Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: К. Х. Членове: МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 2206 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от „В. Я. ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Комитова срещу решение № 6276/28.10.2022г., постановено по адм. дело № 5884/2022г. на Административен съд София-град /АССГ/. Производството е образувано и по две частни жалби подадени съответно от Агенция за публичните предприятия и контрол, чрез юрисконсулт Цочева и от „ДИКРА 2022“ООД, чрез адв. З. срещу определение № 9426/ 30.11.2022 г. по същото адм. дело на АССГ .

С касационната жалба дружеството оспорва решението, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу решение № 3794-П/06.06.2022г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за публичните предприятия и контрол. Навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при постановяването му, довели до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Агенция за публичните предприятия и контрол представлявана от изпълнителния директор П. А., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. К., в представен по делото писмен отговор, оспорва същата и моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, проведено на 06.06.2023г. процесуалния представител е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на касатора.

Ответникът по касационната жалба – „ДИКРА 2022“ООД, чрез процесуалния си представител адв. Р. З., в писмен отговор излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция.

С частната жалба подадена от Агенцията за публичните предприятия и контрол се атакува определение № 9426 от 30.11.2022 г. по адм. дело №5884/2022 на АССГ, с което е оставено без разглеждане искането й за изменение на решение № 6276/28.10.2022г., постановено по адм. дело №5884/2022г. на Административен съд София-град в частта за разноските. Изложени са съображения за неговата неправилност, като искането е за отмяна на атакуваното определение и постановяването на друго, с което да бъдат присъдени сторените пред първоинстанционния съд разноски.

Ответникът по тази частна жалба – „В. Я. ЕАД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

С частната жалба на „ДИКРА 2022“ООД се атакува определение № 9426/ 30.11.2022 г. по адм. дело № 5884/2022 на АССГ като се излагат съображения за неговата неправилност и се прави искане за отмяната му.

Ответникът по тази частна жалба – „В. Я. ЕАД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба и частните жалби са подадени от лица, конституирани като страни в първоинстанционното производство, за които атакуваните съдебни актове са неблагоприятни, в срок, поради което са допустими. Разгледани по същество и трите жалби са неоснователни по следните съображения:

По касационната жалба:

С решение № 6276/28.10.2022г., постановено по адм. дело №5884/2022г., по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на „В. Я. ЕАД срещу решение №3794-П от 06.06.2022г. на изпълнителния директор на Агенцията за публичните предприятия и контрол. Съдът е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. В мотивите на съдебното решение е отразено, че по отношение на процедурата по организация и провеждане на електронния търг, както и за обявяване на резултата от търга са спазени правилата в Наредба за електронната платформа за продажба на имоти – частна държавна собственост, и на имоти – собственост на търговски дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала /Наредбата/. Административния съд е извършил задълбочен анализ на чл. 24 от Наредбата, съпоставяйки го с доказателствата по делото, в това число приетата съдебна експертиза, въз основа на което е приел, че към момента на издаване на оспорения административен акт действащата нормативна уредба не е било възможно многократно удължаване на срока за приключване на търга, а срокът се удължава еднократно с 15 минути, поради което подаването на наддавателно предложение в 12:14:58ч. не води до ново удължаване на търга. От приетата по делото експертиза първоинстанционния съд е установил, че достъпността на информационната инфраструктура на системата зависи от технологичните възможности на самите участниците, в това число компютъра, през който наддават, на интернет свързаността и на връзката между уеб браузъра и КЕП. Като администратора на системата не разполага с технологичен достъп до компютри извън собствената си информационна структура и технически няма как да мониторира връзката им с интернет или връзката между уеб браузъра и КЕП, което прави невъзможно платформата да съобщава за загубата на връзка с интернет или КЕП, чрез оповестяване на това обстоятелство на екрана на участника. Поради това, съдът е приел за недоказано твърдението на дружеството, че в последните две секунди от търга достъпа до системата е изчезнал, тъй като до 12:14:58ч същиото е подало три наддавателни предложения. Административният съд, след обстоен анализ на доказателствата е обосновал извод, че липсва нарушение на чл. 24, ал.2 от Наредбата, която предвижда край на търга след изтичане на еднократното продължение от 15 мин, както и на принципа на равенство установен в чл. 8 АПК, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата на „В. Я. ЕАД срещу решение №3794-П от 06.06.2022г. на изпълнителния директор на Агенцията за публичните предприятия и контрол.

Решението е правилно.

Изводите на съда за липса на отменителни основания по см. на чл. 146 АПК спрямо оспореният административен акт са направени въз основа на събраните и обсъдени доказателства по делото и с оглед наведените от страните възражения. Първостепенният съд е установил фактическите обстоятелства и въз основа на тях е извел законосъобразни изводи, че при провеждане на процедурата и при издаване на административния акт не са допуснати нарушения.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав приема, че съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, противно на твърдяното от касатора, доказателствената тежест е разпределена правилно видно от определение от 18.07.2022г. , като за изясняване на спорните по делото обстоятелства съдът е допуснал съдебно – компютърна експертиза, разпит на свидетели и е разпоредил управителя на заинтересованата страна „Дикра 2022“ООД да се яви в съдебно заседание за снемане на обяснения, като видно от протокол от 29.09.2022 г. е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата експертиза и са разпитани свидетели, включително управителя на заинтересованата страна.

Съгласно субсидиарно приложимата по реда на чл. 144 АПК разпоредба на чл. 195, ал. 1 от ГПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В настоящия случай административния съд с определение от 18.07.2022г. е допуснал съдебно – компютърна експертиза. Същата е представена в срок по чл. 199 от ГПК и изслушана в открито съдебно заседание проведено на 29.09.2022 г., в което заседание на страните е дадена неограничена възможност да задават въпроси. Видно от протокола на вещото лице са задавани такива, на които същия е отговорил. Процесуалния представител на касационния жалбоподател е заявил да не се приема заключението, като е посочил, че следва вещото лице да отговори на въпросите по депозирана молба-становище. Административния съд е приел заключението на вещото лице, ведно с допълнението и е оставил без уважение искането за допълнително заключение по въпросите в молба – становище, тъй като е приел, че експерта е отговорил на тях. Правилно административния съд не е допуснал допълнителна експертиза, в случай на несъгласие от страна на касационният жалбоподател с приетото заключение освен заявеното от същия да не се приема и поискано възлагане допълнителна експертиза, е следвало да се обоснове несъгласието си и да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, каквото в случая не е сторено. Възражението, че вещото лице не е отговорило на поставени въпроси е неоснователно, тъй като такива отговори са дадени, въз основа на което следва да се приеме, че не е налице твърдяното нарушение.

Настоящият състав не споделя тезата на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необходимостта съдът да приложи разпоредбата на чл. 190 от ГПК по отношение на депозираната молба за предоставяне на техническа документация, да събере гласни доказателства, в частност да разпита разработчика на електронната платформа, както и да разпита и пълномощника на дружеството жалбоподател пред първата инстанция. Правилно административния съд е оставил без уважение направените от дружеството доказателствени искания, тъй като функционалностите на платформата са нормативно определени в Наредбата, а в случая спора по делото се свежда до това дали същата е работила по време на търга, като на този въпрос е отговорено с приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза.

Не се установява първоинстанционният съд да е допуснал твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в това число прехвърляне на доказателствената тежест на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че правилото за разпределение на доказателствената тежест не означава, че другата страна в производството няма право да ангажира доказателства и да установява факти и обстоятелства, оборващи доводи на страната, която носи доказателствената тежест. В конкретния случай, правилно административния съд е приел, че установените от административния орган факти не са оборени от оспорващия.

Неоснователни са доводите на касатора за наличие на нарушение на чл.5, ал.1, т. 5 и т. 7 и чл. 24 от Наредбата за електронната платформа за продажба на имоти – частна държавна собственост, и на имоти – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала /Наредбата/ поради следното:

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение № 3794/06.06.2022г. на изпълнителния директор на Агенция за публичните предприятия и контрол, с което е определен „Дикра 2022“ООД за купувач, спечелил електронния търг за продажба на недвижим имот-частна държавна собственост с предоставени права за управление на областния управител на област Ямбол, представляващ: поземлен имот с идентификатор 87374.511.10 с площ 18 354 кв. м., намиращ се на [улица], гр. Ямбол, общ. Ямбол, обл. Ямбол. Настоящият съдебен състав счита, че административния съд правилно е приел, че са спазени изисквания на Наредбата при обявяване и провеждане на електронния търг. С разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата в относимата редакция е предвидено, че наддаването се извършва само чрез платформата с обявената стъпка на наддаване, като участниците потвърждават последователни суми, посочени автоматично, всяка от които е по-висока от предходната, потвърдена от друг участник, с една стъпка на наддаване. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че електронният търг приключва с изтичането на времевия интервал от един астрономически час, но в случай, че в последните 60 секунди от времевия интервал постъпи наддавателно предложение, срокът за приключване на търга се удължава с 15 минути еднократно, като платформата визуализира това и оставащото време на участниците. В чл. 24, ал. 5 от Наредбата е предвидено, че с изтичането на срока по ал. 3 електронната платформа посочва участника, предложил най-високата цена, и този, предложил втора по размер цена, когато има такъв. В настоящия случай, разписаният в чл. 24, ал. 3 от Наредбата ред е спазен, тъй като срокът за приключване на търга е бил удължен еднократно с 15 минути, а последното наддавателно предложение на заинтересованата страна е направено в 12:14:58ч., поради което повторно удължаване на срока е било недопустимо съгласно действащата редакция на чл. 24, ал. 3 от Наредбата към този момент. В хода на първоинстанционното производство съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза. Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, включително гласни такива и експертното заключение, при спазване на съдопроизводственото правило на чл.202 от ГПК във вр. чл.144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Въз основа на това, следва де се приеме за правилен извода на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 24 от Наредбата, тъй като от доказателствата по делото е видно, че на 30.05.2022г. в периода от 11.00ч до 12.15ч. не е имало прекъсване на достъпа до платформата, а достъпа до информационната система зависи от техническата обезпеченост на съответния участник, в това число компютъра през който се участва в търга и неговата връзка с интернет и КЕП. От експертизата е видно, че администраторът на системата не разполага с технологичен достъп до компютрите извън информационната структура и не разполага с техническата възможност за наблюдение на връзката с интернет или връзката на уеб браузъра и КЕП, поради което платформата не може да съобщава за загуба на връзката с интернет или КЕП, нито това да се индикира на екран. В този ред на мисли, правилно административния съд е приел за недоказано твърдението на дружеството, че достъпа е изчезнал в последните две секунди от търга.

Поради всичко изложено, като е приел административния акт за законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, Административен съд София-град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на касационни основания за отмяна ще следва да се остави в сила.

Относно частната жалба на Агенция за публичните предприятия и контрол:

С обжалваната част от определение № 9426 от 30.11.2022 г., постановено по адм. дело № 5884/2022 г. от Административен съд София-град в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е оставил без разглеждане искането на изпълнителния директор на Агенцията за публичните предприятия и контрол за изменение на решение №6276 от 28.10.2022г. по адм. дело №5884/2022г. на АССГ, в частта за разноските като жалбоподателя бъде осъден да заплати внесеното от ответника възнаграждение за вещо лице в размер на 350 лева. Съдът е приел, че искането за изменение е недопустимо, тъй като по отношение на ответника се дължат разноски с оглед изхода на спора. Същите са претендирани своевременно, но не е представен списък с разноските. В решение по адм. дело №5884/2022г. на АССГ, съдът се е произнесъл по искането на ответника, като е присъдил разноски само за юрисконсултско възнаграждение.

Обжалваното определение е правилно в оспорената част. Съгласно чл. 80 ГПК страната която е поискала разноски, представя списък на разноските най -късно до приключване на последното заседние, в противен случаи тя няма право да иска изменение в частта за разноските. Не е спорно, обстоятелстото, че списък на разноските не е представен от страна на Агенцията за публичните предприятия и контрол, следователно определението на Административен съд София-град в обжалваната му от Агенцията за публичните предприятия и контрол част е правилно и следва да бъде оставено в сила .

Относно частната жалба на „ДИКРА 2022“ООД:

С обжалваната част от определение № 9426/30.11.2022 г., постановено по адм. дело № 5884/2022 г. от Административен съд София-град в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е оставил без уважение искането на „ДИКРА 2022“ООД за изменение на решение №6276/28.10.2022г. по адм. дело №5884/2022г. на АССГ, в частта за разноските като жалбоподателя бъде осъден да заплати платеното от дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 3900 лева.

Съдът е приел, че искането за изменение е неоснователно, тъй като едва с него са представени доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение, което не е било сторено до приключване на съдебното заседание.

Обжалваното определение е правилно в оспорената от част.

Разпоредбата на чл. 248 от ГПК се намира в раздел III на глава осемнадесета от част втора на ГПК, който е озаглавен „Поправяне на решението“. Затова в производството по чл. 248 от ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. Касае се за грешка или пропуск на съда, а не за грешка или пропуск на страна по делото да извърши определено процесуално действие в предвидения за това срок, неизвършването, на което неминуемо влече след себе си негативни последици, които страната, пропуснала извършването им, е длъжна да понесе. Пропускът на частния жалбоподател да представи своевременно доказателства за сторените разноски, не може да се санира в производството по чл. 248 от ГПК. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. При установената липса по делото на доказателства за реалното плащане на претендираните разноски до приключване на последното заседание по делото, на което е даден ход по съществото, правилно и обосновано подадената от частния жалбоподател молба за допълване на решението в частта за разноските е преценена като неоснователна и е отхвърлена. Затова обжалваното определение е правилно, което обосновава оставянето му в сила в оспорената от „ДИКРА 2022“ООД част.

Предвид изхода от основния спор по делото, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

С оглед изхода на спора и предвид претендирането на разноски в полза на ответника Агенция за публичните предприятия и контрол, такива следва да се присъдят за юрисконсултско възнаграждение на осн. 143 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер, определен съобразно чл. 37 от ЗПП - 100 лева, платими от касационния жалбоподател.

Неоснователна се явява претенцията на ответника „ДИКРА 2022“ООД, за присъждане на разноски и като такава, следва да се остави без уважение поради следното: По делото е представен договор за правна защита и съдействие в който изрично е отбелязано, че е за осъществяване на процесуално представителство по дело № 5884/2022 г. на Административен съд София - град. Не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар пред касационната инстанция, поради което и не следва да бъдат присъдени от същата.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК и на основание чл.248 във вр. с чл.235 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6276/28.10.2022 г., постановено по адм. дело № 5884/2022 г. на Административен съд София-град.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 9426 от 30.11.2022 г. постановено по административно дело № 5884/2022 г. на Административен съд София град

ОСЪЖДА „В. Я. ЕАД да заплати на Агенция за публичните предприятия и контрол, разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА