Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 231 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба на Ц. К. Г., чрез процесуален представител, срещу решение №311/30. 03. 2016г., постановено по адм. дело № 1039/2015г. по описа на Административен съд София – област. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени индивидуалния административен акт. Претендират се направените по делото разноски, за които се представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът – Директор на ОД на МВР – София, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Ц. К. Г. срещу Заповед №517з-4084 от 03. 11. 2015г. на Директор на ОДМВР-София, за прекратяване служебното правоотношение на държавен служител в МВР, като неоснователна.
При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд намира за безспорно, че служебното правоотношение на оспорващия е...