Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.М, чрез процесуален представител, против решение №2595 от 20.05.2020г. по адм. дело №13115/2019г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което жалбата на Миладинов против заповед № ЧР-03-113 от 18.10.2019г. на Министъра на правосъдието на РБ, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът чрез процесуални представители юрисконсулт Шишман и адвокат Маринова оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл.10, ал.2, т.5 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) /ЗИНЗС/ орган, в предвидената от закона писмена форма.

Споделя се извода на АССГ, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Правилно АССГ е счел, че оспореният пред него акт е мотивиран, съдържа изброените в чл.210, ал.1 ЗМВР реквизити, а изискванията на чл.195, ал.2 от ЗМВР, чл.196 от ЗМВР както и процедурата по чл.207 от същия закон, вр. чл19, ал.2 ЗИНЗС са спазени.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед №ЧР-03-81/31.07.2019г. на органа по чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган.

В.М е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, както и със Заповед от 29.08.2019г. за удължаване срока на разследване на дисциплинарното производство като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл.207, ал.8 ЗМВР.

Проведено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението съгласно чл.207, ал.3 от ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства /чл.206, ал.3 от ЗМВР/.

Спазена е разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР. След изготвяне на обобщената справка и предоставянето й на служителя, съответно преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО е поканил Миладинов да даде писмени обяснения, като служителя не се е възползвал от това свое право видно от протокол рег.№11-01-68/13.09.2019г.

Съобразно разпоредбата на чл.207, ал.12 от ЗМВР дисциплинарното производство е приключило в срок със становище на ДРО рег.№11-01-68/19 от 13.09.2019г. до министъра на правосъдието за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Миладинов. Издадена е процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, което е наложено в сроковете по чл. 195, ал.2 от ЗМВР във връзка с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР.

Законосъобразно е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на Миладинов са допуснати посочените в т.4 и т.5 на оспорената заповед дисциплинарни нарушения и предпоставките на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, вр. чл.203, ал.1, т.13 и чл.197, ал.3, т.1 от ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание и съответно за прекратяване на служебното правоотношение са изпълнени.

От приетите по делото доказателства е безспорно установено, че В.М, към датата на издаване на оспорения акт на длъжност главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“:

1.За времето от 15.05.2018г.( дата на решение №6350/15.05.2018г. на ВАС по процедура за възлагане на обществена поръчка 02030-2017-0021) до 18.10.2018г.(дата на решение №Л-4448/18.10.2018г. за обявяване на ОП), не е предприел действия за обявяване на обществени поръчки за доставка на хранителни продукти за затворите в България по три отменени процедури- 02030-2017-0019, 02030-2017-0020 и 02030-2017-0021, имащи за предмет доставка на хранителни продукти за затворите, стартирани в предходен момент, преди Миладинов да започне изпълнение на длъжността, оспорени пред КЗК и ВАС, което бездействие, в интервала м. май-юни 2018г. до 18.10.2018г., е продължило повече от 5 месеца, въпреки че в задълженията и отговорностите на главния директор на ГДИН като възложител е да стартира своевременно процедура за възлагане на посочените обществени поръчки /нарушение, подробно описано в т.4 от оспорената заповед/;

2.За времето от 05.04.2018г.(датата на встъпване в длъжностна Миладинов) до 31.07.2019г.(датата на временно отстраняване от длъжност на Миладинов), е допуснал продължаване изпълнението по договори за доставка на хранителни продукти-Договор №9474/11.08.2014г. и договор №8487/18.07.2014г.- след изтичане на сроковете, установени в договорите, и за несвоевременното прилагане на достатъчно ефективни управленски решения, които да осигурят сключване на договор за доставка на хранителни продукти за лишените от свобода с изпълнител, избран след провеждане на законосъобразна процедура по реда на ЗОП, като това бездействие има за резултат впечатление за липса на управленска компетентност, която да доведе до провеждане на поне една законосъобразно процедура по ЗОП, свързана с доставка на храни, и разрушаване доверието в институцията ГДИН /нарушение, подробно описано в т.5 от оспорената заповед/.

При тези факти правилно първостепенния съд е приел, че служителя с описаните в т.4 и т.5 на заповед № ЧР-03-113 от 18.10.2019г. на Министъра на правосъдието на РБ деяния, изразени чрез бездействие, е нарушил чл.21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в от ГД „Охрана“ и ГДИН към МП, утвърдени със Заповед №ЛС-04-4/02.01.2018г. на министъра на правосъдието, а именно: държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия“- дисциплинарни нарушения по чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР.

Споделя се извода на съда, че тези нарушения като несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН са уронили престижа на службата, като са станали достояние на трети лица, при което същите са квалифицирани правилно като тежки нарушения на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

Не се кредитират съображенията, изложени в касационната жалба.

В конкретния случая с оспорената заповед касатора е санкциониран за девет извършени дисциплинарни нарушения, от които шест по чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения, за които на осн. чл.200, ал.1, т.11 предл. първо ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „порицание“( т.1, т.2, т.6, т.7, т.8 и т.9 в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание), едно по чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, което не е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на осн. чл.200, ал.1, т.12 ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „порицание“( т.3 в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание) и две дисциплинарни нарушения по чл.192, ал.2, т.4 ЗМВР/описани по - горе/, квалифицирани като деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за които тежки нарушения на служебната дисциплина на осн. чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ “( т.4 и т.5 в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание).

Именно извършването на последните е релевантно за налагане на дисциплинарното наказание “уволнение“ на Миладинов, включително в конкретния казус, в който органа е приложил нормата на чл.197, ал.3, т.1 от ЗМВР, поради което възраженията в касационната жалба, свързани с дисциплинарните нарушения по т.1, т.2,, т.3, т.6, т.7, т.8 и т.9, не се обсъждат от настоящия състав.

Основните доводи на касатора касаят неправилно/формално/ прилагане от административния орган разпоредбата на чл.206, ал.2 ЗМВР, и необсъждане от първостепенния съд направените в тази насока възражения в жалбата. Не се спори по делото, че В.М за периода на службата е награден през 2019г. с предметна награда за постигнати високи резултати при изпълнение на служебните задължения и по повод 140 години от създаването на пенитенциарната система в Р. Б, и че служителя е оценен от ресорния заместник-министър и е получил оценка 5 за периода 01.06.2018г. до 31.10.2018г. и оценка 6 за периода 01.01.2019г. -31.05.2019г. Тези обстоятелства са отразени в оспорената заповед, но в случая административния орган е преценил цялостното поведение на държавния служител по време на службата във вр. с установените в хода на проведеното дисциплинарно производство факти по повод постъпилите предварителни данни, отразени в доклад от 23.07.2019г. на дирекция „Вътрешен одит“ в МП за резултатите от консултантски ангажимент в обект: “Проверка по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.11 от постъпил сигнал в МП от 01.07.2019г. от Софийска градска прокуратура, съдържащ твърдения за нарушения в системата за изпълнение на наказанията, свързани с годишни медицински профилактични прегледи на лишените от свобода лица, ползване на телефонни връзки от лишените от свобода лица, изпълнение на договор за ремонти от фирма „Интерполис“, изпълнение на договори с фирма “Килърите“ за дезинфекция и дератизация, ред и начин за доставка на стоките в лавките в местата за лишаване от свобода, доставки на вещево имущество на лишените от свобода и отчетност във вещеви склад на ГДИН и изпълнение на сключени договори в края на 2018г. от З. С за инертни материали“, както и в сигнал на СГП от 01.07.2019г. за „Общи корупционни практики“ в системата за изпълнение на наказанията.

Тези факти, обхващащи и посочените по-горе периоди на оценка, са ценени във вр. с тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, както и с формата на вината на служителя, а съвкупната оценка е решаваща за определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, което е правилно определено от АО за нарушенията по т.4 и т.5 от заповедта като „тежко“ предвид отговорността на служителя за вземаните от него управленски решения свързани с организацията и провеждането на обществени поръчки по вид и на стойност от съществено значение за функционирането на затворите, както и на последиците от тези управленски решения, касаещи по същество правилното и законосъобразно насочване и разпределението на ресурси към тези институции и съответно от тях към трети лица. Уронен е престижа на службата, защото с достигане на информация за бездействията и последиците от тях до други субекти - СГП, органите на финансов контрол, участници в процедурите по ЗОП, е намалило доверието на обществото към процесната институция, както правилно е приел първоинстанционния съд.

Неотносими към настоящото производство са извършвани действия за последващо отстраняване на проблемите в ГДИН, а твърденията на касатора за липса на настъпили вредни последици и изцяло съобразени действия на служителя със нормативната уредба обективно съществуващите обстоятелства предвид специфичните правила и изисквания по ЗОП противоречат на установената фактическа обстановка по делото.

На следващо място в случая неотносими към настоящия казус /а за сведение на касатора и с незадължителен характер за настоящия състав/ са сочените в касационната жалба съдебни решения на ВАС състави на пето отделение. В конкретния казус не се касае за морална оценка на допуснато нарушение, която да е основание за правната квалификация на деянията по т.4 и т.5 от оспорената заповед или да е елемент от фактическия състав на нарушенията. Възприетата от ДНО правна квалификация е основана на безспорно установени деяния нарушаващи конкретни правила на ЕК, а не на неизпълнение на служебни задължения по см. на чл.194, ал.1, т.2 ЗМВР, за да е приложимо ТП №3/07.06.2007г. на ОСС-ВАС.

Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Противно на тезата на касатора, съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил самостоятелни мотиви за всяко от отразените в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, включително относно възраженията на жалбоподателя.

Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.4 от АПК вр. ТР №3/13.05.2010г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Претенцията за разноски на ответната страна за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.10.2020г. с адвокат Ю.М не следва да се уважават, защото липсват доказателства за сторени такива съобразно отразения начин на плащане в цитирания договор, а именно договорена сума от 610лв. платима по банков път.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2595 от 20.05.2020г. по адм. дело №13115/2019г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА В.М [ЕГН], да заплати на Министерство на правосъдието на РБ сумата от 100/сто/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.