Върховният административен съд на Р. Б. - - Първо отделение, , в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: В. П. Н. А. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 3929 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. О. и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП чрез юриск.Т. Д., срещу решение № 1273 от 27.02.2023 г., постановено по адм. дело № 7154/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени доводи в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отменен ревизионният акт. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4279,70 лева и ДТ в размер на 154,65лв за касационната инстанция.

Ответната страна - директора на ЕТ Ф. Т. М. Д. К., чрез адв. А. К., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - Първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт (РА) РА № Р-22221519007691-091-001/04.10.2021г, поправен с РАПРА№ П-22221521192390-003-001/12.11.2021г, потвърден с Решение № 640/29.04.2022г на ДДОДОП София, с който са определени данъчни задължения по ЗДДС, за данъчен период 06.2014 по доставки на Б. И. ЕООД на строителни материали, за данъчен период м.12.2017г в размер на главница 7050лв и лихви 2699,04лв за доставки на пелети от А. С. ЕООД, за данъчен период м.01.2019г в размер на главница 799,83лв и лихви 229,14лв за доставки на услуга - реклама в интернет сайт от Л. С. П. ЕООД, за данъчен период м.08.2019г в размер на главница 4913,13лв и лихви 1025,02лв за доставки на услуга - реклама в интернет сайт от Сими 2019 ЕООД,както и са определени данъчни задължения за лихви върху невнесени в срок ДДС за данъчни периоди от м.06.2017г до м.11.2017г, от м.01.2018г до м.12.2018г и от м.02.2019г до м.07.2019г в размер на 833,20лв, както и в частта по ЗДДФЛ лихви за ДДФЛ за 2017г- 596,21лв и лихви по ДДФЛ за 2018г 1185,98лв.

С Решение № 640/29.04.2022 г. на директор на Д. О. и данъчно осигурителна практика гр. Софияе потвърдил оспорения ревизионен акт, като е указал да бъдат предприети действия за проверка на срока на погасителната давност на установените задължения по ЗДДС за период м.06.2014г., с оглед основания за спирането или прекъсването, както и за предприемане на съответни действия по чл. 173 от ДОПК за отписване на вземането като погасено по давност.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК.

По отношение на установените задължения за главница и лихви за данъчен период м.06.2014г с доставчик Б. И. ЕООД съдът е приел, че нито в последващото административно производство, нито в съдебното производство органите по приходите са извършили проверка, съгласно указанията на ДДОДОП дали преди 31.01.2020г са възникнали и други основания за спиране и прекъсване на давността, поради което е приел, че на основание чл.171 ал.1 от ДОПК същите са погасени по давност и е отменил ревизионния акт в тази му част.Решението на АССГ в тази част не е предмет на касационната жалба на ДДОДОП, поради което и следва да се приеме, че същото е влязло в сила, поради необжалването му.

Понастоящем предмет на касационното производство е решението на АССГ,с което е отменен ревизионен акт (РА) РА № Р-22221519007691-091-001/04.10.2021г, поправен с РАПРА№ П-22221521192390-003-001/12.11.2021г, потвърден с Решение № 640/29.04.2022г на ДДОДОП София в останалата му част.

Съдът от стр. 10 до стр. 14 от решението си досежно оспорения РА за установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2017г, м.01.2019г и м.08.2019г е възпроизвел частично, установеното в хода на ревизионното производство от органите по приходите и изложеното в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, без да установи кои факти за кой вид задължения се отнасят (отказано право на данъчен кредит), за кои доставчици или получатели на доставки се отнасят.

Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдът е възпроизвел установеното в хода на ревизионното производство частично, като не е изложил конкретно доводи за всеки от доставчиците и не е обсъдил събраните доказателства по отделно и в съвкупност. Не е установил конкретния предмет на обжалване като е изложил общи мотиви по отношение на доставките с предмет пелети и доставките с предмет услуги по реклама в интернет сайт. Не е разграничил кой е доставчикът във връзка с отказаното право на данъчен кредит, какъв е предметът на фактурираната доставка, какви съпътстващи доказателства са ангажирани към всяка една фактура, мотивът за отказ на данъчния кредит и съответно законосъобразен ли е или не.

От мотивите на решението не става ясно, кои обстоятелства съдът приема за установени и кои не и въз основа на какви доказателства. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът се е ограничил само с посочване на установеното в хода на ревизията, непълно и при неизяснени факти, като доказателствата не са обсъдени в съвкупност и въз основа на тях не са изведени приложимите материално правни норми. Липсата на мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба.

Съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Настоящата инстанция не следва да обсъжда за първи път фактите по делото, тъй като би се нарушил принципът на двуинстанционност на съдебното производство. В този смисъл в съдебното решение липсват собствени фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на ревизията и съдебната фаза на производството.

Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, както и заключението на вещото лице наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението в частта, с която е отменен РА досежно установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2017г, м.01.2019г и м.08.2019г е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото следва да се изложат конкретни доводи досежно всеки от доствачиците, предмета на доставките, респективно правното основание за отказаното право на данъчен кредит. Да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да изложи установените факти и да направи съответните правни изводи досежно приложимите, въз основа на тези факти, материално правни норми. Следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства и всички доводи на страната, поотделно и в съвкупност и за доставките, получени от ревизираното лице и правото на данъчен кредит.

Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспореното решение е постановено при нарушаване на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви по спорните фактически и правни въпроси, което пречи на касационната инстанция да осъществи ефективна проверка на акта по същество, в посочената част а това налага отмяна на решението в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд.Респективно това налага и отмяна на първоинстанционното решение и в частта му, с която са присъдени и разноски в полза на ЕТ Ф. Т. М. Д. К. в размер на 917 лв.

По направените искания за присъждане на разноски в тази част на съдебния акт следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

Що се отнася до частта от съдебния акт, с който е отменен РА № Р-22221519007691-091-001/04.10.2021г, поправен с РАПРА№ П-22221521192390-003-001/12.11.2021г потвърден с Решение № 640/29.04.2022г на ДДОДОП София, с който са определени данъчни задължения за лихви върху невнесени в срок ДДС за данъчни периоди от м.06.2017г до м.11.2017г, от м.01.2018г до м.12.2018г и от м.02.2019г до м.07.2019г в размер на 833,20лв, както и в частта по ЗДДФЛ лихви за ДДФЛ за 2017г- 596,21лв и лихви по ДДФЛ за 2018г 1185,98лв, настоящата съдебна инстанция намира извода на първоинстанционния съд за неправилен.Като мотив за отмяната на РА в тази му част е посочено, че след като съдът е отменил РА в частта, касаеща непризнаването на право на данъчен кредит за периоди м.06.2014, м.12.2017,м.01.2019 и м.08.2019г, то не е следвало да се начисляват лихви поради невнесен срок деклариран ДДС,както и не е следвало да му се начисляват лихви поради деклариран, но невнесен в срок ДДФЛ за 2017 и 2018г от едноличния търговец.На първо място в приетата по делото ССЕ липсват констатации, че задълженията за посочените по горе периоди, в които ответникът по касация е декларирал ДДС със съответните справки декларации и е декларирал за заплащане ДДФЛ по ЗДДФЛ е внесъл в срок задълженията за съответите данъчни периоди.От друга страна спорните доставки, по които е отказан данъчен кредит са в периоди, различни от установените в РА дължими лихви за деклариран за внасяне, но невнесен ДДС.Досежно дължимия ДДФЛ коментираното в обжалвания съдебен акт внасяне от едноличния търговец на сумата от 6559лв за 2018г е коригирано от органите по приходите с РАПРА№ П-22221521192390-003-001/12.11.2021г, поради което и дължимостта на лихвите върху невнесените в срок задължения по ДДФЛ за 2018г е правилно установена на 1185,98лв.Това обуславя и приложимостта на чл.175 ДОПК вр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ спрямо тези задължения.В тази част първоинстанционното съдебно решение е неправилно и следва да се отмени, като доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, ще следва да се постанови ново решение, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ Ф. Т. М. Д. К. против РА № Р-22221519007691-091-001/04.10.2021г, поправен с РАПРА№ П-22221521192390-003-001/12.11.2021г, потвърден с Решение № 640/29.04.2022г на ДДОДОП София, с който са определени данъчни задължения за лихви върху невнесен в срок ДДС за данъчни периоди от м.06.2017г до м.11.2017г, от м.01.2018г до м.12.2018г и от м.02.2019г до м.07.2019г в размер на 833,20лв, както и в в частта по ЗДДФЛ лихви за ДДФЛ за 2017г- 596,21лв и лихви по ДДФЛ за 2018г 1185,98лв.

С оглед на изхода на спора в тази му част, на основание чл.161 ДОПК вр. чл.7 ал.2 вр. чл.8 ал.1 от Наредба № 1/2004г за минималните адвокатски възнаграждение в полза на касатора ДДОДОП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 561,54лв. Ще следва да се присъди по съразмерност и дължимата ДТ в размер на 20,92лв.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1273 от 27.02.2023 г., постановено по адм. дело № 7154/2022 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която е отменен РА № Р-22221519007691-091-001/04.10.2021г, поправен с РАПРА№ П-22221521192390-003-001/12.11.2021г, потвърден с Решение № 640/29. 04.2022г на ДДОДОП София, с който са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м.12.2017г в размер на главница 7050лв и лихви 2699,04лв, за данъчен период м.01.2019г в размер на главница 799,83лв и лихви 229,14лв, за данъчен период м.08.2019г в размер на главница 4913,13лв и лихви 1025,02лв, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ЕТ Ф. Т. М. Д. К. в размер на 917 лв.

ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град.

ОТМЕНЯ решение № 1273 от 27.02.2023 г., постановено по адм. дело № 7154/2022 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която е отменен РА № Р-22221519007691-091-001/04.10.2021г, поправен с РАПРА№ П-22221521192390-003-001/12.11.2021г, потвърден с Решение № 640/29.04. 2022г на ДДОДОП София, с който са определени данъчни задължения за лихви върху невнесени в срок ДДС за данъчни периоди от м.06.2017г до м.11.2017г, от м.01.2018г до м.12.2018г и от м.02.2019г до м.07.2019г в размер на 833,20лв, както и в частта по ЗДДФЛ лихви за ДДФЛ за 2017г- 596,21лв и лихви по ДДФЛ за 2018г 1185,98лв и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ Ф. Т. М. - Д. К. против РА № Р-22221519007691-091-001/04.10.2021г, поправен с РАПРА№ П-22221521192390-003-001/12.11.2021г, потвърден с Решение № 640/29.04.2022г на ДДОДОП София, с който са определени данъчни задължения за лихви върху невнесен в срок ДДС за данъчни периоди от м.06.2017г до м.11.2017г, от м.01.2018г до м.12.2018г и от м.02.2019г до м.07.2019г в размер на 833,20лв, както и в частта по ЗДДФЛ лихви за ДДФЛ за 2017г- 596,21лв и лихви по ДДФЛ за 2018г 1185,98лв.

ОСЪЖДА ЕТ Ф. Т. М. - Д. К.,[ЕИК] със седалище и адрес гр.Благоевград,[улица] да заплати на ДДОДОП-София сумата от 561,54лв юрисконсултско възнаграждение и сумата от 20,92лв ДТ по съразмерност на уважената част на претенцията.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ