Върховният касационен съд разглежда приложението на частичната нищожност при завещателни разпореждания, съдържащи забранена от закона фидеикомисарна субституция.

Въведение

В скорошно свое решение Върховният касационен съд (ВКС) разглежда казус, свързан с действителността на саморъчно завещание, което съдържа специфична клауза. Основният въпрос е дали наличието на т.нар. фидеикомисарна субституция, която е забранена от закона и се отнася само за част от завещаното имущество, води до нищожност на цялото завещание, или е приложим институтът на частичната нищожност.

Фактическа обстановка по делото

След смъртта на свой наследодател, негови наследници по закон (син и внук) предявяват иск срещу преживялата му съпруга за прогласяване на нищожността на оставеното от него саморъчно завещание. Със завещанието починалият се разпорежда в полза на своята съпруга с цялото имущество, придобито по време на брака им, което включва два апартамента, гараж, лек автомобил и домашно обзавеждане.

Проблемната част от завещанието е следната клауза:

„Също така се разпореждам след смъртта на съпругата ми... апартамента в [населено място]... да бъде наследен от А. Е. Б. ... израсъл покрай нас и останал последната опора и помощ. Другият апартамент да бъде разделен между всички наши наследници.“

Наследниците по закон твърдят, че тази клауза представлява забранената от чл. 21, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН) фидеикомисарна субституция. Според тази разпоредба, завещателят не може да задължи своя наследник или заветник да запази и да предаде след своята смърт полученото по завещание имущество на трето лице.

Решенията на предходните инстанции

Първоинстанционният съд отхвърля иска. Той приема, че волята на завещателя е била да облагодетелства съпругата си, а спорната клауза не представлява забрана за разпореждане, а по-скоро изразява неговите „морални и житейски виждания“ за бъдещето на имотите.

Въззивният съд обаче отменя това решение и прогласява цялото завещание за нищожно. Според апелативната инстанция, клаузата категорично вменява задължение на съпругата да се разпореди с апартаментите в полза на определени лица след смъртта си, което нарушава императивната забрана на чл. 21, ал. 2 ЗН.

Правните изводи на Върховния касационен съд

ВКС намира касационната жалба на съпругата за частично основателна и отменя решението на въззивния съд в частта, с която цялото завещание е обявено за нищожно. Съображенията на върховните съдии са следните:

1. По отношение на фидеикомисарната субституция

ВКС се съгласява с въззивния съд, че разпореждането относно двата апартамента представлява фидеикомисарна субституция. Съдът обръща внимание на използваните от завещателя думи „Също така се разпореждам…“, които според съдебния състав изразяват категорична воля и заповед, а не просто морално очакване. Целта на законовата забрана е да се избегне назначаването на „наследник на наследника“, с което се ограничава правото на облагодетелствания да се разпорежда свободно с полученото имущество. Поради това завещателните разпореждания, касаещи двата апартамента, са нищожни на основание чл. 21, ал. 2 ЗН.

2. Приложение на принципа за частична нищожност

ВКС обаче намира за „очевидно неправилен“ извода на въззивния съд, че нищожността на клаузата за апартаментите води до нищожност на целия завещателен акт. Съдът подчертава, че забранената уговорка засяга само два от имотите, но не и останалите – гараж, автомобил и домашно обзавеждане. За тях липсват подобни допълнителни клаузи.

В такива случаи е приложимо правилото на чл. 26, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим и за едностранните сделки като завещанието. Според тази разпоредба, нищожността на отделни части не влече нищожност на цялата сделка, когато тя би била сключена и без недействителните части. Върховният съд приема, че волята на завещателя е била да облагодетелства съпругата си с цялото си имущество, поради което нищожността на разпорежданията за апартаментите не засяга валидността на заветите за останалите вещи.

3. Преценка на валидността за останалото имущество

ВКС извършва и самостоятелна преценка за останалите завещани имущества:

• За гаража: Съдът установява, че макар разрешението за поставяне да е на името на съпругата, фактурата за покупка е на името на трето лице. Тъй като гаражът е движима вещ, собствеността се доказва с договора за покупко-продажба. Следователно, гаражът не е бил собственост на завещателя и заветът му е нищожен, но на друго основание – чл. 19, ал. 1 ЗН (завет на чужда вещ).
• За автомобила и домашното имущество: Установено е, че те са били съпружеска имуществена общност и са принадлежали на завещателя към момента на смъртта му. За тях липсват основания за нищожност, поради което завещателните разпореждания в тази им част са напълно действителни.

В резултат на това ВКС постановява, че завещанието е нищожно само по отношение на двата апартамента и гаража, но остава в сила за лекия автомобил и домашното обзавеждане. С това решението се внася яснота относно приложението на частичната нищожност при завещания, като се подчертава необходимостта от запазване на действителната воля на завещателя, доколкото това е възможно в рамките на закона.