РЕШЕНИЕ

№ 160

гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мая Цонева

Членове:Невена Грозева

Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Невена П. Ангелова

в присъствието на прокурора Ивайло Симов

като разгледа докладваното от Н. Г. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200198 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. М. - защитник на подсъдимия С. К. Л. срещу решение № 419 от 4.12.2024 г. постановено по внохд № 969/24 г. на Апелативен съд – София.

В жалбата и допълнението към нея изготвено от адв. Б. са заявени трите касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1- т. 3 от НПК като се претендира : Нарушено право на защита, поради отказа на съда да допусне събирането на нови доказателства ; ползването на показания на свидетели, служебно ангажирани в системата на МВР, както и на негоден протокол за оглед на местопрестъплението, поради неприсъствие на поемните лица; нарушения при извършване на огледа на ВД и при изземването на представителните проби от тях; незаконосъобразно използване на протокола за доброволно предаване, който не позволява установяване на идентичността на иззето с протокол за личен обиск по ЗМВР вещество с това предадено за извършване на ФХЕ; незаконосъобразно позоваване на показанията на св. Ч., дадени в хода на досъдебното производство, поради това, че са депозирани за да избегне наказателно преследване срещу себе си. В допълнението към касационната жалба е изложено съображение за наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наказанието. В заключение се настоява, ВКС да отмени въззивния съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд, алтернативно за намаляване на наказанието и за оправдаването му.

В съдебно заседание пред ВКС подс. Л. и адв. Б. поддържат жалбата с развитите в нея оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на целия наказателен процес и направените с нея искания, като се настоява за изменение на мярката за неотклонение.

Прокурорът при ВКП пледира за неоснователност на касационната жалба. Според него въззивният съд не е допуснал твърдените нарушения на закона, поради което постановеният съдебен акт следва да остане в сила.

Извършените процесуално следствени действия по претърсване и изземване отговарят на изискванията на НПК, а съставените за провеждането им протоколи са годни да послужат за установяване на обстоятелствата описани в тях. Наказанието е определено съобразно обществената опасност на деянието и дееца, поради което не са налице релевираните касационни основания.

ВКС, трето наказателно отделение след като изслуша доводите на страните, съобразно предоставените си правомощия в чл. 347, ал. 1 от НПК и в пределите на поискания касационен контрол, установи следното : Жалбата на адв. М. е процесуално допустима, но неоснователна по същество.

С присъда № 15 от 19.04.2024 г. постановена по нохд № 344/21 г. Окръжен съд - София признал подс. С. К. Л. за виновен в това, че на 20.02.2020 г. в /населено място/ в условията на продължавано престъпление в дома си и себе си държал с цел разпространение и разпространил като продал на св. Ч. наркотични вещества коноп, всички с общо нетно тегло 1 874, 55 гр. на обща стойност 11 247,30 лв. без да има съответно разрешение, което се изисква по чл. 73, ал. 1 ЗКНВП и чл. 3 от Наредбата за условията и реда за разрешение на дейности по този текст, поради което и на основание чл. 354а, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на три години и глоба размер на 8 000 лв.

Със същата присъда подс. Л. е признат за виновен в това, че на същата дата в /населено място/ в жилището си, находящо се на ул. /улица/ /номер/, /етаж/ държал огнестрелно оръжие по см. на чл. 4 от ЗОБВВПИ – полуавтоматичен пистолет със сериен /номер/ и боеприпаси по смисъла на чл. 7 от същия закон- 89 бр. патрони калибър 7,65х17 мм., без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода.

На основание чл. 23 от НК е наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 8 000 лв., като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено на основание чл. 66 , ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години. Съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъпление по чл. 354 а, ал. 1 от НК на основание чл. 354а, ал. 6 от НК и на основание чл. 53, ал. 2, б. А от НК предмета на престъплението по чл. 339 , ал. 1 от НК. На основание чл. 53, ал. 1, б. Б от НК е отнел в полза на държавата сумата от 15 лв.- пряка облага, придобита от престъплението, като е върнал останалата сума от 20 лв.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и се е произнесъл по направени в досъдебната и съдебна фаза разноски, като е осъдил подсъдимият да ги заплати в полза на съответните органи.

Срещу присъдата е постъпила жалба от подс. Л. чрез адв. М., по която в САС е образувано внохд № 964/24 г. С решение № 419 от 4.12.2024 г. присъдата на ОС – София е потвърдена изцяло.

По касационното основание в чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Внимателната проверка на изложените в жалбата съображения, с които се поддържа наличието му, налага извода, че въззивната съдебна инстанция не е допуснала сочените процесуални нарушения, с които да е изпълнила със съдържание релевиранато касационно основание. Аналитичната дейност на Софийски апелативен съд е в съответствие със заложения в закона процесуален стандарт и правилата на формалната логика. Съдът е направил подробен и пълноценен доказателствен анализ на събраните /в двете фази на процеса/ източници на доказателствени факти, които е обсъдил с нужното внимание поотделно и в тяхната взаимовръзка. Направил е правилна констатация за тяхната еднопосочност и убедителност по отношение на главния факт на доказване – държането на наркотични вещества от подс. Л., с цел разпространение и отчуждаването на част от него чрез продажбата на св. Ч., като е изложил ясни и конкретни съображения за процесуалната годност на изготвените писмени доказателствени средства и доказателства по делото, позволяващи установяване на правнозначимите факти, описани в тях - времето, мястото на извършването на процесуално следствени действия – времето и мястото на намиране /доброволно предаване, начина на опаковането на инкриминираните обекти/.

Оплакването за нарушение на правото на защитата на подсъдимия в хода на целия наказателен процес е обосновано чрез отказа на въззивния съд да събере нови доказателства, относими към времето и мястото на провеждане на описаните в протоколите действия по претърсване и изземване. Проверката му не намира опора в материалите по делото. Още в хода на първоинстанцинното разглеждане на делото защитата е поискала и съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетели поемните лица – св. М., Б., св. Н., св. И., св. З., Г., които са участвали в извършване на процесуално следствените действия, обективирани в нарочните писмени доказателствени средства.

При изграждане на вътрешното си убеждение първият и въззивният съд са ползвали информацията съдържаща се в показанията на посочените свидетели и въз основа на нея и след анализ на всички доказателствени материали по делото са обосновали фактическите си изводи за развоя на инкриминираните събития и за местата на които са намерени инкриминираните обекти. Показанията на свидетелите И., Н., З. и Г. са били кредитирани от съставите по същество, без да е надценено или изопачено съдържанието им. Обстоятелството, че трима от тях са служители в системата на МВР не компрометира свидетелската им годност и надеждност, тъй като изложеното от тях се отличава с последователност, логичност и еднопосочност. В нито един момент от наказателното производство не са събрани данни водещи до съмнение в тяхната непредубеденост и незаинтересованост от изхода на делото. Именно поради това въззивният съд правилно е отказал да допусне доказателства, чрез които да събере информация от РПУ на МВР –Самоков за това дали св. З. и св. Г., които са вписани в протокола за изземване на представителните проби от ВД, по време на провеждане на огледа, са работили със системата на РПУ,т. е. дали те фигурират формално в протокола, без да са били на място; дали св. Т. по време на провеждане на претърсването в жилището на подсъдимия, едновременно се е намирал на работното си място и дали срещу св. Ч. е внесен обвинителен акт за държане на наркотично вещество, закупено от подс. Л.. В действителност исканата информация не попада в предмета на доказване, очертан в чл. 102 от НПК, чрез нея не се отстраняват противоречия в събраните доказателства, тъй като такива не са констатирани и за това тя не би допринесла за правилното решаване на делото. Оспорването на изготвените по делото писмени доказателствени средства, чрез събирането на ирелевантна фактология по делото е направено, без да се държи сметка на това, че съставените писмени доказателствени средства - протоколи от едноименни действия по претърсване, изземване и оглед не са единствените доказателства за съпричастността на подсъдимия в инкриминираната дейност и че извода за несъмнената му връзка с инкриминираните наркотични вещества се основава на комплексен и обективен прочит на всички материали по делото, а не само на селектирана част от тях. За това, подхода на съда и решението му, с което не е уважил направените доказателствени искания, не търпи упрек и не обуславя основателност претенцията за нарушение на чл. 6 от КЗПЧ. Съдът не се е отклонил от изискването на закона в чл. 107, ал. 5 от НПК тъй като е направил подробен доказателствен анализ на гласните и писмени доказателствени средства. Интерпретацията на свидетелските показания не сочи на тенденциозност, превратност или едностранчивост. В жалбата се откроява възражението срещу използването на показанията на св. Ч., които е дал в хода на досъдебното производство /л. 60-61 на 20.02.2020 г. в 19,55 ч./, по време когато той е бил задържан за 24 часа по ЗМВР, тъй като именно тези показания са били приобщени към доказателствената съвкупност чрез процесуалната техника на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК и са поставени в основата на част от изводите по фактите. Съобщената информация от св. Ч. в хода на досъдебното производство законосъобразно не е била изключена от доказателствената съвкупност, поради това, че свидетелят е бил задържан под стража, тъй като този факт не лишава свидетеля от годност, като обаче задължава съда да извърши внимателна преценка за достоверност на показанията, съпоставяйки ги с останалите доказателствени материали.

Показанията от досъдебното производство които съдът е кредитирал заслужено, позволяват чрез тях да бъдат установени правнозначимите факти, след като се има предвид, че информацията в тях не е изолирана от останалите доказателства по делото и че към момента на депозирането им не е оказан външен натиск над свидетеля. За свидетелят не се отнася забраната на чл. 118 от НПК, тъй като макар и срещу него да е било налице подозрение за участие в престъпна дейност, то той не е бил конституиран като обвиняем. Въпреки това такива свидетели следва да се ползват от закрилата на КЗПЧ и Директива 2012/13/ ЕС на ЕП и на Съвета от 22 май 2022 г. относно правото на информация в наказателното производство. От съдържанието на протокола за разпит / л. 60-61/ става ясно, че свидетелят е бил предупреден, че няма задължение да даде показания по въпроси, отговорите, на които биха го уличили в извършване на престъпление и той не се е възползвал от това право, като е съобщил информация за начина по който се е свързал с подсъдимия и е поискал да купи от него наркотично вещество, за сумата, която му е платил и е оставил в лекия автомобил, където после е намерена при извършеното претърсване, и за опита му да се освободи от веществото, когото е бил приканен да излезе от заведението за да бъде проверен. Констатираният от въззивния съд синхрон с показанията на тримата свидетели Манчев, Чалъков и И., наблюдавали поведението на подсъдимия и на св. Ч. пред заведението - размяната на вещи и изхвърляне на закупеното топче, след извеждането му от заведението е дал основание на съда да ги цени без резерви. САС незаслужено е упрекнат, че при изграждане на вътрешното си убеждение по фактите е ползвал протокола за доброволно предаване /л. 27 ДП/ като доказателствен източник, вместо да го изключи от доказателствената съвкупност. Съставеният писмен документ е годен да послужи за установяване на идентичността на предадения от подс. Л. наркотик, с този, който е изследван с ФХЕ. ВКС не веднъж е имал повод да разясни какво е значението и правната същност на протокола за доброволно предаване. Той не е сред предвидените в НПК видове доказателствени средства, нито е способ за доказване, не изисква специална форма и ред за съставянето. Той е писмено доказателство по см. на чл. 104 от НПК, което е свързано с обстоятелствата по делото, което допринася за тяхното изясняване - като в случая установява факта на предаване на описания обект „1 брой найлоново топче съдържащо суха маса“ от Д. И. М./ инспектор КП при РУ Самоков/ на разследващия полицай. В хронологически порядък този документ наред с останалите прави възможно „проследяването“ на движението на вещественото доказателство, именно чрез надлежно му инкорпориране към доказателствата по делото. В заключение при установяване на относимата фактология по делото и участието на подсъдимия в нея, въззивната инстанция не е опорочила процеса на формиране на вътрешното си убеждение, ползвала е годен доказателствен материал за това, като е направила обективен и пълноценен доказателствен анализ, поради което не е допуснала претендираното касационно основание, което да дава повод на ВКС да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

По касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК В жалбата не са развити съображения за касационното основание - неправилно приложение на материалния закон. То се поддържа бланкетно, което препятства даването на отговори от касационната инстанция.

Наличието му може да бъде изведено чрез несъгласието на касатора с осъждането на подс. Л. по предявените му обвинения по чл. 354 а, ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК, без според него, те да са доказани. Липсата на пороци в аналитичната дейност на съда, обуславя извод, че фактите са правилно установени и според възприетото в тях, участието на подсъдимия в престъпленията е несъмнено, поради което той законосъобразно е бил признат за виновен.

По касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК В жалбата отново липсват конкретни съображения в подкрепа на заявеното касационно основание. Едва в допълнението към нея е посочено, че наказанието е явно несправедливо, тъй като, като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът бил приел „осъществяването на две от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК и „немалкото количество наркотични вещества, а относно чл. 339, ал.1 от НК „значителния брой на държаните боеприпаси“. В същност не става ясно дали касаторът оспорва наличието им, или твърди, че те са недостатъчни за определяне на конкретните наказания от три години лишаване от свобода за престъплението по чл. 354 а от НК и две години лишаване от свобода за това по чл. 339, ал.1 от НК.

Касационната инстанция се съгласява с въззивният съд, който правилно е третирал посочените по - горе факти, като такива, които отегчават наказателната отговорност, като им е отдал дължимото, при индивидуализация на наказанията. Всеки от тях и заедно разкриват по - висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. И тъй като при определяне на наказанието в дейността на въззивния съд не се констатират нарушения, то не се налага намеса на касационната инстанция и редуциране на определеното наказание. Определеното се явява справедливо -в състояние да изпълни предвидените в закона цели - да поправи и превъзпита подсъдимия и да въздейства предупредително-възпиращо на останалите членове на обществото.

С оглед изложените до тук съображения и липсата на релевираните касационни основания, жалбата следва да остане без уважение, тъй като атакуваният въззивен съдебен акт не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна или изменение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС –Трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 419 от 4.12.2024 г. по внохд № 969/24 г. на Апелативен съд - София.

Решението е окончателно .