Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 2541/27. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 3138/2017 г. по описа на Административен съд – гр. В., с което по жалба на ЕТ „Д.С 2000“ – гр. Р. е отменен РА № Р-03000316004248-091-001/11. 07. 2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 356/06. 10. 2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП за установени задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в общ размер от 3 133, 02 лв. и 1 816, 87 лв. лихви и за ДДС за данъчни периоди от месец ноември 2008 г. до месец декември 2012 г. в общ размер от 63 128, 41 лв. и лихви – 42 603, 39 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател спорът се свежда до това налице ли са обстоятелства по чл. 122 ДОПК – налице ли са укрити приходи от страна на едноличния търговец и същата получила ли е стоките, описани във фактури, издадени от посочените доставчици, както и достигнал ли е търговецът оборот за регистрация по ДДС, респ. коя е датата, на която е достигнат този оборот и какъв е размера на дължимия по ЗДДС данък. Касаторът е несъгласен с приетото от съда, че приходната администрация не е ангажирала доказателства – фактури, пътни листове, товарителници и др., които да свидетелстват...