Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: Е. М. Е. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 4184 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Д. Ж. и от Комисия за защита от дискриминация срещу решение № 90/01.02.2022 г., постановено по адм. д. № 2425/2021 г. на Административен съд-Варна (АС-Варна).

Касационната жалбоподателка Д. Ж. твърди, че обжалваното решение е недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, а при условията на евентуалност поддържа оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично навежда доводи за липса на валидна жалба за образуване на съдебното производство. По съображения в касационната жалба иска обезсилване, респективно отмяна на обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски за развилото се пред Комисия за защита от дискриминация производство и за двете съдебни инстанции.

Касационният жалбоподател Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Не претендира разноски.

Касационната жалбоподателка Д. Ж. в писмено становище иска да бъде уважена касационната жалба на КЗД.

Ответникът С. А.-Атанасова - изпълнителен директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) С. М. ЕАД, гр. Варна, в писмени отговори оспорва двете касационни жалби. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество констатира следното:

С обжалваното решение № 90/01.02.2022 г., постановено по адм. д. 2425/2021 г. по описа на АС-Варна е отменено изцяло решение № 719/04.10.2021 г. на КЗД, с което: 1. е установено, че С. А. изпълнителен директор на УМБАЛ Св. Марина ЕАД, гр. Варна, с адрес: гр. Варна [адрес], [улица] осъществила дискриминация спрямо Д. Ж., жалбоподател по преписка № 535/2020 г. въз основа на признака членуване в синдикална организация и 2. на С. А. изпълнителен директор на УМБАЛ Св. Марина ЕАД, гр. Варна, с адрес: гр. Варна [адрес], [улица] наложена глоба в размер на 500 лв., платими на основание чл. 83 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗдискр ). С обжалваното съдебно решение са присъдени разноски в полза на МБАЛСв.Марина.

АС-Варна е приел, че оспореното решение на Комисията е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила, но е необосновано, като направените в него фактически изводи не съответстват на събраните по преписката доказателства, което в крайна сметка е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Административният съд е приел за недоказана проявата на пряката дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, поради липса на причинна връзка между членството на Д. Ж. в синдикална организация и факта, че не й е определено допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) от УМБАЛ Св. МаринаЕАД, поради което на основание на основание чл. 164, т. 4 от АПК е отменил атакуваното пред него решение на КЗД.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения.

Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав, по допустима жалба, подадена в срока по чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр, във вр. чл. 149, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване акт на КЗД и от лице, за което е налице правен интерес от съдебното му обжалване.

Жалбата е подадена чрез КЗД на 21.10.2021 г. от УМБАЛ С. М. ЕАД, със седалище и адрес: гр. Варна, [улица], представлявано от изпълнителния директор (ИД) проф. д-р С. А.-Атанасова. Представено е пълномощно за осъществяване на представителство пред съда на УМБАЛ С. М. ЕАД и от главен юрисконсулт П. Р. (л. 10 от адм. д. 2425/2021 г.). На 21.12.2021 г. С. А.-Атанасова, ИД на УМБАЛ С. М. ЕАД е депозирала молба-уточнение, в която иска, предвид обстоятелството, че страна в производството пред КЗД по преписка № 535/2020 г. е изпълнителният директор, а не лечебното заведение, жалбата да се счита за подадена от името на ИД на УМБАЛ Св. Марина ЕАД, и този субект да бъде конституиран като страна по делото. С определение от открито съдебно заседание, проведено на 18.01.2022 г., е конституиран като жалбоподател по делото ИД на УМБАЛ С. М. ЕАД и му е указано в седмодневен срок да представи надлежно пълномощно за участие в процеса на главен юрисконсулт П. Р.. В изпълнения на указанията в срок е представено на съда пълномощно от С. А.-Атанасова, ИД на УМБАЛ Св. Марина ЕАД с права главен юрисконсулт П. Р. да я представлява в качеството й на жалбоподател по адм. д. № 2425/2021 г. по описа на АС-Варна до окончателното му приключване (л. 44 от адм. д. 2425/2020 г.).

При липса на представен от КЗД списък на страните в изпълнение на чл. 152, ал. 3 от АПК, съдът първоначално е дал указания за внасяне на държавна такса на лицето, което се посочено като жалбоподател в титулната част на жалбата, а именно на лечебното заведение, а след корекция, извършена по повод молбата от 21.12.2021 г. на жалбаподателя, е изготвен списък от съда за призоваване за открито съдебно заседание на ответна страна по начина, по който е индивидуализирана в решение на КЗД С. А., ИД на УМБАЛ С. М. ЕАД, който съвпада само в най-общ смисъл, но не и буквално с уточнението, направено в тази молба. На основание чл. 158, ал. 4 от АПК поправеното оспорване се смята за редовно от деня на неговото подаване и жалбата трябва да се счита за подадена в срок.

При така осъществените процесуални действия трябва да се приеме, че не е налице соченото от Д. Ж. касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Развитите от нея доводи относно легитимацията на страните в процеса са принципно правилни и съответстващи на общите процесуални правила, по които следва да се развива всяко производство и следва да бъдат възприемани като аргументи за нарушения на закона, представляващи основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

В случая при разглеждане на спора пред първата инстанция са конституирани като страни тези участници в административното производство, които са посочени като от КЗД в титулната част на оспореното пред АС-В. Р. № 719/04.10.2021 г. От тази гледна точка първоинстанционният съд е приел за допустимо оспорването на ИД на УМБАЛ Св. МаринаЕАД, защото то е неблагоприятно за този правен субект, но съдът при проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК е трябвало да констатира допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при конституиране на страните от Комисията, което се е отразило и върху определяне предмета на спора, вида на наложеното наказание, упражняването на процесуалните права от участниците в производство и правото им на защита.

В оспорването до АС-Варна липсват изрични доводи за допуснати нарушения при конституирането на страните в административното производство, но при задължителната служебна проверка по чл. 168 от АПК, първоинстанционният съд е следвало да установи, че Комисията не е индивидуализирала ответника по несъмнен начин, кореспондиращ с ясни оплаквания срещу правосубектно лице. Комисията за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите е длъжна да съобрази спецификите на производството, което провежда по жалба на лица с оплаквания за дискриминация и да съобрази от кого се твърди, че е извършено нарушението. Описанието на ответната страна в производството пред КЗД чрез едновременно използване на имена на физическо лице и заемана длъжност в юридическо лице не дават смислена и еднозначна индивидуализация на един правен субект.

Административното производство пред КЗД е образувано по жалба, подадена от Д. Ж., в която са изложени твърдения за извършена дискриминация чрез лишаване на нея и още две служителки от ДТВ в размер на една работна заплата по повод празника на болницата на основание членуване в синдикални организации, а именно [зали1ен текст] и [заличен текст]. Самата формулировка в жалбата до КЗД не е прецизна и не изразява ясна воля срещу кого е насочена жалбата. Искането е Да се установи нарушителя а именно: работодателят ми Изпълнителния на УМБАЛ С. М. ЕАД, гр. Варна проф. С. А.. В административното производство е представен трудов договор № 157 от 03.07.2008 г., сключен между МБАЛ Св. Марина ЕАД и Д. Ж. за позицията [заличен текст] общ профил в болницата. По силата на сключения договор и по смисъла на закона работодател в случая е юридическото лице УМБАЛ Св. Марина ЕАД. На следващо място решението за лишаване на Д. Ж. от ДТВ Св. Марина и ДТВ персонална награда е взето с решение на Съвета на директорите СД на УМБАЛ Св. Марина ЕАД, обективирано в Протокол № 13/10.07.2020 г. Колективният орган на дружеството е заседавал в състав С. А.-Атанасова, В. П. и Р. Р.. Представено е и писмо, изх. № АД2857/03.08.2020 г. на ИД на УМБАЛ Св. Марина ЕАД в отговор на запитване относно неизплащането на ДВТ, вх. № ВК 2740/31.07.2020 г. Следва да се има предвид също така, че специалният закон урежда защита, насочена срещу работодателя, при упражняване правото на труд, уредена в чл. 12 и следващи от ЗЗДискр.

С разпореждане № 1509/12.10.2020 г. Комисията е образувала преписка № 535/2020 г. по подадената жалба срещу Изпълнителен директор на УМБАЛ Св. Марина ЕАД. Тази формулировка е неясна и въобще не отчита правното значение на разграниченията, наложени в законодателството и правната теория между юридическо лице, представлявано от физическо лице на ръководна длъжност и същото физическо лице, действащо в лично качество. С. А.-Атанасова е изпълнителен член, който представлява и извършва правни действия от името и за сметка на юридическото лице лечебното заведение. Налага се извод, че надлежен ответник по жалбата до КЗД е възможно да бъде или УМБАЛ Св. Марина ЕАД, работодател, юридическо лице, индивидуализирано с ЕИН и седалището, имащо законен представител (ИД) и упълномощен представител (юрисконсулт), или С. А.-Атанасова, лично, физическо лице, индивидуализирано с три имена, ЕГН, адрес, която е допустимо да се представлява от адвокат или от други лица по чл. 32, т. 2 и т. 4 от ГПК, но не и от юрисконсулт. Това разграничение не е самоцелно, определя се от оплакванията в жалбата и от него зависи както предмета на установяване, така и вида на възможните мерки и санкции (глоба за физическо лице и имуществена санкция за юридическо лице). За определяне страните в производството пред КЗД са от значение твърденията в жалбата и е неправилно да се търси аналогия с правилото на чл. 153 от АПК, защото ответната страна в производството пред КЗД не е административен орган. В случая не е мислимо ответната страна да е носител на публична власт, поради което допуснатото нарушение е напълно необяснимо и съществено. Тази неяснота е довела до нарушаване правото на защита на лицето, което е подало жалбата Д. Ж., защото нейните оплаквания са останали неясно насочени, доказването е ограничено само до факти, които са от значение за организацията на работа в лечебното заведение без да се засягат всички твърдения за индивидуални действия.

За редовността на жалбата до КЗД няма изискване за посочване на ответник (чл. 51, ал. 2 ЗЗДискр), но правилното определяне на страните в производствата е било задължителна предпоставка за законосъобразното провеждане на цялостната процедура по доказване и установяване на истината в това производство при спазване на правилата на чл. 55, ал. 1 и чл. 64, ал. 2 от ЗЗДискр. Специализираният държавен орган е бил длъжен, преди образуване на преписката срещу ИД на УМБАЛ Св. Марина ЕАД, да укаже на Д. Ж. да уточни оплакванията й срещу УМБАЛСв.Марина като неин работодател ли са или са насочени към физическото лице С. А. А. за извършени от нея лично действия, които са възприети като неравно третиране въз основа на защитим признак. Неяснотата не е констатирана и отстранена и в последствие при разглеждане на преписката от докладчика от Втори специализиран постоянен заседателен състав и като резултат отмененото от АС-Варна решение на КЗД също съдържа неясно индивидуализиране на ответника С. А., ИД на УМБАЛ Св. МаринаЕАД, по който начин е упражнено правото на оспорване пред АС-Варна и е извършено призоваването в касационното производство. Изрично трябва да бъде посочено, че при така формулиран диспозитив на решението на КЗД не е ясно в коя правна сфера биха настъпили произтичащите от него неблагоприятни последици и спрямо кого би се провело принудително изпълнение, ако то придобие стабилитет след съдебен контрол. В случая с оглед съдържанието на решението на първата инстанция този проблем не е анализиран, но това не означава, че нарушението не е съществено с оглед правото на защита на Д. Ж., която като касационен жалбоподател има процесуално право да го защити. Право на защита на УМБАЛСв.МаринаЕАД, респективно ИД на УМБАЛ Св. Марина ЕАД, чието упражняване е било затруднено от допуснатото нарушение при индивидуализацията на страните от КЗД, е осигурено от АС-Варна чрез допуснатото уточнение в наименованието на жалбоподателя, но по този начин не е санирано същественото нарушение в административното производство, в което жалбата на Д. Ж. е приета за основателна, но неясно срещу кого и по този начин е нарушено и нейното право на защита. Търсената защита е останала неясна и без надлежно произнасяне от КЗД, не е обсъдена и от първата инстанция.

Административният съд само е отбелязал за пълнота на мотивите по въпроса за нередовността на жалбата, че съществува неяснота относно активната процесуална легитимация, породена от обстоятелството, че съгласно 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда болницата е работодателят, срещу който е оплакването за дискриминация от страна на жалбоподателя, а ИД се явява представляващ работодателя. Въпреки това решаващият съд не е констатирал нарушение при конституиране на страните, вместо само на това основание да отмени решението на КЗД, без да се произнася по съществото на спора. По тези съображения касационната жалба на Д. Ж. с оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на закона се явява основателна доколкото с обжалваното съдебно решение е отречено твърдяно от нея право без да й е дадена възможност да уточни оплакванията и исканията, които са останали неизяснени, въпреки уважаването им от КЗД.

Тези нарушения, допуснати КЗД, съставляват основание за неговата отмяна, поради което краен резултат обжалваното съдебно решение се явява правилно и без установяването им, но за да бъдат отстранени се налага делото да бъде изпратено като преписка за ново произнасяне от КЗД по жалбата на Д. Ж.. Неяснотата относно страните в производството е довело до неясен предмет на доказване и проверката на фактическите и правни изводи, направени от АС-Варна, е ограничена от забраната по чл. 220 от АПК и неизяснената фактическа обстановка по спора, поради което произнасянето по останалите касационните оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК за необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение по същество на спора не е възможна.

Неяснотата относно страните в производството са се отразили и върху определянето на разноски в полза на УМБАЛСв.МаринаЕАД за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт, каквото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК би се дължало на юридическото лице, представлявано от юрисконсулт, какъвто не е настоящия случай. Юрисконсултско възнаграждение се определя и в хипотезата на чл. 143, ал. 3 от АПК, каквато също не е настоящата хипотеза. На практика АС-Варна е допуснал процесуално представителство от юрисконсулт на органа на управление на юридическо лице, което е възможно само в случаи, при които това лице е действало като субект по 1, т. 1 от АПК, но това процесуално нарушение, наведено в касационната жалба на Д. Ж. не е основание за отмяна на обжалваното съдебно решение, защото с него не е нарушено нейното право на защита, а на другата страна, която не е касатор.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила с изключение на частта относно разноските, която трябва да бъде отменена и разноските да бъдат определени съобразно крайния изход на спора според настоящото решение, с което делото се изпраща на КЗД за ново произнасяне. При новото произнасяне следва да бъдат съобразени мотивите на настоящото решение относно тълкуването и приложението на закон като бъдат правилно конституирани страните в административното производство след съответно уточняване на оплакванията и исканията на Д. Ж..

В съдебното производство пред касационната инстанция Д. Ж. е направила разноски в размер на 870 лв., които с оглед основателността на касационната й жалба има право да й бъдат възстановени от бюджета на КЗД, чието решение е отменено като краен резултат от съдебното обжалване. Разноските, направени в производството пред КЗД не са част от разноски, за които се носи отговорност при условията на чл. 143 от АПК, поради което независимо от включването им в списъка на разноските по чл. 80 по ГПК не подлежат на възстановяване в съдебното производство. Пред първата инстанция Д. Ж. има качество на заинтересована страна, за която отмененият акт е благоприятен, поради което по аргумент от чл. 143, ал. 4 от АПК няма право на разноските за тази инстанция.

По водене на делото разноски са направени само от УМБАЛСв.МаринаЕАД, която обаче не е страна по делото, поради такива в нейна полза не трябва да бъдат определяни, включително и за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт Радева процесуално представителство на конституираната от КЗД и първата инстанция страна по спора, която ги претендира.

С оглед изхода на спора право на разноски няма и КЗД.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90/01.02.2022 г., постановено по адм. д. № 2425/2021 г. на Административен съд-Варна в частта, с която е отменено решение № 719/04.10.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация.

ОТМЕНЯ решение № 90/01.02.2022 г., постановено по адм. д. № 2425/2021 г. на Административен съд-Варна в частта, с която Комисията за защита от дискриминация е осъдена да заплати разноски в размер на 100 лв. на УМБАЛСв.МаринаЕАД.

ИЗПРАЩА преписката на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на Д. Ж. при спазване на задължителните указания в мотивите на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация, гр. София, бул. Д. Ц. № 35 да заплати на Д. Ж., съд. адрес: гр. София, [адрес], адв. Д. Б. сумата 870 (осемстотин и седемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ