Върховният касационен съд разглежда казус за преместена ограда и разграничава предпоставките за владелческа защита по чл. 75 и чл. 76 от Закона за собствеността.

Факти по случая

Собственик на имот твърди, че неговите съседи са преместили оградата между имотите им, като по този начин са навлезли в неговата собственост и са отнели владението му върху ивица земя с площ от около 100 кв.м. Собственикът обяснява, че използва имота си предимно през топлите месеци, а преместването на оградата е извършено в негово отсъствие.

Поради това той предявява владелчески иск по чл. 76 от Закона за собствеността (ЗС) с твърдението, че владението му е отнето по скрит начин.

В хода на делото обаче се установява ключов факт – старата ограда е била премахната по поръчение на самия ищец. Негов познат свидетелства, че е почистил растителността и е премахнал старата ограда в края на 2020 г., за да подготви терена за трасиране от геодезисти. Впоследствие, в началото на 2021 г., съседите (ответниците по делото) изграждат нова ограда, която според ищеца е на ново място.

Какво приема съдът?

Върховният касационен съд (ВКС) се произнася с решение по интересен казус, свързан със спор за граници между съседни имоти. Делото дава възможност на съда да разясни важната разлика между „скрито“ и „явно“ отнемане на владение и да уточни кога е приложима бързата владелческа защита.

Разграничение между „скрито“ и „явно“ отнемане на владение

На първо място, ВКС приема, че в случая не може да се говори за отнемане на владение по скрит начин по смисъла на чл. 76 от ЗС. Съдът разяснява, че:

Нарушението е извършено по скрит начин не когато владелецът отсъства или не знае, а когато по начин или време на извършването на нарушението не може или трудно може да стане негово достояние.

Действия като премахване на стара ограда и изграждане на нова са видими, обективни и несъмнени. Те представляват явно, а не скрито нарушение на владението. Поради това, правилната правна квалификация на иска е по чл. 75 от ЗС, който предоставя защита срещу всяко нарушение на владението, продължило повече от шест месеца.

Въпреки неправилната правна квалификация, съдът намира, че долните инстанции са разгледали спора по същество, тъй като и при двата иска (по чл. 75 и чл. 76 от ЗС) ищецът трябва да докаже едни и същи основни факти: че е владял имота и че владението му е нарушено.

Доказан ли е фактът на владението върху спорната част?

ВКС се фокусира върху основния въпрос – успява ли ищецът да докаже, че е владял именно спорната ивица земя от около 100 кв.м.?

Съдът констатира, че по делото липсват доказателства за точното местоположение на старата, премахната ограда. Следователно, ищецът не успява да докаже, че преди действията на ответниците е упражнявал фактическа власт върху земята, намираща се между старата и новоизградената ограда.

Тъй като в производството по владелческите искове се установяват само факти (кой е владял и има ли нарушение), а не права (кой е собственик), недоказването на факта на владението върху спорната част води до отхвърляне на иска като неоснователен.

Крайният резултат

Върховният касационен съд оставя в сила решението на въззивния съд, с което искът е отхвърлен. Крайният резултат е правилен, макар и по различни мотиви.

Важно е да се отбележи, че настоящото решение не лишава ищеца от възможността да защити правото си на собственост. Той може да направи това чрез предявяване на друг вид иск (т.нар. петиторен или ревандикационен иск), в който ще се изследва не само кой е владял, а кой е действителният собственик на имота съгласно документите и кадастралната карта.