Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 2883/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „ЕВРОБЕТ“ ЕООД, в несъстоятелност, подадена чрез адв. Б. срещу Решение №361/12.01.2024г. постановено по адм. дело №6370/2022г. по описа на Административен съд – София-град, с което e отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22222520000608-091-001/14.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в частта с която в следствие на увеличение на счетоводния финансов резултат за 2014г.-2018г. по отношение на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък общо в размер на 118 502.22 лв., ведно със съответните лихви.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в обжалваната му част, с която поради непризнаване за данъчни цели на разходи за лихви по договор за заем с „ПИБ“ АД, както и непризнаване на част от разходите за държавни такси по ЗХ относно хазартни игри, организирани онлайн, са установени задълженията по ЗКПО. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и съответно отмяна на ревизионния акт в обжалваната част. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез упълномощен адвокат. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – директорът на дирекция "ОДОП" – София, чрез юрк. П. оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил Ревизионен акт (РА) № Р-22222520000608-091-001/14.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в частта с която в следствие на увеличение на счетоводния финансов резултат за 2014г.-2018г. по отношение на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2014г., 2016г. и 2018г. общо в размер на 118 502.22 лв., ведно със съответните лихви.

С обжалваното решение Административен съд – София-град е приел, че жалбата против ревизионния акт в обжалваната му част е неоснователна.

Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съгласно чл. 160, ал. 1 и 2 от ДОПК първоинстанционният съд решава делото по същество, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

В случая в решението са възпроизведени извършените в хода на ревизията действия, но липсват мотиви за това спазени ли са процесуалните разпоредби по издаване на процесния ревизионен акт, както и издаден ли е същия от компетентни органи.

Относно материалната законосъобразност на акта, първоинстанционният съд не е изложил собствени мотиви в постановеното от него решение, предмет на касационен контрол. Административен съд – София-град не е формирал самостоятелни правни изводи, а е възприел установените в хода на ревизионното производство. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е възпроизвел почти изцяло и дословно изложеното в писмена защита, представена от процесуалния представител на Директора на Дирекция „ОДОП“ - София. В решението не са обсъдени конкретните възражения на ревизираното лице срещу констатациите в ревизионния акт и ангажираните във връзка с тях доказателства.

Съдебният акт не съдържа обосновани мотиви за това защо не е кредитирана приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като в тази връзка съдът е посочил единствено, че експертизата е обобщила твърденията на жалбоподателя и е оформил в табличен вид извършените плащания за такси по Закона за хазарта, без да е посочено основанието и счетоводната обоснованост на тези плащания. Видно е от заключението на вещото лице, размерът на разходите за държавни такси по ЗХ е посочен съобразно счетоводните записвания по посочените от експерта сметки, като при липса на данни какви конкретно такси за заплатени за всяка една година и какво е основанието за тях е следвало на експерта да се постави допълнителна задача.

Липсата на мотиви представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, до степен, че не позволява на касационната инстанция да осъществи проверка по валидността на акта и спазването на са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му .

С оглед на изложеното решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши собствена преценка по валидността на оспорения ревизионен акт, включително и неговата законосъобразност на всички основания по чл. 160, ал. 2 ДОПК, като обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните.

Не на последно място, следва да се отбележи, че с оспорения ревизионен акт в следствие на увеличение на счетоводния финансов резултат за 2014г.-2018г. по отношение на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2014г., 2016г. и 2018г., не за данъчните периоди 2014г.-2018г., както е посочено в обжалваното решение. В решението неправилно е посочен и размерът на начислените задължения за лихви за установения корпоративен данък – 51 401.97лева, които според ревизионния акт възлизат на 54 496.45 лева.

Предвид изложените съображения, обжалваното решение подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на Административен съд – София-град за ново разглеждане и решаване от друг съдебен състав, който след като установи фактическата обстановка по делото и извърши цялостна преценка на доказателствата по делото, включително на съдебно-счетоводната експертиза, да изложи правните си изводи и да се произнесе по съществото на правния спор. При новото разглеждане на делото, следва да се изложат мотиви за законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 160, ал. 2 ДОПК.

По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №361/12.01.2024г. постановено по адм. дело №6370/2022г. по описа на Административен съд – София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА