Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Т. Членове: Р. В. Х. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 4966 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и по реда на чл. 229 от АПК вр. чл. 166 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Ямбол, действащ чрез пълномощника ст. юрисконсулт Стоянова срещу решение № 66 от 11.04.2022 г., постановено по административно дело № 18/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на К. Ч.. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - К. Ч. в писмен излага доводи за неоснователност на жалбата.

Подадена е и частна жалба от К. Ч. чрез адв. Г. срещу определение № 212 от 11.05.2022 г. постановено по адм. д. № 18/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното определение. Твърди се, че налице е основание за спиране на предварителното изпълнение на разпореждане № 282-00-370-14/15.11.2021 г. вр. чл. 166, ал.2 АПК. Моли съда да отмени обжалвания акт.Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба - директора на ТП на НОИ Ямбол в писмено становище оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и частната жалба. По касационна жалба вх. № 1128/20.04.2022 г.:

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Ямбол е решение № 2153-28-119/29.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на К. Ч. с вх. № 1012-28-253/02.12.2021 г. и допълнение към нея с вх.№1012-28-253#5/10.12.2021 г. против разпореждане № 282-00-370-14/15.11.2021 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54ж, ал.3 и във връзка с чл.114, ал.1 КСО, лицето е задължено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 07.12.2016 г. до 05.11.2017 г. в размер на 2332,08 лв. - главница и 1049,19 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на обжалваното разпореждане.

По делото е установено, че със заявление на № 282-00-370/12.12.2016 г. от К. Ч. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, е декларирала, че трудовото й правоотношение с ЕТ И.-50-И. М. гр. Елхово е прекратено от 07.12.2016 г., че към датата на прекратяване на правоотношението не упражнява трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава. С разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016 г. на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 КСО на заявителя е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/, считано от 07.12.2016 г. до 06.10.2017 г. в размер на 12,64 лева дневно.

С разпореждане № 282-00-370-2/05.06.2017 г. въз основа на декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ от 05.06.2017 г. и на основание чл.54ж, ал.1 вр. с чл.54д, ал.1, т.1 КСО, считано от 01.06.2017 г., е прекратено изплащането на К. Ч., отпуснатото с разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016 г. ПОБ, поради започване на трудова дейност.

С разпореждане № 282-00-370-3/ 06.06.2017 г. на основание чл.54ж, ал.1 КСО е възстановено изплащането на отпуснатото на К. Ч. ПОБ за периода от 01.06.2017 г. до 06.10.2017 г. в размер на 12,64 лева дневно.

С разпореждане № 282-00-370-4/06.06.2017 г. на основание чл.54ж, ал.1 вр. с чл.54б, ал.6 от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото ПОБ, считано от 01.06.2017 г., т. к. лицето е започнало трудова дейност на непълно работно време, за което получава трудово възнаграждение в размер под минималната работна заплата. С разпореждане № 282-00-370-5/12.09.2017 г. на основание чл.54ж, ал.2 вр. с чл.54б, ал.6 КСО е изменено разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016 г. в частта относно размера на отпуснатото ПОБ по чл. 54а от КСО и е разпоредено считано от 12.09.2017 г. на лицето да се изплати парично обезщетение за безработица за периода от 01.06.2017 г. до 30.08.2017 г. в размер на 6,32 лева дневно.

С разпореждане № 282-00-370-6/12.09.2017 г. на основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО, поради представени нови обстоятелства е изменен размерът на ПОБ по чл. 54а от КСО и е определено да се изплати ПОБ за период от 01.06.2017 г. до 30.08.2017 г. в размер на 12,64 лева дневно. С разпореждане № 282-00-370-7/12.09.2017 г. поради започване на трудова дейност и на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54д, ал.1, т.1 КСО, считано от 01.06.2017 г., е прекратено изплащането на отпуснатото на заяителя с разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016 г.

С разпореждане № 282-00-370-8/ 12.09.2017 г. на основание чл.54ж, ал.1 КСО е възстановено изплащането на отпуснатото с разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016 г. ПОБ за периода от 01.07.2017 г. до 06.11.2017 г. в размер на 12,64 лева дневно.

С разпореждане № 282-00-370-9/ 12.09.2017 г. на основание чл.54ж, ал.1 вр. с чл.54б, ал.6 КСО е прекратено изплащането на отпуснатото с разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016 г. ПОБ, считано от 01.07.2017 г., заради започване на трудова дейност на непълно работно време и под минималната работна заплата.

С разпореждане № 282-00-370-10/12.09.2017 г. на основание чл.54ж, ал.2 във връзка с чл.54б, ал.6 КСО е изменено разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016 г. в частта относно размера на отпуснатото ПОБ по чл.54а от КСО, като е определено на К. Ч. да се изплати ПОБ за период от 01.07.2017 г. до 30.08.2017 г. в размер на 6,32 лева дневно-50 % от 12,64 лева, защото лицето работи на непълно работно време с месечно възнаграждение по-малко от установена за страната МРЗ.

С разпореждане № 282-00-370-11/ 05.12.2017 г. на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54д, ал.1, т.1 КСО е прекратено изплащането на отпуснатото на ответника обещетение с разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016 г., считано от 06.11.2017 г. поради започване на трудова дейност.

Със заповед №ЗР-5-28-00451007/ 23.08.2018 г., ръководителят на ТП на НОИ-Ямбол, по повод сигнал вх.№1056-28-93/ 20.04.2018 г. относно правомерността на изплащане на парично обезщетение за безработица и на основание чл.108, ал.1 КСО е определил длъжностни лица, които да извършат проверка на осигурителя ЕТ И.-50-И. М.. В констативен протокол № КП-5-28-00455693/ 05.09.2018 г. са отразени резултати от проверка, според които въз основа на представените от проверявания субект ЕТ И.-50-И. М. документи, е установено, че осигурителят не е внесъл в срок дължимите осигурителни вноски за поименно посочените в протокола лица, наети по трудови правоотношения, измежду които не фигурира ответника по делото.

Със заявление вх.№4005-28-31/27.03.2019 г., И. М. в качеството й на собственик на ЕТ И.-50-И. М. е поискала да бъдат издадени задължителни предписания за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО за всички наети във фирмата лица за времето от 01.01.2017 г. до момента на подаване на заявлението, с изключение на две конкретни лица, като с обяснение вх.№ 4005-28-31#1/29.03.2019 г. е декларирала, че назначените през 2017 г. и 2018 г. във фирмата й лица не са постъпвали на работа и не са получавали трудови възнаграждения, но е пропуснала да заличи данните в ТД на НАП-Ямбол.

При тези обстоятелства са издадени задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/ 09.04.2019 г., с които е разпоредено осигурителят да заличи подадените за тези лица данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО, като е приложен списък с данни за назначените във фирмата лица за 2017 г. и 2018 г., в който К. Ч. не е посочена.

С постановление № 1754/2019 г. от 08.10.2019 г. по отношение на Митева е отказано да бъде образувано наказателно производство за подаваните от нея документи с невярно съдържание - декларации, че лицата извършват трудова дейност, т. к. сами по себе си не са документите, въз основа на които са били изплащани обезщетенията за безработица.

Видно от протокол ПО-02002820000249-073-001/05.02.2020 г., служители на ТД на НАП-Бургас са предприели в периода 06.01.2020 г. - 05.02.2020 г. действия по заличаване на трудови договори сключени с лица, свързани с ЕТ след извършена проверка в информационния масив на НАП и са издадени задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г. на ТП на НОИ-Ямбол за заличени подадени за лицата Декларации обр.1 за същия период.Извършено е служебно заличаване на всички декларирани сключени трудови договори с наетите от търговеца лица в информационния масив на НАП съобразно представените от работодателя уведомления по чл.62, ал.5 КТ.

В протокол П-02002819120263-073-001/25.03.2020 г. от ТД на НАП-Бургас, е констатирано, че ЕТ И.-50-И. М. има декларирани трудови договори съгласно чл.62 КТ за периода 01.01.2017 г.-30.09.2018 г., като повечето договори са сключени, като лицата са назначавани на длъжност метач за срок от 7 дни за извършване на определена работа Отразено е, че на 03.02.2020 г. на И. М. в качеството ѝ на собственик на ЕТ е връчено искане за извършване на действия от други контролни органи № П-02002819120263-032-001/ 29.01.2020 г., в резултат на което на Митева е връчен от РУ на МВР-Елхова, списък на лица с декларирани уведомления по чл.62 КТ и декларирани данни с декларации обр.1 и обр.6 за начислени и изплатени суми по трудови правоотношения.

Поради констатациите от проверката задълженото лице е подало заявления за заличаване на указаните трудови договори и съответните декларации обр.1 и обр.6, като след заличаването е установено, че съществуват незаличени трудови договори за периода от 01.01.2014 г.-31.12.2019 г. по отношение на осем цитирани лица, измежду които не е ответника. Същевременно към момента на проверка по протокол П-02002819120263-073-001 от 25.03.2020 г. не са установени действащи трудови договори.

С разпореждане № 282-00-370-12/11.11.2021 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО е отменило разпореждане № 282-00-370-1/16.12.2016 г. за отпускане на ПОБ от 07.12.2016 г. до 06.11.2017 г. в размер на 12,64 лева дневно, поради това, че към момента на проверката за лицата са подавани уведомления по чл.62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл.5, ал.1, т.4 КСО без същите да са упражнявали трудова дейнос като за К. Ч. не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнала да упражнява трудова дейност, като данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО по отношение на лицето са заличени в Регистъра на осигурените лица.

С разпореждане № 282-00-370-13/11.11.2021 г. на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.10 КСО на К. Ч. е отказано отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО, като са повторени горните мотиви.

С разпореждане № 282-00-370-14/15.11.2021 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54ж, ал.3 и във връзка с чл.114, ал.1 КСО, ответницата е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 07.12.2016 г. до 05.11.2017 г. в размер на 2332,08 лева - главница и 1049,19 лева - дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

С решение № 2153-28-119/29.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол е оставена без уважение жалбата на К. Ч. с вх. № 1012-28-253/02.12.2021 г. и допълнение към същата с вх. № 1012-28-253#5/10.12.2021 г. против разпореждане № 282-00-370-14/15.11.2021 г.

С обжалваното решение, Административен съд-Ямбол е отменил решение № 2153-28-119/29.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол и разпореждане № 282-00-370-14/15.11.2021 г. на длъжностното лице, и е присъдил разноски. Изложени са мотиви, че не е доказана хипотезата в чл.54ж, ал.3 КСО - обезщетението за безработица да е неоснователно изплатено, и същевременно сумите да са били недобросъвестно получени, поради което оспореното решението е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящият касационен състав не споделя тези от изводите на първоинстанционния съд, мотивирали го да отмени решението на директора на ТП на НОИ Ямбол и потвърденото с него разпореждане. Ямболският административен съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен решаващ извод. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Съдът не е съобразил всички нормативни изисквания относно реда и предпоставките за издаване на процесните пред него решение и разпореждане, поради което е стигнал до необоснован краен извод за тяхната незаконосъобразност.

Първоинстанционният съд неправилно е възприел установените с доказателствата по делото факти и вследствие на това е извел погрешни правни изводи, довели до неправилно приложение на материалното право. В случая липсват доказателства за това, че К. Ч. е упражнявала трудова дейност и съответно е възникнало основание за осигуряване за периода при осигурителя ЕТ И. 50 И. М., което от своя страна обуславя извода, че данните за осигурителния й статус са некоректни. Съдът неправилно не е кредитирал приобщените писмени доказателства, а именно протоколи, издадени разпореждания и задължителни предписания и не е изложил мотиви относно правното им значение с оглед нереализирането на фактическия състав за възникване правото на парично обезщетение за безработица. В случая приложените по делото доказателства - констативни протоколи и др., са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, неоспорени по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК. Същите се ползват с материална доказателствена сила, и от тях се установява, че през процесния период ЕТ И. 50 И. М. не е извършвал дейност по смисъла на Търговския закон, която да предполага наемане на множество лица по трудов договор за осъществяването ѝ, не са установени данни за реализирани приходи и изплащане на възнаграждения на лицата, за които са подавани данни в регистъра на осигурените лица, както и за извършване на трудова дейност от тях.

Първоинстанционният съд в нарушение на материалния закон не е съобразил подадените от осигурителя декларации за заличване на данни по чл.5, ал.4 от КСО по отношение на лицето К. Ч.. Видно от приложената към корицата на делото административна препика, в частност обяснение вх.№ 4005-28-31#1/29.03.2019 г. от И. М., последната е декларирала, че назначените през 2017 г. и 2018 г. във фирмата й, не са постъпвали на работа лица и не са получавали трудови възнаграждения. Следователно, касационният съд намира, че в процесния период не е възможно ответницата реално да е полагала труд при ЕТ. Неправилно, административният съд е приел, че горните обстоятелства не се отнасят за процесния период. По делото няма спор относно периода от 07.12.2016 г. до 05.11.2017 г., за който е и възникнало задължението за ответника да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица и през който период лицето твърди, че е работило като метач при ЕТ И. М.. Доказателствата по делото сочат, че административният орган е предприел всички необходими и възможни действия по установяване на обективната истина при спазване на принципите на истинност и служебно начало, съгласно чл. 7 и чл. 9 от АПК, противно на твърденията на ответникa.

Административният съд в нарушение на закона е допуснал свидетелски показания, които е ценил и кредитирал по делото. Установяването на осигурителния стаж на ответника, не може да бъде доказано чрез разпит на свидетели, тъй като с последния съдът може да установява само упражнявана дейност, а за възникването на претендираното обещетение от К. Ч. е необходимо наличието на действителен осигурителен стаж, за което липсват данни.

Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Легалната дефиниция на понятието осигурено лице се съдържа в 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Според него осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал .1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е то реално да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.

От данните по делото се установява, че К. Ч. не е полагала труд на посочената длъжност метач, а след като не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, за нея не е възникнало качеството осигурено лице по смисъла на 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. От друга страна, знанието, че не е престирала труд за работодателя ЕТ И.-50-И. М. и съответно, че поради това не може да се счита осигурена, обуславя наличието на недобросъвестност още при подаване на заявлението за отпускане на ПОБ, а оттам и при получаването на отпуснатото му обезщетение за безработица. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. В разглеждания казус е налице хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, защото недължимите осигурителни плащания за ПОБ са получени от К. Ч. недобросъвестно, именно предвид това, че същата е знаела, че не е работила за ЕТ И. 50 - И. М., но въпреки това е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, позовавайки се на невъзникналото му (поради неупражняване на труд) осигурително правоотношение.

След като К. Ч. не е упражнявала дейност, законосъобразно ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Ямбол е наредил лицето да възстанови недобросъвестно получените суми, ведно със следващата се лихва по чл. 113 от КСО. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Макар да липсва легално определение на понятието недобросъвестност при получаване на осигурителни плащания, то в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства.

За пълнота в тази връзка трябва да се отбележи, че по делото не е спорно, че обсъжданото парично обезщетение за безработица е било получено от лицето, като няма спор и досежно изчисленията на административния орган по отношение размера на главницата и лихвата.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон и е допуснал съществено процесуално нарушение, довели до необоснован краен правен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от К. Ч. се отхвърли като неоснователна.

По частна жалба с вх. № 1354/17.05.2022 г.:

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и законосъобразност, същата е неоснователна.

С определение №212 от 11.05.2022 г., Административният съд-Ямбол е отхвърлил като неоснователно искането на К. Ч. да бъде спряно предварителното изпълнение на разпореждане № 282-00-370-14/15.11.2021 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с коетомна основание чл.54ж, ал.3 и във връзка с чл.114, ал.1 КСО, лицето е задължено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 07.12.2016 г. до 05.11.2017 г. в размер на 2332,08 лева - главница и 1049,19 лева - дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на обжалваното разпореждане.

Определението е правилно.

За да отхвърли особеното искане, съдът се е позовал на чл. 118а, ал1 от КСО, според който съдебното оспорване на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на управителя на Националния осигурителен институт относно разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им.

Изпълнението им може да бъде спряно от административния съд при условията на чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква в, по аргумент от чл.118а, ал.2 КСО.

Законосъобразно съдът е определил за приложима общата разпоредба чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, предвид липсата на изрична забрана за съдебен контрол на акта. Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, в случай на доказана възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона презумира наличието на предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 от АПК, като за спирането му се изисква настъпване на значителна или трудно поправима вреда за адресата, която се преценява от съда във всеки конкретен случай. За целта, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вероятността за настъпване на твърдени от него вреди от изпълнението, за да се извърши преценка дали са значителни като основание за спиране изпълнението на акта. В тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение, е да докаже наличието на противопоставим интерес на презумирания обществен такъв. В случая формулираното искане, не е аргументирано и не е подкрепено с доказателства. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят не сочи настъпването на труднопоправими и значителни вреди като липсват нови обстоятелства, въз основа на които може на този етап от развитието на процеса да се спре изпълнението, а такива не представляват налагането на запора и удържането на сумите от лицето.Последните са действия по изпълнението, но не са нови обстоятелства свързани с допускането му или с предпоставките за неговото спиране.

Прихващането на дължимите суми с вземания на лицето от ДОО е извършено въз основа на разпореждане № РП-2-28-01085501/08.03.2022 г., което подлежи на самостоятелен контрол и извършените въз основа на него действия не са основание са спиране на предварителното изпълнение на предшестващо го разпореждане.

Предвид посоченото касационният съд счита, че искането за спиране на предварителното изпълнение се явява неоснователно, поради което оспореното съдебно определение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор, искането на ответника в касационната инстанция за присъждане на сторените съдебни разноски се явява неоснователна. Акцесорната касаторова претенция за присъждане на разноски за две съдебни инстанции следва да бъде уважена в общ размер от 400 лв. в полза на ТП на НОИ Ямбол, от която 200 лв. заплатени за държавна такса по касационното оспорване, и по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред двете съдебни инстанции на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 66 от 11.04.2022 г., постановено по административно дело № 18/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К. Ч. от гр. Елхово, срещу решение № 2153-28-119/29.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол и разпореждане № 282-00-370-14/15.11.2021 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол.

ОСТАВЯ в сила определение № № 212 от 11.05.2022 г. постановено по адм. д. № 18/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол.

ОСЪЖДА К. Ч. от гр. Елхово, да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Ямбол, сумата от 400 (четиристотин) лева за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН