Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: Е. М. Е. Д. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 5426 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от С. П. и от Комисия за защита от дискриминация срещу решение № 264/07.03.2022 г., постановено по адм. д. № 2309/2021 г. на Административен съд-Варна (АС-Варна).

Касационната жалбоподателка С. П. твърди, че обжалваното решение е недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, а при условията на евентуалност поддържа оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично навежда доводи за липса на валидна жалба за образуване на съдебното производство. По съображения в касационната жалба иска обезсилване, респективно отмяна на обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски за развилото се пред Комисия за защита от дискриминация производство и за двете съдебни инстанции.

Касационният жалбоподател Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Не претендира разноски.

Ответникът С. А.-Атанасова - изпълнителен директор (ИД) на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) С. М. ЕАД, гр. Варна, в писмени отговори оспорва двете касационни жалби. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество констатира следното:

С обжалваното решение № 264/07.03.2022 г., постановено по адм. д. № 2309/2021 г. по описа на АС-Варна е отменено изцяло решение № 700/23.09.2021 г. на КЗД, с което: 1. е установено, че ИД на УМБАЛ Св. Марина ЕАД С. А., гр. Варна, с адрес: гр. Варна 9010, [улица] осъществила по-неблагоприятно третиране по смисъла на пар. 1, т. 7 и т. 8 от ДР на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), осъществено чрез нарушения на Глава втора, раздел първи от ЗЗДискр по признак членуване в синдикална организация спрямо С. П.; 2. на ИД на УМБАЛ Св. Марина ЕАД С. А. е наложено на основание чл.78, ал. 1 от ЗЗдискр наказание глоба в размер на 500,00 лв.; 3. на същото лице са наложени на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр принудителни административни мерки, с цел преустановяване на нарушението; 4. е определен на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЗДискр едномесечен срок, в който адресатът на принудителните административни мерки да предприеме мерки за изпълнението им и да уведоми КЗД. Със съдебното решение са присъдени разноски в полза на УМБАЛ Св. Марина ЕАД, гр. Варна.

АС-Варна е приел, че оспореното решение на Комисията е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила, но е необосновано, като направените в него фактически изводи не съответстват на събраните по преписката доказателства, което в крайна сметка е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Административният съд е приел за недоказана проявата на пряката дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, поради липса на причинна връзка между членството на С. П. в синдикална организация и факта на неплащане на допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) Св. Марина, поради което на основание чл. 164, т. 4 от АПК е отменил атакуваното пред него решение на КЗД.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно само като краен резултат, но не по изложените в него мотиви.

Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав, по допустима жалба, подадена в срока по чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр, във вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване акт на КЗД и от лице, за което е налице правен интерес от съдебното му обжалване.

Жалбата е подадена чрез КЗД на 13.10.2021 г. от УМБАЛ С. М. ЕАД, със седалище и адрес: гр. Варна, [улица], представлявано от ИД проф. д-р С. А.-Атанасова. Представено е пълномощно за осъществяване на представителство пред съда на УМБАЛ С. М. ЕАД от главен юрисконсулт П. Р. и юрисконсулт Ж. Т. (л. 13 от първоинстанционното дело). С определение № 2865/08.11.2021 г. в закрито съдебно заседание АС-Варна е конституирал страните, както следва: жалбоподател УМБАЛ С. М. ЕАД, ответник КЗД и заинтересована страна С. П.. В открито съдебно заседание, проведено на 14.12.2021 г., съдът е заличил като жалбоподател по списъка за произнасянето УМБАЛ С. М. ЕАД и е конституирал ИД на УМБАЛ С. М. ЕАД и е дал ход по същество. С определение № 51/10.01.2022 г. е отменен даденият ход по същество при констатирана нередовност в пълномощното на юрисконсулт П. Р., която е участвала като процесуален представител на жалбоподателя в заседанието, проведено на 14.12.2021 г., а именно с права да представлява само лечебното заведение, но не и ИД на УМБАЛ Св. Марина ЕАД. Допълнително е представено пълномощно от С. А.-Атанасова, ИД на УМБАЛ Св. Марина ЕАД с права юрисконсулт П. Р. да я представлява в качеството й на жалбоподател по адм. д. № 2309/2021 г. по описа на АС-Варна до окончателното му приключване (л. 47 от адм. д. 2309/2021 г.)

В списъка за призоваване за открито съдебно заседание на 08.02.2022 г. фигурира жалбоподателят по начина, по който е индивидуализиран като ответник в решение на КЗД С. А., ИД на УМБАЛ С. М. ЕАД, който съвпада само в най-общ смисъл, но не и буквално с уточнението, направено в тази молба. На основание чл. 158, ал. 4 от АПК поправеното оспорване се смята за редовно от деня на неговото подаване и жалбата трябва да се счита за подадена в срок.

При така осъществените процесуални действия трябва да се приеме, че не е налице соченото от С. П. касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Развитите от нея доводи относно легитимацията на страните в процеса са принципно правилни и съответстващи на общите процесуални правила, по които следва да се развива всяко производство и следва да бъдат възприемани като аргументи за нарушения на закона, представляващи основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

При разглеждане на спора пред първата инстанция са конституирани като страни тези участници в административното производство, които са посочени като конституирани от КЗД в титулната част на оспореното пред АС-В. Р. № 700/23.09.2021 г. От тази гледна точка първоинстанционният съд е приел за допустимо оспорването на ИД на УМБАЛ Св. Марина ЕАД, защото то е неблагоприятно за този правен субект, но съдът при проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК е трябвало да констатира допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при конституиране на страните от Комисията, което се е отразило и върху определяне предмета на спора, вида на наложеното наказание, упражняването на процесуалните права от участниците в производство и правото им на защита.

В оспорването до АС-Варна липсват изрични доводи за допуснати нарушения при конституирането на страните в административното производство, но при задължителната служебна проверка по чл. 168 от АПК, първоинстанционният съд е следвало да установи, че Комисията не е индивидуализирала ответника по несъмнен начин, кореспондиращ с ясни оплаквания срещу правосубектно лице. КЗД, като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, е длъжна да съобрази спецификите на производството, което се провежда по жалба на лице с оплаквания за дискриминация и от кого се твърди, че е извършено нарушението. Описанието на ответната страна в производството пред КЗД чрез едновременно използване на имена на физическо лице и заемана длъжност в юридическо лице не дават смислена и еднозначна индивидуализация на един правен субект.

Административното производство пред КЗД е образувано по жалба, подадена от С. П., в която са изложени твърдения за извършена дискриминация чрез лишаване на нея и още две служителки от ДТВ в размер на една работна заплата по повод празника на болницата на основание членуване в синдикални организации, а именно Синдиката на българските медицински специалисти и Асоциацията на българските медицински сестри, проявена гражданска съвест и социална ангажираност. Самата формулировка в жалбата до КЗД не е прецизна и не изразява ясна воля срещу кого е насочена жалбата. Искането е Да се установи нарушителя а именно: работодателят ми Изпълнителния на УМБАЛ С. М. ЕАД, гр. Варна проф. С. А.. В административното производство е представен трудов договор № 119 от 06.06.2017 г., сключен между МБАЛ Св. Марина ЕАД и С. П. за позицията медицинска сестра, 7 ч. в болницата. По силата на сключения договор и по смисъла на закона работодател в случая е юридическото лице УМБАЛ Св. Марина ЕАД. На следващо място решението за лишаване на С. П. от ДТВ Св. Марина и ДТВ персонална награда е взето с решение на Съвета на директорите СД на УМБАЛ Св. Марина ЕАД, обективирано в Протокол № 13/10.07.2020 г. Колективният орган на дружеството е заседавал в състав С. А.-Атанасова, В. П. и Р. Р.. Следва да се има предвид също така, че специалният закон урежда защита, насочена срещу работодателя, при упражняване правото на труд, уредена в чл. 12 и следващи от ЗЗДискр.

С разпореждане № 1508/12.10.2020 г. Комисията е образувала преписка № 534/2020 г. по подадената жалба срещу ИД на УМБАЛ Св. Марина ЕАД. Тази формулировка е неясна и въобще не отчита правното значение на разграниченията, наложени в законодателството и правната теория между юридическо лице, представлявано от физическо лице на ръководна длъжност и същото физическо лице, действащо в лично качество. С. А.-Атанасова е изпълнителен член, който представлява и извършва правни действия от името и за сметка на юридическото лице лечебното заведение. Налага се извод, че надлежен ответник по жалбата до КЗД е възможно да бъде или УМБАЛ Св. Марина ЕАД, работодател, юридическо лице, индивидуализирано с ЕИН и седалище, имащо законен представител (ИД) и упълномощен представител (юрисконсулт), или С. А.-Атанасова, лично, физическо лице, индивидуализирано с три имена, ЕГН, адрес, която е допустимо да се представлява от адвокат или от други лица по чл. 32, т. 2 и т. 4 от ГПК, но не и от юрисконсулт. Това разграничение не е самоцелно, определя се от оплакванията в жалбата и от него зависи както предмета на установяване, така и вида на възможните мерки и санкции (глоба за физическо лице и имуществена санкция за юридическо лице). За определяне страните в производството пред КЗД са от значение твърденията в жалбата и е неправилно да се търси аналогия с правилото на чл. 153 от АПК, защото ответната страна в производството пред КЗД не е административен орган. В случая не е мислимо ответната страна да е носител на публична власт, поради което допуснатото нарушение е напълно необяснимо и съществено. Тази неяснота е довела до нарушаване правото на защита на лицето, което е подало жалбата - Пенева, защото нейните оплаквания са останали неясно насочени, доказването е ограничено само до факти, които са от значение за организацията на работа в лечебното заведение, без да се засягат всички твърдения за индивидуални действия.

За редовността на жалбата законодателят не е предвидил съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗДискр посочване на ответник. Последното обаче е било задължителна предпоставка за законосъобразното провеждане на цялостната процедура по доказване и установяване на истината в административния процес при спазване на правилата на чл. 55, ал. 1 и чл. 64, ал. 2 от ЗЗДискр. Специализираният държавен орган е бил длъжен, преди образуване на преписката срещу ИД на УМБАЛ Св. Марина ЕАД, да укаже на Пенева да уточни оплакванията й срещу УМБАЛ Св. Марина ЕАД, като неин работодател ли са или са насочени към физическото лице С. А. А. за извършени от нея лично действия, които са възприети като неравно третиране въз основа на защитим признак. Неяснотата не е констатирана и отстранена и в последствие при разглеждане на преписката от докладчика от Втори специализиран постоянен заседателен състав и като резултат отмененото от АС-Варна решение на КЗД съдържа неясно индивидуализиране на ответника С. А., ИД на УМБАЛ Св. Марина ЕАД, по който начин е упражнено правото на оспорване пред АС-Варна и е извършено призоваването в касационното производство.

Изрично трябва да бъде посочено, че при така формулиран диспозитив на решението на КЗД не е ясно в коя правна сфера биха настъпили произтичащите от него неблагоприятни последици и спрямо кого би се провело принудително изпълнение, ако то придобие стабилитет след съдебен контрол. В случая с оглед съдържанието на решението на първата инстанция този проблем не е анализиран, но това не означава, че нарушението не е съществено с оглед правото на защита на С. П., която като касационен жалбоподател има процесуално право да го защити. Право на защита на УМБАЛ Св. Марина ЕАД, респективно ИД на УМБАЛ Св. Марина ЕАД, чието упражняване е било затруднено от допуснатото нарушение при индивидуализацията на страните от Комисията, е осигурено от АС-Варна чрез допуснатото уточнение в наименованието на жалбоподателя, но по този начин не е санирано същественото нарушение в административното производство, в което жалбата на Пенева е приета за основателна, но неясно срещу кого и по този начин е нарушено и нейното право на защита. Търсената защита е останала неясна и без надлежно произнасяне от Комисията, не е обсъдена и от първата инстанция.

Допуснатите процесуални нарушения в производството пред КЗД не са констатирани и АС-Варна се е произнесъл по съществото на спора. По тези съображения касационната жалба на Пенева с оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на закона се явява основателна, доколкото с обжалвания съдебен акт е отречено твърдяно от нея право, без да й е дадена възможност да уточни оплакванията и исканията, които са останали неизяснени, въпреки уважаването им от Комисията.

Тези нарушения, допуснати КЗД, съставляват основание за неговата отмяна, поради което като краен резултат обжалваното съдебно решение се явява правилно и без установяването им, но за да бъдат отстранени се налага делото да бъде изпратено като преписка за ново произнасяне от КЗД по жалбата на С. П.. Неяснотата относно страните в производството е довела до неясен предмет на доказване и проверката на фактическите и правни изводи, направени от АС-Варна, е ограничена от забраната по чл. 220 от АПК и неизяснената фактическа обстановка по спора, поради което произнасянето по останалите касационните оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК за необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение по същество на спора не е възможна.

Неяснотата относно страните в производството се е отразила и върху определянето на разноски в полза на УМБАЛ Св. Марина ЕАД за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК би се дължало на юридическото лице, представлявано от юрисконсулт, какъвто не е настоящият случай. Юрисконсултско възнаграждение се определя и в хипотезата на чл. 143, ал. 3 от АПК, каквато също не е настоящата хипотеза. На практика АС-Варна е допуснал процесуално представителство от юрисконсулт на органа на управление на юридическо лице, което е възможно само в случаи, при които това лице е действало като субект по 1, т. 1 от АПК, но това процесуално нарушение, наведено в касационната жалба на Пенева, не е основание за отмяна на обжалваното съдебно решение, защото с него не е нарушено нейното право на защита, а на другата страна, която не е касатор.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила с изключение на частта относно разноските, която трябва да бъде отменена и разноските да бъдат определени съобразно крайния изход на спора според настоящото решение, с което делото се изпраща на КЗД за ново произнасяне. При новото произнасяне следва да бъдат съобразени мотивите на настоящото решение относно тълкуването и приложението на закона, като бъдат правилно конституирани страните в административното производство след съответно уточняване на оплакванията и исканията на С. П..

В съдебното производство пред касационната инстанция Пенева е направила разноски в размер на 1070 лв., които с оглед основателността на касационната й жалба има право да й бъдат възстановени от бюджета на КЗД, чието решение е отменено като краен резултат от съдебното обжалване. Разноските, направени в производството пред КЗД, не са част от разноски, за които се носи отговорност при условията на чл. 143 от АПК, поради което независимо от включването им в списъка на разноските по чл. 80 по ГПК, не подлежат на възстановяване в съдебното производство. Пред първата инстанция С. П. има качество на заинтересована страна, за която отмененият акт е благоприятен, поради което по аргумент на чл. 143, ал. 4 от АПК няма право на разноските за тази инстанция.

По водене на делото разноски са направени само от УМБАЛ Св. Марина ЕАД, която обаче не е страна по делото, следователно такива не трябва да бъдат определяни в нейна полза, включително и за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт Радева процесуално представителство на конституираната от КЗД и първата инстанция страна по спора, която ги претендира.

С оглед изхода на спора право на разноски няма и КЗД.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 264/07.03.2022 г., постановено по адм. д. № 2309/2021 г. на Административен съд-Варна в частта, с която е отменено решение № 700/23.09.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация.

ОТМЕНЯ решение № 264/07.03.2022 г., постановено по адм. д. № 2309/2021 г. на Административен съд-Варна в частта, с която Комисията за защита от дискриминация е осъдена да заплати разноски в размер на 100 лв. на УМБАЛ Св. Марина ЕАД.

ИЗПРАЩА преписката на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на С. П. при спазване на задължителните указания от настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация, гр. София, бул. Д. Ц. № 35 да заплати на С. П., съд. адрес: гр. София, ул. Г.С. Р. № 99, ет. 6, офис 14, адв. Д. Б. сумата 1070 (хиляда и седемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ