РЕШЕНИЕ

№ 71

София, 29 януари 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Д.

ЧЛЕНОВЕ: Н. Г.

МАРИЯ МИТЕВА

при участието на секретаря: Н. П. и в присъствието на прокурор К. С. изслуша докладваното от съдия М. М. н. дело № 1007/2023 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. Е. Й., служебен защитник на подс. В. Н. А. против решение № 151 от 03.05.2023 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав по ВНОХД № 94/2023 г. по описа на съда.

В касационната жалба се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, не е приложен правилно материалния закон, както и че наложеното наказание е явно несправедливо.

Във връзка с допуснатите съществени процесуални нарушения се сочи, че въззивният съд не е извършил обективен и последователен анализ на доказателствени материали, неоснователно е отхвърлил доказателствени искания на защитата и е нарушен принципа за разкриване на обективната истина. Твърди се, че са налице пороци в аналитичната и оценъчната дейност на доказателствената съвкупност от страна на въззивния съд и се развиват пространни съображения за допуснати нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Правят се оплаквания, че не е изяснена фактическа обстановка по делото, не е доказано авторството на деянието, тъй като и други лица са имали възможност и мотив да умъртвят пострадалия, както и че първоинстанционната присъда и ваззивното решение почиват на предположения.

Във връзка с неправилното приложение на материалния закон се правят оплаквания в насока на това, че деянието е следвало да бъде квалифицирано по чл. 124, ал. 1 НК или по чл. 118 НК и на тези възражения на защитата не е даден отговор.

Развиват се и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, което защитата счита за завишено.

В заключение се прави се искане за отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и за оправдаване на подс. В. А.; за отмяна на въззивното решение и на първоинстанционната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения или за изменение на въззивното решение и първоинстанционната присъда, като се намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” или се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд адв. Е. Й. поддържа касационната жалба по изложените в нея подробни съображения и моли да бъде уважена.

Подс. В. А. в лична защита поддържа касационната жалба и изразява съгласие с изложените в нея съображения.

Представителят на Върховната касационна прокуратура, счита, че касационната жалба е неоснователна. Изтъква, че не са налице твърдените нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

Развива доводи, че обективната истина по делото е разкрита и са събрани всички възможни доказателства. Сочи, че не е основателно оплакването за недопусната ДНК експертиза за изследване на поднокътния материал, тъй като такава е била изпълнена.

Подчертава, че въззивният съд е изложил и съображения защо деянието не следва да бъде преквалифицирано в по-леко и мотивите са убедителни. Счита, че въззивният съд с основание е отхвърлил защитната теза на подсъдимия, че е действал при условията на афект. Изтъква, че по отношение на явната несправедливост на наложеното наказание не са изложени конкретни съображения.

Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

В последната си дума подс. В. А. изразява съжаление за постъпката си и моли наложеното му наказание да бъде намалено.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното.

Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в законовия срок, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна във връзка с оплакването, че при разглеждането на делото са допуснати съществени процесуални нарушения.

С присъда № 25 от 14.11.2022 г. по НОХД № 429/22 г., ОС – Кюстендил, наказателно отделение е признал подсъдимия В. Н. А. за виновен в това, че на 18.02.2021 г. в [населено място], в къща, намираща се на [улица], умишлено е умъртвил В. Ж. И., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], като убийството е извършено с особена жестокост - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. З във вр. с чл. 115 от НК, поради което на основание чл. 36, 37, ал. 1, т. 1а и чл. 54 от НК му е наложил наказание 17 години ,ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б „а от ЗИНЗС е ОПРЕДЕЛЕН първоначален режим за изтърпяване на наказанието „СТРОГ.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е ПРИСПАДНАТО времето, през което подсъдимия В. Н. А. е бил задържан под стража и с мярка за неотклонение „Задържане под стража, считано от 18.02.2021 г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК е ОПРЕДЕЛЕНО общо наказание в размер на 17 години „лишаване от свобода, което е най-тежко измежду:

1/ наложеното наказание 17 години „лишаване от свобода по настоящото НОХД № 429/2022 г. по описа на КнОС за извършено на 18.02.2021 г. престъпление и

2/ наложеното наказание 10 месеца „лишаване от свобода, изтърпяно на 08.04.2022 г. по НОХД № 457/2021 г. по описа на Кюстендилски районен съд с определение по споразумение, влязло в сила на 31.05.2021 г. за извършено на 20.09.2020 г. престъпление.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б „а от ЗИНЗС е ОПРЕДЕЛЕН първоначален режим за изтърпяване на общото наказание от 17 години „лишаване от свобода „СТРОГ.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК е ПРИСПАДНАТО от общото наказание 17 години лишаване от свобода, изтърпяното наказание по НОХД № 457/2021 г., 10 месеца лишаване от свобода, за времето от 08.06.2021 г. до 08.04.2022 г. и задържане по мярка за неотклонение „Задържане под стража по настоящото НОХД № 429/2022 г., считано от 18.02.2021 г. до влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият В. Н. А. е ОСЪДЕН да заплати направените по делото разноски в общ размер на сумата от 6753.65 лв., от които сумата от 406.80 лв. - разноски за вещи лица, в полза на ВСС, дължими по сметка на Кюстендилски окръжен съд и сумата от 6346.85 лв.-разноски в полза на ОД на МВР - Кюстендил.

Въззивното производство е било иницирано по протест на прокурор при ОП – Кюстендил и по жалба на служебния защитника на подс. В. А..

С решение № 151 от 03.05.2023 г. по ВНОХД № 94/2023 г. на Софийския апелативен съд, НО, 5 състав е потвърдена присъда № 25 от 14.11.2022 г. по НОХД № 429/22 г., по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

ВКС констатира, че при разглеждане на делото от въззивния съд са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Прочитът на съдебните актове, изготвени от инстанционните съдилища показва, че и двете инстанции са подходили повърхностно към изясняване на обективната истина по делото.

Касационната инстанция намира, че въззивният съд, който действа като „втора първа инстанция” е пренебрегнал задълженията си за всестранно, пълно и обективно изясняване на всички обстоятелства по делото в съответствие с чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и не е извършил комплексна и задълбочена оценка на доказателствените материали.

Както пред първостепенния съд, така и пред въззивния защитникът на подсъдимия е развил оплаквания за неправилна правна квалификация на деянието и е пледирал за приложението на чл. 124, ал. 1 НК или чл. 118 НК. Същите възражения са направени и в касационната жалба.

Инстанционните съдилища изцяло са пренебрегнали тези оплаквания и не са дали никакъв отговор на възраженията на защитата.

Останал е неизяснен въпроса бил ли е подсъдимия в „състояние на силно раздразнение” предизвикано от пострадалия с тежка обида. Както е известно „състоянието на силно раздразнение” по смисъла на чл. 118 НК представлява бурна нервна реакция, възникнала непосредствено след упражнено насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие, при което деецът не е в състояние да обмисли спокойно поведението си. Силно раздразненото състояние е въпрос на факти, които следва да бъдат установени във всеки конкретен случай. В настоящия казус наличието или липсата на „състояние на силно раздразнение” или физиологичен афект, изобщо не са обсъждани. Не е била назначена и необходимата СППЕ с поставени конкретни и точни въпроси за изясняване на това обстоятелство.

Въззивната инстанция не е положила необходимите усилия за установяване на фактическите положения, касаещи психическото и емоционалното състояние на подсъдимия, в което той се е намирал след нанесената му тежка обида от страна на пострадалия, а обективни данни за нанесена тежка обида от страна на пострадалия по делото са налице.

Внимателният прочит на мотивите към решението на въззивния съд показва, че те отчасти почиват на предположения. Така на л. 49 от решението е описано, че пострадалият е избягал навън и влязъл на необитаемия първи етаж, от него капела кръв по пода, подсъдимият тръгнал след него, търсил го на етажа и като го намерил продължил да му нанася удари с желязото. Тези фактически констатации на въззивната инстанция от една страна не намират солидна опора в доказателствените материали по делото, а от друга, безкритично са преписани от мотивите към първоинстанционната присъда.

При наличието на доказателствени дефицит и аналитичната дейност на съда не е пълноценна. Това препятства възможността за проверка относно спазването на материалния закон, която може да се осъществи само в рамките на правилно формирано вътрешно убеждение на инстанциите по същество относно правно значимите по делото факти.

Така при касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че атакуваната въззивно решение е постановено в нарушение на чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 107 НПК.

Както е известно съдът събира доказателства по направените от страните искания, но също и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Като не е проявил дължимата активност въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 107 НПК, тъй като съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да събират както доказателства, които разобличават подсъдимия или отегчават неговатаотговорност, така и доказателства, които го оправдават или смекчават неговата отговорност. Така е ограничено и правото на защита на подсъдимия.

Върховният касационен съд намира, че инстанционните съдилища не са положили необходимите усилия за разкриване на обективната истина по делото, а това рефлектира и върху формирането на вътрешното им убеждение, защото то в конкретния случай не почива на обективно, всестранни и пълно изясняване на обстоятелства по делото и не е взето съобразно закона. От тук следва и заключението, че е допуснато нарушение на чл. 13, ал. 1 и чл. 14 НПК.

Оплакването на защитата, че не е назначена ДНК експертиза за изследване на поднокътния материал е неоснователно, тъй като такава експертиза е била назначена и приета по делото.

В заключение обаче се налага и извода, че при допуснатите съществени процесуални нарушения, решението на въззивния съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото е необходимо да се назначи СППЕ за изясняване на въпроса действал ли е подсъдимия в състояние на физиологичен афект, предизвикан от пострадалия. За изясняване на релевантните по делото факти съдът по свое усмотрение може да събере и други гласни или писмени доказателства. Освен това всички приети от съда фактически обстоятелства следва да са доказателствено обезпечени, като позоваването на предположения е недопустимо. Съдът е длъжен да приеме за установено само онези факти, които са доказани по несъмнен начин, без да допълва доказателствената непълнота с хипотези и предположения.

Предвид констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила Върховният касационен съд не намира за необходимо да обсъжда оплакванията за допуснати нарушения на закона и за явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото тези въпроси следва да бъдат пререшени при новото разглеждане на делото с оглед на установените по делото фактически положения и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс. А. С..

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 151/03.05.23 г. по ВНОХД № 94/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, пети състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийския апелативен съд от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

Председател:

Членове: 1.

2.