Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Т. П. Членове: К. К. Т. Д. при секретар Р. А. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 7369/2025 г.

Производството е по реда чл.216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Застрахователно еднолично акционерно дружество (ЗЕАД) Б. В. иншурънс груп със седалище в гр.София, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. З.. Жалбата е срещу решение №569 от 19.06.2025г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка №КЗК-419/2025г. С него е оставена без уважение жалбата на касатора ЗЕАД Б. В. иншурънс груп против решение №F666153 от 11.04.2025г. на председателя на Управителния съвет на А. П. инфраструктура /АПИ/ за откриване на открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Избор на застраховател за сключване на застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, застраховка Злополука на местата в МПС и застраховка Каско за пътни превозни средства, собственост на А. П. инфраструктура. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението на КЗК поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде отменено решение №F666153 от 11.04.2025г. на председателя на Управителния съвет на АПИ. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът председателят на Управителния съвет на АПИ, чрез пълномощниците юрисконсултите Д. Б. и Б. А., в съдебно заседание и с представено в него писмено становище с характер на писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде потвърдено.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение на КЗК е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване на решението на КЗК и в срока по чл.216, ал.1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред КЗК е било образувано по жалба на Застрахователно еднолично акционерно дружество Б. В. И. Груп ЕАД срещу решение №F666153 от 11.04.2025г. на председателя на Управителния съвет на АПИ за откриване на открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Избор на застраховател за сключване на застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, застраховка Злополука на местата в МПС и застраховка Каско за пътни превозни средства, собственост на А. П. инфраструктура. Доводите в жалбата са били насочени срещу един от определените от възложителя критерии за подбор. А именно поставеното от възложителя в раздел Тръжни условия, Критерии за подбор /3/ от Обявлението за обществената поръчка, изискване към участниците в обществената поръчка да имат внедрена система за управление на качеството съгласно стандарт БДС EN ISO 9001:2015 или еквивалент, с обхват на сертификата в областта на застрахователните услуги. Твърдението в жалбата е било, че така поставеното изискване създавало ограничения спрямо участието на лица в процедурата по възлагане, тъй като представянето на сертификата по никакъв начин не удовлетворявало нуждите на възложителя, както и не гарантирало качествено изпълнение на дейността, предмет на поръчката.

С обжалваното решение №569 от 19.06.2025г. по преписка №КЗК-419/2025г., КЗК е оставила без уважение жалбата. За да постанови този резултат КЗК е приела, че изискване за наличие на внедрена система за управление на качеството не е ограничаващо и е в съответствие с предоставената на възложителя възможност съгласно чл.63, ал.1, т.10 от ЗОП. Чрез този критерий за подбор, възложителят искал да добие увереност, че трета независима от участника организация (получила акредитация от национален или международен орган по акредитация) е извършила проверка и е издала удостоверение (сертификат) за това, че участникът е разработил процеси в организацията си, които гарантират определено ниво на качество на изпълнението еднакво при всяко изпълнение на всяко едно действие от участника, описано в сертификата. Поставяйки подобно изискване, в рамките на своята оперативна самостоятелност, възложителят бил преценил, че по този начин в най-добра степен може да удовлетвори собствените си потребности и да си осигури качествено изпълнение на обществената поръчка.

Комисията е приела, че наличието на издаден лиценз и наличието на сертификат по ISO 9001:2015 за управление на качеството са два напълно различни режима (задължителен и пожелателен), които имат коренно различен характер и цел. Сертификатът за качество ISO 9001:2015 или еквивалент бил гаранция за възложителите, че една организация има добре организиран и утвърден подход на работа, увеличава удовлетвореността на своите клиенти чрез ефикасно прилагане на системата от вътрешни процеси, работи по международно признати правила и се стреми към постоянно подобрение.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на КЗК за правилно.

В рамките на оперативна си самостоятелност, възложителят, с оглед спецификата на предмета на поръчката и неговите нужди, предопределящи необходимостта, която налага възлагането й, може да поставя изисквания към лицата потенциални участници в процедурата. Чрез предварително зададените условия се цели да се гарантира изпълнение на поръчката в оптимално съотношение с изискванията на възложителя, както и да се даде възможност на кандидатите да направят предварителна преценка доколко зададените параметри ги устройват. Както правилно е отбелязано и от КЗК, в чл.2, ал.2 от ЗОП е въведена забрана за възложителите да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗОП, съгласно която възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката.

Правилна е преценката на КЗК, че цитираните забрани не са нарушени, предвид следното:

По спорната т.3, раздел Критерии за подбор, Технически и професионални възможности от Обявлението стр.12, възложителят е заложил следното: Участникът в обществената поръчка следва да има внедрена Система за управление на качеството съгласно стандарт БДС EN ISO 9001:2015 или еквивалент, с обхват на сертификата в областта на застрахователните услуги.. Изискването за поставяне от възложителят критерии, въз основа на които да установява, че кандидатите или участниците спазват подходящ стандарт за качество е част от предоставената с разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗОП възможност на възложителя. Възможността за изискване на сертификат, че кандидатите или участниците прилагат системи за управление на качеството е и изрично регламентирано в чл.63, ал.1, т.10 от ЗОП.

Изискването за наличие на внедрена система за управление на качеството не е ограничаващо, тъй като законът дава право на възложителя да изисква по-високо ниво на качество от обичайното, за да удовлетвори потребностите си, като за тази цел е предоставена законовата възможността по чл.63, ал.1, т.10 от ЗОП - да изисква от участника да прилага системи за управление на качеството. Безспорно, както и КЗК е изложила, възложителят чрез този критерий за подбор иска да добие увереност, че участникът е разработил процеси в организацията си, които гарантират определено ниво (по-високо от обичайното) на качество на изпълнението, свързано с организацията на работа и обслужването на клиенти. В тази връзка неоснователни са възраженията в касационната жалба, свързани с това, че спорният критерий за подбор не бил задължителен. Това действително е така, но възложителят може да го изисква съгласно изричната разпоредба на чл.63, ал.1, т.10 от ЗОП. И след като той разполага с това право, то изискването му не е незаконосъобразно. Неоснователни са и възраженията на касатора, че по други процедури възложителят не бил поставил спорното изискване. Възраженията в тази насока са неоснователни, тъй като както вече се каза, изискването по чл.63, ал.1, т.10 от ЗОП е правна възможност на възложителя. Но като е упражнил тази възможност, това не е незаконосъобразно.

Неоснователни са и твърденията в касационната жалба, че с въвеждането към участниците на изискване за прилагане на системи за управление на качеството и представяне на сертификат БДС EN ISO 9001:2015 или еквивалент не се цели качествено и законосъобразно осъществяване на дейността, тъй като застрахователната дейност е строго регламентирана и подлежаща на лицензионен режим. В тази връзка правилно Комисията е направила и разграничение между двата вида режими лицензионния за извършване на застрахователната дейност и сертификационния по ISO 9001:2015 за управление на качеството. С първия се удостоверява право за извършване на застрахователната дейност при спазване на основни, базови изисквания за качество. С втория обаче се удостоверява по-високо ниво на качество, тъй като именно това се удостоверява в производството по издаване на сертификат по ISO 9001:2015. Последният сертификат не е задължителен, но може да бъде поставен като условие в документацията на обществената поръчка - в случаите, когато възложителят прецени, че са необходими допълнителни гаранции за качество на услугите.

В конкретния случай, в съответствие с чл.63, ал.1, т.10 от ЗОП възложителят е определил критерий, въз основа на който да изисква от участниците да прилагат системи за управление на качеството, без да е нарушил ограниченията на нормата на чл.59, ал.2 от ЗОП и забраната на чл.2, ал.2 от ЗОП за ограничаване на конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

По тези съображения и по изложените в решението на КЗК мотиви, към които настоящата инстанция препраща на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, не са налице отменителни основания, поради което обжалваното решение на КЗК е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изхода от спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Затова на основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на А. П. инфраструктура разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК във вр. с чл.216, ал.7 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №569 от 19.06.2025г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-419/2025г.

ОСЪЖДА Застрахователно еднолично акционерно дружество Б. В. иншурънс груп с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление в гр.София, [адрес], да заплати на А. П. инфраструктура с административен адрес гр.София, [улица], сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Застрахователно еднолично акционерно дружество Б. В. иншурънс груп за присъждане на разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ

/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА