Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Д. М. Членове:

К. А. В. А. при секретар

Б. Г. и с участието на прокурора

К. К. изслуша докладваното от съдията

В. А. по административно дело № 3816/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програма "Околна среда" 2021 – 2027 г. (ПОС) срещу Решение №2740 от 22.01.2026 г. по адм. дело № 504/2025 г. на Административен съд София – град.

С обжалваното решение е отменено Решение №254 от 04.12.2024 г. на ръководителя на УО на ПОС, с което на Столична община е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по Договор № СОА23-ДГ55-422 от 04.07.2023 г., с [Фирма 6], за нередност за нарушение на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 и от Закона за обществените поръчки (ЗОП), 2, т. 58 от Допълнителните разпоредби (ДР) ЗОП и чл. 2, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП и чл. 70, ал. 5, изречение последно във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирани като нередност по т. 11, б. б) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.).

Касационният жалбоподател – ръководителят на УО на ПОС, счита обжалваното решение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага доводи за липса на мотиви в първоинстанционния съдебен акт – в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК.

Счита, че правилно административният орган е установил, че „за оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката следва да се разбира оборот от „консултантска услуга за подготовка на инвестиционен проект в областта на околната среда“, в която следва да е оборота на участника ограничително, тъй като, дали средствата са придобити от дейност в областта на околната среда или друга такава е без значение, доколкото целта на този критерий за подбор е да установи финансовата стабилност на участника.

Навежда доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд за липсата на нарушение на 2, т. 58 ДР ЗОП и чл. 2, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, тъй като формулираните от възложителя изисквания към съдържанието на техническото предложение, не предполагат възможност за обективна преценка за качеството на предлаганото изпълнение. Неяснотата и липсата на дефиниции, в кумулация с възможността за субективна преценка, нарушава изискванията на законодателя.

Намира за неправилен извода на съда относно липсата на нарушение по чл. 70, ал. 5, изречение последно във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, тъй като ограничава конкуренцията. Поставеното изискване ограничава участниците, които разполагат с финансисти, но без опит в областта на околната среда.

Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции въз основа на представен списък. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от ответната страна разноски, поради липса на фактическа и правна сложност на делото, като ги оспорва по основание и размер.

Ответникът – Столична община, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, следното:

На 08.05.2024 г. между УО на ПОС и Столична община е сключен Административен договор № Д-34-51 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Подмяна на отоплителните устройства в домакинствата за по-чист въздух!“. Максималният размер на БФП по процедурата е в размер на 73 593 308,01 лв.

В рамките на проекта е обявено публично състезание за възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване на услуга за подготовка на проектно предложение с цел подаването му за финансиране по процедура „За по-чист въздух! (2)“ по приоритет 5 „Въздух“ по програма „Околна среда“ 2021-2027 г.“.

На 04.07.2023 г. е сключен Договор № СОА23-ДГ55-422 между Столична община и [Фирма 6], за „Извършване на услуга за подготовка на проектно предложение с цел подаването му за финансиране по процедура „За по-чист въздух! (2)“, на стойност 165 800 лв. без ДДС.

На 31.10.2024 г. ръководителят на УО на ПОС уведомява Столична община за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 13.11.2024 г. Столична община представя възражение.

С Решение №254 от 04.12.2024 г. на ръководителя на УО на ПОС, на Столична община е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по Договор № СОА23-ДГ55-422 от 04.07.2023 г., с [Фирма 6], за нередност за нарушение на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 и от ЗОП, 2, т. 58 ДР ЗОП и чл. 2, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП и чл. 70, ал. 5, изречение последно във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирани като нередност по т. 11, б. б) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Представена е Заповед № РД-772 от 02.09.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ПОС.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел.

По отношение на нарушението - ограничителен критерий за подбор към участниците, касаещо доказване на икономически и финансови възможности чрез поставеното изискване за реализиран минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката (специфичен оборот) в минимален размер от 170 000 лв., съдът сочи, че това изискване има връзка с предмета на обществената поръчка, тъй като е свързано с реализиран минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката.

Във връзка с второто нарушение, първоинстанционният съд намира, че няма каквото и да било твърдение на ръководителя на УО, че въведените минимални изисквания към Техническото предложение на участниците не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. На следващо място липсва съответстваща правна квалификация на твърдените фактически установявания, която да обоснове извод за осъществено нарушение на императивни правила за поведение въведени чрез ЗОП.

Относно незаконосъобразната методика за определяне на комплексна оценка на офертите, съдът приема, че процесната методика осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. Изискването за специфичен професионален опит е съобразено с предмета на обществената поръчка и дава достатъчно ясна представа на участниците за предмета на обществената поръчка. Така поставените условия действително дават яснота на участниците при какви условия изискванията се приемат за изпълнени. Съдът намира, че твърдението, че това изискване необосновано ограничава кръга от потенциални участници, е бланкетно и изцяло недоказано. Напротив, то пряко и непосредствено произтича от характера на предмета на обществената поръчка и не ограничава потенциални участници.

Въз основа на горното, съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.

Решението е правилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел мотивите на административния орган не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към приетото от органа нарушение. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередност, за която е определена финансова корекция.

1. По нарушението на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП – ограничителен критерий за подбор:

В Раздел III.1.2) „Икономическо и финансово състояние“ от обявлението за обществената поръчка, е поставен следният критерий за подбор: "Участникът трябва да е реализирал минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката, в размер на 170 000 (сто и седемдесет хиляди) лв. Пояснено е, че за „оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката“ следва да се разбира оборот от „консултантска услуга за подготовка на инвестиционен проект в областта на околната среда“.

Административният орган приема, че възложителят е допуснал смесване на два критерия за подбор – за финансово състояние и технически и професионални възможности. Приел е, че е поставен конкретният предмет на поръчката.

Тези изводи са неправилни.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП забранява на възложителите при възлагането на обществени поръчки да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Според чл. 59, ал. 2 ЗОП, възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката.

Следователно, дали включването на спорното изискване представлява нарушение на посочените разпоредби ще зависи на първо място от това доколко то е свързано с предмета на поръчката, на второ място – дали то е необходимо за установяване възможността на кандидатите да я изпълнят и на трето – дали се явява обосновано и пропорционално с оглед предмета на поръчката.

Видно от направения от първоинстанционния съд анализ на предмета на поръчката, правилен и обоснован е изводът на решаващия състав, че поставеното изискване е относимо към предмета на обществената поръчка. В самият акт във връзка с това нарушение се сочи, че е „поставен конкретният предмет на поръчката“.

Ръководителят на УО не е изследвал дали спорното изискване е необходимо за установяване възможността на кандидатите да изпълнят поръчката и дали се явява обосновано и пропорционално с оглед нейния предмет. Това прави оспореният акт необоснован, както правилно е приел първоинстанционният съд.

Напълно ирелевантен към процесното нарушение е фактът, че възложителят е допуснал смесване на два критерия за подбор.

С оглед изложеното правилен е изводът на АССГ за липса на нарушение на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП.

2. По нарушението на 2, т. 58 ДР ЗОП и чл. 2, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП – условия за допустимост на Техническото предложение, които ограничават участието на лица в процедурата:

Административният орган приема, че в конкретни части от указанията и съдържанието на Техническото предложение са налице неясноти, които от своя страна водят до субективна оценка на предложенията.

Процедурите за възлагане на обществени поръчки са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства от всякакъв характер. При възлагане на обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор и поставяйки относими условия към изпълнението, гарантиращи неговото качество. Чрез тях по същество той определя минимални изисквания за допустимост на участниците във връзка с участието им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да изпълни точно поръчката, в случай, че бъде избран за изпълнител. Оперативната му самостоятелност винаги е ограничена от принципите, регламентирани в закона в качеството им на основополагащи начала, с които възложителите следва да се съобразяват при всяко едно възлагане в условията на закона. Граница на тази преценка са и всички специфични правила на закона. Такова правило безспорно се явява чл. 2, ал. 2 ЗОП.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП съдържа две хипотези на забрана за ограничаване на конкуренцията чрез условия (изисквания), които:

1.) дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и

2.) които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

Неяснотата на дадено изискване на възложителя не го прави автоматично ограничително по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Неяснотата сама по себе си не дава предимство и не води до ограничение и същата може да бъде преодоляна чрез искане за разяснение. В случая, в решението на ръководителя на УО не е обосновано по какъв начин посочените неясноти биха дали предимство или необосновано биха ограничили участието на лица в обществената поръчка. Не се твърди също, че конкретните изисквания не са съобразени и не съответстват на стойността, сложността и обема на обществената поръчка.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано изрично, че няма как да бъде налице нарушение на "дефиниция" каквато е 2, т. 58 ДР ЗОП.

Както правилно приема и първоинстанционният съд, 2, т. 58 ДР ЗОП не може да послужи като правно основание за определяне на финансова корекция, тъй като дава определение на използвано от закона понятие, като нейните функции в рамките на нормативния акт са да закрепи в обобщен вид признаците на явлението, за което се отнася. Тя не съдържа диспозиция, като правило за поведение, чието евентуално неизпълнение да бъде санкционирано с неблагоприятни за адресата правни последици.

По изложените съображения, правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на осъществено от Столична община нарушение на 2, т. 58 ДР ЗОП и чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП.

3. По нарушението на чл. 70, ал. 5, изречение последно във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП – незаконосъобразна методика:

В съответствие с чл. 70, ал. 4, т. 2 ЗОП, критерий за възлагане може да бъде професионалната компетентност на персонала, на когото е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на ангажирания персонал може да окаже съществено влияние върху изпълнението й. От приетото от самия орган (настоящ касатор) в одобрения проект, предмет на договора за безвъзмездна помощ, е безспорно, че в случая качеството на лицата, ангажирани с подготовката на проекта, е от изключително значение.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 5, изречение последно ЗОП изисква показателите за оценка, по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП, да гарантират реална конкуренция.

Опитът, придобит в подготовката на проекти, свързани с околната среда е съществен факт, обосноваващ възможността за определяне на офертата, която предлага оптималното съотношение качество/цена. Определящо за оценката на икономически най-изгодната оферта, с оглед на предмета на поръчката, е именно професионалното умение на екипа и в частност опита на лицата, заемащи посочените длъжности, между които и тази на експерт „Финанси“.

Както правилно приема първоинстанционният съд, показателят е свързан с предмета на обществената поръчка и гарантира реална конкуренция, като мотивите на първоинстанционния съд в тази насока се възприемат от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни.

Следва също така да се посочи, че целта на критерия по чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП е да се определи участникът, който предлага най-доброто съотношение качество/цена от гледната точка на интереса на възложителя, т. е. най-благоприятното за него. Дадената възможност, чрез критериите за подбор, за участие в процедурата на възможно най-широк кръг икономически оператори, при точното формулиране на критериите за възлагане чрез посочване на относителната важност, която възложителят придава на всеки показател и неговите компоненти, гарантира реална конкуренция и постигане на целта на процедурата за обществената поръчка – определяне на офертата, която предлага на бенефициера най-доброто съотношение качество/цена.

Липсата на нарушение прави ненужно обсъждането на доводите на касатора относно квалифицирането на нередността по т. 11, б. б) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Предвид горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт е правилен, постановен в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2740 от 22.01.2026 г. по адм. дело № 504/2025 г. на Административен съд София – град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Д. М.

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ В. А.