РЕШЕНИЕ

№ 455

гр. Софияq 29 октомври 2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. I НО, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретар М. П. при участието на прокурора А. П. от ВКП, изслуша докладваното от съдия С. И. наказателно дело № 531 по описа за 2025г.

Производството по реда на чл. 346 т. 1 от НПК е образувано по подадени касационни жалби от подсъдимия Ю. М. В. чрез защитника му и от частните обвинители Р. М. Р. и Х. М. Р. чрез повереника им срещу решение № 107 / 10. 03. 2025г. по ВНОХД № 724 / 2024г. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 8 – ми състав.

Подсъдимият В. е останал недоволен от въззивното решение, като в жалбата си се позовава на всички касационни основания – незаконосъобразност, нарушение на процесуална правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

Твърди се, че въззивната инстанция неправилно е приела извършено деяние по чл. 122, ал. 1 от НК, тъй като такъв правен извод не намирал опора в доказателствата по делото. За конкретната процедура не било необходимо привеждането на двигателя в работен режим, поради което нямало логика подс. В. съзнателно да привежда двигателя в работен режим. Изводът на решаващата инстанция, че деецът съзнателно е завъртял контактния ключ, бил погрешен, като защитата предлага като най – вероятна причина била несъзнателно завъртане на контактния ключ при слизане от автомобила, когато подсъдимия се хванал за този ключ като опора и се било получило завъртане.

Позовавайки се на въззивното решение, защитата утвърждава, че следва да се приеме, че подсъдимия В. до този момент не се е защитавал по обвинение, че е бил наясно, че при повдигната кабина той няма достъп до скоростния лост и не може дори и визуално да провери дали той е в неутрално положение или е поставен на скорост. Подсъдимият не се бил защитавал срещу обвинение, че е могъл да предвиди поставянето на лоста на скорост и привеждане на товарния автомобил в движение при стартиране на двигателя. Защитата на следващо място утвърждава, че подс. В. не се е защитавал и срещу обвинение за извършено съзнателно действие - съзнателно завъртане с ръка на контактния ключ, задействане на стартера и двигателя на превозното средство.

Защитата се позовава на чл. 15 от НК, за извършено случайно деяние и иска оправдаване на дееца. Допълнително посочва е явна несправедливост на наказанието, което не било съобразено с изключително дълъг период от 7 години и половина и наличния превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Частните обвинители също са останали недоволни, като оспорват извършената от въззивната инстанция преквалификация на обвинението от чл. 123, ал. 1 от НК в такова по чл. 122, ал. 1 от НК и претендират за нарушение на закона и на процесуалните правила.

Повереникът претендира, че дейността на фирмата била съпроводена от грубо нарушаване на цялото българско законодателство и е била ръководена от подсъдимия като управител изцяло. Той бил длъжен да не допуска външни лица при извършване на ремонта на превозно средство, макар и дерегистрирано, но ползвано за изцяло фирмена дейност. Подсъдимият освен това и лично е участвал в ремонта, без да има необходимата квалификация, извършвайки деяние по чл. 123, ал. 2 от НК. Нямало пречки, при липсата на обвинение по чл. 123, ал. 2 от НК, деецът да бъде осъден по чл. 123, ал. 1 от НК, тъй като той имал нормативни задължения във връзка с организацията, ръководството и контрола на фирмената дейност. Действията, които деецът е нямал право да упражнява, при липсата на съответно обвинение, следвало да се отчитат като отегчаващи отговорността обстоятелства.

Има позоваване на липса на мотиви относно жалбата на частните обвинители по оправдаване на дееца за нарушаване на разпоредби от наредба № 12 от 27. 04. 2004г. Твърди се противоречие на изложени доводи за неприлагане на тези разпоредби, тъй като се отнасяли за изградени канали на закрито, докато на страница 6 от мотивите съдът възприемал обратната теза.

Оспорва се вида и размера на наложеното наказание – претендира се налагане на ефективно наказание, както и увеличаване на размера. Също така се иска алтернативно увеличаване на определения изпитателен срок, с приложение на чл. 67, ал. 3 от НК,

Прокурорът от ВКП В съдебното заседание пледира за основателност на касационната жалба на частните обвинители. Според него оплакването за допуснато нарушение на материалния закон в частта, с която подсъдимия е оправдан по чл. 123 от НК и е признат за виновен по чл. 122 от НК е с опора в доказателствения материал по делото, поради което е основателно. Позовава се на твърденията на частните обвинители за неправилно приложение на материалния закон, като поддържа тезата за незаконосъобразен извод на въззивната инстанция относно невъзможността на дееца да бъде субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Тези съображения на съда прокурорът определя като неоснователни. Посочва, че в противоречие със закона и доказателствата по делото са изводите на въззивната инстанция, че подсъдимият не е годен субект на престъплението по чл. 123 от НК, поради непритежаването на нужната квалификация за извършване на дейността по ремонт на автомобили. Оспорва квалификацията, възприета като правилна от въззивната инстанция по чл. 122 от НК. Подсъдимият е пряк извършител на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и наказателната му отговорност следва да бъде ангажирана за допуснатите нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

По жалбата на подсъдимия прокурорът пледира, като заявява, че тя е неоснователна и не е налице хипотезата на случайно деяние. Позовава се на това, че подсъдимият в конкретния случай е притежавал необходимите опит, познания и квалификация, позволяващи му да предвиди общественоопасните последици. Отклонението от дължимото поведение се състояло в това, че е допуснал присъствието на неангажирано в извършваната работа лице, което не е било облечено с работно облекло, съгласно Наредба №12/2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили.

Прокурорът моли да се отмени въззивното решение, като делото се върне за ново разглеждане.

Жалбоподателите и частни обвинители Р. М. Р. и Х. М. Р., редовно призовани, не се явяват, за тях и за частните обвинители Х. М. Р., Ф. Р. А. и М. Д. Р. се явява повереник, който поддържа касационната жалба по изложените основания. Моли да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Подсъдимият В., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който оспорва касационната жалба на частните обвинители и поддържа депозираната от него. Пледира, че са налице основания за отмяна на въззивното решение и признаването на подсъдимия за невиновен.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 ал. 1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционна присъда № 900045/25.01.2024 година, постановена по НОХД 374/2019 година, с която ОС Благоевград признал поде. В. за виновен в това, че на 19.10.2017 година, около 16.12 часа в с. Бунцево, общ. Якоруда, в района на дървопреработвателен цех, негова собственост, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - ремонтна дейност на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „К.“, модел „*****“ с per. [рег. номер на МПС] , не изпълнил задълженията, визирани в чл. 11, ал. 1, т. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, като допуснал присъствието на неангажирано в извършваната работа (ремонт на автомобила) лице - М. Р. Р., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. Якоруда и по непредпазливост причинил смъртта му, като след деянието направил всичко зависещо от него за спасяването на пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал. 4, вр. с ал. 1 и чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от три години.

Със същата присъда съдът от първата инстанция е постановил оправдаване на дееца по първоначалното обвинение да не е изпълнил и задълженията си по т. 4, т. 6, изр. 3, т. 14, изр. .2 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба №12 от 27.12.2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили.

Няма произнасяне на съда по веществените доказателства и разноските по делото.

С атакуваното по касационен ред решение № 107 / 10. 03. 2025г. по ВНОХД № 724 по описа на съда за 2024 година на Софийски апелативен съд, 8 – ми наказателен състав, по подадени протест и въззивни жалби от частните обвинители и подсъдимия ь първоинстанционната присъда е изменена, като деянието на подсъдимия В. е преквалифицирано от деяние по чл. 124, ал. 4, вр. ал. 1 от НК в такова по чл. 122, ал. 1 от НК – затова, че на 10. 10. 2017г. в землището на село Бунцево по непредпазливост е причинил смъртта на М. М. Р.. Въззивната инстанция е постановила и оправдателен диспозитив по отношение на обвинението по чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

Настоящето касационно разглеждане е първо по ред.

На първо място относно претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения касационният състав дава отговор, че липсват такива, които да са съществени и да са ограничили правото на защита на която и да е страна по делото.

Въззивната инстанция е възприела фактите по делото установила е своя фактическа обстановка, изводима и от експертното мнение по делото, с който подход настоящия съдебен състав напълно се солидаризира.

Възраженията на защитата относно неосъзнати действия на подсъдимия не намират опора в доказателствения материал и противоречат на експертното мнение. Самата защита не представя научно аргументирана теза, подкрепена със съответните познания в областта. Характерът на възраженията с оглед конкретното обвинение и предвидената от закона форма на вина са изцяло безпредметни, тъй като отговорността на дееца е ангажирана и при неволни действия по привеждане в движение на ходовата част на автомобила „К.“.

Позовавайки се на въззивното решение, защитата утвърждава, че следва да се приеме, че подсъдимия В. до този момент не се е защитавал по обвинение, че е бил наясно, че при повдигната кабина той няма достъп до скоростния лост и не може дори и визуално да провери дали той е в неутрално положение или е поставен на скорост. Според защитата подсъдимият не се бил защитавал срещу обвинение, че е могъл да предвиди поставянето на лоста на скорост и привеждане на товарния автомобил в движение при стартиране на двигателя. Дали е бил наясно и дали е бил длъжен, както и дали е могъл да предвиди възможността скоростния лост да не е в неутрално положение, не е въпрос на факти по обвинението, а е правнологически извод, който не може да бъде отказан на съда при съответния доказателствен анализ.

Защитата на следващо място утвърждава, че подс. В. не се е защитавал и срещу обвинение за извършено съзнателно действие - съзнателно завъртане с ръка на контактния ключ, задействане на стартера и двигателя на превозното средство. Последното възражение намира своето основание в обстоятелствената част на обвинителния акт – страница 2, последен абзац, съответно с продължение на страница 3. Касационният състав се съгласява с това възражение, този обвинителен факт, установен от надлежното обвинение, обаче не е верен. Въззивният състав се е постарал да се придържа към обективната истина, установена чрез надлежната разширена и повторна експертиза на експертите К., Б. и Т. – подробно разяснено на л. 17 от мотивите на въззивното решение. Въпреки това желание на апелативната инстанция процесуалния закон не допуска въвеждане на обстоятелства, които са от естество да отегчават наказателноправното положение на дееца – „съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението“, освен по предвидения от закона ред – чл. 287 от НПК, който безвъзвратно е пропуснат. Съдът и от първата, а и от втората инстанция, е следвало да се задоволи с невярното заключение на експерта М., макар и в противоречие с обективната истина и при процесуалното бездействие на държавния обвинител, възприемайки несъзнателно действие. Това процесуално нарушение обаче няма решаващо значение за изхода на делото, доколкото е поправимо при правния анализ, с отчитане на благоприятното правно положение за дееца.

Няма съществено правно значение за крайната наказателна отговорност обстоятелството дали подсъдимият е бил наясно или не, че при повдигната кабина той няма достъп до скоростния лост и дали е можел дори и визуално да провери дали той е в неутрално положение или е поставен на скорост, с каквото възражение се противопоставя защитата. Това не са непредвидими обстоятелства, а освен това подсъдимият е бил длъжен да съобрази всяко едно от тях, включително и при неволно подхлъзване – „поради нестабилната си позиция….с тялото си оказал въздействие върху пусковата система…завъртане на неоригинален ключ“ ( цитирания абзац от обвинителния акт).

Не е необходимо изрично да се посочи, че деецът е могъл да предвиди поставянето на лоста на скорост и привеждане на товарния автомобил в движение при стартиране на двигателя. Тази негова възможност се извежда от качеството му на водач на превозно средство, валидно за всички водачи, не само за категорията водачи на товарни автомобили. Забраната да извършва, да участва или подпомага ремонтна дейност предпоставя при неспазването й наличието на виновно поведение, защото ако беше спазена, не би се стигнало до този резултат.

В този смисъл претенцията за наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК е лишена от основание.

Изводите на въззивната инстанция за липсата на правоспособност на подс. В. за извършване на конкретния тип ремонтна дейност са логически и правно издържани, като касационният състав ги приема за верни и съответни на закона. Приложението на чл. 123, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е било наложително, но този процесуален момент е отминал безвъзвратно. Допуснатото нарушение на закона е било поправимо само при активност на държавното обвинение по чл. 287 от НПК, възможна само до приключване на съдебното следствие при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, Тъй като принципно е извършено деяние, което е по-тежко наказуемо, не е възможно това нарушение на закона да се отстрани с процесуални действия на по-късен етап от процеса. Затова подсъдимият следва да се третира по-благоприятно, което е сторено по същество от инстанциите по същество.

Отделен е въпросът, че всъщност подсъдимият, в качеството си на професионален водач на моторно превозно средство, изрично отбелязано от въззивната инстанция, в действителност, със свои лични действия е привел в движение товарния автомобил, макар това да е било свързано като част от ремонтната дейност. В действителност не следва да се прави никакво разграничение, тъй като именно участието, без да притежава необходимата правоспособност, в ремонтната дейност, е довело до привеждането в движение на превозното средство без необходимия контрол.

Правилото на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е неотменно, независимо дали става въпрос за действия на пътя или извън него. Ако действията са извън обхвата на чл. 1 и 2 от ЗДвП, какъвто е настоящия случай, приложим е също ЗДвП относно нормативната регулация, като обаче отговорността е именно по чл. 123 от НК, а не по специалните състави на 343 от НК. И в този случай, независимо от липсата на надлежно предявено обвинение, включващо тази бланкетна норма, следва да се имат предвид горните съображения за липса на случайно деяние. Независимо от качеството му на водач, със съответната на товарното превозно средство категория, действителната отговорност на дееца по смисъла на чл. 123, ал. 2 от НК не може да бъде изключена поради упражняването на дейност, за която няма правоспособност. Тази отговорност не може да бъде реализирана поради ненадлежното обвинение, както съвсем основателно е приела въззивната инстанция. Затова правилно въззивната инстанция е напуснала приложното поле на нормативната регулация и е приела, че деецът следва да отговаря за обикновената, „ непрофесионална“ непредпазливост. Това съвсем не означава, че нарушените норми губят своето значение, те в действителност не могат да доведат до надлежно квалифициране на деянието, но задълженията по спазването им съществуват в правния мир, запълват правната сфера от задължения на дееца, като наличието им води до невъзможност да бъде изключено виновното му поведение.

Възраженията за нарушения на нормативните разпоредби относно разположението, проектирането и изпълнението на ремонтната дейност, възраженията относно управлението и от подс. В. и като цяло неспазването на безопасността на труда имат своето фактическо основание, но основното обстоятелство, относимо към виновното поведение на подсъдимия са неговите конкретни действия по боравене с приборите за управление на моторното превозно средство. Именно тези действия са в пряка, непосредствена, причинна връзка с вредоносния резултат. Всички останали нарушения имат изцяло съпътстващ, административен характер, със съответните последици, но не са в пряка причинна връзка. Връзка наистина съществува, но тя е опосредена, поради което тя не отговаря на изискванията на наказателния закон. Дори и неспазването на изискването за надлежен праг на ремонтния канал не носи до пряка отговорност, тъй като ако не бяха действията на подсъдимия, не би се стигнало до инцидента, тъй като не е налице самоволно потегляне на превозното средство. Само тогава (при самоволно потегляне), при липса на описаните конкретни действия на дееца, липсата на праг би била пряка и непосредствена причина за настъпването на процесната увреда на пострадалия.

Има позоваване на липса на мотиви относно жалбата на частните обвинители по оправдаване на дееца за нарушаване на разпоредби от наредба № 12 от 27. 04. 2004г. Твърди се противоречие на изложени доводи за неприлагане на тези разпоредби, тъй като се отнасяли за изградени канали на закрито, докато на страница 6 от мотивите съдът възприемал обратната теза.

На страница 6 от мотивите няма депозирани собствени доводи от въззивната инстанция, а е налице изложение на оплакванията на страните. С оглед на това възражението не се обсъжда изобщо от касационната инстанция.

По отношение на претенцията на частното обвинение относно справедливостта на наказанието и във връзка с определеното наказание трябва да се отбележи, че правната квалификация, с която е въведено деянието във въззивното производство е по чл. 123, ал. 4, пр. 1-во, вр. ал. 1 от НК – наказуемо с лишаване от свобода до три години, като с решението е възвело квалификация по чл. 122, ал. 1 от НК – наказуемо с лишаване от свобода до пет години. Доколкото с протеста и жалбата на частното обвинение се претендира налагане на по-тежко наказание и се оспорва оказването на помощ след деянието, т. е. се иска отпадане на квалификацията по чл. 123, ал. 4 , вр. ал. 1 от НК, съдът не е допуснал процесуално нарушение и се е произнесъл изцяло в рамките на своите процесуални правомощия, без да утежни наказателноправното положение на дееца.

Разбира се, отделен е въпросът за вида и размера на наложеното наказание. Независимо от проблемите с правната оценка на деянието, в крайно възприетата и одобрявана от касационна съд правна квалификация и предвидено в съответния състав по чл. 122, ал. 1 от НК наказание не се съзира несправедливост на наказанието, която и да е явна при това. Отчетени са всички необходими обстоятелства относно вината и отговорността на дееца, както и всички особености на деянието. Това следва по необходимост от размера на наказанието, независимо от известните неудачи, свързани с правилата за изменение на обстоятелствената част на обвинението. Важен е крайния резултат, а той напълно отговаря на изискванията за справедливост, тъй като във всеки един момент липсва съзнателно действие ( както утвърждава обвинителния акт, с чието правно действие съдилищата следва да се съобразяват във всички инстанции), отделно от това са напълно споделими аргументите на инстанциите по същество относно дееца и неговата обществена опасност – твърде ниска, правилно е отчетено поведението на самия пострадал, допринесъл съществено за настъпването на вредоносния резултат, твърде дългия период на провеждане на наказателното производство не по – вина на дееца, което изисква и приложение на съответната компенсация при наказанието, изразила се както в размера, така и на начина на изтърпяването му – при условията на чл. 66 от НК.

По тези изложени причини съставът на ВКС намери, че атакуваното въззивно решение следва да бъде изцяло потвърдена.

С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ в сила решение № 107 / 10. 03. 2025г. по ВНОХД № 724 / 2024г. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 8 – ми състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.