О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50113

гр. София, 21.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3088/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 63 от 11.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 119/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 260226 от 08.12.2021 г. по гр. д. № 748/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторката против Районен съд - Пловдив иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане са сумата 28 583,51 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи поради неполучаване на трудово възнаграждение и други плащания, които би получила в качеството си на служител на съда за периода от 14.06.2015 г. до 31.12.2017 г., след като е била незаконно уволнена със заповед № 1403/13.12.2014 г. на председателя на съда, както и искането по чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху главницата.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищцата в първоинстанционното производство Д. Т. П. е работила като служител в Районен съд – Пловдив и е била уволнена със заповед № 1403/13.12.2014 г. на председателя на съда на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В подадената на 26.07.2019 г. искова...