Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Е. М. Членове:

Б. Ц. К. С. при секретар

Л. Ж. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията

Б. Ц. по административно дело № 4123/2026 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на А. Х. М. и на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 2613/21.01.2026 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 10212/2025 г.

По частна жалба на А. М. в обхвата на инстанционния контрол е включено определение № 7041/20.02.2026 г. на АССГ по адм. д. № 10212/2025 г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по същото дело решение № 2613/21.01.2026 г. в частта за разноските.

Първият касатор обжалва съдебния акт в частта, с която е отхвърлено оспорването му против против ревизионен акт /РА/ № Р-22220424004526-091-001/13.05.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София за осъществена отговорност по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК в размер 62 512.32 лева. Заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за установяване на предпоставките на отговорността.

Вторият касатор обжалва решението в частта, с която е отменен РА за осъществената по отношение на М. отговорност по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК в размер 47 401.64 лева. Изразява несъгласие с решаващия извод на съда за отсъствие на основание за реализиране на отговорността в период следващ този на установяване на липсата на пари в брой, с чието отклоняване е обосновано осъществяването на отговорността. С позоваване на разпоредбата на чл. 19, ал. 11 ДОПК аргументира правен довод за разширяване на обхвата на отговорността по чл. 19, ал. 11 ДОПК със започването на производства за данъчно-осигурителен контрол.

Всеки от касационните жалбоподатели иска отмяна на обжалваната част от първоинстанционното решение и благоприятно за него решение по съществото на спора. Претендират деловодни разноски. Като ответници по касация отричат основателността на насрещната касационна жалба. Директорът на ДОДОП София оспорва частната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Пред АССГ е оспорена частта от ревизионен акт № Р-22220424004526-091-001/13.05.2025 г., с която е реализирана отговорност на А. М. на основание чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК за непогасени публични задължения на "Грийнуъркс" ЕООД в размер 109 913.96 лева. Задълженията са за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2020г. до 31.03.2021 г., от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г. и от 01.09.2021г. до 30.09.2021 г., за корпоративен данък за данъчен период 2020 г., за задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношение за данъчни периоди от 01.12.2020 г. /декларирани 2021 г./ до 21.10.2022 г., за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за местни и чуждестранни физически лица за четвърто тримесечие 2020 г. и за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., за задължения за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за данъчни периоди от 01.12.2020 г. до 31.10.2022 г., за задължения за ДОО за осигурители за данъчни периоди от 01.12.2020 г. до 31. 10. 2022г. и за задължения за УПФ за осигурители за данъчни периоди от 01.12.2020 г. до 31.10.2022 г., както и за лихви за забава върху тези публични вземания. Според приходната администрация М. е едноличен собственик на капитала и управител на "Грийнуъркс" ЕООД от 23.10.2006 г. Задълженията на дружеството за данъци и осигуровки в общ размер 164 176.49 лева били определени по подадени от негово име СД по ЗДДС, ГДД по чл. 92 ЗКПО, декларации по чл. 55 ЗДДФЛ и декларации обр. 6. Закъснителните лихви върху тези задължения са изчислени в размер 101 840.30 лева към 05.03.2025 г. Управителят на „Грийнуъркс“ ЕООД се разпоредил със средства на дружеството в размер 434 629.02 лева, отразени по дебитното салдо на сметка 501 без да са налични към момента на извършената на 21.09.2021 г. от органите по приходите проверка на дружеството. Общата сума на отклонените средства покривала размера на публичните задължения за данъци, ЗОВ и за лихви за забава. Образуваното изпълнително дело за събиране на публичните вземания от главния длъжник било прекратено с разпореждане на публичния изпълнител от 2024 г. Прието е, че непогасяването на публичните задължения е причинено от действията на имуществено разпореждане на управителя.

С обжалваното решение е отменен РА в частта, в която е ангажирана отговорността на А. Х. М. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на „Грийнуъркс“ ЕООД за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за данъчни периоди от 01.09.2021 г. до 31.10.2022 г.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за четвъртото тримесечие на 2021 г. ; за задължения за вноски за здравно осигуряване за осигурители, за задължения за ДОО за осигурители и за задължения за УПФ за осигурители за данъчни периоди от 01.09.2021 г. до 31.10.2022 г., главница и лихви и е отхвърлена жалбата на М. срещу останалата оспорена част от акта.

Първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, във формата за действителност – като електронен документ подписан с квалифицирани електронни подписи, с дължимото съдържание и в съответствие с административнопроизводствените правила.

Съдът е обсъдил предпоставките на отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК и ги е отнесъл към установените факти. По установяванията му жалбоподателят е управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК (мотивите на съдебния акт е посочен размерът на публичните задължения), публичните му задължения не са погасени и образуваното за събирането им изпълнително дело е прекратено на 27.09.2024 г., а дългът по него е квалифициран като несъбираем. През 2021 г. управителят на дружеството отклонил от сметката на дружеството сума в размер 434 629.02 лева, като в нарочна декларация от 29.09.2021 г. е заявил, че сумата не е налична в касата на търговеца, а е изхарчена от него; манифестирал е намерение да декларира тази сума като разпределен дивидент от бъдещи печалби и през м. 01.2022 г. е подадена декларация по чл. 55 ЗДДФЛ от името на главния длъжник, в която сумата е декларирана като дивидент, разпределен в полза на М. през последното тримесечие на 2021 г. Отклоняването на пари в брой от касата на „Грийнуъркс“ ЕООД съдът е определил като скрито разпределение на печалбата по смисъла на 1, т. 5, б. “а“ ДР ЗКПО, осъществено недобросъвестно и довело до невъзможност за погасяване на задълженията на дружеството.

По решаващите изводи на първостепенния съд отговорността на М. за задълженията на „Грийнуъркс“ ЕООД е реализирана правомерно само за тези възникнали до 29.09.2021 г., към който момент е установено извършването на действия, представляващи скрито разпределение на печалбата. Управителят не следвало да отговаря за бъдещи задължения – възникнали след 01.09.2021 г. (съдът е посочил датите на декларирането на първите по време от тях през м. 10.2021 г.). Според съда не е установена друга причина освен действията на управителя, която да е довела до невъзможност за погасяване на задълженията на дружеството.

Съдът е приел, че на жалбоподателя се дължат разноски в размер 775 лева, а на ответника в размер 3 225 лева и е присъдил на НАП деловодни разноски в размер 2 450 лева (1 252.67 евро) „по компенсация“. С определение № 7041/20.02.2026 г. по адм. д. № 10212/2025 г. е оставил без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение № 2613/21.01.2026 г. в частта за разноските.

I. По касационните жалби

Решението на първостепенния съд по спора за съществуването и размера на публичните задължения на М. с източник е отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК е правилно.

С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създадена особена хипотеза на отговорност на лицата управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези които са длъжни да ги удържат и внасят /вж. чл. 14, т. т. 1 и 2 от ДОПК/. По съдържанието си това е последващо законово встъпване на съдлъжник /вж. чл. 101 от ЗЗД/. Без да е уговорена или да е установено от закона за управляващия и задълженото лице не възниква същинска солидарна отговорност /арг. от чл. 121 от ЗЗД/, но е мислима т. нар неистинска солидарност с оглед тъждеството на престациите на длъжника и управляващия.

В хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК основен длъжник е лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Основание за отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или за ЗОВ. Отговорността е за непогасените публични задължения и е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото /срвн. ал. 2 и ал. 4 на чл. 19 ДОПК/.

В приложимата към спора разпоредба на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК действието на имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните.

Релевантни за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са не всички намаляващи имуществото на задълженото лице действия на разпореждане, а само изчерпателно изброените в разпоредбата. Само за твърдяните от органите по приходите действия се изследва причинната връзка с непогасяването на публичните задължения на юридическото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. За тях са мислими правоизключващи възражения за наличие на други или и на други причини за непогасяване на публичните задължения или за съществуване на обстоятелства, изключващи недобросъвестността при извършване на намаляващите имуществото главния длъжник действия.

I.1 По жалбата на А. М.

Приписваните на субекта на отговорността действия на имуществено разпореждане се субсумират в хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Конкретното проявление на актовете на имуществено разпореждане е определено. Решаващият орган е приел, че иде реч за отклоняване на пари в брой от касата на дружеството в размер 434 629.02 лева, осъществено в периода от 01.01.2021 г. (доколкото към. 31.12.2020 г. при извършена инвентаризация е установено, че парите са налични) до 21.09.2021 г., когато при извършена от органите по приходите проверка тези пари не са налични. Без значение за изхода на делото е необоснованото обвързване от съда на края на периода на имущественото разпореждане с датата на декларацията на управителя на „Грийнуъркс“ ЕООД от 29.09.2021 г. Липсата на парите е установена към 21.09.2021 г. Признанието на управителя в декларацията му не разколебава установяването от хода на проверката. Декларацията на управителя от проверката на „Грийнуъркс“ ЕООД е с характер на извънсъдебно признание на факта на разходването на парите от него, което има същата доказателствена стойност като съдебното признание (съобр. чл. 175 ГПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК). Признанието е в информационно единство с индициите за наличност на парите в брой към 31.12.2020 г. и за липсата им към 21.09.2021 г. Наличността на активите към 31.12.2020 г. е установена при инвентаризация и удостоверена в протокол от тази дата. Извършването на инвентаризация е публичноправно задължение на предприятията (вж. чл. 28, ал. 1 ЗСч), чието изпълнение предполага фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики (съобр. 1, н. 5 от ДР на ЗСч). Информационен източник за липсата на парите в брой към 21.09.2021 г. е протоколът за извършена проверка на „Грийнуъркс“ ЕООД. Двата доказателствени факта – наличието на парите към 31.12.2020 г. и липсата им към 21.09.2021 г., съобразени заедно с фактите на правноорганизационната форма на главния длъжник и отсъствието на друго лице освен М., което да осъществява управлението на дружеството обуславят заключение за управителя като субект на действията на разпореждане с имуществото на търговеца (съобр. и чл. 147, ал. 1 ТЗ).

Харченето на чуждите средства е акт на разпореждане в полза на субекта на разпореждането щом не е отчел средствата в касата на дружеството и не е установено да са разходвани за целите на стопанската му дейност или най-общо за нуждите на предприятието. Този акт на имуществено разпореждане представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на 1, т. 5, б. „а“ ЗКПО. С арг. от чл. 37, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА понятието за скрито разпределение на печалбата по чл. 19, ал. 2 ДОПК не се отличава по смисъл от това по ЗКПО. Освен управител, А. М. е и едноличен собственик на капитала и разпределянето на сумите е в негова полза без да е свързано с дейността на ДЗЛ.

От извършването от управителя на плащания, представляващи скрито разпределение на печалбата имуществото на главния длъжник е намаляло със сумата на платеното.

Неотносими към основанието за ангажиране на отговорността на М. по чл. 19, ал. 2 ДОПК са доводите му за отсъствие на недобросъвестни действия по предоставяне на заеми на свързани лица и за липса на връзка на причинност между извършени от него действия през четвъртото тримесечие на 2021 г. и невъзможността за събиране на публичните вземания. След частичната отмяна на РА при оспорването по административен ред са неотносими и доводите за значението на бездействието на публичния изпълнител за периода преди 01.01.2021 г., тъй като за задълженията на главния длъжник възникнало до тази дата е разпоредената отмяна. По разясненията по-горе периодът на недобросъвестно извършване на актовете на имуществено разпореждане е ограничен между 01.01.2021 г. и 21.09.2021 г.

Неоснователни са правоизключващите възражения на субсидиарния длъжник. Не са установени други или и други причини за непогасяване на публичните задължения на главния длъжник. Задълженията за данъци и осигуровки и за лихви върху тях са парични. С активи от същия вид се е разпоредил в своя полза като едноличен собственик на капитала управителя на дружеството. Управителят е намалил имуществото на главния длъжник. Непогасяването на публичните задължения на главния длъжник не е по причини у администрацията. Принудителното изпълнение е сурогат на липсващото доброволно, а то е осуетено от действията на привлечения към отговорност субект.

I.2 По касационната жалба на ДДОДОП София

Обратно на убеждението на този касационен жалбоподател, с разпоредбата на чл. 19, ал. 11 ДОПК не се разширява обхвата на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, а се създава необорима презумпция за недобросъвестност на третото лице. Презумпционната предпоставка е извършването на действието по чл. 19, ал. 2, 3 или 5 ДОПК след започването на производство за данъчно-осигурителен контрол до 6 месеца от приключването му. В случая действията на третото лице по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК предхождат образуването на ревизионното производство с връчването на ЗВР на 01.10.2024 г., както и проверката на главния длъжник, а декларирането на задълженията за окончателния данък върху дивидента за последното тримесечие на 2021 г. не представлява действие по чл. 19, ал. 2 ДОПК. А иначе касационният жалбоподател признава, че отговорността за чуждите публични задължения е само за възникналите към момента на имущественото разпореждане от субекта на отговорността.

II. По частната жалба на А. М.

Определението на АССГ, с което отхвърля искането на М. за изменение на постановеното от него решение в частта за разноските е недопустимо. Съдът се е произнесъл без да е сезиран – искането за изменение на решението е адресирано до ВАС, а не до АССГ. При действието на диспозитивното начало в процеса това изключва правомощието му да се произнесе по искането. Разглеждането на искането е в противоречие и с правилата на функционалната подсъдност, доколкото срещу решението са подадени касационни жалби (съобр. чл. 176а, ал. 4 АПК). Дължимо е обезсилване на определението.

Доколкото ВАС е сезираният съд, а и нему е компетентността да се произнесе по искането за изменение на обжалваното първоинстанционно решение в частта за разноските (чл. 176а, ал. 4 АПК) в обхвата на инстанционния контрол, то решение № 2613/21.01.2026 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 10212/2025 г. следва да бъде изменено в частта за присъдените в полза на НАП разноски, като се присъдят 721 лева (368.64 евро) вместо 2 450 лева (1 252.67 евро). Не се основава на позитивното право извършената от съда „компенсация“ на разноските на страните по делото. Правомощието му е да присъди разноските по правилата на чл. 161 ДОПК. С „компенсацията“ изземва преценката на страната дали да упражни признатото от него вземане и замества изявлението ѝ по чл. 104, ал. 1 ЗЗД. Разпореденият от касационната съдебна инстанция резултат е съобразен с търсената от частния жалбоподател защита, която не включва искане за допълване на решението с присъждане на разноски и нему.

Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваните части, обезсилване на определението на АССГ, с което отхвърля искането на М. за изменение на постановеното от него решение в частта за разноските и изменяне на решението в частта за разноските.

При този изход на спора всяка от страните има право на разноски само за защитата срещу насрещната касационна жалба, а на частния жалбоподател се следват и разноските за платена държавна такса за оспорването на определението за разноските. На Националната агенция за приходите (арг. от 1, т. 6 от ДР на АПК) се дължат деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер 300 евро за касационното съдебно производство. На М. се следват разноски в размер 662.24 евро.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2613/21.01.2026 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 10212/2025 г. в обжалваните части.

ОБЕЗСИЛВА определение № 7041/20.02.2026 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 10212/2025 г.

ИЗМЕНЯ решение № 2613/21.01.2026 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 10212/2025 г. в частта за разноските, като намалява присъдените на Националната агенция за приходите разноски от 1 252.67 евро на 368.64 евро.

ОСЪЖДА А. Х. М. да заплати на Националната агенция за приходите разноски за производството в размер 300 евро.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на А. Х. М. деловодни разноски в размер 662.24 евро.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Е. М.

секретар:

Членове:

/п/ Б. Ц. п/ К. С.