12 №50044

Гр.София, 30.05.2023г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря В. И. като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 1710/2022 г., намира следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Окръжна прокуратура – Габрово и на М. П. М.-Д. срещу решение № 197 от 20.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 454/2021 по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е отменено решение № 134 от 14.10.2021 г. по гр. д. № 194/2021г. по описа на Районен съд – Дряново, отхвърлящо предявените от М. П. М.-Д. срещу Окръжна прокуратура – Габрово искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, като вместо това Окръжен съд – Габрово е постановил решение, с което е признал на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за незаконно и е отменил уволнението, извършено със заповед № 20 от 10.02.2021г. на заместник окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Габрово, с която е прекратено трудовото правоотношение на М. П. М.-Д. на длъжност „главен счетоводител“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е възстановил М. П. М.-Д. на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“ в Окръжна прокуратура – Габрово; на основание чл. 344 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е осъдил Окръжна прокуратура – Габрово да заплати на М. П. М.-Д. обезщетение за оставане без работа за периода от 20.02.2021 г. до 01.04.2021 г. в размер на 722,35 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2021 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до 3611,76лв., дължимия размер на обезщетението, поради извършено прихващане със сумата от 2899,40 лв. – изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, а за разликата до пълния претендиран размер от 9273,90 лв. искът е отхвърлен поради неоснователност; на основание чл. 224, ал. 1 КТ Окръжен съд – Габрово е осъдил Окръжна прокуратура – Габрово да заплати на М. П. М.-Д. сумата от 722,35 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни за периода от 20.02.2021 г. до 20.08.2021 г.

Окръжна прокуратура – Габрово обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и са уважени предявените от М. П. М.-Д. искове. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното нарушение поради нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Сочи се, че въззивният съд погрешно е приел, че в подбора в случая при съкращаване на една от съществуващите в щата две на брой еднородни длъжности/трудови функции/ е следвало да участват по-широк кръг работници или служители, заемащи еднакви или сходни длъжности. Според касатора работодателят е бил длъжен да направи подбор между двамата служители на длъжността, за която се предприема съкращаване и е имал право да избере дали да включи в подбора и близки и сходни длъжности, но не го е направил. В жалбата се излага също, че подборът е извършен законосъобразно, като работодателят е приложил еднакви критерий спрямо участниците и е извършил комплексна оценка на квалификацията и нивото на изпълнение на трудовите задължения, в резултат на което е останал да работи този служител, който има по-висока квалификация и работи по-добре. Иска се от съда да отмени въззивното решение и да отхвърли изцяло предявените срещу Окръжна прокуратура – Габрово искове.

М. П. М.-Д. е подала писмен отговор на касационната жалба, в който излага, че жалбата на Окръжна прокуратура – Габрово е неоснователна. Моли въззивното решение да бъде потвърдено в обжалваната от Окръжна прокуратура – Габрово част.

Подадена е и касационна жалба от М. П. М.-Д. срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът й по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата до пълния претендирания размер от 9273,90 лв. В жалбата се изтъква, че съдът е изложил мотиви единствено за отхвърляне на иска в частта относно обезщетението за оставане без работа, дължимо на основание чл. 225, ал. 1 КТ, но не и относно обезщетението, дължимо на основание чл. 225, ал. 2 КТ за разликата между възнагражденията, получени при предходен и нов работодател в процесния период.

Окръжна прокуратура – Габрово е подала отговор на касационната жалба на М. П. М.-Д., в който поддържа, че в обжалваната част решението е постановено, след като са разгледани в пълнота доказателствата и при съобразяване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, поради което е правилно и обосновано.

В съдебно заседание страните не изпращат представители и са приложени писмени становища. Претендират за присъждане на разноски.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 50902 от 02.12.2022 г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно кръга на лицата, които следва да вземат участие при извършване на подбор от работодателя при съкращаване на щата, за проверка дали въззивното решение по този въпрос противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, както и по въпроса за задължението на въззивния съд във връзка с чл. 236, ал. 2 ГПК да изложи мотиви по всяка заявена претенция в исковата молба, за проверка дали въззивното решение по този въпрос противоречи на цитираните към изложението на М. П. М.-Д. решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II г. о., решение № 210 от 20.11.2020 г. по гр. д. № 3746/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 45 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 1466/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 91 от 22.10.2020 г. по гр. д. № 4284/2019 г. на ВКС, I г. о.

В определението за допускане на касационното обжалване съдът неправилно е посочил, че решението подлежи на обжалване във всички свои части. Касационната жалба на Окръжна прокуратура – Габрово следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение за осъждане на Окръжна прокуратура – Габрово да заплати на М. П. М.-Д. сумата от 722,35 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни. В тази част въззивното решение не подлежи на обжалване, тъй като искът по чл. 224, ал. 1 КТ не е обусловен от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Този иск е самостоятелен и попада в ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, предвид цената му под 5000 лв.

По поставените правни въпроси настоящият състав на ВКС намира следното:

Отговорът на въпроса за кръга на лицата, които следва да вземат участие при извършване на подбор от работодателя при съкращаване на щата е даден в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Там се приема, че при съкращаване в щата на единствената щатна длъжност (трудова функция) работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг (други), заемащ близка или сходна длъжност. Ако правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор. При задължителност на подбора работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия – между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават, чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности. В мотивите към Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. по т. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС също е посочено, че съкращаването в щата може да засяга една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови функции, при които неизбежно работодателят извършва преценка измежду всичките работници и служителите кои да бъдат уволнени и кои да останат на работа.

По въпроса за задължението на въззивния съд във връзка с чл. 236, ал. 2 ГПК да изложи мотиви по всяка заявена претенция в исковата молба е налице съдебна практика, част от която е цитирана от касатора М. П. М.-Д.: решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II г. о., решение № 210 от 20.11.2020 г. по гр. д. № 3746/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 45 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 1466/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 91 от 22.10.2020 г. по гр. д. № 4284/2019 г. на ВКС, I г. о. В тях се приема еднозначно, че съгласно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по целия спорен предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други – за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения. Изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

Като взе предвид дадените отговори на правните въпроси, по основателността на жалбите настоящият съд намира следното:

За да отмени първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение по сключен трудов договор за длъжността „главен счетоводител“, който е бил прекратен на 19.02.2021 г. със заповед на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Съдът е посочил, че на 20.01.2021 г. в Окръжна прокуратура – Габрово е проведен подбор за длъжността „главен счетоводител“ между служителите, заемащи посочената длъжност, в изпълнение на решение на прокурорската колегия на ВСС по т. IV.9 от Протокол № 42/25.11.2020 г. за съкращаване на една щатна бройка за длъжността „главен счетоводител“ в щата на Окръжна прокуратура – Габрово, и утвърдено от Главния прокурор на Р. Б. длъжностно разписание на съдебните служители в Окръжна прокуратура – Габрово, в сила от 01.01.2021 г. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС. Посочил е, че има случаи при съкращаване на щата, когато се засягат една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови функции, при които неизбежно работодателят извършва преценка измежду всичките работници и служителите кои да бъдат уволнени и кои да останат на работа. Изтъкнал е, че при уволнение поради съкращаване в щата следва да участват всички работници или служители, заемащи еднакви или сходни длъжности, като критерият е съдържанието на трудовата функция, изводимо от щатното разписание и длъжностните характеристики на съответните длъжности в щата. Съдът е приел, че в процесния случай в подбора не са включени всички служители, които заемат счетоводна длъжност в Окръжна прокуратура – Габрово, тъй като подборът е извършен само между служителите, заемащи длъжност „главен счетоводител“, без участието на служителят, заемащ длъжност „главен специалист – счетоводител“. Изтъкнато е, че е било в тежест на работодателя да представи доказателства, които обосновават законосъобразността на подбора, включително и разликите в длъжността „главен счетоводител“ и „главен специалист – счетоводител“. По делото обаче е представена само длъжностна характеристика за длъжността „главен счетоводител“, не и на „главен специалист – счетоводител“. С тези аргументи съдът е отменил първоинстанционното решение и е признал уволнението за незаконно и го е отменил. Уважил е и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК въззивният съд е посочил, че на ищцата се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ само за периода от 20.02.2021 г. до 01.04.2021 г., тъй като на последната дата тя е започнала работа при друг работодател. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, според което дължимото обезщетение на ищцата за посочения период е в размер на 3611,75 лв. Уважил е възражението за прихващане на Окръжна прокуратура – Габрово със сумата от 2899,40 лв., заплатена като обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане на ищцата без работа поради съкращаване на щата. Така съдът е приел, че на ищцата следва да се присъдят само 722,35 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане. В диспозитива на решението си въззивният съд е постановил, че отхвърля предявения иск за обезщетение за времето за оставяне без работа до пълния претендиран размер по исковата молба като неоснователен. Въззивният съд е уважил изцяло иска по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на 722,35 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като се е позовал на заключението на вещото лице.

Въз основа на дадените по-горе отговори на поставените правни въпроси, настоящият състав счита, че въззивното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

На първо място, въззивният съд в противоречие с посочената практика по втория правен въпрос относно задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК е пропуснал да изложил мотиви по всички заявени претенция в исковата молба. Ищцата М. П. М.-Д. е претендирала обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК, което е формирано от две пера: обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа за периода от 20.02.2021 г. до 31.03.2021 г. в размер на 3611,75 лв., и обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 01.04.2021 г. до 20.08.2021 г. в размер на 5662,15 лв., което представлява разликата между възнагражденията, получени от предходния и новия работодател на ищцата. В диспозитива на решението съдът е уважил иска, като е осъдил Окръжна прокуратура – Габрово да заплати сумата от 722,35 лв. и е признал прихващане за сумата от 2899,40 лв. от дължимия размер на обезщетението от 3 611,76лв., и е отхвърлил иска за сумата от 5662,15 лв. и за разликата до пълния претендиран размер като неоснователен. В мотивите е обсъдена само дължимостта на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3611,75 лв., но не и на обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ в размер на 5662,15 лв. Това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото страната не е в състояние да разбере защо искът й се отхвърля частично като неоснователен.

Налице е също така противоречие с практиката на ВКС и по първия правен въпрос относно лицата, които следва да вземат участие при извършване на подбор от работодателя при съкращаване на щата. Както бе посочено по-горе, подборът е възможно да обхване не само еднакви, но и близки и сходни длъжности. В случая длъжностите, за които страните спорят – „главен счетоводител“ и „главен специалист – счетоводител“, не са сходни. Длъжността „главен счетоводител“ е типична ръководна длъжност ( в този смисъл решение № 1629 от 18.01.2000 г. по гр. д. № 522/1999 г. на ВКС), за разлика от длъжността „главен специалист – счетоводител“, която не е ръководна, а подчинена. В представената по делото длъжностна характеристика на М. П. М.-Д. за длъжността „главен счетоводител“ е посочено, че главният счетоводител подпомага административния ръководител и съдебния администратор за правилното и законосъобразно използване на финансовите ресурси, паричните средства и стоково-материалните ценности на Окръжна прокуратура – Габрово, планира и ръководи дейността на Звено „Финансово-стопанска дейност“ при Окръжна прокуратура – Габрово. Съобразно приложеното длъжностно разписание на съдебните служители от Окръжна прокуратура – [населено място], в сила от 20.05.2020 г., в „Звено „Финансово-стопанска дейност“ при Окръжна прокуратура – Габрово се включват служителите на длъжност „главен счетоводител“, „главен специалист – счетоводител“ и „домакин“. Освен това съгласно т. IV.18 от горецитираната длъжностна характеристика главният счетоводител осъществява контрол върху дейността на главния специалист – счетоводител при Окръжна прокуратура – Габрово. Следва да се отбележи също, че в Националната класификация на професиите и длъжностите длъжността „главен счетоводител“ спада към групата „специалисти по администриране на политики“, докато „главен специалист“ спада към друга група „приложни специалисти в държавната администрация“. С оглед на което, независимо че не е представена длъжностна характеристика за служителя на длъжност „главен специалист – счетоводител“, разликите между тази длъжност и длъжността „главен счетоводител“ са съществени.

Според настоящия състав, като е приел, че в процесния подбор е следвало задължително да бъдат включени не само всички служители, заемащи длъжността „главен счетоводител“, но и служител, заемащ длъжността „главен специалист – счетоводител“, въззивният съд е постановил решението в противоречие с материалния закон. Правилно работодателят не е включил в подбора служител, заемащ длъжност „главен специалист – счетоводител“, тъй като тази длъжност не е близка или сходна с длъжността „главен счетоводител“. За да бъде изпълнено задължението за подбор, в него следва да бъдат включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции/ решение №404 от 06.01.2014год., на ВКС, четвърто г. о., по гр. дело №1968/2013г./.

Въз основа на изложеното, погрешен се явява и изводът на съда, че Надежда П., заемаща длъжност „главен специалист – счетоводител“ не е имала право да участва като резервен член на комисията по подбора. Въззивният съд е посочил, че не е допустимо овластяването на работник или служител, заемащ в предприятието същата или сходна длъжност с подлежащата на съкращаване, да определя делегирано оценката на останалите служители, без самият той да е оценяван от работодателя при същите условия. В случая обаче, както е посочено, не се касае за същата или сходна длъжност с подлежащата на съкращаване.

С оглед на което въззивният съд неправилно е приел, че са налице основания за отмяна на уволнението. В конкретния случай е взето решение за съкращаване на щатна длъжност „главен счетоводител“ в Окръжна прокуратура – Габрово, от компетентния орган – Прокурорската колегия на ВСС. Новото щатно разписание е одобрено също от компетентен орган – Главният прокурор на РБ. Проведен е подбор между двамата служители, заемащи щатната длъжност „главен счетоводител“, като комисия е оценила служителите съобразно критериите, зададени от работодателя. Като краен резултат от подбора Н. К. К. е била оценена с 34 точки, а ищцата с 29 точки.

Както е посочил първоинстанционния съд, неоснователни са доводите на ищцата, че не е била оценена правилно по показатели 1.4 – професионален опит, и – 1.5 – трудов стаж и професионален опит на длъжност „главен счетоводител“, сходна или със същия характер длъжност или професия. Напротив, комисията с оглед и на събраните свидетелски показания и писмените доказателства по делото правилно е поставила на ищцата оценка 3 (над 15 години) по критерий 1.4 и оценка 2 (под 15 години) по критерий 1.5. Правилно е и оценяването на служителя Н. К. – оценка 3 (над 15 г.) по критерий 1.4 и оценка 3 (над 15 години) по критерий 1.5., след като общия трудовия стаж на същата е изцяло на счетоводна длъжност, както и е дадена оценка за следдипломна квалификация-повече от 6 месеца в сферата на икономическите науки. По критерий 1.4 комисията е взела предвид общия трудов стаж на служителите, а по критерий 1.5 – само трудовия стаж на длъжността „главен счетоводител“, сходна или със същия характер, което съответства на дадените от работодателя инструкции. Общият трудов стаж на ищцата се установява от трудовата й книжка, която е официален документ, както и от справка, изготвена от главен специалист „Човешки ресурси“ при Окръжна прокуратура – Габрово, както и стажа и на длъжност „гл. счетоводител“, сходна или със същия характер.

Неоснователни са и доводите на ищцата, че работодателят е злоупотребил с правата си, като е променил критериите за подбор, след като предходно уволнение на ищцата е било отменено по съдебен ред. Както е посочил първоинстанционният съд, работодателят има право по свое усмотрение да определя критерии за подбор, така че да останат на работа работниците и служителите, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност, е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. В този смисъл е решение № 60219 от 25.10.2021 г. по гр. д. № 3087 / 2020 г. на ВКС, IV г. о.

Не може да се направи извод за злоупотреба с право и от факта, че работодателят е извършил повторно съкращаване в щата, след като предходно уволнение на това основание е било отменено като незаконно. Работодателят е длъжен да възстанови незаконно уволнения работник или служител на заеманата длъжност, както е извършено в конкретния случай, но няма пречка след това отново да съкрати щата, тъй като това основание за уволнение е обективно: дължи се на икономически причини и по-точно това, че работодателят не се нуждае от всички назначени служители за извършването на работата.

Неоснователни са и оплакванията на ищцата, че след закриване на Районна прокуратура – Дряново и Районна прокуратура – Трявна, трудовото правоотношение на Н. К. следвало да премине към Районна прокуратура – Габрово. По делото не се спори, че и двете служителки, участвали в подбора са работили в Окръжна прокуратура – Габрово към момента на процесното уволнение. Ищцата не може да предявява чужди права, като твърди, че трудовото правоотношение на К. е незаконосъобразно. Само за пълнота следва да се посочи, че след разкриването на териториалните отделения към Районна прокуратура - Габрово, дейността на общата администрация на закритите Районна прокуратура – Трявна и Районна прокуратура – Дрянова е разпределена между Районна прокуратура – Габрово и Окръжна прокуратура – Габрово, като направление „Финансово-стопанска дейност“ от Районна прокуратура – Габрово преминава към Окръжна прокуратура – Габрово. Следователно на основание чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ правоотношението на Н. К. е преминало към Окръжна прокуратура – Габрово. Това изрично е разяснено в протокол № 8 от 19.05.2020 г. от заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, който е приложен по делото, както и в протокола от заседание на Прокурорската колегия на ВСС от 20.05.2020год.

Предвид изложено, решението следва да бъде отменено в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ. Вместо това исковете следва да се отхвърлят. Въззивното решение в отхвърлителната част по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за разликата до пълния претендиран размер по искова молба следва да се остави в сила.

Предвид крайния изход на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се дължат разноски за адвокатско възнаграждение и защита само по иска по чл.224, ал.1 ГПК, който е уважен, за три инстанции и при направено възражение от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 2 100лв. за всяка инстанция и по четирите иска, което съдът намира за основателно, се дължат разноски по уважения иск с оглед на чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ и по 300лв. за първа и въззивна инстанция и от 150лв.-за касационна инстанция или общо от 750лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед на отхвърлените искове в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по 112,50лв. за всяка от трите инстанции/ или общо 337,50лв./, определено с оглед на чл.78, ал.8 ГПК и чл.23, т.1 от Наредбата за правна помощ/ от общо 150лв за всяка инстанция/. В тежест на ищцата следва да се възложи и съответната част от заплатената държавна такса от ответника по исковете, които са отхвърлени и за сума от 122,23лв.

Също предвид крайния изход на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси и направените от бюджета на съда разноски за експертиза по делото, съобразно уважения иск и съответно сумата от 50лв. по сметка на първа инстанция, от 25лв. на въззивна инстанция и 50лв. за експертиза в първа инстанция.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 180/21.01.2022 г. по входящия регистър на Окръжен съд – Габрово, подадена от Окръжна прокуратура – Габрово срещу решение № 197 от 20.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 454/2021 по описа на Окръжен съд – Габрово, в частта, с която е уважен предявеният от М. П. М.-Д. срещу Окръжна прокуратура – Габрово иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 722,35 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5 работни дни.

ОТМЕНЯ решение № 197 от 20.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 454/2021 по описа на Окръжен съд – Габрово, в частта, с която са уважени предявените от М. П. М.-Д. срещу Окръжна прокуратура – Габрово искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 КТ, както и по чл.344, ал.1, т.3 КТ в частта, с която основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ Окръжна прокуратура – Габрово е осъдена да заплати на М. П. М.-Д. сумата от 722,35 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 20.02.2021 г. до 01.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2021 г. до окончателното, както и изцяло в частта за разноските и за държавната такса по делото, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. П. М.-Д., с ЕГН [ЕГН], срещу Окръжна прокуратура – Габрово обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 20 от 10.02.2021 г. на заместник окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Габрово, с която е прекратено трудовото правоотношение на М. П. М.-Д. на длъжност „главен счетоводител“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа по чл.225 КТ в размер на 722,35 лв., за периода от 20.02.2021 г. до 01.04.2021 г..

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197 от 20.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 454/2021 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, в останалата обжалвана отхвърлителна част по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК до пълния претендиран размер на обезщетението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Окръжна прокуратура – Габрово да заплати на М. П. М.-Д. сумата от 750 лв. – разноски за производството пред трите инстанции.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. П. М.-Д., да заплати на Окръжна прокуратура – Габрово сумата от 337,50лв. – юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Окръжна прокуратура – Габрово да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Дряново сумата от 50лв. – държавна такса и сумата от 50лв.-разноски за съдебно-счетоводна експертиза, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Габрово сумата от 25 лв.–държавна такса.

Решението, в частта, с която касационната жалба на Окръжна прокуратура – Габрово е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчване на препис, а в останалата част съдебният акт е окончателен и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: