Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ч. ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА ЦАНЕ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 3589 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София, срещу решение № 5865/15.10.2021 г., постановено по адм. дело № 1316/2021 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Ревизионен акт № P-22221420000193-091-001/12.08.2020, издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение № 16/05.01.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София, за допълнително определени задължения по ЗДДС общо в размер на 469413. 55 лв., вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит, както и начислени лихви за забава в общ размер на 46043. 78 лв.

Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Постъпила е и частна жалба на Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София срещу определение № 68/06.01.2022г., постановено по адм. дело № 1316/2021 по описа на Административен съд - София-град, с което е оставена без уважение молба от процесуалния представител на ответника от 01.11.2021 г., с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Решение № 5865/15.10.2021 г., като в полза на ответника бъдат присъдени разноски на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК.

Ответникът – "Пробласт" ЕООД – София, чрез адв. Б. взема становище за неоснователност на жалбите. Не претендира присъждането на деловодни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Частната жалба на свой ред е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорване и също е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Правилно е становището на първоинстанционния съд, че изводите на органите по приходите са необосновани и незаконосъобразни. В хода на ревизионното производство е установено, че всички процесни фактури са отразени в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди на доставчиците. Предвид експертното заключение налице е съответствие на процесните доставки с последващите такива. Органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки, като се е мотивирал основно с липса на кадрова обезпеченост при доставчика, но както правилно е приел съдът при липса на данни за данъчна измама, единствено поради липса на кадрова и материална обезпеченост на преките доставчици не може да се ограничи правото на получателя по доставки на стоки и услуги да приспадне данъчен кредит за платени от него стоки и услуги, ползвани за целите в икономическата му дейност.

Правилно е съобразена в тази насока и практиката на СЕС, съгласно която режимът на правото на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006/112 не допуска данъчнозадълженото лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата е опорочена, поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на ДДС. Съгласно решение по дело С-18/13 от 13.02.2014 година, именно данъчната измама трябва да бъде доказана във връзка с липсата на материална или кадрова обезпеченост, както и пропуските в счетоводната отчетност на доставчиците. При липса на установена данъчна измама, посочените пропуски сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит.

Действително, събраните по делото доказателства по категоричен начин установяват извършването на осчетоводявания при издателя и получателя по процесните фактури, които са задължителна материалноправна предпоставка за настъпване на данъчното събитие, начисляването на ДДС, отразяването му като задължение към бюджета, както и възникването и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Правилно е възприето и наличието на безспорни доказателства за реалността на доставките, в тази връзка и заключението на вещото лице по изпълнената ССЕ, което съдът правилно и законосъобразно изцяло е кредитирал.

Събраните в хода на данъчната ревизия и приети от ревизиращия екип писмени доказателства, както и тези събрани и приети в съдебното производство по категоричен начин установяват наличието на реална доставка към жалбоподателя по процесните фактури с посочените издатели, което е задължителна материалноправна предпоставка за настъпване на данъчно събитие, начисляването на данъка, отразяването му като задължение към бюджета, както и възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Установените в тази връзка факти и обстоятелства са представени подробно в заключението на вещото лице, която съдът изцяло възприема.

Правилен е и изводът на съда, че фактът на неспазване на изискванията на осигурителното и трудовото законодателство от страна на дружествата – доставчици е неотносим. Ревизионният акт е изцяло незаконосъобразен и правилно е бил отменен.

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

На свой ред, неоснователна е и частната жалба на Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София срещу определение № 68/06.01.2022г., постановено по адм. дело № 1316/2021 по описа на Административен съд - София-град, с което е оставена без уважение молба от процесуалния представител на ответника от 01.11.2021 г., с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Решение № 5865/15.10.2021 г., като в полза на ответника бъдат присъдени разноски на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК.

Споделят се изложените аргументи от страна на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не са налице посочените в чл. 161, ал. 3 ДОПК условия за възлагане разноските в тежест на ревизираното лице, тъй като отмяната на ревизионния акт не се основава единствено и само на представените в хода на съдебното производство писмени доказателства. С оглед горното, следва да бъде оставено в сила и обжалваното определение, цитирано по-горе.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5865/15.10.2021г., постановено по адм. дело № 1316/2021 по описа на Административен съд - София-град.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 68/06.01.2022г., постановено по адм. дело № 1316/2021 по описа на Административен съд - София-град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Б. Ц. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ