ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3234

Гр. София, 14.11. 2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ПЪРВО Т.О. в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч. т.д. № 1144 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат П. К. - пълномощник на ищеца В. С. Н., срещу определение № 116/26.03.2025г., постановено по в. т.д. № 438/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на решението по делото в частта на разноските.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, тъй като присъдените разноски за адвокатски хонорар са неправилно изчислени и не са съобразени с Наредба № 1/09.01.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. ДВ бр. 14/2025г./. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че въпреки че в хода на въззивното производство са допуснати и събирани доказателства няма основание да бъде увеличено присъденото адвокатско възнаграждение с аргумент, че в нито едно от откритите съдебни заседания адв. К. не се е явила лично. Касационната жалбоподателка сочи, че процесуално представителство е осъществено и интересите на страната са защитени, като ГПК не регламентира, че процесуалното представителство следва да бъде осъществявано само чрез лично явяване. Твърди, че дори и да следва да се намали адвокатското възнаграждение, то това трябва да е в разумни граници, а не в пъти по-ниски размери и без реални и обективни критерии. Поддържа, че за въззивното производство на ищеца се следва адвокатско възнаграждение както за осъществената защита по въззивната жалба на застрахователя, където обжалваемият интерес е 20 000 лв. и адвокатското възнаграждение би възлязло на 2 640 лв. с ДДС, така и по въззивната жалба на ищеца, по която се претендира допълнително обезщетение в размер на 80 000 лв., или адвокатският хонорар би следвало по Наредба №1/2004г. да е в размер на 8460 лв. Сочи, че се следва и допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 3152,04 лв. с ДДС, което формира като разлика между присъденото и следващото се възнаграждение съобразно увеличения размер на присъденото обезщетение. По подробно изложените съображения претендира отмяна на обжалваното определение и присъждане като допълнително възнаграждение на посочените суми.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не е подал отговор, като такъв не е постъпил и от третото лице – помагач – „Застрахователна компания Лев инс“ АД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Апелативен съд – Пловдив е бил сезиран с две жалби срещу решението № 239 от 26.05.2024г., постановено по т. д. № 443 по описа за 2022г. на ОС Пловдив, а именно – от ответното застрахователно дружество за присъденото обезщетение на ищеца за размер над 50 000 лв. до 70 000 лв., и в частта относно имуществените вреди – 3108 лв., както и от ищеца – В. Н. – за разликата над присъдените 70 000 лв. до размер от 150 000 лв. Обжалваемият интерес е 80 000 лв. по жалбата на ищеца и 23 108 лв. – по жалбата на ответника. С решението си, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част от ответното дружество, а именно за присъдено обезщетение за размера над 50 000 лв. до 70 000 лв., както и в частта относно имуществените вреди, но е отменил частично решението и е присъдил допълнително обезщетение в размер на 80 000 лв. С решението си АС – Пловдив е осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на адв. П. К. сумата от 4000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца пред въззивния съд.

С обжалваното определение, постановено по подадената от адв. К. молба за изменение на акта в частта за разноските от 04.03.2025г., АС - Пловдив е приел, че искането за увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователно. Посочил е, че няма основание за съобразяване на възнаграждението с предвидените размери по Наредба №1/2004г. предвид задължителните указания по решение на СЕС по дело С-438/22. Въззивният съд е изтъкнал, че при определяне на възнаграждението е отчетена фактическата и правна сложност на делото, съобразено е, че са проведени две заседания във въззивното производство, като адвокат К. не се била явила лично на нито едно от тях – за първото била депозирана молба, а във второто – била преупълномощила друг адвокат. Предвид това е приел, че адвокатско възнаграждение от 4000лв., което включва и ДДС, е справедливо и обосновано. АС – Пловдив е приел, че няма основание за увеличаване и на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство, тъй като присъденото от ОС, възлизащо на сумата от 8232,96 лв. се явявало справедливо и обосновано и в съответствие с чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, но е неоснователна. Обжалваното определение е постановено по реда на чл. 248 ГПК и е валидно, допустимо и правилно.

С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от Д. следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да представляват база за определяне на възнаграждението. В този смисъл е последователната практика на ВКС, формирана след решението на СЕС и намерила израз в определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г., ІІ т. о., определение № 1493 от 5.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 898/2024 г., II т. о., определение № 3217 от 2.12.2024 г. по ч. т. д. № 1323/2024 г, ІІ т. о. и др., която напълно се споделя от настоящия състав. Предвид горното въззивният съд е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1 от ЗАдв., възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован. Като съобрази конкретните обстоятелства във връзка с осъществената процесуална защита пред въззивната инстанция, съдът намира, че приетото за дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. се явява справедливо и обосновано по размер. Възнаграждението е съобразено с положения от адвоката труд. Това, че процесуалният представител на ищеца не се е явил лично в заседанието пред въззивния съд, не означава, че не е осъществена процесуална защита, тъй като е подадена писмена молба, явяваща се становище по хода на делото и по същество на спора. При преценка на всички относими обстоятелства за определяне на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, включващи фактическата и правна сложност на делото, спорния материален интерес при осъществената защита, следва да се приеме, че възприетият от въззивната инстанция размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., възлизащ на 4000 лв., е съответен на всички критерии и няма основание за увеличаване на възнаграждението за въззивното производство.

По отношение на възнаграждението за първоинстанционното производство, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна. В първоинстанционното производство не се е развила процедура по чл. 248 ГПК, поради което при промяна на правния резултат от въззивния съд, присъденото в първата инстанция адвокатско възнаграждение подлежи на актуализиране само с оглед изхода на спора във въззивната инстанция. След като противната страна не е упражнила правото си да оспорва размера на адвокатското възнаграждение в първата инстанция по реда на чл. 248 ГПК, то нито въззивният съд, нито настоящият съдебен състав следва да коригира приетия и присъдения от първоинстанционния съд размер. Предвид горното и като се съобразят доводите по частната жалба относно следващия се размер на адвокатско възнаграждение за първата инстанция съобразно общия уважен размер на претенциите след допълнителното присъждане от въззивния съд на сумата от 80 000лв., а именно общо в размер на 11 385лв. съдът намира, че е основателно искането за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размера, претендиран по молбата по чл. 248 ГПК и частната жалба, а именно 3152,04 лв.

С оглед горното частната жалба се явява частично основателна и следва да се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното производство при отчитане на изхода на спора и съобразно претенцията на жалбоподателката, а в останалата част обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Разноски не се следват за настоящото производство на страните предвид характера му - по чл. 248 ГПК.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 116/26.03.2025г., постановено по в. т.д. № 438/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на адвокат П. К. - пълномощник на В. С. Н., по чл. 248 ГПК за изменение на решението по отношение на разноските за първоинстанционното производство чрез присъждане допълнително на сумата от 3152,04лв., като вместо това постановява:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на адвокат П. К., САК, с адрес – [населено място], [улица], офис 10, сумата от 3152,04 лв. / три хиляди сто петдесет и два лева и четири стотинки/, представляваща допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за осъщественото безплатно процесуално представителство на В. С. Н., ЕГН [ЕГН], за първоинстанционното производство.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 116/26.03.2025г., постановено по в. т.д. № 438/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, в останалата му част, с което е оставена без уважение молбата на адвокат П. К. - пълномощник на В. С. Н., по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските за въззивното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/