РЕШЕНИЕ

№ 232

гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Румен Петров

Членове: Светла Букова

Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова

в присъствието на прокурора Б. Г. Д.

като разгледа докладваното от Р. П. К. наказателно дело от общ характер № 20268002200259 по описа за 2026 година Касационно производство е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адв.К. Г., в качеството му на защитник на подсъдимия Е. Г., против въззивно решение № 328/16.10.2025 г., постановено по внохд № 536/2025 г. по описа на Апелативен съд - София.

В жалбата са заявени и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, като са изложени доводи в подкрепа само на две от тях. Твърди се, че не е отчетен в достатъчна степен приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, както и извършените от страна на подсъдимия действия непосредствено след пътно транспортното произшествие, които следвало да се оценят като оказана помощ и деянието да се квалифицира по по-леко наказуемия състав на чл. 343а, ал. 1, б. „Б“ от НК. Според защитника в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които налагат определянето на наказание лишаване от свобода при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК, съпроводено с приложението на чл. 55, ал. 3 от НК, обуславящо неналагането на лишаване от право да управлява МПС. Претендира да се отмени обжалваното решение на въззивния съд и да се измени първоинстанционната присъда, като се преквалифицира деянието в по-леко наказуемо престъпление, да се намали наказанието лишаване от свобода и да не се прилага лишаването от правоуправление.

В съдебно заседание подсъдимият Е. Г. и защитникът а. Г. поддържат наличието на допуснато нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, изразяващи се съответно най-вече в неприлагането на чл. 343а от НК и невземането предвид на наличните изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславяли приложението на чл. 55 от НК.

Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна, тъй като законът е приложен правилно, а наложеното наказание е справедливо.

Частните обвинители Л. М., С. Б., М. Б., С. В., Р. М., П. Д. не се явяват, редовно призовани. Преупълномощеният им повереник адв. М. Й. изцяло подкрепя становището на представителя на ВКП и счита въззивното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на направените пред настоящата инстанция разноски.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 350, ал. 2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъда № 6/15.02.2024 г. по нохд № 648/2023 г., постановена от Софийски окръжен съд, подсъдимият Е. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 29.01.2021 г., на път в землището на гр.Е. П. София област, извън населеното място, при управление на МПС - л. а. „***“, модел „****“, със скорост от около 100 км./ч. при разрешена от 90 км./ч., при застигане на превозни средства, движещи се в колона в неговата посока е предприел изпреварване, навлязъл изцяло в съседната лента, преминал покрай движещия се в същата посока непосредствено пред него лек автомобил, не се завърнал в напуснатата лента, продължил движението си в пътната лента за насрещно движение, изпреварвайки движещите се в неговата посока превозни средства, без да се убеди, че може да извърши изпреварването им за кратко време и в нарушение на забраната за изпреварване при условие, че не може да се върне безпрепятствено в напуснатата лента, с което е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1, чл. 41, ал. 2, чл. 42, ал. 2, т. 3 и чл. 43, т. 4 от ЗДвП, при което е последвал удар с управлявания от него автомобил и с л. а. „*****“, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на водача на л. а. „*****“ - К. М., настъпила на 25.02.2021 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.„В” вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което за същото деяние той е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, а в тежест на Г. са възложени направените по делото разноски, които възлизат в размер на 2 606,90 лв. По жалба на защитниците на подсъдимия а. Г. и адв.Е. Е. е образувано внохд № 536/2025 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл. 338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.

Изложените в жалба доводи, в подкрепа на заявените касационни основания, са идентични с направените и пред въззивната инстанция, на които контролираният съд е дал аргументиран отговор, който се споделя изцяло и от настоящия състав. При извършената касационна проверка не се установява да са игнорирани налични по делото доказателства, които да обуславят приложението на привилегирования състав на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „Б“ от НК. Тъй като производството пред първата инстанция е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК, съобразно отразената в обвинителния акт фактическа обстановка, с основание инстанциите по фактите са приели, че непосредствено след настъпване на ПТП подсъдимият и св.И. И. се приближили към автомобила на пострадалия и след като отворили предната дясна врата, свидетелят установил, че М. е жив, неконтактен и седи неподвижно с поставен колан. Г. помолил някой да се обади на телефон 112, на което се отзовал св.А. С., който съобщил за произшествието. Няколко минути по-късно самият подсъдим също разговарял два пъти с оператор от център 112, като преповторил получената вече информация за случилото се. Екип от спешна медицинска помощ транспортирал пострадалия до лечебно заведение, където той е приет в тежко общо състояние в кома. В рамките на така установените факти и обстоятелства, за които се отнася и самото самопризнание на подсъдимия, правилно предходните инстанции са приели, че извършените от Г. действия по своето естество не представляват оказване на помощ, по смисъла на чл. 343а от НК. Действително в случая помощта в известна степен е била необходима, тъй като пострадалият макар и да е бил жив е бил в кома, но и според касационния състав подсъдимият не е направил всичко зависещо от него, с оглед възможностите си, обстановката в която се е намирал и конкретните действия, които сам или с помощта на двама от свидетелите е извършил. Не може на практика единствено отправената молба до случайно озовал се на местопроизшествието свидетел да се обади на телефон 112 и проведените лично по-късно два телефонни разговора със 112 да изпълват с необходимото съдържание изискуемия минимален обем, за да бъдат отчетени като намаляващи отговорността обстоятелства. В случая отсъства извършването на активни действия от страна на подсъдимия, ориентирани към спасяването живота и здравето на пострадалия, като отправеният призив някой да се обади на 112 не е бил нито първият, нито единственият решаващ фактор за насочване вниманието към пострадалия на медицинския екип, а и на събралите се на мястото хора веднага след пристигането им там, тъй като той се е намирал на предната дясна седалка и пребиваването му в автомобила и състоянието, в което е бил след злополуката, са били достъпни за възприемане от събралите се на мястото хора. В този смисъл и настоящият състав счита, че не са налице достатъчно фактически действия, които да сочат, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, т. е. поведението на Г. непосредствено след деянието не обосновава приложението на искания привилегирован състав.

ВКС не констатира да са налице и характеристиките на явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като преди всичко то съответства на обществената опасност на деянието, на дееца, на останалите определящи отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. Правилно определянето на лишаването от свобода е извършено в хипотезата на чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 НК. Предходните инстанции с основание са преценили, че наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, сред които като такова е отчетено и желанието на Г. да окаже помощ след деянието, не са изключителни или многобройни, поради което не обосновават определяне на наказанието в хипотезата на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55 НК. Възприетото като справедливо наказание от три години лишаване от свобода е в размер, близък до специалния минимум в случая от две години, а санкционните последици за подсъдимия допълнително са смекчени с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на наложеното след редукцията с една трета наказание. Според настоящия състав в случая са взети предвид всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране отговорността на подсъдимия, като изрично е съобразено и съпричиняването от страна на пострадалия, който е предприел завой на ляво, към второстепен път в момент, когато това не е било безопасно, тъй като по него се е движел управлявания от подсъдимия автомобил. Същевременно наличните предходни административни нарушения на правилата за движение по пътищата, които характеризиран подсъдимия като недисциплиниран водач въпреки младата му възраст, както и големият брой нарушения, довели до настъпване на престъпния резултат не налагат извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко с оглед извършеното престъпление.

При това положение желанието от страна на защита за допълнително снизхождение не намира обективна подкрепа по делото, тъй като нито деянието - предвид засегнатите обществени отношения и степента на тяхното засягане, нито деецът - предвид наличието на предходни наказания за нарушения на правилата за движение и значителния брой на допуснатите настоящи нарушения, показват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за този вид престъпни деяния, което съставлява основната пречка да се откаже допълнително намаляване продължителността на лишаването от свобода, на изпитателния срок, в който същото е отложено за изпълнение и отпадане на лишаването от правоуправление.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените от частните обвинители разноски общо в размер на 5 000 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на повереника от по 1 000 евро от всеки един от тях за пред настоящата инстанция.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 328/16.10.2025 г., постановено по внохд № 536/2025 г. по описа на Апелативен съд - София.

ОСЪЖДА подсъдимия Е. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати на всеки един от частните обвинители - Л. С. М., Р. К. М., С. К. Б., С. Р. В. и М. Ю. Б. сумата от по 1 000 /хиляда/ евро.

Решението не подлежи на обжалване.