ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2960

гр. София, 04.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1686 по описа за 2026 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. В., представляван от адв. К., срещу Решение № 7505/10.12.2025 г. по в. гр. д. № 6276/2025 г. по описа на СГС, с което е потвърдено Решение № 6170/07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 75452/2024 г. по описа на СРС, 77 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „С. Г. С. България“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 547/04.11.2024 г., и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, от 15.11.2024 г. до 11.12.2024 г., съответно обезщетение за разликата между получаваното възнаграждение при касатора и последващото при новия работодател „В. Ю. ЕООД за периода от 12.12.2024 г. до 23.12.2024 година.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Поддържа, че отказът да бъде получена поканата за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ се удостоверявал само от нотариус, а в случая това не било сторено. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете.

Допускането на касационно обжалване касаторът, ищец в първоинстанционното произвоство, основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба „С. Г. С. България“ ЕООД е подал отговор на жалбата, в която изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно– за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т . 1 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че те били обвързани от трудово правоотношение за длъжността „консултант клиентска поддръжка“ с източник трудов договор, в който било уговорено мястото на работа на касатора да бъде офисът на дружеството на адрес [населено място], бул.“Ситняково“ № 48 и/или всички останали офиси на компанията. С допълнително споразумение страните се договорили работното място на касатора да е на ул. “Мърден“ № 3а, ап. 11, [населено място] - домашният адрес на касатора. Постигнали съгласие, че право на работодателя е да прекрати разрешението за дистанционна работа по всяко време с еднодневно предизвестие към служителя.

На 08.10.2024 г. работодателят връчил на касатора чрез пощенска пратка покана за работа от офис, считано от 09.10.2024 година. На 09.10.2024 г. ищецът не се е явил на работа в офиса на работодателя. Вместо това, отправил по електронна поща писмено изложение до работодателя чрез директор „Човешки ресурси“, в което потвърдил, че на 08.10.2024 г. получил поканата за работа в офиса, но посочил, че тя била мотивирана. Поддържал, че по отношение на него бил налице дискриминационен подход, тъй като други негови колеги продължили да работят дистанционно от домовете си. Същия ден в отговор на това писмо по електронна поща директорът на „Човешки ресурси“ изложил съображенията, мотивирали работодателя да вземе това решение. На следващия ден, 10.10.2024 г., по електронна поща ищецът изпратил възражения относно приетото от работодателя, че показвал пропуски в работата си. В отговор, получен същия ден, директорът на „Човешки ресурси“ посочил, че несъгласието на касатора със становището на неговия ръководител налагало през пряк контакт в офиса на дружеството, където на ищеца щяла да бъде оказана подкрепа. Той отново бил поканен да се върне на работа в офиса. С писмо от 14.10.2024 г., изпратено по електронна поща, ищецът възразил срещу твърденията за пропуски в работата си, поддържайки, че спрямо него било проявено дискриминационно отношение, като поискал среща с ръководителите на дружеството. С писмо, изпратено по електронната поща в същия ден, директорът на „Човешки ресурси“ посочил, че ищецът бил в неизпълнение на задължението си по трудов договор да се върне на работа на работното си място в офиса, поради което го приканил незабавно да стори това. Касаторът изпратил до работодателя писмено предизвестие за прекратяване на трудовото им правоотношение, доставено на 22.10.2024 г. чрез лицензиран пощенски представител.

С писмо до касатора, изпратено по електронна поща, директорът на „Човешки ресурси“ потвърдил получаване на предизвестието на 22.10.2024 г., уведомявайки го, че срокът на същото изтича на 22.12.2024 г., докогато ищецът бил длъжен да изпълнява задълженията си по трудовия договор, вкл. да се върне на работа в офиса през периода на предизвестието. На 16.10.2024 г. непосредственият ръководител на ищеца съставил констативен протокол, в който посочил, че той не се явил на работа на 09.10.2024 г., 10.10.2024 г., 13.10.2024 г., 14.10.2024 г., 15.10.2024 г. и 16.10.2024 година. На 21.10.2024 г. работодателят изготвил искане до касатора за предоставяне на обяснения съобразно установеното с констативния протокол от 16.10.2024 г. нарушение на трудовата дисциплина в срок от два работи дни, изпратено на 22.10.2024 г. по поща чрез куриерска фирма „Еконт“ с товарителница 1050876062434/22.10.2024 година. Съобразно отразеното от куриерската фирма в електронната й база, на 23.10.2024 г. бил направен опит за доставка на ищеца, като пратката била върната на подателя на 31.10.2024 г., тъй като получателят отказал да я получи.

С. З. № 547/4.11.2024 г., издадена от упълномощения от прокуриста на дружеството директор „Човешки ресурси“, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Като фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание било посочено неявяването на служителя на работното място в офиса на работодателя на 09.10.2024 г., 10.10.2024 г., 13.10.2024 г., 14.10.2024 г., 15.10.2024 г. и 16.10.2024 година.

Заповедта за уволнение, ведно с декларация по чл. 333 КТ, била изпратена до касатора на 5.11.2024 г. с товарителница 1050881216792/5.11.2024 г. на куриерска фирма „Еконт“. На 06.11.2024 г. той отказал да получи пратката и на 11.11.2024 г. тя била върната на ответника.

От показанията на свидетеля В. С., управител на проект при ответника и пряк ръководител на ищеца, въззивният съд установил, че той отказвал да попълни формулярите, изпратени към него от отдел „Качествен контрол“, които съдържали анализ на дейността му, поради което била извършена преценка, че следва да започне работа в офиса на дружеството. Тъй като касаторът отказал да стори това, свидетелят съставил констативния протокол за неявяването му на работа на посочените дати.

При мотивиране на правните си изводи въззивният съд е разгледал възраженията на ищеца срещу обжалваната заповед и начина на връчването й, за липсата на предоставена възможност да даде обяснения, пропуска да бъде отразено кога бил получил поканата за обяснения, кога бил изтекъл срокът за това. Позовавайки се на 193, ал. 3 КТ, въззивният съд е посочил, че искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт, а е въведено с оглед защитата на работника, а и за да се гарантира възможността на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Установил е изпълнение на това задължение на работодателя, който на 23.10.2024 г. поканил касатора да даде обяснения за неявяването си на работа, но последният отказал да получи искането, поради което приложение намирала разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ, а не чл. 193, ал. 2 КТ.

Софийски градски съд е приел, че заповедта за уволнение отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, като липсата на дата в нея кога била връчена поканата за даване на писмени обяснения и кога изтичал срокът за това не били част от законоустановеното съдържание на акта. Позовал се е на разрешението в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 379 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410/2009 г., IV ГО, че задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ.

При тези мотиви решението на районния съд за отхвърляне на исковете е потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай касаторът, без да сочи кой е разрешеният от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, поддържа, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС. В изложението се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ, но тези доводи имат отношение към основанията за касиране на въззивното решение като неправилно – чл. 281, т. 3 ГПК, а не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания акт. Тези оплаквания не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като не са обвързани с конкретен правен въпрос по прилагане на материална или процесуална норма. Липсата на формулиран от касатора значим правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице очевидна необоснованост на акта.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 7505/10.12.2025 г. по в. гр. д. № 6276/2025 г. по описа на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.