РЕШЕНИЕ

№ 33

гр.София, 24 януари 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди двайсет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

К. К.

при секретаря ….И. П. ……….…………….…и с участието на прокурора…..……..К. С. …….. изслуша докладваното от съдия …………….. КАЛПАКЧИЕВ …………... к. н.д. № … 768... по описа за ... 2024 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационни жалби на адвокат Н. - защитник на подсъдимия А. П., на частните обвинители А. Б., П. А. и Т. А., чрез повереника адвокат Б. против решение № 202 от 10.06.2024 г., постановено по в. н.о. х.д. № 1029/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 6. въззивен състав.

С касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа се, че увеличените с въззивното решение наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство, не са съобразени с индивидуалната превенция и с установената обществена опасност на дееца. Защитникът излага съображения за това, че САС неоснователно не е отчел като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство неговите действия по изваждане на тялото на все още живия, впоследствие починал Д. от автомобила; че неоснователно е прието липса на съпричиняване на резултата от починалия, доколкото не бил поставил обезопасителен колан; че превратно е прието от въззивния съд, че пътниците изразили нежелание да се возят в автомобила, управляван от подсъдимия и че искали впоследствие да слязат от превозното средство; че пътниците в автомобила, които били непълнолетни също имали вина, че по това време на денонощието се намирали в нощно заведение и консумирали алкохол; че неправилно е отчетено като отегчаващо обстоятелство трикратното превишение на минимално изискуемата концентрация на алкохол в кръвта, доколкото това било съставомерен признак, а и съдът не бил изследвал как тази конкретната концентрация на алкохол е повлияла на поведението на водача; че неправилно е отчетено като отегчаващо обстоятелство причиняването на телесна повреда на лице, различно от починалия Д., тъй като това също било съставомерна последица; неправилна била констатацията на съда за липса у П. на отзивчивост на отправените от пътниците молби да спре и да им позволи да слязат, а доколкото такива факти липсват в обвинителния акт, САС не е трябвало да ги интерпретира като утежняващо обстоятелство; че не е утежняващо обстоятелство и приетата от съда разлика във възрастта на подсъдимия и пътниците; че неправилно съдът е приел, че издадените срещу подсъдимия две наказателни постановление и пет фиша били многобройни нарушения на ЗДвП. Защитникът счита, че приложената справка за нарушения не определя подсъдимия като опасен нарушител, което наред с данните за личността му не налага за постигане на целите на наказанието изолирането му от семейната среда. Отправя се искане за намаляване на наказанието лишаване от свобода на три години и отлагане изпълнението му за изпитателен срок от пет години, както и за намаляване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство от седем на четири години.

В касационната жалба на частните обвинители се поддържа съществено нарушение на процесуалните правила още при провеждане на първоинстанционното производство, което не е отстранено от втората инстанция, както и се развиват съображения за явна несправедливост на наложените наказания. Развиват се доводи за това: че не са били налице предпоставките за провеждане на съдебното производство по реда на глава 27 НПК, като се иска връщане на делото за разглеждане по общия ред; не било ясно от изявлението на подсъдимия кои факти признава; самопризнанието на подсъдимия не се подкрепяло от събраните на досъдебното производство доказателства; не била изяснена причината, поради която момчетата се качили в автомобила на подсъдимия; че момчетата не са искали да се возят, искали са да се стоплят и да слушат музика, а против волята им подсъдимият потеглил; липсват факти в обвинителния акт и за приложения по делото видеоклип и обстоятелствата по заснемането му; не била установена и критичната скорост за преодоляване на завоя, която да се явява съобразена с релефа на пътя; не била изяснена и причината за настъпилото пътно-транспортно произшествие; съдът не допуснал съдебно-психологическа експертиза за емоционалното състояние на пътниците. В жалбата се излагат доводи за явна несправедливост на наказанието, тъй като въззивният съд не е отчел в достатъчна степен множество иначе правилно посочени отегчаващи обстоятелства – концентрацията на алкохол в кръвта над минималния праг, причиняването на телесни увреждания на повече лица, липсата на отзивчивост у подсъдимия към молбите на пътниците, многобройните нарушения на ЗДвП, рисковото шофиране на подсъдимия и значителното превишаване на скоростта над разрешеното за участъка, липсата на съгласие у пътниците. Според жалбата на частното обвинение така изброените обстоятелства следва да се считат като многобройни и изключителни по своя характер и обосновават извод за извършено престъпление при евентуален умисъл или самонадеяност. В жалбата се отправя искане за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото на първата инстанция, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, който да увеличи размера на наложените наказания.

В съдебните прения пред ВКС повереникът на частните обвинители поддържа депозираната срещу въззивното решение касационна жалба с двете алтернативни искания. Моли да се остави без уважение жалбата на защитника.

Частният обвинител Т. А. изразява възмущението си от написаното в жалбата на защитника. Счита, че поведението на П. от деня на деянието и по време на съдебния процес показва, че той не съжалява за извършеното, поради което иска по-високо наказание за подсъдимия. Частните обвинители П. А. и А. Б. поддържат жалбата и казаното от Т. А..

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия П. пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решение жалба, като поддържа изложените в нея съображения. Защитникът заявява: че пътниците са се качили доброволно в автомобила на подсъдимия; че следва да се съобрази младата възраст на подсъдимия, непредпазливата форма на вината; че не е наложително отделяне на подсъдимия от семейната среда. Иска се намаляване на наказанието и приложение на чл. 66 НК.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия П. и за неоснователност на жалбата на повереника на частните обвинители. Според прокурора не са налице съществени процесуални нарушения; без правно значение е причината за присъствието на пътниците в автомобила на подсъдимия, както и неизяснената критична скорост; че наказанието е определено от въззивния съд справедливо при отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Пледира за оставяне на решението в сила.

Повереника на частния обвинител Д. поддържа казаното от прокурора за липса на съществени процесуални нарушения, както и жалбата на частните обвинители Т. А., П. А. и А. Б. за явна несправедливост на наказанието.

В реплика частният обвинител Б. заявява, че иска да узнае дали нейното дете се е качило доброволно в автомобила на подсъдимия, както и че иска увеличение на наказанието.

Подсъдимият А. П. в лична защита и в предоставената му последна дума пред ВКС изразява съжаление за случилото и за казаните думи по телефона на майката на починалото момче веднага след деянието.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

С присъда № 22 от 16.06.2023 г. по н. о.х. д. № 300/2023 г. Софийският окръжен съд, НО, 7. първоинстанционен наказателен състав, е признал подсъдимия А. П. за виновен в това на 5.12.2021 г., на второкласен път/път/, в посока от [населено място] за [населено място], при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като се движел с превишена скорост от 111 км/ч при максимално разрешена 90 км/ч и управлявал след употреба на алкохол с концентрация от 1.29 на хиляда, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Р. Д. и средни телесни повреди на М. Б. поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, пр. 1, б. „б“, пр-. 1, вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС определил първоначален общ режим, а на основание чл. 343г НК му наложил наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски – в полза на РУ Своге да заплати 3 407.97 лв, разноски от досъдебното производство.

По жалби на частните обвинители А. Б., П. А. и Т. А. и на защитника на подсъдимия П., пред Софийския апелативен съд е било образувано в. н.о. х.д. № 1029/2023 г., приключило с решение № 202 от 11.06.2024 г., с което на основание 334, т. 3, вр. с чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК въззивният съд изменил първоинстанционната присъда като увеличил наказанието лишаване от свобода на подсъдимия П. на четири години, увеличил наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство за подсъдимия П. на седем години, а на основание чл. 338 НПК потвърдил присъдата в останалата част.

Касационните жалби на защитника на подсъдимия П. и на частните обвинители А. Б., П. А. и Т. А. са допустими – подадени от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 и т. 3 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

С оглед посочените в жалбите касационни основания, ВКС разгледа първо довода на частните обвинители, който се отнася до касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, докато останалите претенции на частните обвинители и възраженията на защитника, касаещи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явната несправедливост на наложеното на подсъдимите наказание, ще бъдат анализирани накрая.

1. По довода на частните обвинители за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения

Обобщено изразено възражението на частните обвинители, което е поддържано и пред въззивната инстанция, е, че не са били налице предпоставките на закона за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.

В касационната жалба на частните обвинители се съдържат две групи доводи по този въпрос. От една страна, че не било ясно от изявлението на подсъдимия кои факти признава, както и че самопризнанието му не се подкрепяло от събраните на досъдебното производство доказателства. От друга страна се твърди, че в хода на разследването не били изяснени обстоятелствата за причината, поради която пострадалите момчета се качили в автомобила на подсъдимия и, че те били там против волята им; че липсват факти в обвинителния акт и за приложения по делото видеоклип и обстоятелствата по заснемането му; че не била установена и критичната скорост за преодоляване на завоя, която да се явява съобразена с релефа на пътя; че не била изяснена и причината за настъпилото пътно-транспортно произшествие; че съдът не допуснал съдебно-психологическа експертиза за емоционалното състояние на пътниците.

На така формулираните две групи доводи САС е отговорил пълно и изчерпателно, като е приел, че не са налице съществени процесуални нарушения при провеждане на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция. Същата позиция застъпва и този състав на ВКС.

По първата група доводи САС законосъобразно е мотивирал, защо проведеното от състава на ОС София съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, е било в съответствие с процесуалните изисквания, визирани в разпоредбите на глава XXVII НПК.

В светлината на изложеното следва да се отбележи, че с разпореждането по чл. 247а, ал. 2, т. 1 НПК, съдията-докладчик е насрочил разглеждането на делото в разпоредително заседание. В разпоредително съдебното заседание, проведено на 16.06.2023 г., преди даване ход на съдебното следствие подсъдимият и неговият защитник са направили искане производството да се разгледа по реда на глава 27 НПК. Видно от протокола за проведеното на същата дата съдебно заседание, първоинстанционният съд е спазил изцяло процесуалните изисквания на чл. 372, ал. 1 и ал. 4 НПК, като е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 НПК и правните последици от направеното от него самопризнание. Изразеното от П. признание на фактите по обвинителния акт е отразено ясно и недвусмислено в съдебния протокол. В съдебния протокол (л. 72, л. 75 – л. 79 от съдебното дело по н. о.х. д. № 300/23 г. на ОС София) е записано, че съдът е разяснил на подсъдимия правата му по НПК, включително процесуалните възможности по чл. 371 НПК, а в отговор той заявил, че разбира правата си, включително и смисъла и последиците от разяснените му съкратени производства. Изрично е казал, че желае делото да се гледа при условията на чл. 370 и сл. НПК и след това без колебание или условности е признал фактите по обвинителния акт и е заявил, че не желае събиране на доказателства за тях.

От формулировката на ал. 4 на чл. 372 НПК е видно, че единствено самопризнанието на подсъдимия не е достатъчно, за да бъде то одобрено с определение от съда. Необходимо е още решаващият орган да направи оценка дали самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като едва при положителен отговор съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Видно е, че такава оценка е извършена от състава на решаващия съд, като за положителния резултат от нея, съдът се е произнесъл с изрично определение – л. 78 от съдебното дело на ОС София.

В този смисъл САС мотивирано е отговорил на довода на частното обвинение, че доказателствата от досъдебното производство подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, като се е позовал и на т. 4 от ТР № 1/2009 на ОСНК на ВКС, очертаваща критериите и обема на специфичната доказателствена оценка в тази диференцирана процедура.

Втората група доводи на частните обвинители се отнасят до невключени в обвинителния акт обстоятелства - причината, поради която момчетата се качили в автомобила на подсъдимия и че те били там против волята им, както и липсата на факти в обвинителния акт за приложения по делото видеоклип и обстоятелствата по заснемането му.

Във въззивното решение са изложени надлежни съображения за това, че внесеният за разглеждане обвинителен акт съдържа всички обстоятелства, които очертават изчерпателно състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение срещу подсъдимия. Описани са фактите: за управлението на моторно превозно средство от подсъдимия в конкретната пътна обстановка; за мястото, на което се намирали пострадалите пътници в автомобила и обстоятелствата, при които се качили в него; за конкретните причини за настъпване на пътно произшествие и своеобразието на нарушенията на правилата за движение по пътищата, включително за пияното състояние на водача; за настъпилите престъпни последици – смъртта и телесните увреждания на пострадалите пътници; за обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия и неговата правоспособност и качества като водач на моторно превозно средство.

В този смисъл обстоятелствената част на обвинителния акт отговаря напълно на изискванията на чл. 246 НПК. САС е изложил надлежни мотиви, че невключените в обвинителния акт факти за емоционалното състояние на пострадалите преди и по време на произшествието и за заснемането на посочения в акта видеоклип, не касаят съставомерни обстоятелства. След като обвинителния акт отговаря на изискванията на процесуалния закон за форма и съдържание, за законосъобразното провеждане на процедурата по чл. 371, т. 2 НПК е необходимо и достатъчно доброволното признаване на така очертаните в обвинителния документ съставомерни факти.

В обобщение ВКС счита, че въззивното решение съдържа убедителна мотивировка за законосъобразността на проведеното от първата инстанция съкратено съдебно следствие, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

2. По възражението на защитника на подсъдимия П. и на частните обвинители за наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание

В жалбите на защитника и частните обвинители се съдържат доводи за явна несправедливост на завишените от САС наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС, което позволява съвместното им обсъждане.

Касационната инстанция се солидаризира с изводите на САС по отношение на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия А. П.. При проверката на атакуваното въззивно решение ВКС не констатира наличие на релевираното от защитника му и частните обвинители основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. За да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК за изменение на въззивния съдебен акт чрез намаляване на наказанието, касационната инстанция трябва да установи очевидна диспропорция между наложеното от контролирания съд наказание с обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В разглеждания казус подобен извод не може да бъде направен. Размерът на отмереното от САС наказание – шест години лишаване от свобода, намалено след задължителната редукция по чл. 58а, ал. 1 НК на 4 години – е справедлив и съобразен с относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Наказателната отговорност на подсъдимия П. е индивидуализирана при условията на чл. 54, ал. 1 НК под средния размер на предвидените в чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, пр. 1, б. „б“, пр. , вр. с ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК санкционни рамки, като адекватно е отчетено значението на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Претенцията на защитника за намаляване на наложеното на дееца наказание е мотивирана със съображения, че съдът не е отчел в достатъчна степен като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства неговите действия по изваждане на тялото на все още живия, впоследствие починал, Д. от автомобила, както и наличието на съпричиняване на резултата от починалия, доколкото не бил поставил обезопасителен колан; съответно се поддържа, че незаконосъобразно са приети за отегчаващи обстоятелства изразеното нежелание на пътниците да се возят в автомобила, данните за предишни административни нарушения, както и повторното отчитане в негативен план на съставомерни признаци.

Изтъкнатото от касатора обстоятелство, свързано с действията му след деянието и конкретно изваждането от автомобила на тялото на починалия, е съобразено при оценка на установените смекчаващи отговорността му обстоятелства на плоскостта на изразеното от него съжаление за тежкия резултат, наред с чистото му съдебно минало, младата му възраст, трудова ангажираност, социална интеграция и добрите данни за личността му – л. 93, л. 93 гръб от в. н.о. х.д № 1029/2023 г. на САС.

Допълнително намаляване на наказанието, без наличие на обуславящи го основания, не би допринесло за осъществяване на нито една от целите на чл. 36 от НК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия П. няма как да бъдат игнорирани съществените по тежест отегчаващи обстоятелства, които разкриват фактическата специфика на казуса – неразрешената скорост от 111 км/ч, с която управлявал автомобила, значително надвишаваща максимално разрешената от 90 км/ч; концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1,29 на хиляда, която трикратно надвишава минималния праг от 0.5 на хиляда; причинените на пътниците телесни увреждания, които са извън необходимото за по-тежката правна квалификация; данните за наложените пет административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, включително и такива, свързани с правилата за скоростта.

Тези данни на собствено основание завишават както персоналната опасност на подсъдимия П., като водач на моторно превозно средство, така и специфичната обществена опасност на извършеното от него деяние, като не позволяват по-снизходително санкциониране.

От друга страна, неоснователно въззивният съд е оценил поведението на пътниците – нежеланието им да се возят в автомобила на подсъдимия и впоследствие да слязат, като отегчаващо отговорността му. Производството по делото е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 27, чл. 371, т. 2 НПК, поради което е било недопустимо при липса на факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, въззивният съд да извежда нови фактически положения и то в отклонение от процесуалните принципи на състезателност и непосредственост. Следва да се коригира и изводът на САС за наличие на незначителен превес на отегчаващите обстоятелства спрямо смекчаващите, доколкото ВКС установи баланс между тях.

Неоснователно е твърдението на защитата, че въззивният съд неправилно не е отчел наличие на съпричиняване от страна на починалия, който не бил поставил обезопасителен колан. Такива факти не се съдържат в обвинителния акт, а както се посочи по-горе в производството по глава 27 НПК, съдът не може да се позовава на фактически положения извън признатите от подсъдимия. Още повече, че в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС изрично са предвидени хипотезите, в които съдът може да събира доказателства извън тези по обвинителния акт, а наличието на съпричиняване не е сред тях.

Отпадането на едно от отегчаващите отговорността обстоятелства не води до намаляване на обществената опасност на деянието и не се отразява на крайния извод на въззивния съд за размера на наказанието лишаване от свобода, поради което искането на защитника за намаляване на наказанието на подсъдимия П. по тази причина е неоснователно.

При изложените по горе съображения на касационния състав за справедливостта на наложената на подсъдимия П. санкция за извършеното престъпление, неоснователни се явяват и доводите на касаторите частни обвинители за необходимост от утежняване на неговата отговорност.

Задълженията на въззивната инстанция по установяване на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства са изпълнени отговорно, като тези релевантни факти са разкрити изчерпателно, в обем, необходим и достатъчен за правилната индивидуализация на наказанието. Съдържанието на въззивното решение не дава основание да се приеме, че поставените на вниманието на САС с въззивната жалба на частните обвинители възражения са били пренебрегнати и не са получили отговор. От залегналите в мотивите на въззивното решение съображения – л. 93, л. 94 от въззивното дело е видно, че всички оплаквания на частните обвинители са били мотивирано и внимателното обсъдени. Всъщност залегналите в касационната жалба на частните обвинители доводи изцяло преповтарят получилите обстоен отговор с въззивното решение възражения от въззивната жалба. След като в оценъчната процесуална дейност на втората инстанция не са допуснати нарушения, вътрешното й убеждение е правилно формирано и не подлежи на заместване от касационната инстанция.

Касационната инстанция не възприема и доводите, посочени в подкрепа на тезата за необходимост от увеличаване на срока на наказанието лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, относно подценяване от въззивната инстанция на значението на многократно превишената от дееца скорост, с която управлявал автомобила, надвишаващата минималната концентрация на алкохол в кръвта и причинените телесни увреждания на пътниците извън съставомерните. От залегналите на л. 93 гръб от въззивното решение съображения е видно, че това оплакване на частните обвинители е било обсъдено внимателно и задълбочено, като законосъобразно е прието, че така изброените обстоятелства, значително завишават обществената опасност на извършеното от него.

Неоснователно в този контекст е искането на повереника за допълнително увеличаване на кумулативното наказание лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство. САС е изложил убедителни съображения за увеличения размер на допълнителното наказание, като е съобразил в това отношение както обществената опасност на подсъдимия като водач на моторни превозни средства, така и тежестта на конкретното престъпно деяние.

При тези съображения ВКС приема, че и след направените уточнения и корекции определеното на подсъдимия П. наказание от четири години лишаване от свобода и седем години лишаване от право да управлява моторно превозно средство, е справедливо, отговаря на установения баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и пълноценно ще постигне целите на наказанието – да се поправи и превъзпита дееца и да въздейства предупредително и възпитателно спрямо него и останалите членове на обществото.

В обобщение ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания акт на Апелативен съд – София по в. н.о. х.д. № 1029/2023 г.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202 от 11.06.2024 г., постановено по в. н.о. х.д. № 1029/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 6. състав

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.