Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на община В. П и на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда” 2007-2013 (ОПОС) срещу решение № 338 от 18.10.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на Административен съд – В. Т (АС - В. Т), по касационна жалба на община В. П срещу допълнително решение № 447 от 30.11.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на АС – В. Т и по частни жалби на община В. П и на Ръководителя на УО на ОПОС срещу определение № 448 от 30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 482 по описа за 2017 г. на АС – В. Т.

Касационният жалбоподател - О. В. П, чрез процесуалния си представител, оспорва съдебното решение изцяло като навежда доводи за неправилност на решение № 338 от 18.10.2017 г. постановено по адм. дело № 482 по описа на 2017 г. на АС - В. Т, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че в нарушение на материалния закон и процесуалните правила съдът е упражнил правомощието си по чл.173, ал.2 от АПК и не се е произнесъл по същество на спора. Твърди, че съдът по силата на чл.168 от АПК е длъжен да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, предвидени в чл.146 от АПК, без значение дали жалбоподателят е направил искане за това или не. С отказа на АС - В. Т да се произнесе относно това законосъобразни ли са изводите за наличие на основание за определяне на финансова корекция, община В. П се лишава от възможността за двуинстанционен съдебен контрол. Сочи, че...