Р Е Ш Е Н И Е

№ 246

гр. София, 12.08.2025 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участие на секретаря С. Ш. изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 687 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

С определение № 168 от 17.01.2025 г. е допуснато касационно обжалване на постановените от Апелативен съд - София в производството по в. гр. д. № 120/2023 г. решение № 287 от 05.05.2023 г. и решение № 598 от 05.09.2023 г., против които са подадени касационни жалби от „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез процесуален представител адвокат. С решение № 286 от 05.05.2023 г. е потвърдено решение № 1198 от 31.10.2022 г. по т. д. № 1902/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав, в „обжалваната част“, с която е отхвърлен предявеният от „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД (с предишно наименование „Си Ви Ес Омуртаг“ ЕООД) срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ иск с правно основание чл.254, ал.1, предл. първо вр. с чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата 60 000 лв. - част от вземане със заявен пълен размер 221 709.30 лв. за извънредни разноски за опазване на продуктите краве сирене и кашкавал, вложени по договор за съхранение на държавен резерв № 5028/19.12.2011 г. и договор за съхранение на военновременни запаси № 5027/19.12.2011 г., за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., от които 15 000 лв. по фактура № [ЕГН]/15.10.2020 г., цялата на стойност 34 240.80 лв., 10 000 лв. по фактура № [ЕГН]/30.11.2020 г., цялата на стойност 13 000 лв., и 35 000 лв. по фактура № [ЕГН]/29.01.2021 г., цялата на стойност 170 468.50 лв., и на основание чл.78, ал.8 ГПК е осъдено „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ юрисконсултско възнаграждение въззивното производство в размер на 450 лв. С решение № 598 от 05.09.2023 г. е оставена без уважение молбата на „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД за допълване по реда на чл.250 ГПК на решение № 287 от 05.05.2023 г. с произнасяне по предявените с исковата молба и отхвърлени от първоинстанционния съд евентуални искове с правно основание чл.254, ал.1, предл. второ ЗЗД и чл.250, ал.2, предл. второ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.

В касационната жалба срещу основното решение се прави оплакване, че при постановяване на решението въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е приел, че е сезиран само с искане за уважаване на предявения по делото главен иск с правно основание чл.254, ал.1, предл. първо вр. с чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД и въпреки заявеното във въззивната жалба искане за отмяна на първоинстанционното решение в цялост, не се е произнесъл по евентуалните искове. Касаторът поддържа, че въззивният съд е следвало да изиска уточнение относно обхвата на обжалването и доколкото по делото не е заявяван отказ от обжалване на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на евентуалните искове, които са в пряка зависимост от резултата по главния иск, е бил длъжен да ги разгледа и да се произнесе по тях. Излага оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон при разрешаване на спора за дължими суми във връзка с изпълнението на задължения за съхраняване на продукти - държавен резерв и военновременни запаси, и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на доказателствата, довели до необоснованост на фактическите и на правните изводи по съществото на спора по главния иск.

Касационната жалба срещу решението по чл.250 ГПК съдържа оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд относно предмета на въззивно обжалване и дължимата съгласно чл.269 ГПК проверка на първоинстанционното решение. Според касатора въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като е отказал да допълни решението си по спора и да се произнесе по евентуалните искове, които не са разгледани по причина на неизпълнение на собственото му задължение да даде указания до обжалващата страна за отстраняване на неяснотите в съдържанието на въззивната жалба с цел правилно определяне на предмета на въззивното производство.

Ответникът по касация Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (по-долу ДА ДРВВЗ) със седалище в [населено място] - чрез процесуален представител юрисконсулт, оспорва касационните жалби като неоснователни по съображения в писмени отговори, подадени в срока по чл.287, ал.1 ГПК, и изразява становище за оставяне на обжалваните решения в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В откритото съдебно заседание по делото страните - чрез процесуалните си представители, поддържат подадените касационни жалби, съответно отговори по чл.287, ал.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите на страните съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :

С решение № 1198 от 31.10.2022 г. по т. д. № 1902/2021 г. състав на Софийски градски съд е отхвърлил предявените от „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД (с предишно фирмено наименование „Си Ви Ес Омуртаг“ ЕООД) срещу ДА ДРВВЗ иск с правно основание чл.254, ал.1, предл. първо вр. с чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата 60 000 лв. - част от вземане в пълен размер 221 709.30 лв. за извънредни разноски за опазване на продуктите краве сирене и кашкавал, вложени по договор за съхранение на държавен резерв № 5028/19.12.2011 г. и договор за съхранение на военновременни запаси № 5027/19.12.2011 г., за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., евентуален иск с правно основание чл.254, ал.1, предл. второ ЗЗД за сумата 60 000 лв. - част от вземане в пълен размер 221 709.30 лв. за обикновени разноски по безвъзмездни договори за влог, породили се по твърдяното правоотношение след прекратяване на двата договора от 19.12.2011 г., за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., и евентуален иск с правно основание чл.250, ал.2, предл. второ вр. с чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата 60 000 лв. - част от вземане в пълен размер 221 709.30 лв. за възнаграждение по договорите от 19.12.2011 г.

В срока по чл.259 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД, в уводната част на която е посочено, че се оспорва „постановеното от Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав решение, с което са отхвърлени предявените против ДА ДРВВЗ иск с правно основание чл.254, ал.1, предл. първо вр. с чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата 60 000 лв. - частичен иск от иск в заявен пълен размер от 221 709.30 лв., като неправилно и необосновано“. Формулиран е петитум за отмяна на основание чл.271, ал.1 ГПК на „оспореното решение“ по изложените в жалбата съображения с присъждане на разноски и са направени доказателствени искания.

По повод на жалбата е образувано в. гр. д. № 120/2023 г. по описа на Апелативен съд - София. В разпореждане, постановено в подготвително заседание по чл.267 ГПК еднолично от съдията - докладчик, вместо от съдебен състав, е констатирано, че жалбата е допустима и че с нея е обжалвано първоинстанционното решение само в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството - жалбоподател главен иск с правно основание чл.254, ал.1, предл.1 вр. с чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД. С разпореждането са дадени указания до жалбоподателя да уточни доказателствените си искания, които впоследствие са оставени без уважение. В проведеното открито заседание процесуалният представител на „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД е заявил, че поддържа жалбата, и е поискал „решението на първоинстанционния съд“ да бъде отменено като неправилно и необосновано и да бъде „потвърден предявеният иск“.

С решение № 287 от 05.05.2023 г. Апелативен съд - София е потвърдил решението на първоинстанционния съд „в обжалваната част“ за отхвърляне на главния иск - така, както е посочено в разпореждането от закрито заседание по чл.267 ГПК.

За да се произнесе по спора, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото съобразно правомощията по чл.269 ГПК и е достигнал до изводи, че : Между ДА ДРВВЗ като възложител и ищеца „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД (с предишно наименование „Си Ви Ес Омуртаг“ ЕООД) като съхранител са сключени договор № 5018/19.12.2011 г. за съхранение на държавен резерв, по силата на който ответникът е предал на ищеца 146 577 кг. краве сирене за съхранение в [населено място] и в хладилно стопанство [населено място], и договор № 5027/19.12.2011 г. за съхранение на военновременни запаси, съгласно който ищецът е приел да съхранява в хладилно стопанство [населено място] 19 000 кг. кашкавал. Договорите са сключени за срок от една година с уговорка, че продължават действието си за следващите 12 месеца при същите условия, ако един месец преди изтичане на срока нито една от страните не отправи предизвестие за прекратяването им, като е уговорена и възможност за прекратяването им от съхранителя с едномесечно мотивирано предизвестие. С клаузите на чл.5, ал.1 възложителят се е задължил да заплаща на съхранителя възнаграждение за съхранение на материалите - държавен резерв и военновременни запаси, посочени в приложение № 1, за направените разходи за реално съхраняване на съответните количества. На 28.06.2017 г. страните са подписали анекс № ДС9/28.06.2017 г. към договора за съхранение на държавен резерв и анекс № ДС 8/28.06.2017 г. към договора за съхранение на военновременни запаси, с които са уговорили цената за съхранение на продуктите краве сирене и кашкавал. С писмо от 08.11.2017 г. ищецът е отправил предизвестие до ответника за прекратяване на договорите, позовавайки се на възникнали пречки за изпълнение на поетите задължения за съхранение на материали - държавен резерв и военновременни запаси, като в исковата молба е поддържал, че след възникване на пречките е сключил договори с трети лица, на които е предал материали за съхранение и е извършил извънредни разноски за това, отразени в издадени фактури. В периода от 07.11.2017 г. до 07.02.2020 г. са съставени констативни протоколи от служители на ДА ДРВВЗ, в които са констатирани липси на краве сирене и кашкавал в складовите бази на ищеца в [населено място] и в [населено място].

При така установените факти по делото въззивният съд се е произнесъл, че страните са обвързани от действителни възмездни договори за влог, регулирани от ЗДРВВЗ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, а субсидиарно и от ЗЗД. Въззивният съд е изразил несъгласие с извода на първоинстанционния съд за едностранно прекратяване на договорите като последица от отправеното от ищеца предизвестие. Изложил е съображения, че специалната регулация на отношенията по съхранение на държавен резерв и военновременни запаси изключва възможността за прекратяване на договорите под режим на ЗДРВВЗ преди осъществяване на особените законови изисквания за освобождаването, реализацията и преместването на съхраняваните материали. След като е преценил, че по делото няма доказателства тези изисквания да са изпълнени, е заключил, че договорите не са прекратени и че обвързаността на страните от тях е продължила след изтичане на срока на предизвестието. Позовавайки се на разпоредбата на чл.254 ЗЗД, въззивният съд е приел, че доколкото по силата на нея възложителят по възмезден договор за влог дължи заплащане само на извънредните разноски, които са необходими и неотложни, направени за запазване на вложената вещ, и не дължи отделно разноски за самото съхранение, тъй като те се включват в уговореното с договора възнаграждение, претендираните от ищеца разноски нямат характер на извънредни по смисъла на чл.254, ал.1, предл.1 ЗЗД; Разноските за съхранение на материалите са свързани с дейността на ищеца като влогоприемател по сключените с ДА ДРВВЗ договори за влог, за която той има право на възнаграждение, а разноските за опресняване на материалите са за негова сметка и не се дължат от ответника - възложител. Условно съдът е приел, че дори да са доказани извънредни разноски, ищецът би имал право да бъде възмезден за тях само за реално съхраняваните количества материали и след като с неопроверганите констативни протоколи са установени липси на сирене и кашкавал - държавен резерв и военновременни запаси, ищецът няма право на разноски по причина, че обективно не е съхранявал вложени от ответника количества сирене и кашкавал. Като самостоятелен мотив за неоснователност на исковата претенция, предмет на главния иск, въззивният съд е изтъкнал и отсъствието на доказателства за извършване на твърдените разноски. Изразил е виждане, че издаването на фактури от трети лица, на които ищецът е предал за съхранение материали - държавен резерв и военновременни запаси, след възникване на пречки за изпълнение на договорите с ответника, не обосновава извод за възникнало в патримониума на ищеца право на извънредни разноски по чл.254, ал.1, предл. първо ЗЗД.

В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е споделил крайния решаващ извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения по делото главен иск и е потвърдил решението за неговото отхвърляне. С мотив, че няма въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на евентуалните искове, въззивният съд не е разгледал исковете и не се е произнесъл по тях.

В срока по чл.250 ГПК ищецът - жалбоподател е сезирал въззивния съд с молба за допълване на основното решение чрез произнасяне по евентуално съединените искове с правно основание чл.254, ал.1, предл. второ ЗЗД и чл.250, ал.2, предл. второ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. В молбата са изложени доводи в подкрепа на тезата, че с въззивната жалба първоинстанционното решение е обжалвано по отношение на всички искове, и е препратено към петитума на жалбата, съдържащ искане за отмяна на цялото обжалвано решение.

С решение № 598 от 05.09.2023 г. Апелативен съд - София е оставил молбата по чл.250 ГПК без уважение. След като е анализирал съдържанието на въззивната жалба и на представените от процесуалния представител на ищеца писмени бележки, въззивният съд е потвърдил извода в разпореждането по чл.267 ГПК и в мотивите към основното решение, че предмет на обжалване с въззивната жалба е само частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлен главният иск с правно основание чл.254, ал.1, предл. първо вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Позовал се е и на поведението на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател, който не е възразил срещу очертания в разпореждането предмет на въззивно обжалване, а в писмените бележки е поискал отмяна на първоинстанционното решение и „потвърждаване на иска, предявен на основание чл.254, ал.1, предл. първо вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД“.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК поради вероятността да е процесуално недопустимо като постановено по нередовна въззивна жалба, в която липсва ясно очертан предмет на въззивно обжалване. Поради обвързаността на решението по чл.250 ГПК с основното решение по спора до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК е допуснато и решението, с което въззивният съд е оставил без уважение молбата на касатора - ищец по чл.250 ГПК.

За да се произнесе по допустимостта на обжалваните решения, касационната инстанция съобрази следното :

Предметът на въззивното производство и обхватът на дължимата от въззивната инстанция решаваща правораздавателна дейност се определят от съдържанието на въззивната жалба/въззивните жалби (първоначална и насрещна - когато такава е подадена в срока по чл.263, ал.2 ГПК) и от отговора/отговорите по чл.263, ал.1 ГПК. Въззивната жалба очертава пределите, в които въззивният съд дължи произнасяне с решението си относно валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение в съответствие с правомощията, уредени в чл.269 ГПК.

Правилното приложение на разпоредбата на чл.269 ГПК предполага сезиране на въззивния съд с редовна въззивна жалба, чието съдържание отговаря на изискванията на чл.260 ГПК вр. чл.262, ал.1 ГПК, сред които означаване на обжалваното решение (т.2) и посочване в какво се състои отправеното до въззивната инстанция искане (т.4). Означаването на обжалваното решение се отнася до индивидуализиращите белези на решението, но когато с решението са разгледани обективно съединени искове и/или предявените искове са частично уважени и частично отхвърлени, то включва и указание срещу кои части на решението се подава жалбата. Проверката за съответствие на въззивната жалба с изискванията по чл.260 ГПК се извършва от първоинстанционния съд - чл.262, ал.1 ГПК, като въззивният съд на самостоятелно основание проверява в подготвителното заседание по чл.267 ГПК допустимостта и редовността на жалбата. Ако констатира, че съдържанието на жалбата не позволява по ясен и недвусмислен начин да се определи предмета на обжалване, в границите на който следва да се извърши проверката по чл.269 ГПК, въззивният съд е длъжен да предприеме процесуални действия по даване на указания до обжалващата страна за отстраняване на констатираната нередовност при съответно прилагане на чл.262 ГПК. Изпълнението на посоченото задължение е предпоставка за законосъобразното развитие на въззивното производство и за правилността, а в определени случаи и за допустимостта на постановеното от въззивния съд решение.

Въззивната жалба, по повод на която е образувано производството пред Апелативен съд - София, не отговаря на изискванията за редовност по чл.260 ГПК, тъй като съдържанието й не позволява правилно определяне на предмета на въззивното производство и на обхвата на дължимата от въззивната инстанция проверка по чл.269 ГПК.

С първоинстанционното решение са разгледани и отхвърлени като неоснователни всички искове, предявени от дружеството - жалбоподател в условията на евентуално съединяване - както главният иск с правно основание чл.254, ал.1, предл. първо вр. с чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД, така и евентуалните искове, квалифицирани с правно основание чл.254, ал.1, предл. второ ЗЗД и чл. 250, ал.2, предл. второ вр. с чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД. Поради неблагоприятния резултат от разглеждането на делото в производството пред първата инстанция ищецът е имал правен интерес да обжалва решението в цялост. Същевременно той е разполагал и с правото на преценка дали да подаде въззивна жалба срещу всички части на решението, за да бъдат разгледани от въззивния съд и евентуалните искове в случай на потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на главния иск, или да обжалва само частта от решението, с която е отхвърлен главният иск, и да се съгласи с последиците от приключване на спора по евентуалните искове. За разлика от хипотезата, разгледана в т.15 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., в която въззивната жалба срещу първоинстанционното решение за уважаване/отхвърляне на главния иск поддържа висящността на спора по евентуалните искове пред въззивната инстанция и при промяна на резултата по главния иск въззивният съд може за пръв път да се произнесе по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция, в случая разглеждането на евентуалните искове от въззивния съд е предпоставено от изрично сезиране с подадена от ищеца въззивна жалба, тъй като първоинстанционният съд ги е разгледал и ги е отхвърлил с решението си. Предвид процесуалните особености на евентуалното съединяване на искове - от една страна, и принципа на чл.6, ал.2 ГПК, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните - от друга, наличието на ясно и недвусмислено указание във въззивната жалба дали решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло или само в частта за отхвърляне на главния иск е от съществено значение за законосъобразното протичане и приключване на въззивното производство.

В подадената от „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД въззивна жалба се съдържат противоречиви и взаимно изключващи се изявления относно предмета на предприетото въззивно обжалване. Изявлението в първото изречение от уводната част на жалбата „в законния срок по чл.259 ГПК оспорвам постановеното от Софийски градски съд съдебно решение, с което са отхвърлени предявените от „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД“ насочва към обжалване на първоинстанционното решение в неговата цялост - както в частта за отхвърляне на главния иск, така и в частта за отхвърляне на евентуалните искове. Продължението на изречението „иск с правно основание чл.254, ал.1, предл. първо вр. с чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от 60 000 лв. - частичен иск от иск в заявен пълен размер от 221 709.30 лв.“ води до извод, че решението е обжалвано частично - само по отношение на отхвърления главен иск за заплащане на извънредни разноски за съхранение на материали - държавен резерв и военновременни запаси. Категорична преценка за обхвата на въззивното обжалване не може да се направи от петитума на жалбата, в който е формулирано искане за отмяна на „оспореното решение“, без посочване на последиците от отмяната - уважаване само на главния иск или разглеждане и на евентуалните искове в заявената с исковата молба поредност и в зависимост от изхода на спора по обуславящия иск. Оплакванията в жалбата, поддържаните в нея доводи за нищожност на договорите за влог и за произтичаща от същността им възможност съхранителят да ги прекрати едностранно и заявените с жалбата доказателствени искания също не позволяват еднозначно определяне на обхвата на въззивното обжалване. Оплакванията се свеждат до оспорване на правилността на изводите на първоинстанционния съд относно правната природа на сключените между страните договори, наличието на констатирани липси (факт, който според инстанциите по същество изключва не само правото на ищеца на извънредни разноски, но и правата му на обикновени разноски и на възнаграждение) и отсъствието на реално извършени разходи за запазване и съхраняване на материали под режима на ЗДРВВЗ. Оспорените като неправилни изводи са обусловили в еднаква степен преценката на първоинстанционния съд за неоснователност на всеки един от отхвърлените искове, поради което не може да се приеме, че оплакванията срещу тях се отнасят само до правилността на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на главния иск. Доводите за нищожност на договорите, които въззивният съд е преценил като преклудирани, и доводите за произтичаща от същността на договора за влог правна възможност за прекратяването му от съхранителя/влогоприемателя също са от значение за изхода на спора както по главния иск, така и по евентуалните искове, а доказателствените искания в жалбата целят установяване на факти, релевантни не само за главния иск, а и за евентуалните искове.

Основателно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е проявил дължимата процесуална активност за проверка на редовността на жалбата и не е предприел действия за отстраняване на недостатъците в съдържанието й. С оглед на обстоятелствата, че с първоинстанционното решение са отхвърлени всички искове и че обжалването му в цялост или в отделни негови части е зависело изцяло от преценката на ищеца, въззивният съд е следвало да съобрази противоречивите и взаимно изключващи се изявления във въззивната жалба относно предмета на обжалване и да даде указания до жалбоподателя - ищец за привеждане на жалбата в съответствие с изискванията в чл.260, т.2 и т.4 ГПК. В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание и в представените писмени бележки жалбоподателят - чрез процесуалния си представител, е продължил да поддържа противоречиви изявления и искания по повод на целения с обжалването правен резултат, което допълнително е създало необходимост от уточняване на съдържанието на въззивната жалба. Като не е указал на ищеца да посочи изрично дали обжалва първоинстанционното решение изцяло или само в частта за отхвърляне на главния иск и в зависимост от това уточнение да формулира ясно и точно искане по смисъла на чл.260, т.4 ГПК, въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила и е постановил решението си въз основа на нередовна въззивна жалба при неизяснен спорен предмет. Неизпълнението на задълженията по чл.267 вр. чл.262 ГПК не е довело до недопустимост на основното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд „в обжалваната част“ за отхвърляне на главния иск, тъй като по отношение на главния иск сезирането на въззивната инстанция е надлежно. Въззивното решение е допустимо, но неправилно поради това, че допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение е препятствало възможността ищецът - жалбоподател да упражни ефективно правото си на защита срещу неблагоприятното за него първоинстанционно решение като поправи подадената в срока по чл.259 ГПК нередовна въззивна жалба, за да бъдат разгледани от въззивния съд и евентуалните искове при наличие на предпоставките за това. Връзката на обусловеност между главния и евентуалните искове, общността на фактите, на които са основани трите иска, и поставеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие за произнасяне по всеки от тях налагат исковете да бъдат разгледани едновременно от въззивната инстанция в случай, че с подаване на въззивната жалба ищецът е целял да обжалва първоинстанционното решение в цялост, а не само в частта за отхвърляне на главния иск, но не е изявил ясно намерението и волята си в текста на жалбата. Неправилно, а не недопустимо, е и решението, с което е отхвърлена молбата на ищеца - жалбоподател за допълване на основното решение по реда на чл.250 ГПК чрез произнасяне и по евентуалните искове. При липса на яснота дали спорът по евентуалните искове е пренесен пред въззивната инстанция като последица от суспенсивния и от деволутивния ефект на въззивната жалба изводът на въззивния съд за неоснователност на молбата за допълване е необоснован и незаконосъобразен.

По изложените съображения обжалваните решения следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато за повторно разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София от стадия на подготвителното заседание по чл.267 ГПК, в което да бъдат дадени указания до дружеството - жалбоподател да посочи ясно дали обжалва решението на първоинстанционния съд изцяло или само в частта за отхвърляне на предявения главен иск с правно основание чл. чл.254, ал.1, предл. първо вр. с чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД, както и да формулира искане по чл.260, т.4 ГПК, съответстващо на направеното уточнение. Поради естеството на процесуалното нарушение, съставляващо основание за отмяна на решенията, не следва да се обсъждат оплакванията в касационната жалба за нарушения на материалния закон при разрешаване по същество на спора по главния иск и за нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на доказателствата.

В зависимост от изхода на спора при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските на страните, направени в настоящото производство - чл.294, ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 287 от 05.05.2023 г. и решение № 598 от 05.09.2023 г., постановени по в. гр. д. № 120/2023 г. на Апелативен съд - София, и ВРЪЩА делото за повторно разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :