Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Г.Г от [населено място], действащ чрез пълномощника адв.. Б, срещу решение № 279/14.06.2018 г., постановено по административно дело № 523/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е: 1) отхвърлена жалбата на Георгиев срещу решение № 1012-04-32#1/16.06.2017 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - В. Т, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № О-4-999-314088/26.04.2017 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – В. Т; 2) осъден жалбоподателя да заплати на ТП на НОИ – В. Т разноски по делото в размер на 100 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - В. Т, в писмен отговор, подаден от процесуалния му представител юрк.. В, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Сочи, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Предлага атакуваното решение на съда да се остави в сила.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1...