Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Мармет“ АД, ЕИК 204566784, чрез процесуалните му представители, срещу решение № 915 от 14.02.2018 г. постановено по адм. дело № 5829 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател сочи, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че промяната на правната форма е основание за отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП), без да се позове на конкретна разпоредба от законов или подзаконов нормативен акт. Съдът, в противоречие на императивнити норми на АПК е счел, че оспореното пред него писмо е издадено в предвидената от закона форма, като от приложеното по делото решение от 12.05.2017 г. става ясно, че не е посочено правно основание, от което да се разбира за наличието на ограничение орносно промяна на правната форма при участие в процедурата. УО се е позовал на разпоредбата на чл. 38 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), но при тълкуването й не могат да се направят посочените от него правни изводи. В решението на първоинстанционния съд липсва аргументация относно това на какво правно основание съдът е приел, че преобразуването, чрез промяна на правната форма на дружеството, е основателна причина за отказ на административния орган да предостави БФП по посочената от „Мармет“ АД програма. Съдът не е анализирал фактите относно обстоятелството, че „Мармет“ АД е универсален правоприемник на „Мармет“ ООД и при тълкуване на разпоредбата на чл. 264з, ал. 5 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ) се извежда извода, че всички права, които е придобило дружеството преди промяната на правната форма следва да преминат към новоучреденото. Прави възражение срещу присъденото в обжалваното решение на административния съд юрисконсултско възнаграждение...