Р Е Ш Е Н И Е

№ 754

гр. София, 16.12.2025 г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

при участието на секретаря Р. И. .

при участието на прокурора Андреев

изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. д № 67/2025 г и съобрази следното

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Разглежда се касационната жалба на Е. Б. Д., представлявана от адв.К. Б., с която е обжалвано решение № 2 от 03.01.2024г по в. гр. д. № 1741/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която при потвърждаване на решение № 263481 от 14.12.2022год., постановено по гр. д.№ 5757/2017 год. по описа на СГС, ГО, 21-ви състав, по същество е отхвърлена исковата претенция на касаторката по реда на чл. 2в, ал. 1 т. 2 ЗОДОВ за обезщетение на понесени имуществени и неимуществени вреди от ищцата като вложител с гарантиран влог, който не е бил изплатен до гарантирания размер свовременно поради допуснато нарушение на правото на ЕС,като за имуществените вреди искът е уважен частично, за неимуществените е отхвърлен изцяло. Исковата молба е постъпила в Софийски градски съд на 10.05.2017г., при предявяването претенцията е основана на чл. 4,§ 3 от Договора за Европейски съюз и исковете са разгледани на въззивна инстанция съгласно правилото на §6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ /Обн.ДВ бр. 94/2019г/.Обжалва се отхвърленето на иска за разликата над присъдените 7 044.40 лева до размера на поисканите 8000лв, ангажираната отговорност единствено на Народно събрание на Р. Б. да заплати обезщетението по частично уважения иск, както и отхвърлянето му изцяло по отношение на останалите привлечени ответници включително потвърденото отхвърляне на иска в частта за претендираните неимуществени вреди и лихви върху обезщетението изцяло, по отношение на всички конституирани ответници .

С потвърденото първоинстанционното решение е присъдена сумата от 7 044.40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на законна лихва за периода от 28.07.2014 год. до 03.12.2014 год. върху сумата от 196 000 лева, установена като гарантиран размер на влог на ищцата в „Корпоративна търговска банка” подлежащ на изплащане към началото на този период, като въззивният съд е приел, че при съществено нарушение на правото на ЕС претендираната вреда е причинена от неправилно транспониране на Директива № 94/19/ЕС във вътрешното право на Р. Б. чрез законодателен акт В тази част, съгласно определение №3324 от 25.06.2025г на настоящия състав на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. Искът по отношение на първия привлечен ответник е отхвърлен за разликата до пълния размер от 8000 лева въз основа на приета съдебно-счетоводна експертиза, а срещу ответника Българска народна банка изцяло, поради което същите искове са разгледани и отхвърлени срещу евентуално посочен ответник - Фонд за гарантиране на влоговете в банките.Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са отхвърлени предявените срещу ответниците Народно събрание на Р. Б. и Българска народна банка (БНБ), както и по отношение на евентуалния ответник Фонд за гарантиране на влоговете в банките(ФГВБ) , искове с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, причинени от неправилно транспониране на Директива № 94/19/ЕС във вътрешното право на Р. Б. чрез законодателен акт на Народното събрание и неприлагане пряко на Директивата от Българска народна банка, заедно с иск на основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху тази сума за периода от 25.07.2014 г. до 28.04.2017 г. в размер на 14 000 лева.С решението са разпределени и разноските по делото, като ищцата е осъдена да заплати на ответника Фонд за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) торени във въззивното производство разноски за адвокат в размер на 2690лв., като с определение №1276 от 26.04 2024г, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК без уважение е оставено искането на ищцовата страна за изменение на решението в тази част.Срещу определението е постъпила частна жалба от Е. Б. Д., представлявана от адв. К. Б..Образуваното ч. гр. д №66/2025г по описа на Трето г. о на ВКС по частната жалба производство по реда на чл. 247, ал. 2 ГПК е съединено за разглеждане с настоящето производство поради връзката между делата и обуславящото значение на касационното производство за разпределението на разноските.

Касационната жалба на Е. Б. Д. съдържа искане за отмяна на решението в обжалваната част като постановено в съществено нарушение на съдороизводствени правила, необоснованост и незаконосъобразност. В частта за неимуществените вреди искът е приет за недоказан, като същевременно не е допусната исканата от ищата съдебно-психологическа експертиза. По този начин ищцата се е оказала лишена от възможност да докаже иска си. Нарушението на ответника Българска народна банка се е изразило в бездействието на този ответник да приложи пряко разпоредбите на Директива 94/19, които норми предоставят права на частноправните субекти, имат директен ефект и дерогират противоречащите им норми на вътрешното право. Този ефект на правото на ЕС е следвало да осигури БНБ,а съда да го съобрази в решението си . Централната банка е „компетентният орган“ по смисъла на чл. 1 § 3 б. „i“ от Директивата в качеството си на орган, упражняващ надзор на кредитните институции, задължително допълнение на която дейност е защитата на депозитите. Непроизнасянето на БНБ дали депозитите са неналични на основание чл. 1 § 3 буква“i“ съставлява нарушение на правото на ЕС.При евентуалност се твърди извършено нарушение от ответника Фонд за гарантиране на влоговете в банките, тъй като след решение на БНБ по чл. 115 от ЗКИ от 20.06.2014 г.,Фондът не изпълнил задължението си по чл. 10 § 1 от Директива 94/19 да изплати дължимите суми в 20-дневен срок от датата на решението на БНБ Срокът не е бил удължаван по искане на ФГВБ до БНБ и не е имало основание за това. Изтъкват се прессъобщенията на БНБ от м. юни на 2014г, че Правителството и БНБ ще окажат ликвидна подкрепа на „КТБ” до 20.07.2014г, но се удължава двукратно срока на специалния надзор, същевременно депозити не се изплащат, поради което през м. септември на 2014г Европейската комисия започва наказателна процедура срещу Р.България за неправилно транспониране на чл. 1§3 и чл. 10,§1 от Директива 94/19/ЕО.На 18.11.2014г Управителния съвет на ФГВБ взема решение да започне изплащане на гарантираните депозити от 04.12.2014г, която е крайна за 20- дневния срок и на която дата е извършено плащане в размер на гарантирания депозит по отношение на ищцата .Най-късно от 20.06.2014г обаче е започнал да тече срока от пет работни дни, в който БНБ е следвало да извърши „установяването”по смисъла на чл. 1§3 б/i от Директива 94/19 и срока от 20 дни за изплащането, за което ФГВБ не е предприел действия.Неизпълнението на задължението в срока по Директивата е достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.Оспорва се решаващото съображение за отхвърляне на иска срещу ответника ФГВБ , основаващо се на частноправната му правосубектност. БНБ и ФГВБ са публични институции, отговорни да спазят изискванията на Директива 94/19, което не са сторили и за което държавата отговаря.В частната жалба срещу определението по разноските се изтъква, че в конкретния случай отхвърлянето на една и съща по размер претенция спямо няколко отговорни еманации на държавата води до кумулирането на множество разноски, макар един от ответниците / процесуални субституенти на държавата /да е приет за отговорен за допуснатото нарушение и това накърнява принципа на ефективността на средството, заради разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и начина на нейното прилагане.

Всички ответници самостоятелно са депозирали отговори, с които оспорват касационната жалба, всеки от ответниците оспорва своята отговорност по иска, като в отхвърлителната част считат решението за правилно.

Народно събрание на Р. Б. чрез гл. юрисконсулт М. Г. изтъква неустановеност на причинна връзка между претендираните неимуществени вреди и действията по неправилно транспониране на Директивата.Предполагаемият вредоносен резултат не е настъпил от законодателната дейност на Народното събрание, тъй като не е извън компетентността на ответника БНБ да приложи общностното право пряко, в съответствие с чл. 1,§3, б.i от Директива 94/19ЕО и без уредено в националното законодателство правомощие за това, предвид директния ефект на нормата, както следва от решения по дела С-517/16 и С-501/18 на СЕС, а също и предвид правомощията на БНБ да осъществява надзор върху националната система за гарантиране на депозитите и надзор върху банките.Претендира разноски за юрисконсулт.

О. Б. народна банка /БНБ /, чрез юрисконсулти Н.Д. и И. С. изтъква в отговор, че приетото от Съда на СЕ в решения по дела С-517/16 и С-501/18 не дава основания да се приема, че вложителят в банка има право на обезщетение за вреди, причинани от забавено плащане на гарантирания размер на депозитите, тълкуването е единствено относно правото да се получи компенсация, обхващаща изплащането от схемата за гарантиране на депозитите. Гарантираният размер е получен в случая.Освен това, в процесния период БНБ не е била „компетентен орган” чл. 1,§3, б.i, за което Директива 94/19ЕО не съдържа дефиниция. Такъв орган няма определен преди законодателните изменения в ЗБНБ и ЗКИ от м. август на 2015г /ДВ бр. 62/2015г /,с тях е уредено правомощието за установяване на неналичност, като се е изисквало законодателно решение, поради необходимостта от изричен акт, на компетентен орган. Позовава се на препоръката на Европейски банков орган от 17.10.2014г към БНБ и ФГВБ относно необходимите действия за спазване на Директивата. Не са налице реално претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с неустановяване неналичността на депозитите в КТБ от страна на БНБ с изричен акт . Претендира разноски за юрисконсулт .

О. Ф. за гарантиране на влоговете в банките/ФГВБ/, чрез пълномощнк адв. Д. Л. оспорва касационната жалба, като изтъква липсата на предпоставки за търсената от Фонда отговорност за вреди от правонарушение Изтъква, че възприетото от СЕС тълкуване на чл. 10 §1 от Директива 94/19ЕО в решение по дело С-571/16 е противоположно на застъпваното в касационната жалба, а именно че от 20.06.2014г ФГВБ не е имал свобода и е следвало да започне изплащането на депозитите в 20 – дневен срок. Търсената отговорност би се породила, ако бе налице изричен акт на компетентен национален орган за установяване неналичността, какъвто тогава безспорно не е бил издаден. В защита се пледира, че доколкото искът е уважен срещу първия от привлечените ответници, неговата легитимация е отпаднала, тъй като е посочен като евентуален ответник, същевременно тя не е била налице поначало, тъй като в аспекта на задължение пряко да прилага Директива 94/19ЕО,ФГВБ не е публичноправен орган по критерии, очертани в практика на Съда на ЕС в решение по дела С-188/89 и С-182/17 за публичните правомощия и власт, както и предвид степента на контрол от държавата . Съгласно действащия за исковия период Закон за гарантиране на влоговете в банките /ЗГВБ/ , Фонда е със статут на самостоятелно юиридическо лице и е отделен от държавата. ФГВБ е натоварен да изплаща гаранция по депозитите на вложителите в банка с отнет лиценз, която дейност не е административна и не се осигурява с държавна принуда Дори да извършва обществена услуга, респ. публична дейност, ФГВБ няма специални правомощия и неговият Управителен съвет не е част от администрацията. Не е налице и предпоставката по чл. 7 ЗОДОВ,за да отговаря по иска .Претендира разноските за адвокатска защита .

Представителят на Прокуратурата на РБ в касационното производство не оспорва касационната жалба на ищцата .Изтъква, че БНБ е компетентен орган по смисъла на Директива 94/19/ЕО, така и ФГВБ следва да се разглежда като публично-правен субект .

С определение №3324 от 25.06.2025г настоящият състав на ІІІ г. о на ВКС е допуснал до касационно обжалване въззивното решение в обжалваната от Е. Б. Д. част, по въпроса има ли Българска народна банка качеството „компетентен орган” по смисъла на чл. 1, пар. 3 б.i от Директива 94/19ЕО, за да провери наличието на противоречие на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска срещу посочения ответник Българска народна банка с формирана практика на Съда на ЕС в решения по дела С-571/16 и С-501/18 относно предпоставките за отговорност на държава членка на ЕС за вреди от съществено нарушение на норми от правото на Европейстия съюз, доколкото при тълкуване на чл. 1 пар. 3, б.i от Директива 94/19ЕО в практиката си Съда на ЕС не е подхождал към компетентността на орган като БНБ в рамките на надзор да установи неналичност на депозитите, само доколкото това е предвидено в национален закон. На следващо място, постановеното от въззивния съд по отношение на ответника Фонд за гарантиране на влоговете в банките е обусловило допускане до касационно обжалване, за да се даде отговор на въпоса има ли ФГВБ качество на публичноправен орган, От значение за раглеждане, или изключване на търсената от този ответник отговорност по чл. 2в ЗОДОВ, са предпоставките за отговорността на държавата , приети за установени по отношение на привлечени ответници, държавни органи, сочени с иска като предпочитани /предвид процесуалното условие за евентуалност/, но искът срещу тях е отхвърлен изцяло или частично по други причини.

Както вече е изтъкнато в определение №3324 от 25.06.2025г на ВКС, постановено по настоящето дело, исковото производство е в обхвата на §6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ / ДВ бр. 94/2019г/,като настоящият състав на Върховен касационен съд споделя и съображенията на Софийски апелативен съд в определение от 07.03.2022г по ч гр. д № 566/2022г, с което по частна жалба на ищцата е отменено отделянето на иска срещу БНБ и изпращането му за разглеждане като подведомствен на административния съд. С влязлото в сила определение при връщане на делото за разглеждане на първоинстанционния съд е стабилизирана подсъдността на спора. Искът е предявен и частично уважен срещу Народното събрание на Р.България като законодателен орган на държава-членка /и като държавен орган, субституент на държавата/ като същевременно искът е предявен и срещу БНБ при условията на чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ, след като законът по правило не изключва отговорността на държавата, включително за нарушаване на правото на Европейския съюз в хипотеза но чл. 2в ЗОДОВ,да се реализира в пълен обем в лицето на един ответник, или на множество ответници /субституенти на държавата/ , като всеки от посочените с иска органи отговоря в пълен обем /чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ/ без оглед приноса на друг държавен орган за състава на нарушението, или вредата. След като отговорността на държавата членка за неизпълнено задължение по чл. 4, параграф 3 ДЕС се основава директно на правото на ЕС и материалните предпоставки на отговорността са изяснени по тълкувателен ред от Съда на ЕС (решение от 5 март 1996 г., C-46/93 и C-48/93; решение от 25 ноември 2010 г, C-429/09; решение от 30 септември, C-224/01; решение от 28 юли 2016г. , С-168/15, ; решение от 4 октомври, С-571/16.), то и при въвеждането им посредством нормата на чл. 2в ЗОДОВ във вътрешния правен ред законодателят не създава и не преурежда тези материалноправни условия, а има за цел да регулира със закон процесуалните отношения при упражняване на средството за защита. Правото на ЕС не предвижда процесуалните правила по които да се разгледа искът за обезщетение, редът е предоставен на националните законодателства съгласно принципа на процесуална автономия (чл. 19, параграф 2 ДЕС). Приложимостта на този принцип е ограничена от принципа на равностойност и от принципа на ефективност, съобразяването им пряко и задължително подлежи на преценка от съда за всеки отделен случай, при който изтъкнати процесуални предпоставки са преградили пътя на защита (решение от 18 януари 1996 г,C-446/93г; решение от 15 април 2008 гC-268/06, решение от 4 октомври 2018 г.,С-571/16 / Кантарев срещу БНБ/.Преценката обхваща всички аспекти на процедурните правила (определение по ч. гр. дело № 1901/2017 г на Трето г. о на ВКС,определение №50410/2022г по ч. гр. д №3500/2022г на Трето г. о на ВКС и др./ като се отчита, че законодателните промени в ЗИДЗОДОВ(ДВ, бр. 94 от 2019г) съдържат процесуални норми с незабавно действие по висящи дела.

Разгледана в този аспект, търсената отговорност по граждански ред от държавата за нарушение на правото на ЕС,с иск предявен срещу няколко нейни органи - персонализирани структури с публични функции в сферата на регулация, в която правото на ЕС е било нарушено и за солидарното им осъждане по исканото обезщетение, е разглеждана в установената практика на ВКС като възможност, упражняването на която е избор на ищеца и не води до неефективност на вътрешноправното средство. Когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни органи, искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от тях при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на Държавата ( решение.№16 от 02.03.2021г гр. д. № 1914 по описа за 2020 година на Четвърто г. о, решение №14/2021г по гр. д №5165/2016г Четвърто г. о на ВКС, определение №60354 от 4.11.2021г по ч. гр. дело № 1126 / 2020 г. на Четвърто г. о на ВКС, определение №50410/2022г по ч. гр. д №3500/2022г на Трето г. о на ВКС, определение №4406/2022г по ч. гр. дело № 4239/22 ,Трето г. о на ВКС )

Извод за основателност на иска по чл. 2в ЗОДОВ в случая се обосновава с противоречието на чл. 23 ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./като вътрешноправна норма, в сила за периода между поставянето на КТБ под особен надзор, до вземане на решение за изплащане на гарантираните депозити. Противоречието е с изричните и ясни разпоредби на чл. 10 § 1 във връзка с чл. 1 § 3 буква „i“ от Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити. Според чл. 1 § 3 б. „i“, неналичен е депозит, който е бил дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.Според второто изречение, съответните компетентни органи установяват това толкова скоро, колкото е възможно, и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като установят за първи път, че кредитната институция не е изплатила депозити, които са дължими. Според чл. 10, § 1 от Директивата, схемите за гарантиране на депозитите трябва да са в състояние да изплатят надлежно проверените искания на вложителите във връзка с неналични депозити в рамките на 20 работни дни от датата, на която компетентните власти са установили неспособността на банковата институция да изплати депозита по причини, свързани с финансовото състояние. Директивата не поставя като изискване за изплащане на гарантираните депозити отнемането на лицензията на търговската банка . Държавата, в лицето на законодателния орган – ответника Народно събрание на РБ , не е предприела действия по правилното транспониране на нормите на Директива 94/19/ЕО във вътрешното си законодателство, за което е започнала наказателна процедура № 2014/2240. на Комисията срещу Р. Б. Нарушението е достатъчно съществено, тъй като разпоредбите на чл. 1 § 3 и чл. 10 § 1 за сроковете, установяване неналичността на депозитите и за възможност да се изплатят гарантираните депозити, имат императивен характер и не допускат отклонения в националната нормативна уредба. Това ангажира отговорността на ответника Народно събрание на РБ да обезщети причинената вреда, изразяваща се в размера на законната лихва върху гарантирания депозит от 196 000 лева при забавено му изплащане, както в случая.

Като се отчита правоустановителното действие на въззивното решение в частта, с която поради недопускането му до касационно обжалване същото е влязло в сила, отговорността на държавата в лицето на първия ответнк, неин орган/ процесуален субституент/ да обезщети установените вреди на основание чл. 2в ЗОДОВ в пълен обем е установена и ангажирана .

Това обаче не изчерпва /и не лишава от основание / спора за отговорността на втория солидарно конституиран ответник – Българска народна банка, поради правилото на чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ и привличането му като ответник с исковата молба. Отговорност именно на Народното събрание съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията е съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и другите международни договори, част от вътрешното право на страната. Тази отговорност го легитимира като процесуален субституент на държавата по исковете за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от приемането и поддържането на национален закон, който противоречи на правото на Европейския съюз. Транспонирането на общностното право, съдържащо се в директиви на Съвета обаче не е единственият механизъм, чрез който се гарантират правата, произтичащи от правто на ЕС при търсене на отговорност при нарушаването му .

Ето защо по първия въпрос, обусловил частично допускане на въззивното решение до касационно обжалване, Върховен касационен съд изтъква следното:

Българска народна банка/БНБ/е централнта банка за Р.България и съгласно уреждащ статута и дейността й нарочен закон, е публично-правен орган, на когото са възложени публичноправни функции да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика .За дейността си се отчита пред Народното събрание, на нея е възложен и надзорът на кредитните институции, в която връзка БНБ упражнява властнически правомощия чрез актове, които подлежат на съдебен контрол - чл. 151, ал. 3 ЗКИ. На основание чл. 23 от ЗГВБ/отм/, която именно вътрешноправна уредба ангажира отговорността на ответника Народно събрание на РБългария за нарушение на правото на Европейския съюз, БНБ е упражнила и законова делагация при издаване на Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер, в сила от 12.02.1999г, т. е включително към датата, на която е следвало да бъде установена неналичността на влоговете в КТБ , конкретните условия и ред за изплащане на гарантираните размери по влогове се определят от БНБ. Правомощието по чл. 1 § 3, б i) от Директива 94/19/ЕО е възложено на съответния компетентен орган на държавата-членка, който на държавно ниво е именно Българска народна банка - оторизираният в държавата публичноправен субект с изключителни правомощия в приложното поле на надзорната дейност върху търговските банки и за определяне реда и условията за изплащане на гарантираните размери на влоговете.Българска народна банка е компетентният орган за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, § 1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013г., нейното правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях, без правомощието по отнемане на лиценз за банкова дейност да е от решаващо значение в случая. С. Р. по дело С-571/16 на СЕС / т. 49-51/ и тълкуването на чл. 1, § 3 i) от Директива 94/19 /от Съда на ЕС изрично следва, че необходимо и достатъчно условие, за да се установи неналичността на депозит, който е дължим и платим, е по виждане на компетентния орган дадена кредитна институция да изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. О. Б. народна банка, няма учреден друг орган в Държавата, годен да бъде адресат на изискването по така формулираното условие в чл. 1, § 3, б. i) от Директива 94/19 на Съвета, и да е компетентен оперативно да установи настъпването му по автономна преценка. Освен това, съгласно чл. 1, § 3, б. i) посочените компетентни органи трябва да установят това колкото е възможно по-скоро и не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за пръв път, че съответната кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуемиот което и следва, че установяването на неналичността на депозитите не може да зависи от неплатежоспособността на кредитната институция, или от отнемането на нейния лиценз. С Решението по дело С-571/16 на СЕС е прието, че чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19 следва се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. Също така, чл. 1, § 3, б. i) от Директива 94/19 се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган, като предварителното предявяване от титуляра на банков депозит до съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване на неналичността на този депозит по смисъла на тълкуваната от Съда на ЕС разпоредба.Подчертаването на първото и отричането на второто условие в тълкуването на Съда на ЕС очевидно не води до извод, че липсата на изричен акт на компетентния орган, в случая БНБ, ще изключи отговорността на държавата за липсата на дължимата срочна преценка в съответната форма, от същия компетентен орган .

Предвид така налагащият се отговор на въпроса касационната жалба на Е. Б. Д. е основателна в оплакването, че по отношение на ответника БНБ искът неправилно е отхвърлен по основание.Искът за вреди се основава на неприлагане разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015г. не е била правилно транспонирана в националното ни законодателство, но същевременно е подлежала на директно прилагане при действията на компетентния орган по смисъла на цитираните разпоредби. Нарушена е правна норма на общностното право, която предоставя права на частноправни субекти и нарушението е достатъчно съществено.В случая от страна на БНБ е налице противоправно бездействие да се изпълни ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата, относно задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД. Постановявайки Решение № 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор,БНБ е разполагала с необходимите факти, сочещи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3, буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Към тази дата е било известно, че КТБ АД не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, като всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си.,за което БНБ е уведомена писмено от изпълнителните директори на КТБ АД. В свое решение от 20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на надзорната търговска банка, но въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето от БНБ като компетентнтен орган .Още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ АД под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на КТБ АД, т. е., на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ АД. От дата 20.06.2014г /петък/ следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им и същевременно да се съобразят императивните норми на Директивата относно сроковете: първо, срокът от пет дни за установяването с акт на компетентния орган за състоянието на неналичност, изтекъл на 27.06.2014г без да е налице такъв акт, а след изтичането му и срока по чл. 10§1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, който срок от 20 дни е изтекъл без плащане на гарантирания размер да се осъществи. Поради това от 27.07.2014г – първият работен ден, следващ датата, на която е следвало да се изплати размера на гарантирания депозит, е налице вреда за ищцата поради забавеното плащане на гарантирания размер. Тази вреда е в пряка причинна връзка с правонарушението и подлежи на обезщетяване от държавата, в лицето на привлечените двама ответници Народно събрание на РБ и БНБ,държавни органи съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ , които отговарят съгласно чл. 4, ал. 2 във вр. чл. 2в ЗОДОВ при условията на солидарност. На 06.11.2014г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ АД, на който акт, според вътрешното законодателство и чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.),от ФГВБ е предприето изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014г. и на като която дата ищцата е получила процесното плащане в размер на 196 000 лева .Въззивният съд правилно е определил лихвения период като е съизмерил отговорността на държавата с предвиденото обезщетение в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което е в размер на законната лихва от деня на забавата при изплащане на главно парично задължение от всякакъв вид. Неоснователно е поддържаното от ответника БНБ възражение, с което тълкуването на чл. 7,§6 от Директива 94/19/ЕО в т. 60 от решение по дело С-501/18 на Съда на ЕС и правото на компенсация от схемата за гарантиране на депозитите до размера, определен в чл.,§1а от тази директива, се интерпретира от ответника в насока изключване отговорността на държавата да обезщети вредата от забавеното изплащане на самия гарантиран размер, поради правонарушение довело до изплащане след императивния срок.Според тълкуването, на което ответникът се позовава, в цитираното и други решения Съда на ЕС не разглежда компенсаторната рамка на Директива 94/19/ЕО в насока права за вложителите да ангажират отговорността на държавата на основание правото на Съюза за това, че депозитите им не са наличи поради слаб надзор на компетентните национални органи, в тази връзка и право на обезщетение за вреда от забава поради неплащане на тези депозити като цяло . В случая по настоящето дело е установено и безспорно, че между ищцата и „КТБ”АД през 2013г е бил сключен договор за банков влог, като по откритата депозитна банкова сметка на ищцата задължението на банката е за нейни парични средства в размер на 532 008,10 лева.Искът в частта за имуществената вреда, при предявяването му /за сумата 8000 лева/ , се съизмерява единствено със законовата лихва, дължима за забава, изчислена върху гарантирания размер на депозита за периода от датата, на която е следвало най - късно да бъде платен, до датата на реалното изплащане 04.12.2014г, като с иска не е претендирана вреда, съизмеряваща се със законовата лихва за забава върху целя размер на вложеното в банката. Искът е доказан до размера на сумата 7044 лева, установеният размер на законната лихва за забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху гарантирания размер на депозитите от 196 000лева за периода следващ датата 25.07.2014г, до датата предхождаща плащането на 04.12.2014г, съгласно прието и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Не се установяват и твърденията на ответника, че при изплащане на гарантираният размер е осъществено олихвяване, неоснователни са и доводите, че ищцата не следва да бъде компенсирана със законния размер на лихвата поради забавеното изплащане на 196 000 лева, тъй като имало договорна лихва по неналичните в банката нейни депозити, заради което и в случай на неизплатен остатък, съдът трябвало да разглежда ищцата като присъединен кредитор с вземания в производството по несъстоятелност, на което основание да откаже компенсация по иска. Препоръката на Съветът на надзорниците на Европейския банков орган/ЕБО/ към БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ относно необходимите действия за спазване на Директива 94/19/ЕО от 17.октомври 2014г., независимо от съображенията за ревизия по валидността на тази препоръка на ЕБО, също не ползва ответника в поддържаните възражения.Констатирани са нарушения на нормите на европейското законодателство, тъй като не е спазен срокът по чл. 10, §.1 от Директивата за изплащане на гарантираните вземания - 20 работни дни от установяване на неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, §. 3 от същата Директива .Посочено е, че на практика влоговете са станали неналични от момента на поставяне на банката под специален надзор и е спряно изпълнението на всички задължения на банката за срок от три месеца на 20.06.2014г., като неналичността на депозитите не е била надлежно обявена от българските органи.Ако това бе сторено, плащането на вложителите до гарантирания размер би се реализирало в императивните срокове е би вредата за която отговорност носят ответниците, не би настъпила.Наред с останалиите условия за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2в ЗОДОВ в лицето на втория ответник включително, има пряка причинна връзка между приетата за установена вреда и забавеното плащане на гарантирания размер на депозита. В обжалвана част, по отношение на втория ответник , въззивното решение следва да бъде отменено и ответникът Българска народна банка следва да бъде осъден при условията на чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ , солидарно с първия ответник по предявения от Е. Б. Д. на основание чл. 2в ЗОДОВ иск, да заплати сумата 7044,40 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи законната лихва за забава върху сумата 196 000 лева, за периода от 28.07.2014г до 03.12.2014г/включително/ , поради нарушение на чл. 1§ 3, б i),чл. 10 §1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане(Директива 94/19), изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.

Въззивното решение, с което е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетяване на имуществените вреди до пълния предявен размер от 8000 лева е правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено срещу ответниците Народно събрание на РБ и БНБ.Макар касационната жалба да очертава като предмет на разглеждане решението на въззивния съд, с което се потвърждава първоинстанционното решение във всички негови отхвърлителни части, касаторката Е. Б. Д. не е навела конкретни оплаквания в оспорване изводите на съдилищата, обусловили частично уважаване на този иск, предвид установения размер на законната лихва .

В частта по отхвърления изцяло иск за обезщетение на неимуществени вреди, касационната жалба на Е. Б. Д. е неоснователна. Потвърждаването на първоинстанционното решение не е резултат от извод на решаващия съд, че за неустановени от доказателствата следва да се приемат претедираните неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, разочарование и здравословни проблеми /т. 4.6 от исковата молба /, търпени след като сумата по депозитите става неналична, докато в този момент ицщата и нейните родители разчитат на спестените пари и изпадат във сериозни финансови затруднения /т. 4.2, 4.3 от исковата молба /, при което най-сериозното емоционално последствие /т. 4.4 от исковата молба/ за ицщата са упреците на нейния баща за зле вложени пари, че при тази ситуация и влошени отношения помежду им, същият е починал от инфаркт през м. октомври на 2014г, преди изплащането на сумата /гарантирания депозит/ да се осъществи. Изводите на въззивния съд са, че не се установява пряка причинно-следствена връзка на тези вреди със забавянето на изплащането на гарантираната част от влога с 4 месеца и 7 дни, от неправилното транспониране на Директива №94/19/ЕС. Обсъдените показания на свидетелката Я. за това, че ищцата е разчитала на „тези пари” за да обезпечи и подпомага възрастните си родители, за породената криза в отношенията поради обвиненията на нейния баща, че е внесла там парите от продажбата недвижимо имущество, добито с усилията им и прехвърлено на нея, и за нейната реакция на отчаяние, дори да не засвидетелстват като единствена причина за негативните изживявания приищцата опасението за вложените спестявания като цяло и в перспектива, т. е като ”породени от самия факт на поставяне на КТБ под специален надзор и загуба на голяма част от паричните средства”, както са определени от въззивния съд, не са и в подкрепа на извод за пряка причинна вразка с допуснатите от националните органи нарушения на общностното право и са несъотносими с последиците от установеното правонарушение на тези органи.Преценката на съда за липса на сочената кумулативна предпоставка от фактическия състав при обезщетяване на претендирана неимуществена вреда, не е резултат от нарушени правила при допускането на доказателства, поискани от ищцата за да докаже характера, продължителността и интензитета на претъпрените неимуществени вреди, чрез експертиза. Поисканото назначаване на съдебно-психологическа експертиза е отказано поради отрицателно преценената от съдилищата възможност да се даде експертна оценка от вещо лице на психологическото състояние на ищцата, след като от посочените събития са изминали осем години и същевременно, от други доказателства – свидетелски показания, може да се направят достатъчно обективни изводи към миналия момент, затова макар да е допустимо, исканото доказателствено средство не е било необходимо. В определението по чл. 267 ГПК от 10.07.2023г въззивният съд е добавил, че психологическа експертиза не би установила релевантни факти, случили се в твърде отдалечен период от време /през 2014г/.Тази преценка на съда не е формирана в нарушение на съдопроизводствените правила и разясненията в Тълкувателно решение № 1/ 2013г ОСГТК за дейността на въззивната инстанция, като оплакванията на касационната жалбоподателка за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост са неоснователни

Както вече се изтъкна, член 1, точка 3, б i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите „от късното изплащане на депозитите”. Това тълкуване е дало основание претенции за вреди извън така посочените, да се преценяват като претендирани извън необходимата за установяване причинна връзка.Наличието на пряка причинна връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда е изведено в практиката и на Съда на ЕС като една от материалноправните предпоставки за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавите членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на правото на ЕС - решения на СЕС по съединени дела С-6/90 и С-9/90; С- 46/93 и С- 48/93; решения по дела С- 224/01, С-5/94, С 224/01, С 160/14 и др.Необходимо е вредата да произтича достатъчно пряко от поведението, в което се упреква органът, като това поведение трябва да представлява основната причина за вредата, докато липсва задължение да се поправя вредоносна последица, дори непряко свързана, която е резултат от незаконосъобразно положение. В случая има неизпълнение на парично задължение и подлежащите на обезщетяване вреди са от забавено плащане. Доколкото наличието на причинно-следствена връзка е елемент от фактическите състави, с които законът свързва отговорността на държавата по ЗОДОВ, когато такава връзка не е установена, обезщетение също не се присъжда. Условието за положително установяване на пряка причинна връзка между деянието и вредата при отговорността на държавата съгласно принципа на пълната имуществена отговорност/ чл. 4 ЗОДОВ / е указано и в т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ОСГК и се прилага еднакво за всички искове, при които се реализира обективната отговорност за обезщетяване на вредите от правонарушение по вътрешното право в хипотезите на специалния ЗОДОВ. По иска за обезщетяване на вредите от нарушение на правото на ЕС /чл. 2в ЗОДОВ / ищцата не е в по - неблагоприятно положение, относно същото условие.

Предвид гореизложеното, след като искът на основание чл. 2в ЗОДОВ следва да бъде уважен срещу двамата привлечени в условия на солидарна отговорност ответници Народно събрание на РБ и Българска народна банка, и този иск е уважен частично не поради наличие на ограничена отговорност за тях да обезщетят всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от правонарушението, отпада процесуалното условие за разглеждане на иска, предявен срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките в качеството му на евентуален ответник при обезщетяването на вредите. Неговото привличане, съответно пасивната му легитимация не се основава на обстоятелства, различни от изложеното по отношение на посочените солидарно отговорни ответници – качеството им на държавни органи и процесуални субституенти на държавата. По схемата съгласно чл. 10,§1 от Директива 94/19/ЕО, Фондът е задълженият съгласно действащ закон пряк възложител на плащането по гарантирания размер на депозитите, създаден е със закон като организационна форма, за да се реализира чрез обособено имущество правото на вложителите да получат гарантирания размер на депозитите от набраните за целта средства, гаранциите за което са публични, а не частноправни. За императивните срокове по Директивата не е релевантно набрани ли са достатъчно средства във Фонда за плащане на неналичните депозити, до гарантирания размер.Самите гаранции включват срочността и бързината при реализиране правото на вложителите, с отчитане двойната цел на директивата /Решение от 04 октомври 2018г по дело С-571/16 на СЕС т. 57/ и схемите, гарантирани от държава членка трябва да в състояние да изпълнят изискванията на Директивата/решение от 25 март 2021 по дело С-501/18 на СЕС , т. 54/. Отпадане на процесуалното условие за разглеждане на иска срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките, е предвид ангажиране отговорността на държавата чрез солидарно осъждане на първите двама посочени ответници да платаят обезщетение за всички вреди от забавеното изплащане на гарантирания размер, доколкото тези вреди са установени във връзка с правонарушението, което е предмет на разглеждане по предявения иск. Налага се обезсилване на постановеното въззивно решение по отношение на този ответник с настоящето решение, без да се разглежда поставеният въпрос изключва ли се по определени организационни и правни признаци, предвид законовата рамка и дейността на Фонда по реализиране на схемата, правното му положение на субституент на дъжавата при търсена отговнорност за нарушение правото на ЕС по реда на ЗОДОВ.

Предвид окончателното решение на настоящатта инстанция, следва да бъдат определени и разноските по делото, съобразно неговия изход .

В частта за разноските въззивният съд е потвърдил постановеното на първа инстанция ответникът Народно събрание на РБ да заплати на ищцата 271,95лв според уважената част от исковете и осъждането ищцата да заплати на този ответник 400 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /юрисконсултско възнаграждение/ предвид отхвърлената част от исковете, но в условията на приета за изцяло неоснователна въззивна жалба .Не е присъждал разноски за въззивно производство на ответниците Народно събрание на РБ и БНБ. В тежест на ищцата и в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК е отказал да измени решението относно присъдените за въззивна инстанция разноски /в размер на 2690лв платено възнаграждение за адвокат/ на ответника ФГВБ поради прекомерност, срещу който ответник исковете са били разгледани и отхвърлени по същество изцяло с потвърденото първоинстанционно решение. В касационното производство ищцата претендира разноски по представен списък, като по делото е установила разноски, платени за адвокатска защита в размер на 2400лв/с включен ДДС/ за първа инстанция и общо 50 лв внесени държавни такси /вкл. по иска срещу евентуалния ответник/,включително по обжалвания ; платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв /с вкл.ДДС/за въззивна инстанция, държавни такси за въззивно обжалване /10 лв/ и обжалване с частна жалба /15 лв/; платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв /с вкл. ДДС/ за касационна инстанция и държавна такса /30 лв/,или в общ размер на сумата 4 905лв.Чрез процесуален представител, ответникът Народно събрание на РБ е направил искане за намаляване по чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено на представляващия ищцата адвокат. О. Н. събрание на РБ и БНБ са представлявани от юрисконсулти и са заявили искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като ответникът ФГВБ претендира присъждане на възнаграждение от 2690лв за настоящата инстнация за адвокат, по отношение на което ищцовата страна също е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК с искане за намаляване поради прекомерност, като излага и други съображения, по - конкретно относно това разноски за ищцата да не се възлагат в претендираните от тримата ответници размери и при кумулация .

Съгласно изричната норма на чл. 2в, ал. 3 ЗОДОВ /процесуално правило приложимо и по настоящето дело/ , касателно разноските в производството по иска за обезщетение на вредите от достатъчно съществено нарушение на право на ЕС, се прилагат чл. 9а и чл. 10 от същия закон. Налице е условието в чл 10, ал. 2 ЗОДОВ в тежест на ответниците да бъдат възложени разноските на ищцата по внесените държавни такси, а по отношение разноските за адвокат, или за юрисконсулт, да се съобрази принципа за съразмерност, залегнал както в общите правила на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, така и в чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ /нова ДВ бр. 94/2019/по отношение на разноските за адвокат, които ищецът следва да понесе ако ответникът е имал такъв, или възнаграждение за юрисконсулт на юридическото лице, защитавано от юрисконсулт. Същото правило за съразмерност се извежда и от чл. 10, ал. 3, предл. второ ЗОДОВ при уредбата на разноските за адвокат, които ответникът следва да плати на ищеца съразмерно на отхвърлената част от иска. При оценяеми парични искове като предявените за обезщетение, съразмерността се извежда от размера на уважената и отхвърената част на исковите претенции и този принцип не се дерогира при отговорността на държавата по исковете за обезщетение за вреди от достатъчно съществено нарушение на право на ЕС,защото сам по себе си, и като застъпен в нормативната уредба по този начин /с общи и специални разпоредби като цитираните/,принципът не прави невъзможно или прекалено затруднително упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза, т. е. не накърнява водещият принцип на ефективност на вътрешнопрвното средство.

При този изход на делото, ответниците Народно събрание на РБ и БНБ следва да бъдат осъдени да заплатят в условия на солидарност разноските на ищцата за производството /държавни такси, внесени за производството срещу тези ответници / в размер на общо 95 лева за всички инстанции.Неоснователно е възражението на ответника Народно събрание на РБ за прекомерност на платеното за настоящата инстанция възнаграждение за адвокат в размер на 1200 лева /с вкл.ДДС/, предвид степента на фактическа и правна сложност на делото, преценена от настоящата инстанция във фазата по касационно обжалване и упражнената защита. При направените във всички инстанции разноски за адвокатска защита в размер на 4800 лева, ответниците следва да бъдат осъдени заплатят на ищцата сумата 469,66 лева .

По отношение на евентуално привлечения ответник процесуалното условие за разглеждане на иска отпада предвид приетото с настоящето решение. Поначало всеки ответник, привлечен под условието на евентуално предявен иск, в случая при иск насочен срещу главно привлечени двама ответници по чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ - държавни органи и процесуални субституенти на държавата, има право на разноските за адвокат, независимо от това дали по отношение на него искът не е разгледан, или е разгледан и отхвърлен. Разноските за ответника ФГВБ представляват платено възнаграждение за защита от адвокат, като ищцовата страна, която дължи заплащане на сторените разноски е поискала намаляването на адвокатското възнаграждение /чл. 78, ал. 5 ГПК/ Налице е прекомерност на платеното на всяка инстанция възнаграждение от по 2600 лева за адвокат , по делото общо 7800 лева, за защитата на ФГВБ по евентуално насочените искове, предвид обема правна работа по дело, в което основните съдебно преценени факти, ангажиращи отговорността на държавата да обезщети вредите, са обективно настъпили, а правните разрешения следват от вече формирана практика на Съда на ЕС по тълкуване на нарушените правни норми. Настоящата инстанция следва да упражни правомощието си да намали размера на адвокатското възнаграждение при осъждане ищцата да го заплати. Наред с правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес, правомощието е основано на принципа за достъпност до адвокатска защита като една от гаранците за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обективно и справедливо /чл. 36 от Закона за адвокатурата/.Върховен касационен съд не приема за отправен критерии в своята актуална практика по прилагането на чл. 87, ал. 5 ГПК паричната оценка на неимуществените вреди при предявяването им за обезщетяване в завишен размер, макар да разглежда този иск самостоятелно.Следва да се изтъкне, че в своята преценка съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатски възнаграждения по Наредба №4/2004г на Висшия адвокатски съвет, определени по исковете за обезщетение на база претендиран материален интерес, тъй като формиране възнаграждението за адвокат като процент от стойността на претендираните неимуществени вреди, без съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа, в случая би довело до нарушена пропорционалност между използваните средства и преследваната цел за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд.

Предвид гореизложените обстоятелства, платеното възнаграждение от 7800 лева следва да бъде намалено на 3000 лева, за всички инстанции, като ищцата следва да бъде осъдена да го заплати на ответника ФГВБ до този размер.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 2 от 03.01.2024г по в. гр. д. № 1741/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №263481 от 14.12.2022год. по гр. д.№ 5757/2017 год. на Софийски градски съд, ГО,21-ви състав в частта, с което е отхвърлен иска на Е. Б. Д.,представлявана от адв.К. Б.,съдебен адрес [населено място] , [улица] срещу Българска народна банка, със седалище и адрес на управление [населено място], пл.„Княз А. П.” №1 , при условия на солидарност на основание чл. 2в, ал. 1 т. 1 ЗОДОВ да заплати обезщетение до размера на сумата 7 044.40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на законна лихва за периода от 28.07.2014 год. до 03.12.2014 год. върху сумата от 196 000 лева, установена като гарантиран размер на влог на ищцата в „Корпоративна търговска банка”,в частта с която е потвърдено определение 262397 от 07.04.2023г на Софийски градски съд по разноските, както и в частта за разноските и вместо това постановява:

ОСЪЖДА Българска народна банка, ЕИК по БУЛСТАТ[ЕИК], представлявана от Д. Б. Р., управител, със седалище и адрес на управление [населено място], пл.„Княз А. П.” №1 да заплати на Е. Б. Д., [ЕГН], със съдебен адрес адв. К. Б. [населено място], [улица] сумата 7 044 . 40 лева / седем хиляди, четиридесет и четири лева и четиридесет ст./, представляваща имуществени вреди в размер на законна лихва за периода от 28.07.2014 год. до 03.12.2014 год./включително / върху сумата от 196 000 лева, установена като гарантиран размер на влог на ищцата в „Корпоративна търговска банка”, при условия на солидарна отговорност с ответника Народно събрание на Р. Б. на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и поради достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, разпоредби чл. 1 § 3, б i), чл. 10 §1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на депозити(изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г/

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 от 03.01.2024г по в. гр. д.№ 1741/2023г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №263481 от 14.12.2022год. по гр. д.№ 5757/2017 год. на Софийски градски съд, ГО,21-ви състав в частта, с която е отхвърлен иска на Е. Б. Д. срещу Народно събрание на Р. Б. и Българска народна банка за разликата по пълния предявен размер на иска за обезщетение на имуществените вреди ; в частта, с която е потвърдено решение №263481 от 14.12.2022год. по гр. д.№ 5757/2017 год. на Софийски градски съд, ГО,21-ви състав за отхвърляне на иска за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от неправилно транспониране на Директива 94/19 ЕС във вътрешното право на Р. Б. чрез законодателен акт на Народното събрание и неприлагане пряко на Директивата от Българска народна банка, предявен за сумата 50 000 лева и отхвърлен изцяло срещу двамата ответници Народно събрание на Р. Б. и Българска народна банка, като и в частта, с която е отхвърлен изцяло иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху тази сума за периода от 25.07.2014г до 28.04.2017г, предявен срещу двамата ответници Народно събрание на Р. Б. и Българска народна банка в размер на 14 000 лева.

ОБЕЗСИЛВА решение № 2 от 03.01.2024г по в. гр. д. № 1741/2023 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение №263481 от 14.12.2022год. по гр. д.№ 5757/2017 год. на Софийски градски съд, ГО,21-ви състав в частта, с която исковете са разгледани и отхвърлени срещу евентуален ответник Фонд за гарантиране на влоговете в банките, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с прекратяване производството по делото в тази част .

О. Н. събрание на Р. Б. със седалище и адрес [населено място], пл. „Княз А. П.” №1 и Българска народна банка, ЕИК по БУЛСТАТ[ЕИК],със седалище и адрес [населено място], пл.„Княз А. П.” №1, да заплатят на Е. Б. Д., ЕГН [ЕГН] разноски за всички съдебни инстанции в размер на 564,66лева

Осъжда Е. Б. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати ответника Народно събрание на Р. Б. сумата 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение определено по чл. 78, ал. 8 ГПК съразмерно отхвъренатата част от исковете

Осъжда Е. Б. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на ответника Българска народна банка сумата 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 78, ал. 8 ГПК съразмерно отхвъренатата част от исковете .

Осъжда Е. Б. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на Фонд за гарантиране на влоговете в банките, със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица] сумата 3000 лева разноски за адвокатска защита на всички инстанции, като за разликата до установените разноски намалява адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: