О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50463
гр. София, 18.11. 2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.
ЧЛЕНОВЕ: В. Н.
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2196 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Велико Ж. К., действащ като ЕТ „Ж. – Велико К.“, [населено място] срещу определение № 100159 от 29. 04. 2021 г. по в. т. д. № 209/2020 г. на Бургаски апелативен съд, с което е допълнено и изменено решение № 11 от 18. 02. 2021 г. по същото дело в частта за разноските, като: 1. частният жалбоподател е осъден да заплати на Бургаски окръжен съд държавна такса в размер на 2 671, 92 лв., а на Бургаски апелативен съд – държавна такса в размер на 1336 лв.; 2. частният жалбоподател е осъден да заплати на В. Х. Ч., синдик на Кооперация „ПК Фар“ /н/, сумата от 2583 лв. разноски за първата и въззивната инстанция и 3. цитираното въззивно решение е отменено в частта, с която Кооперация „ПК Фар“ е осъдена да заплати на Велико Ж. К., действащ като ЕТ „Ж. – Велико К.“, [населено място], сумата от 1500 лв. разноски за въззивната инстанция.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснато нарушение на закона и необоснованост. Без да се излагат конкретни доводи за неправилност на атакуваното определение, се прави искане за отмяната му.
Ответникът по частната жалба синдикът на длъжника в несъстоятелност Кооперация „ПК Фар“ оспорва жалбата. Поддържа, че тъй като в случая е уважен евентуалният иск, отговорността за разноски следва да се определи само с оглед този резултат по делото. По тези съображения на ищеца следвало да се присъдят всички сторени разноски по делото, а на ответника едноличен търговец - разноски не се дължали.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
С решение № 11 от 18. 02. 2021 г. по в. т. д. № 209/2020 г. на Бургаски апелативен съд, образувано по въззивна жалба на ищеца, е потвърдено първоинстанционното решение по т. д. № 593/2019 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от синдика на Кооперация „ПК Фар“ иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на погасяване на парично задължение към ЕТ „Ж. – Велико К.“ в размер на 66 797, 91 лв., която сума е преведена на 26. 10. 2017 г. по сметката на едноличния търговец, отменено е първоинстанционното решение в частта по евентуалния иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 и 4 ТЗ и вместо решението в тази част е постановено решение, с което е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Кооперация „ПК Фар“ /н/ извършеното от длъжника Кооперация „ПК Фар“ на 26. 10. 2017 г. погасяване на парично задължение към ЕТ „Ж. – Велико К.“ в размер на 66 797, 91 лв.
При съобразяване на резултата от производството Бургаски апелативен съд е осъдил кооперацията в несъстоятелност да заплати на ответника Велико Ж. К., действащ като ЕТ „Ж. – Велико К.“ сумата от 1500 лв. разноски за въззивната инстанция. На кооперацията в несъстоятелност е присъдена сумата от 300 лв. разноски за въззивната инстанция.
С молба, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, ищецът е поискал изменение на въззивното решение в частта за разноските, като се е позовал на обстоятелствата, че предявените искове са съединени при условията на евентуалност и евентуалният иск е уважен.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е счел молбата по чл. 248 ГПК за основателна. Без да излага конкретни съображения, е посочил, че ответникът едноличен търговец следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 2671, 92 лв. в полза на Бургаски окръжен съд и държавна такса в размер на 1336 лв. в полза на Бургаски апелативен съд. Приел е, че на ищеца следва да се присъдят допълнително 2583 лв. разноски, а решението в частта за присъждане на разноски в размер на 1500 лв. на ответника едноличен търговец - да се отмени.
Правилна е извършената от въззивния съд преценка за наличието на основанието по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. При съобразяване, че обективно съединените искове, предявени от синдика на Кооперация „ПК Фар“ срещу частния жалбоподател и кооперацията в несъстоятелност, са при условие на евентуалност, както и, че с въззивното решение е потвърдено отхвърлянето на главния иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, но евентуалният иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 и 4 ТЗ е уважен, отговорността за разноски следва да се определи в зависимост от изхода на делото по евентуалния иск. При предявени евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. В разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ГПК е предвидено, че за предявени с една искова молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес, независимо от броя на ответниците. При постигане на позитивно решение по един от тези искове, ответникът следва да понесе отговорността за разноски, като ще дължи заплащане на цялото уговорено от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като е уговорено за защита на едно благо. В този смисъл е практиката на ВКС, намерила израз в определение № 284 от 6. 04. 2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г., IV г. о., определение № 150 от 24. 04. 2020 г. по ч. т. д. № 2924/2019 г., I т. о., определение № 4 от 5. 01. 2022 г. по ч. т. д. № 344/2021 г. на ВКС, II т. о. и др. В този смисъл въззивният съд правилно е съобразил уважаването на евентуалния иск, за да разпредели отговорността за разноски с обжалваното определение.
Неправилен е обаче изводът на Бургаски апелативен съд, че направените разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза следва да се присъдят на синдика на Кооперация „ПК Фар“ /н/ В. Х. Ч. ищец по делото, а не на длъжника в несъстоятелност. Исковете по чл. 646 ТЗ се предяват от синдика от негово име, но в качеството на процесуален субституент на длъжника и за сметка на масата на несъстоятелността, поради което при уважаването им сторените разноски за производството се присъждат на длъжника. По тези съображения на длъжника следва да бъдат присъдени направените разноски за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 2085 лв. съобразно договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане от 25. 11. 2019 г. и за експертиза в размер на 225 лв., както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за въззивната инстанция съгласно договор за правна защита и съдействие от 30. 11. 2020 г. и преводно нареждане от 2. 12. 2020 г. и при съобразяване на присъдените разноски с решението.
В съответствие със закона е изводът на въззивния съд, че ответникът едноличен търговец, с оглед резултата по делото, следва да бъде осъден да заплати държавна такса за първата и въззивната инстанция в общ размер от 4007, 92 лв. съгласно възпроизведеното правило на чл. 72, ал. 1 ГПК и установеното в чл. 649, ал. 6 ТЗ. Последната цитирана разпоредба предвижда, че в производството по предявени искове по чл. 646 ТЗ държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.
С оглед изложеното обжалваното определение на въззивния съд следва да се отмени в частта, с която въззивното решение е изменено, като общата сума от 2583 лв. разноски са присъдени на В. Х. Ч., синдик на Кооперация „ПК Фар“, като вместо това се постанови направените разноски в посочения размер да бъдат заплатени от ответника Велико Ж. К., действащ като ЕТ „Ж. – Велико К.“ на длъжника. В останалата част обжалваното определение по чл. 248 ГПК като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 100159 от 29. 04. 2021 г. по в. т. д. № 209/2020 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която след изменение на решение № 11 от 18. 02. 2021 г. по същото дело в частта за разноските Велико Ж. К., действащ като ЕТ „Ж. – Велико К.“, е осъден да заплати на В. Х. Ч., синдик на Кооперация „ПК Фар“ /н/, сумата от 2583 лв. разноски за първата и въззивната инстанция и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Велико Ж. К., действащ като ЕТ „Ж. – Велико К.“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Кооперация „ПК Фар“/н/, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] разноски в размер на 2583 лв. /две хиляди петстотин осемдесет и три лева/.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 100159 от 29. 04. 2021 г. по в. т. д. № 209/2020 г. на Бургаски апелативен съд в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.