ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3120

гр. София, 11.06.2026 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. ч. гр. дело № 1339 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. И. П., чрез адв. К. Д. Д., срещу Определение № 245/27.01.2026 г. по в. гр. д. № 2761/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателката молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело Решение №1446/18.12.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение. Посочено е, че направеното възражение за прекомерност от насрещната страна е просрочено, тъй като не е направено до приключване на устните състезания, а едва в пледоарията по същество. В допълнение посочва, че договорения и платен адвокатски хонорар съответства на правната и фактическа сложност на делото и на минималното възнаграждение предвидено в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу определение на въззивен съд, подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

С Решение № 1446/18.12.2025 г. по в. гр. д. № 2761/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив е потвърдено Решение №3549/15.07.2025 г. по гр. д. № 18528/2022 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен иска на В. А. П. и Г. Л. П. против К. И. П. за признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС, че ищците са собственици по силата на давностно владение в периода от 2008 г. – 2022 г. на 1/5 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с адрес [населено място], район „З.“, [улица], с площ от 187 кв. м. С оглед на изхода на спора, съдът приел, че разноски се дължат единствено на въззиваемата страна К. И. П.. Констатирал, че са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Посочил, че направеното от въззивника възражение за прекомерност на сторените разноски за адвокатско възнаграждение е основателно, в резултат на което е приел, че следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева. С обжалваното в настоящото производство определение е посочено, че макар делото да е със значителна фактическа и правна сложност, въззивното производство е протекло в едно съдебно заседание, не са събирани доказателства, като въпреки че се касае за висококвалифициран труд, посочения размер е прекомерен. За неоснователни са приети доводите на молителя, че не е направено възражение своевременно, а едва в хода на устните състезания пред настоящата инстанция. Позовавайки се на приетото в т. 11 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК и на практиката на ВКС, обективирана в определение № 36/26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, I г. о., съдът приел, че искането по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски може да бъде заявено до приключване на устните състезания в съответната инстанция.

Настоящият съд намира, че по същество частната жалба е неоснователна. Мотивите за това са следните:

По делото не е спорно, че са налице са налице предпоставките за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката. Спорни са единствено въпросите дали направеното от насрещната страна възражение за прекомерност е направено в законоустановения срок и дали същото е основателно. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция (Определение № 135/18.03.2019 г. по ч. т. д. № 938/2018 г., І т. о., Определение № 878/12.05.2013 г. по ч. т. д. № 3365/2013 г., I т. о. и цитираната в тях друга практика по същия въпрос). След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде надлежно заявено. От данните по делото се установява, че в настоящия случай възражението за прекомерност е било релевирано в хода на устните състезания, т. е. в законоустановения срок. Настоящият състав намира, че определеното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, както и на реално положения труд от адвоката, изразяващ се в подаване на отговор на въззивната жалба, съдържащ становище по нейната основателност и участие в насроченото открито съдебно заседание. Следва да се посочи, че уговореното адвокатско възнаграждение съответства и на минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която съгласно решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 не е обвързваща за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, но може да служи като ориентир при определяне на размера на дължимите разноски за процесуално представителство. В съответствие с трайната съдебна практика конкретният дължим размер на възнаграждението е определен от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В обобщение, обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 245/27.01.2026 г. по в. гр. д. № 2761/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: