О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50260
гр. София 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 07 декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия З. А. гр. дело № 2151 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Софарма” АД, [населено място], чрез адв. С. В. срещу решение № 221/22.12.2021 г. по в. гр. дело № 1506/2021 г. на Окръжен съд С. З. с което след отмяна на решение № 260271/28.05.2021 г. по гр. дело № 993/2023 г. на Казанлъшки районен съд са уважени предявени искове от Т. Б. Г. от [населено място] срещу „Софарма” АД с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ, вр. чл.225,ал.1 КТ за сумата 5571 лв., обезщетение, за времето през което ищцата е останала без работа, поради уволнението за периода от 26.01.2021 г. до 26.07.2021 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ се отхвърлят като неоснователни.
В изложението са формулирани въпросите: 1. Допустимо ли е във въззивната инстанция да се представят доказателства, които са се намирали у страната, но не са били своевременно представени на съда? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 2. Длъжен ли е съдът да анализира и обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към спора? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. В изложението се поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно.
Ответницата по касационната жалба Т. Б. Г., чрез адв. Л. Н. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр. чл.225,ал.1 КТ.
От фактическа страна е прието за безспорно между страните, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответното дружество. За последния отработен цял месец е получила възнаграждение от 923.53 лв. Посочено е, че от представените фишове за м. януари и февруари 2021г. за основа при определяне на обезщетенията на ищцата на основание чл. 224 КТ и чл. 222, ал.1 КТ е използвана сумата 928.50 лв.
Прието е, че с протокол от 14.09.2020г., С. на директорите на дружеството на заседание в [населено място] е взел решение за промени в щатното разписание на дружеството, включително за намаляване на щатните бройки за длъжността „Лаборант от 4 на 2 в Ц. химична и фитохимична лаборатория, направление „Качествен контрол, ЗТЛФФСП, считано от 23.09.2020 г. С. З. от 15.09.2020г. изпълнителният директор на Дружеството е намалил, считано от 23.09.2020 г щатните бройки за длъжността „Лаборант“ от 4 на 2 в Ц. химична и фитохимична лаборатория, направление Качествен контрол в ЗТЛФФСП - „Софарма АД. [населено място]. Това е отразено в новото щатно разписание на дружеството, утвърдено от Изпълнителния директор на 16.09.2020 г., в сила от 23.09.2020 г. С. З. от 16.09.2020 г., изпълнителният Директор на дружеството е назначил комисия в състав от трима членове. Същата е определила и одобрила с Протокол от 17.09.2020 г., критериите и формата за извършване на професионална оценка и подбор на персонала в направление „Качествен контрол в ЗТЛФФСП - „Софарма“ АД. [населено място]. Съобразно одобрените критерии и форма за извършване на професионална оценка и подбор, назначената съгласно Заповед от 24.09.2020 г., на изпълнителния директор на Дружеството, подкомисия „Комисия за оценка на работещи в КК”, на проведеното на 25.09.2020 г. заседание, видно от Протокол от 25.09.2020г. е оценила подложените на подбор служители, работещи на длъжност „Лаборант”в Ц. химична и фитохимична лаборатория и е предложила на Централната комисия, да бъде прекратен, поради съкращение на щата трудовия договор на лицата, оценени с най-малко точки от проведения подбор. Централната комисия, на проведеното на 25.09.2020 г. заседание, видно от приложен протокол от същата дата, е утвърдила представения от подкомисията „Комисия за оценка на работещи в КК протокол за извършване на подбор на персонала и е предложила прекратяването на трудовия договор между „Софарма“ АД и няколко лица, включително ищцата.
Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели. От показанията на свидетелката И. Ц. В. е прието за установено, че е работила в „Софарма“ АД Казанлък като лаборант в продължение на 2 години, докато е била съкратена. Свидетелката твърди, че за работата си е била обучавана от ищцата, която най – много е разбирала от работата.
Според свидетелката С. Н. Д. същата е работила в „Софарма“ АД Казанлък, докато е била съкратена. Твърди, че Т. Б. Г. е добър работник, без провинения и е обучавала по – млади колежки.
От показанията на свидетеля Б. И. Ш., работещ като директор на завода на Софарма АД [населено място] е прието за установено, че поради необходимост от реорганизация в процеса на работа се е наложило да бъдат направени промени в персоналния състав и структурата на Завода в Казанлък, изразяващи се в съкращаване на щата. Назначена е комисия за провеждане на подбор на персонала, извършен е подбор, изготвени са документи за оценки и критерии, извършена е оценка на всички служители.Твърди, че С. Д. и Й. Ч. към момента на уволнението имат пряко наблюдение върху работата на ищцата, а В. И. е включена в комисията по подбора като пряк ръководител на ищцата.
От показанията на свидетелката Н. Г. Н., като ръководител на Качествен контрол в завода на Софарма АД. [населено място] е установено, че Й. Ч. има пряк поглед върху работата на Т.. С. Д. няма пряк поглед върху работата и, но за останалите критерии може да даде оценки. Твърди, че подборът е извършен по обективни критерии, спуснати от ръководството на Софарма АД в София и оценките не се базират на субективното отношение на членовете на комисията към участвалите в подбора.
От правна страна съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, според която при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Посочил е, че с нормата, в полза на работодателя се създава субективно право, което може да се прилага при прекратяване на трудовия договор с предизвестие на изчерпателно посочени основания - при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или намаляване обема на работата. Преценката на работодателя, кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Прието е, че предмет на съдебната проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ.
Посочено е, че прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл съгласно принципа за законност, прокламиран в чл. 5 ГПК не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. Според въззивния съд като субективно право, упражняването на подбора е насочено към определена от законодателя цел - да бъде в интерес на производството или службата и към конкретно посочени резултати - да останат на работа тези, които имат по - висока квалификация и работят по-добре. Приел е, че работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ /арг. от чл. 21 от Закона за защита срещу дискриминацията/, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да бъдат относими към нормативно регламентираните критерии. Приел е още, че точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Посочил е, че като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим.
Въззивният съд е приел, че критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Приел е още, че подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. Прието е, че тези действия се обективират чрез външно изявената воля на работодателя. Формиран е извод, че преценката му не е субективна - правно значение има не конкретния мисловен процес, а направените оценки и взетото решение по всеки от горните въпроси. Съдът е приел, че при упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна - безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Прието е, че решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове -решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Според съда критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Приел е, че формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства.
Въззивният съд е приел, че в случая по делото не са налице доказателства установяващи законосъобразността на извършения подбор, прилагането на законовите критерии при оценката, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя, с оглед на възложената работа и други. Прието е, че представените по делото документи за извършения подбор не съдържат доказателства, които да установяват въз основа на кои конкретни обстоятелства ищцата е получила поставените в оценъчните карти оценки. Посочено е, че липсват данни, които да дадат възможност съдът за извърши контрол за наличие или липса на съответствие на поставените оценки с действително притежаваните квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа от подложените на подбор работници. Според съда съставянето на нарочен писмен протокол за извършения подбор сам по себе си не е доказателство за законосъобразността на извършването му. Необходимо е въз основа на всички допустими в ГПК доказателства да се установи съответствието на оценките с обективните данни в протокола за подбор. Прието е, че такива доказателства не са ангажирани по делото. Според съда не е ясно какви конкретни факти и обстоятелства са мотивирали всеки един от членовете на комисията по подбора да постави конкретните оценки по всеки един от приетите критерии. Доколкото такива обективни факти и обстоятелства не са въведени в протокола за подбор, същите следва да се установят с други писмени и гласни доказателства. Прието е, че такива факти и обстоятелства не се установяват и от събраните по делото гласни доказателства. Според съда липсата на доказателства, въз основа на които съдът да установи обективното съответствие на оценките по приетите от работодателя критерии с действителните качества на работника, при извършения подбор водят да извода за незаконосъобразно извършен подбор от работодателя. Приел е, че незаконосъобразността на извършения подбор влече като последица незаконност на извършеното прекратяване трудовото правоотношение на ищцата, със оспорената заповед № V 347/ 28.09.2020г. на „Софарма“ АД [населено място].
Съдът е приел, че уважаването на главния иск за отмяна на обжалваната заповед за прекратяване на ТПО, обуславя основателност на иска за възстановяване на работа на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „лаборант“ в „Софарма“ АД, Дирекция производствени въпроси, завод за твърди лекарствени форми, фитохимични и синтетични продукти Софарма АД, Казанлък, Управление накачеството, Качествен контрол ЦХЛ и фитохимична лаборатория.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 5571 лв. е прието за установено от представената трудова книжка на ищцата, че след прекратяването на трудовия договор с ответника, няма други вписвания. Приел е, че доколкото ищцата претендира обезщетение за оставане без работа в размер на 5571 лв. , определено на база сумата 928.50 лв., която е определена и от работодателя при изчисляване на дължимите обезщетения, искът е основателен и доказан изцяло в претендирания размер, в който следва да бъде уважен.
При тези съображения въззивният съд е приел, че решението на районен съд Казанлък, с което предявените обективно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ, са отхвърлени като неоснователни е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се уважат предявените обективно съединени искове от ищцата.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. По този въпрос въззивният съд не е формирал решаващи правни изводи по предмета на спора. Въпросът жалбоподателят е поставил във връзка с доводите за неправилност на изводите на въззивния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3,вр. чл.225,ал.1 КТ.
С определение № 596/05.11.2021 г. по в. гр. дело № 1506/2021 г. Окръжен съд С. З. е отменил определението за приключване на съдебното дирене, даване ход на устните състезания и обявяване, че ще се произнесе с решение и е дадена възможност на ищцата да представи доказателства за размера на брутното си трудово възнаграждение, за месеца, предхождащ уволнението или последното получено от нея месечно брутно трудово възнаграждение, съгласно чл.225 и чл.228 ГПК. С определението е прието, че въпреки твърденията на ищцата, че към исковата молба е приложен фиш за последния пълен отработен месец при работодателя, такъв не е представен. Приел е, че в доклада на районния съд от 17.05.2021 г. липсва разпределение на доказателствената тежест между страните, нито е указано на ищцата, че не представя доказателства за размера на брутното трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението или последното получено от нея месечно брутно трудово възнаграждение съгласно чл.225 КТ и поради това следва да се даде възможност на ищцата да ангажира доказателства за това обстоятелство.
На 25.11.2021 г. е постъпила молба от ищцата, чрез адв.Л. Н., с която са представени нови писмени доказателства за размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, съгласно посоченото определение.
С определение в открито съдебно заседание, проведено на 30.11.2021 г. по в. гр. дело № 1506/2021 г. Окръжен съд С. З. като е взел предвид доклада на първоинстанционния съд, мотивите на първоинстанционното решение и направените във въззивната жалба оплаквания е приел, че следва да допълни своя доклад и да приеме представените нови писмени доказателства от въззивницата - ищца, които е преценил за допустими и относими към предмета на спора по делото. С определението доклада е допълнен във връзка със задължението на ищцата-въззивник да представи убедителни писмени доказателства за размерите на получаваните брутни трудови възнаграждения за процесния период от време или поне за последното получено от нея брутно трудово възнаграждение, преди прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя. Приети са като писмени доказателства представените с молба вх. № 6271/25.11.2021 г. 4 бр. фишове за м. юни, 2020 г., м. юли 2020 г., м. януари 2021 г. и м. февруари 2021 г., както и представените в откритото съдебно заседание фишове за м. м. януари, февруари, март, април и май 2020 г. С въззивното решение по предявения иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр. чл.225,ал.1 КТ е прието, че за определяне размера на обезщетението за оставане без работа съдът взема предвид сумата 928.50 лв. месечно брутно трудово възнаграждение, която е използвана от работодателя, при изчисляване на дължимите обезщетения по чл.224, КТ и чл.222,ал.1 КТ. Въззивният съд не е формирал решаващи правни изводи по въпроса, поставен от жалбоподателя, поради което този въпрос не покрива изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК – т. е. не е правен въпрос. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението.
С решение № 106/19.06.2019 г. по гр. дело № 1463/2018 г. на ВКС, IV г. о. по чл.290 ГПК е прието, че съдът е задължен да обсъди заедно и поотделно всички събрани по делото доказателства, които са от значение по спора, в т. ч. свидетелските показания, и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото, като отговори на сторените от страните доводи и възражения. В същата насока е разрешението на правния въпрос и във второто цитирано решение на състав на ВКС по чл.290 ГПК. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С обжалваното решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, доводите на всяка от страните, относими към правния спор и е формирал свои фактически и правни изводи по предмета на спора, което е намерило израз в подробните мотиви на решението. Поради това съдът преценява, че не е установено допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване почл.280,ал.2,пр.3 ГПК. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
С оглед изхода на делото в полза на ответницата по касационната жалба на основание чл.78,ал.3 ГПК, вр. чл.81 ГПК следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 221/22.12.2021 г., постановено по в. гр. дело № 1506/2021 г. на Окръжен съд С. З. по касационна жалба вх. № 1677/18.02.2022 г., подадена от ответника, „Софарма” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], № , чрез адв. С. В..
Осъжда „Софарма” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], № 16 да заплати на Т. Б. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 600 лв. разноски по делото за производството пред ВКС по чл.288 ГПК за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: