6Р Е Ш Е Н И Е

№ 50035

гр. София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

При участието на секретаря А. Б. и прокурора……………………..

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 1621 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. О. представлявана от адв. Н. Н., срещу въззивно решение № 31/22.02.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 520/2021 г. на Окръжен съд – Враца, с което след отмяна на решение № 25/08.10.2021 г. по гр. д. № 358/2021 г. на Районен съд – Оряхово, са уважени предявените от В. Т. В. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист „Лесовъдство“, дирекция „Общински технически дейности, инвестиции и общинска собственост“ при О. О. и за заплащане на обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 15.06.2021 г. – 15.12.2021 г. в размер на сумата 5 608,92 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата – В. В., представляван от адв. Ц. К., поддържа становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 50903/05.12.2022 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси за изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ и предпоставките, при наличието на които може да се приеме, че са налице системни нарушения на трудовата дисциплина, респ. когато в заповедта са описани две несанкционирани нарушения, посочени са заповеди за наложени дисциплинарни наказания за други две нарушения и наказанията не са заличени по реда на чл. 197 и чл. 198 КТ.

По тези въпроси настоящият състав споделя установената практика на ВКС (вж. - решение № 379/24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о.; решение № 642/12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., IV г. о.; решение № 270/ 03.10.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г., IV г. о.; решение № 55/01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г., IV г. о.; решение № 44/22.02.2018 г. по гр. д. № 2306/2017 г., IV г. о.), че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника или служителя обстоятелства и документи. Съдържанието на документите, към които се препраща, не е необходимо да бъде възпроизвеждано в текста на заповедта, ако работникът е запознат с тези документи. Задължителните реквизити, предвидени в чл. 195, ал. 1 КТ, могат да се съдържат само в един акт - обикновено това е заповедта за дисциплинарно наказание, но тя може да препраща и към друг акт, който по силата на препращането ще се счита част от заповедта, щом е известен на работника или служителя. Когато изложените от работодателя по този начин мотиви удовлетворяват задължителните изисквания за форма и съдържание, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ.

Системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал.1, т. 3 КТ, са три или повече дисциплинарни нарушения, поне за едно от които да не е наложено преди това дисциплинарно наказание (да не е санкционирано с предходна заповед на работодателя), като по отношение на вече санкционираните нарушения – наказанията следва да не са заличени. Когато в производството по чл. 344, ал.1, т.1 КТ се оспорва заповед, с която дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина, част от които са били вече санкционирани с предходни връчени на ищеца заповеди за дисциплинарно наказание, достатъчно е работодателят да се е позовал на тях в мотивите на уволнителната заповед и/или да представи по делото заповедите за вече санкционираните нарушения, които заедно с несанкционираните обуславят „системността“ по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

С обжалваното решение е прието, че страните са били в трудово правоотношение, като от 01.07.2015 г. ищецът е заемал длъжността „главен специалист лесовъдство“ в дирекция „Общински технически дейности, инвестиции и общинска собственост“ при О. О. Със заповед № РД-11-218/15.06.2021 г. на кмета на общината, на основание чл. 330, ал. 1, т. 6, вр. чл. 195, ал. 1, вр. чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 1 КТ на В. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено. В заповедта са посочени обстоятелствата за извършените от ищеца и несанкционирани до този момент две нарушения на трудовата дисциплина - преждевременно напускане на работа на 14.05.2021 г. от 13.40 ч. до 17 ч.; и на 19.05.2021 г. от 16 ч. до края на работния ден, установени с констативни протоколи от посочените дати. Нарушенията са квалифицирани от работодателя по чл. 187, т. 1, пр. 2 КТ, а в съвкупност и като системни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, като в мотивите на заповедта се съдържа позоваване на предходни заповеди № РД-11-451/10.12.2020 г. и № РД-11-207/07.06.2021 г., с които на ищеца са наложени дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“ за други две нарушения. За несанкционираните до този момент нарушения от 14.05.2021 г. и 19.05.2021 г., с писма изх. №№ 22-00-67/17.05.2021 г. и 22-00-77/03.06.2021 г. работодателят е изискал обяснения от ищеца, като в предоставения 3-дневен срок такива са дадени само по първото искане, без да са изложени обстоятелства във връзка с нарушението.

Въззивният съд е приел, че в случая работодателят е спазил изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ по отношение индивидуализацията на нарушенията на трудовата дисциплина от 14.05.2021 г. и 19.05.2021 г., изразяващи се в преждевременно напускане на работа. Посочил е обаче, че тези две нарушения, макар установени по делото, самостоятелно не съставляват основание за уволнение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като не е налице една от трите кумулативни предпоставки, обуславящи налагане на наказанието дисциплинарно уволнение, а именно - преждевременните напускания да са най-малко три в един календарен месец. Двете нарушения от 14.05.2021 г. и 19.05.2021 г. не осъществяват и състава на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като „системни нарушения“ са налице, когато са извършени три или повече дисциплинарни нарушения, поне за едно от които не е наложено преди това дисциплинарно наказание, а по отношение на вече санкционираните – наказанията трябва да не са заличени. Прието е, че предходните нарушения, за които със заповеди на работодателя №№ РД-11-451/10.12.2020 г. и РД-11-207/07.06.2021 г. ищецът е дисциплинарно наказан с „предупреждение за уволнение“, не са част от фактическите основания за налагане на дисциплинарното уволнение, тъй като тези нарушения не са описани в заповедта. Посочването в мотивите на атакуваната заповед за уволнение на предишните заповеди, с които са санкционирани други две дисциплинарни нарушения, не е във връзка с основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, а касае преценката на работодателя за тежестта на следващото се наказание. В заключение съдът е приел, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено незаконосъобразно, а предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са основателни и следва да се уважат.

При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. В случая, оспорената заповед за дисциплинарно уволнение отговаря на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ за форма и съдържание - нарушенията на трудовата дисциплина, обуславящи фактическия състав на избраното от работодателя прекратително основание по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, са посочени по разбираем за работника/служителя начин, включително чрез позоваването на известни на служителя обстоятелства и документи.

На първо място, работодателят е описал ясно и подробно двете несанкционирани до този момент нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в преждевременно напускане на работа от страна на ищеца в 13.40 ч. на 14.05.2021 г. и в 16.00 ч. на 19.05.2021 г. до края на съответния работен ден, за които е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ – обяснения са поискани от ищеца и му е предоставен подходящ 3-дневен срок да даде такива. В тази връзка правилно въззивният съд е приел, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, с ангажираните в процеса доказателства е установил извършването на посочените две нарушения. Ищецът по същество не е и оспорвал отсъствието си от работното място за посоченото време и дати, нито е ангажирал доказателства, че по същото време е изпълнявал трудовите си задължения на друго място.

На второ място, в мотивите на уволнителната заповед се съдържа позоваване и на предишни заповеди - № РД-11-451/10.12.2020 г. и № РД-11-207/07.06.2021 г., с които на ищеца са наложени дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение” за извършването на други две предходни нарушения – по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 10 КТ (злоупотреба с доверието на работодателя, неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологичните правила); и по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 2 КТ (преждевременно напускане на работа в 15.30 ч. до 17 ч. на 26.04.2021 г.). Нарушенията са извършени в рамките на една година и наказанията за тях не са заличени по реда на чл. 197 и чл. 198 КТ. При тези данни, незаконосъобразни са изводите на въззивната инстанция, че съвкупността от общо четири установени нарушения (две санкционирани и две несанкционирани) към датата на налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“ не обуславя „системността“ по смисъла на чл.190, ал. 1, т. 3 КТ. Неправилно и необосновано въззивният съд е приел, че за да са част от фактическите основания за дисциплинарното уволнение, респ. и част от мотивите на заповедта, работодателят е следвало да опише и санкционираните вече нарушения, а не само да посочи двете предходни заповеди за наложени дисциплинарни наказания. Тези заповеди (№ РД-11-451/10.12.2020 г. и № РД-11-207/07.06.2021 г.), освен че са посочени в заповедта за уволнение, са и представени по делото от работодателя. Същите са били връчени на ищеца и са влезли в сила - първата от тях не е била оспорвана; а по отношение на втората цитирана заповед - по делото липсват доказателства тя да е била отменена в производство по предявен от ищеца иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Предвид изложеното и съобразно дадените отговори на правните въпроси, по които е допуснат касационния контрол, следва, че с оглед изискванията по чл. 195, ал.1 КТ ответникът - работодател не е имал задължение в мотивите на оспорената уволнителна заповед отново да възпроизвежда санкционираните вече две нарушения, след като заповедите за наложените за тях наказания са връчени на ищеца, приложени са по делото, а по силата на препращането се считат и част от заповедта за дисциплинарно уволнение.

Както е изяснено в практиката на ВКС, законодателят е посочил системните нарушения като основание, за което може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат на значително виновно неизпълнение на трудовите задължения. В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил посочените четири дисциплинарни нарушения, две от които са санкционирани с предходни влезли в сила заповеди за дисциплинарно наказание. С оглед тежестта на установените нарушения и значимостта на неизпълнените трудови задължения, всяко от тях съставлява тежко дисциплинарно нарушение, а в съвкупността си сочат на системно виновно неизправно поведение на ищеца в разрез с правилата за трудова дисциплина и обосновават наложеното от работодателя наказание „уволнение“. Спазени са критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при избора на наказание, като са съобразени броя, вида и тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на служителя. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение, поради което иска за отмяната му е неоснователен.

Предвид всичко изложено, посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне на ново решение по съществото на спора. От приетото по-горе за законността на уволнението следва, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са неоснователни и трябва да се отхвърлят. Въззивното решение се отменя и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски.

Съобразно изхода на спора, на касатора О. О. се дължат разноски, които за трите инстанции съобразно исканията и представените доказателства за направени разходи възлизат общо в размер на сумата 1 122.18 лева (в т. ч. 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение на първата и въззивната инстанция).

Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 31 от 22.02.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 520/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Т. В., с ЕГН – [ЕГН], срещу О. О. представлявана от кмета Р. Д., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № РД-11-218/15.06.2021 г. на кмета на общината, за незаконно и отмяната му; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист лесовъдство“ в дирекция „Общински технически дейности, инвестиции и общинска собственост“ при О. О. и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 5 608.92 лв., със законната лихва, считано от 01.07.2021 г.

ОСЪЖДА В. Т. В., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на О. О. представлявана от кмета, разноски за трите инстанции общо в размер на сумата 1 122.18 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.