Р Е Ш Е Н И Е

№ 60285

гр.София 08.12.2021 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 3502/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Р. Г. П., чрез адв. Г. Т., срещу въззивно решение № 979/05.06.2018 г., постановено от Окръжен съд - Варна по гр. д. № 1030/2018 г.

Касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: към кой момент следва да се преценява трайната липса на качества у работника, послужили като основание за уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и работодателят може ли да се позове на пропуски в работата на работника/служителя, установени за минал период от време, за да приеме, че той продължава да допуска същите пропуските при изпълнение на трудовите си функции и през следващите години.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

Основанията за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя в хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 1-12 КТ са определени от закона юридически факти, при наличието на които уволнението може да бъде извършено, като те трябва да съществуват към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Незаконна е заповед за уволнение на основание, което е съществувало някога, по време на развитие на трудовото правоотношение, ако към датата на прекратяването му в цитираните хипотези, то не се установява. Това разбиране е трайно възприето в доктрината, както и в съдебната практика на ВС и ВКС – напр. в решение № 657/26.10.2010 г. по гр. дело № 2/2010 г. на ІІІ г. о. на ВКС...