ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2441

[населено място], 30.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

И. Д.

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д. №1413/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. М. Д. срещу определение №265/09.05.2025г. по в. т.д. №346/24 г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на протоколно определение, с което е даден ход на устните състезания по делото, на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК производството е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т. д.№ 306/23 г. на Варненски окръжен съд.

В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт, като се моли за отмяната му и връщане на делото на решаващия състав за продължаване на процесуалните действия по решаване на спора по същество. Навеждат се съображения, че наличието на висящо производство по т. д.№306/23г. е било известно на съда още при разглеждането на първоинстанционното производство, в което частната жалбоподателка се е позовала на него с направено искане за отхвърляне на предявените искове като преждевременно заведени. Твърди се, че с постановеното определение въззивната инстанция облагодетелства кредитната институция и е приложил чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК contra legem.

Насрещната по частната жалба страна „Ново финанс“ ООД, в депозиран в законоустановения срок писмен отговор, я е оспорила като неоснователна.

Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да спре образуваното по описа му производство, съставът на Варненски апелативен съд е приел, че е налице висящ спор между същите страни по образуваното по описа на ВОС т. д.№306/23г., който е преюдициален на спора, предмет на въззивното производство, поради което е налице основанието за спиране, предвидено в чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК.

Така постановеното от апелативния съд определение е правилно.

Предмет на обжалване пред Варненски апелативен съд е решение на окръжния съд, постановено по т. д.№542/23г., с което, по предявени от „Ново финанс“ООД срещу Д. М. Д. искове по чл. 422 ГПК, е признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца суми, представляващи задължения по договори за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г. и №592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предмет на висящото производство по т. д.№306/23г. по описа на Варненски окръжен съд са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 38 от ЗКНИП, вр. чл. 24 ал. 1 т. 7, 9 и 11 от ЗКНИП за прогласяване нищожността на сключените между страните договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г., договор за заем №592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019г., договор за заем №798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020г. и договор за заем №795-BН-16.06.2020 от 16.06.2020г.

С. Т. решение №2/19.11.2014 г. по тълк. д.№2/2014 г. на ОСГТК на ВКС основанието за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. При наличие на друг висящ процес относно спор, по който ще бъдат признати или отречени субективни права или факти, относими към разглеждания от съда, силата на пресъдено нещо по другия спор следва да бъде зачетена при произнасянето на съда в разглежданото от него производство. Преюдициалността на връзката между делата, визирана в нормата на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, предпоставя обективна зависимост между двете спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена и пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела; висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, като нормата на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора, за да биха могли да бъдат съобразени по обусловеното дело установените с решението по обуславящото дело нови права, факти и обстоятелства / в т. см. са разрешенията и в Тълкувателно решение №1/09.07.2019г. по тълк. д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС/.

В конкретния случай със сила на пресъдено нещо по обуславящото производство по т. д.306/23г. по описа на Варненски окръжен съд ще бъде разрешен въпросът за съществуването и валидността на правоотношенията между страните /договорите за заем/, от които ищецът в производството по т. д.№542/23г. по описа на Варненски окръжен съд черпи субективните си права на вземания срещу ответницата. Поради това изходът от първото дело има обуславящо значение за изхода на второто и пряко се отразява на допустимостта на произнасянето по същество по обусловения спор. Като е спрял производството по т. д.№346/24г. по описа му до приключването на производството по т. д.№306/23г. на ВОС с влязло в сила решение, Варненски апелативен съд е постановил правилен съдебен акт, който подлежи на потвърждаване.

Изложените в частната жалба доводи не са от характер да обосноват друг извод.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №265/09.05.2025г. по в. т.д. №346/24 г. на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: