ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3529

София, 12.11. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 15.10.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 3529 /2025 г.

Производството е по чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. Д., подадена от назначения му процесуален представител, срещу въззивно определение № 14869 /06.08.2025 г. (погрешно посочена 2024 г.) по в. ч.гр. д. № 6724 /2025 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на И. Г. Д. срещу определение № 20128418 /23.08.2024 г. по гр. д. № 38522 /2017 г. на Софийския районен съд, с което производството е прекратено като недопустимо.

СГС, както и СРС, е приел, че е налице забрана за пререшаване на правния спор, разрешен със сила на пресъдено нещо.

Насрещната страна по частната жалба – Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ) не е изразила становище по частната жалба.

Частната жалба е допустима: подадена е в срок от процесуален представител на страна по делото, която има право и интерес да обжалва въззивното определение, което подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и е редовна.

По нейната основателност:

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е обсъдил предмета на спора по влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен от И. Г. Д. срещу ПРБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди, претърпени от него от воденото срещу него наказателно производство по н. о.х. д. № 34/2016 г. на Софийския военен съд и е приел, че е идентичен с предмета на спора по прекратеното от първоинстанционния съд дело, който е уточнен с последователни, обсъдени от въззивния съд молби. Въззивният съд е обосновал крайния си извод за пълен идентитет както между страните, така и между предмета на двете дела и че разликата в претендирания размер на обезщетението не може да обоснове извод за липса на идентитет. Приел е, че е без значение, че делото на СРС е образувано преди това на РС - Самоков, тъй като по второто вече има влязло в сила съдебно решение. Приел е, че е налице хипотезата на чл. 299 вр. чл. 297 ГПК - забрана за пререшаване на правния спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. Въззивният съд е приел, че доводите за допуснати процесуални нарушения по делото на РС – Самоков, което е приключило с влязло в сила решение, са неотносими към спора по делото, с което е сезиран.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Частният жалбоподател (назначеният му процесуален представител) се позовава на очевидна неправилност на обжалваното определение като противоречащо на основни процесуални правила (не посочва кои) – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. За да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на определението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване с обжалваното определение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на процесуалния закон, нито на материалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното определение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК

Частният жалбоподател (назначеният му процесуален представител) се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като твърди, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, която изисква въззивният съд да обсъди всички събрани по делото относими и допустими доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, като изложи свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба.

Твърди също, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, която изисква изводите на въззивния съд за обстоятелствата, които имат значение за спора, да съответстват на събраните по делото доказателства, съдът да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна обусловеност всички доказателства по делото. Твърди също, че в обжалваното определение въззивният съд не е изложил самостоятелни мотиви за това, че е налице идентичност между двете дела.

Настоящият съдебен състав намира, че това са доводи за неправилност на обжалваното определение.

Доколкото от тях могат да бъдат уточнени правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 от ТР № 1 /2010 г. по тълк. д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, то такъв е въпросът: дали, за да формира извод за пълен идентитет между висящо пред него дело и дело, което е приключило с влязло в сила решение, съдът е длъжен да обсъди съдържанието на влязлото в сила решение и съдържанието на исковата молба, евентуално съдържанието на молбите, с които се извършват уточнения и/или се отстраняват нередовности в исковата молба или следва да обсъди и всички представени по делото доказателства? Такъв е и въпросът дали въззивният съд, който разглежда частна жалба срещу първоинстанционно преграждащо определение, е длъжен да изложи самостоятелни мотиви по доводите в частната жалба?

Първият въпросът е разрешен в съответствие с установената практика, че съдът преценява предмета на спора и допустимостта на исковата молба по твърденията на ищеца, които се съдържат в исковата молба, евентуално в молбите, с които се извършват уточнения и/или се отстраняват нередовности в исковата молба.

Съдът следва да обсъди всички представени и събрани по делото доказателства, както и доводите на страните по съществото на спора, когато разглежда спора по същество, което става в случаите, когато е приел исковата молба за допустима и редовна, приключил е събирането на доказателства и е провел устни състезания по делото. В този случай е и сочената от частния жалбоподател практика, но случаят не е такъв.

Сочената от частния жалбоподател практика на ВКС – решение по гр. д. № 1649/2010 – IV г. о. и по търг. д. № 2687 /2014 – II т. о. се отнася до тези въпроси (към изискването за обоснованост на въззивните съдебни решения – изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат значение за спора (релевантните факти) по гр. д. № 1649 /2010 – IV г. о. и за задължението на съда при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните по търг. д. № 2687/2014 – II т. о.), да съответстват на събраните по делото доказателства), които не са обуславящи, защото въззивният съд не е разгледал спор по същество, а се е произнесъл по допустимостта на иска.

Вторият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както твърди частният жалбоподател. Въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви за недопустимостта на предявения пред него иск, които бяха разгледани накратко по-горе и се е произнесъл по доводите на частния жалбоподател.

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски и не е представил доказателства да е направил такива, поради което и на него разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно определение № 14869 /06.08.2025 г. по в. ч.гр. д. № 6724 /2025 г. на Софийския градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.