Р Е Ш Е Н И Е

№ 36

София, 16.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. К. С, ГК, ІІІ г. о., в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Р. С

като изслуша докладваното от съдията С. Б гр. дело № 2592 по описа за 2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] срещу решение № 37 от 28.03.19г. по в. гр. дело № 58/19г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1368 от 23.11.18г. по гр. дело № 1719/18г. на Сливенския районен съд.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, предявени от М. И. К..

С определение № 754 от 11.11.19г. по гр. дело № 2592/19г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Подлежи ли на контрол от съда правото на работодателя да прецени кои от заемащите една и съща длъжност лица да останат по трудово правоотношение и кои да влязат в процедура по заемане на длъжност, определена за заемане от държавен служител.

Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 80 от 3.04.15г. по гр. д.№ 4358/14г. на ІV г. о.; решение № 88 от 22.04.18г. по гр. д.№ 4574/15г. на ІV г. о.; решение № 118 от 23.03.15г. по гр. д.№ 281/14г. на ІV г. о. и др., в хипотезата на чл.325 ал.1 т.12 КТ единствената предпоставка за законно упражняване правото на уволнение на работодателя е длъжността да е определена за заемане...