС и завишават сериозно степента на обществена опасност на личността му, както правилно е приел въззивният съд. Поради това и като съобрази пределите на касационната проверка, която се ограничава само до направеното оплакване за явна несправедливост на наложеното от САС наказание лишаване от свобода и че същото не съдържа характеристиките на явната несправедливост, дефинирани с нормата на чл. 348, ал. 5 НПК, намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна и в тази част.

По касационната жалба на частните обвинители:

При определяне на наказанието лишаване от свобода въззивната инстанция, по-прецизно от първоинстанционния съд, е разграничила и преценила тежестта на смекчаващите от отегчаващите отговорността обстоятелства и задълбочено е обсъдила степента на обществена опасност на деянието и дееца, като негативната характеристика на подсъдимия като водач на МПС, както и отегчаващите отговорността обстоятелства, на които акцентира повереникът на частните обвинители – двойно превишена скорост и конкретната стойност на алкохолната концентрация в кръвта на дееца, всъщност са предпоставили увеличаването на наложеното наказание от четири на шест години лишаване от свобода, което е значително над предвидения в санкционната част на инкриминираната правна норма минимум към инкриминираната дата. Искането на частните обвинители и прокурора за връщане на делото на въззивния съд за допълнително завишаване отговорността на подсъдимия не държи сметка за правилата за индивидуализация на наказанието в чл. 54 от НК, които изключват налагане на по - тежко наказание при отчетените смекчаващи обстоятелства и тяхната тежест, каквито са младата възраст на дееца и изразеното от него, включително пред ВКС съжаление за случилото се. Непризнаването на вината от подсъдимия, както правилно е посочил въззивният съд, е израз на правото му на защита и нито може да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство, нито заличава обективния факт на многократно изразеното от него съжаление.

Към датата на деянието подсъдимият е бил едва 20- годишен или много близо до непълнолетната възраст, което правилно съдилищата са отчели като смекчаващо отговорността обстоятелство със значителна тежест. Независимо от предходното му осъждане, до момента той не е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода и няма данни след инкриминираната дата да е извършил друго престъпление. Увеличеното от САС наказание на шест години лишаване от свобода подсъдимият следва да изтърпи ефективно и отделно от приведеното на основание чл. 68, ал. 2 от НК наказание шест месеца лишаване от свобода, което също подлежи на ефективно изтърпяване поради приложението на посочената разпоредба в най - неблагоприятния за дееца вариант предвид, че тя позволява при непредпазливо престъпление, каквото е процесното, отложеното наказание да не се изтърпява или да се изтърпи отчасти, а съдилищата са постановили подсъдимият да изтърпи изцяло отложеното общо наказание по НОХД № 189/2018г. на РС – Своге. В съчетание с лишаването от право да управлява МПС за срок от шест години това е достатъчно строго наказване предвид младата възраст на дееца и краткия му стаж като водач на МПС. Важно е също да се посочи, че настоящото наказателно производство е първо по ред за подсъдимия с обвинение за тежко резултатно престъпление по транспорта, тъй като нито едно от трите престъпления по чл. 343б, ал. 3, чл. 343в, ал. 2 и чл. 345, ал. 3 от НК, за които е осъден условно, не са тежки или вредоносни за живота, здравето и/или имуществото на други лица. Освен това съставомерният резултат е причинен при най - леката форма на вината и по-леката такава на непредпазливата вина – при небрежност, поради което и като взе предвид, че въззивният съд не е подценил санкционирането на подсъдимия за други нарушения на правилата за движението по пътищата, тъй като именно този факт е надделял при преценката да увеличи определеното от първоинстанционния съд наказание, ВКС намира, че искането за връщане на делото на въззивния съд за допълнително завишаване на наказанието лишаване от свобода е неоснователно.

Последвалите законодателни изменения в НК, с които се увеличиха предвидените наказания за престъпления като конкретното, не могат да послужат като основание за уважаване на жалбата на частните обвинители предвид гореспоменатото действие на наказателноправните норми и принципа за по - благоприятния закон, установен в чл. 2, ал. 2 от НК, който е приложим поради обстоятелството, че подсъдимият е извършил престъплението преди въпросните изменения в наказателния закон (ДВ, бр. 67/2023 г.).

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60 от 27.02.2024 г., постановено по ВНОХД № 439/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1

2.