РЕШЕНИЕ№ 132
гр. София, 26.10.2023 г.В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: И. П.
Членове: Майя Русева
Джулиана Петкова
при участието на секретаря Кристина Н. Григорова
като разгледа докладваното от М. Р. К. гражданско дело № 20228002104552 по описа за 2022 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „БДЖ ПП“ЕООД, Поделение за пътнически превози Г. О. срещу решение №.278/13.07.22 по г. д.
№.169/22 на ОС В. Т. с което, след отмяна на реш.№.80/ 7.02.22 по г. д.№.1956/21 на РС Г. О. предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са уважени. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковете ведно с присъждане на разноски.
Ответната страна Г. Г. Г. оспорва жалбата; претендира разноски.
С определение №.742/18.04.23г. е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос следва ли при преценка тежестта на нарушението да се вземе предвид характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че работодателят не е упражнил законосъобразно правото си да уволни дисциплинарно ищеца на
основание чл.330 ал.2 т.6 вр. с чл.188 т.3, чл.190 ал.1 т.4 и т.7 КТ. Първото визирано в заповедта за уволнение нарушение - грубо държане с пътник - госпожа Л., която псувал на майка и си позволил да удря, рита и заплашва - само по себе си съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, противно на правно дължимото поведение по длъжностна характеристика /да проявява уважение към личността на пътниците и тяхното достойнство, като бъде с тях вежлив и толерантен и не се отнася грубо/ и по закон /да пази и не уронва доброто име на предприятието-чл.126 т.9 пр.3 вр. с чл.187 ал.1 пр.2 КТ/, но не е надлежно доказано предвид недостатъчност на събраните доказателства. Няма спор между страните и се установява от обясненията на ищеца в съответствие със съдържанието на писмения сигнал, че между него и подалата оплакване жена е възникнала шумна разправия заради факта, че тя, от стриктна гледна точна на вътрешните правила за обслужване на клиентите и ползване на превозната услуга, се е считала отчасти за нередовен пътник, тъй като не е платила дължимата добавка /такса/ към цената на билета за заетото от нея място във вагона. Описаното в заповедта, обаче, грубо и агресивно поведение /псуване, ритане, удряне, заплашване/ не може да се приеме за сигурно установено по косвен доказателствен път нито от обстоятелството, че жените са били развълнувани при началника на влака, нито от това, че са му казали, че кондукторът се е държал агресивно, за да си платят, нито от това, че разпитаният началник влак /св.И./ е чул по телефона оплакване от слязлата на гара Зверино жена, че е била ритана в стомаха. Самият сигнал е частен документ и само въз основа на него не може да се приеме наличие на фактическото основание, на което се позовава работодателят, след като подалата сигнала пътничка не е разпитана като свидетел, а св.И. не е присъствал на случката. Второто нарушение - грубо отношение към пътничката Ц. Ц. на 25.05.21, изразено във викове и крещене по повод искането й да й се издаде билет и запитването къде да седне във вагона - е установено по убедителен начин от показанията на св.И. Д. и е показател за неизпълнение на вмененото с длъжностната характеристика задължение за проявяване на уважение към личността на пътниците и тяхното достойнство, вежливост, толерантност и недопускане на грубо отношение. Третото описано нарушение - грубо държане на ищеца със служителката С. С., кондуктор от ПС Русе, като я обиждал с нецензурни думи и псувал пред пътниците от този
влак - не е прието за установено в приписаната му множественост на прояви от груб характер. От показанията на потърпевшата се установява, че в посоченото време и място ищецът я е запитал как точно е личното й име, получил отговор, казал „Приятно ли е, С.“, след което я напсувал без причина на майка с нормален тон, което е чуто от пътниците. Тази постъпка, доколкото е извършена на обществено място, пред клиенти на „БДЖ ПП“ЕООД, би могла да се квалифицира като уронване на доброто име на работодателя, но сама по себе си би могла да е основание за налагане на най - лекото наказание - „забележка“. Същевременно, тъй като между предходните дисциплинарни наказания на ищеца „забележка“ и „предупреждение за уволнение“ и настоящото е изтекла повече от една година, те са заличени занапред /чл.197 ал.1 КТ/ и не могат да се ценят като обстоятелства с добавъчна тежест към сбора от тежести в съвкупността от деяния, вменени му като нарушения на трудовата дисциплина. При тези обстоятелства е намерено, че неустановяването на всички визирани в заповедта нарушения води до извод за незаконосъобразност на уволнението, без да е необходимо да се обсъжда дали съдържанието на заповедта отговаря на чл.195 КТ /а то отговаря/.
В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение - в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение /реш.№.227/29.06.12 по г. д.№.1417/11, ІІІ ГО/.
По основателността на касационната жалба:
По делото е безспорно, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като ищецът е работил на длъжност „кондуктор“ в Превозна служба Русе при ППП Г. О. Съгласно съдържащата се в личното
му трудово досие длъжностна характеристика основните му задължения са свързани с обслужване на всички видове влакове при спазване на
„Инструкция за кондуктора“ и действащите нормативни актове, грижа за настаняването на пътниците във влаковите състави, издаване на влаков билет при установяване на пътник без билет или с нередовен документ за пътуване - след заплащане на съответната сума, своевременно издаване на билети на пътници, качили се от необслужвани гари и спирки, спазване на определено поведение при контакти с клиентите на компанията - при подаване на информация на пътниците кондукторът винаги е длъжен да бъде коректен, вежлив и толерантен, да използва винаги уважителна форма на обръщение, да не употребява груби и жаргонни думи, да се легитимира своевременно с ясен и уверен тон, да проявява уважение към личността на пътниците и тяхното достойнство,
Работодателят е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищеца със Заповед №.64/25.08.21 на основание чл.188 т.3 КТ вр. с чл.190 ал.1 т.4 /злоупотреба с доверието на работодателя/ и т.7 /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/ КТ. Заповедта отговоря на изискванията на чл.195 КТ – съдържа всички изискуеми съгласно разпоредбата реквизити, в това число точно, ясно и подробно описание на нарушителя, нарушенията, за които се налага дисциплинарното наказание, времето на извършване, наказанието, законовият текст, въз основа на който се налага. В съответствие със събраните по делото доказателства /в това число ясните показанията на свидетелите очевидци И. Д. и С. С./ въззивният съд е приел, че се установяват посочените в заповедта за уволнение второ и трето нарушение /последното установено чрез описаната по-горе единична проява/ - грубо отношение към пътничката Ц. Ц. на 25.05.21, изразено във викове и крещене по повод искането й да й се издаде билет и запитването къде да седне във вагона, както и грубо държане на 24.07.21 със служителката С. С., кондуктор от ПС Русе, която ищецът напсувал пред пътниците при предаване на същата на обслужването на влак №.2601. Неправилно, обаче, е намерено, че същите не обосновават налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. С оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че преценката на тежестта на нарушенията трябва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение - в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. В случая се касае за неизпълнение на вмененото с длъжностната характеристика задължение за проявяване на уважение към личността на пътниците и тяхното достойнство, вежливост, толерантност и недопускане на грубо отношение, груби и жаргонни думи, респективно за уронване на доброто име на работодателя. Следва да се има предвид, че задължението за лоялност към работодателя може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. То е налице не само когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна
облага, а и когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, и когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са били извършени умишлено. При тези обстоятелства и като се съобрази, че коректното, вежливо и толерантно отношение, проявата на уважение към пътниците и тяхното достойнство при проверката на редовността на превозните им документи съставлява основното трудово задължение на кондуктора – предвид значението му за работодателя – който чрез постъпленията от закупените билети обезпечава предоставяната от него обществена услуга по превоз, а постъпленията зависят от качеството на услугата, в това число от предпочитането й от пътниците и с оглед обслужването, което получават, то е достатъчно тежко /по смисъла на чл.189 КТ/, за да обоснове само по себе си налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Отделно от това, налице е и второ нарушение - злепоставяне на работодателя предвид отправянето на публично място и пред пътници на нецензурен израз от страна на уволнения работник към служител на компанията. При тези обстоятелства настоящият състав намира, че неизпълнението на горните задължения представлява особено тежко нарушение на трудовата дисциплина, в това число компрометира оказаното доверие. От друга страна през 2020г. на ищеца са били налагани и други дисциплинарни наказания /„забележка“ и „предупреждение за уволнение”, заличени при условията на чл.197 КТ (за нарушения, извършени съответно на
26.12.19 /грубо държане с пътник и изгонването му от вагон, макар че е имал билет за запазено място/, 11.04.20 /обидни и заплашителни думи към началник на влака П. И., вкл. псуване пред колеги/, 16.04.20 /обидни и заплашителни думи към същата в разговор по телефон пред колеги/, 18.04.20
/обидни думи и псуване на дежурен инструктор в административна сграда)/, а от съществено значение при преценката по чл.189 КТ е поведението и
„дисциплинарното минало” на работника - т. е. допускал ли е и други дисциплинарни нарушения, дори и те да са били заличени /в този смисъл реш.
№.227/29.06.12г. по г. д.№.1417/11, ІІІ ГО на ВКС/. Предвид изложеното наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението по критериите на чл.189 ал.1 КТ. Извършеното уволнение е законосъобразно и искът с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяната му е неоснователен. С оглед акцесорния им характер, неоснователни са и претенциите по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.
Като е приел противното - че при така установената фактическа обстановка наложеното дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушението, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. То следва да бъде отменено на основание чл.181 т.3 ГПК и чл.293 ГПК, като спорът се реши по същество съобразно посоченото по-горе.
С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат на основание чл.78 ал.3 ГПК направените разноски в общ размер на 1720,20лв. /1482лв. платено адвокатско възнаграждение и 238,20лв. държавна такса/.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №.278/13.07.22 по г. д.№.169/22 на ОС В. Т. , вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Г. Г. срещу „БДЖ Пътнически превози”ЕООД, ППП Г.Оряховица, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на Заповед №.64/25.08.21 за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „кондуктор” Превозна служба Русе при ППП Г.Оряховица и за заплащане на 11160лв. обезщетение за периода 30.08.21-
28.02.22 като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Г. Г. да плати на „БДЖ Пътнически превози”ЕООД, ППП Г. О. ЕИК 1754056470213, 1720,20лв.-
/хиляда седемстотин и двадесет лева и двадесет стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.