РЕШЕНИЕ

№ 146

гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Ружена Керанова

Членове: Красимир Шекерджиев

Светла Букова

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова

в присъствието на прокурора Д. М.

като разгледа докладваното от С. Б. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200098 по описа за 2025 година Производството е по чл.346, т.2 от НПК.

Образувано е по касационни жалби от защитниците на подсъдимите И. Г. Н. и И. И. К. срещу присъда № 15 от 07.10.2024 г., постановена по ВНОХД № 113/2024 по описа на ОС - Кюстендил, с която е отменена присъда на РС - Кюстендил по нохд № 1421/2021 г. и подсъдимите са признати за виновни съответно за престъпление по чл.212, ал.1 НК и по чл.212, ал.1 от НК, като са им наложени наказания лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца за подс. Н. и две години – за подс. К., чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. В жалбата и допълнението към нея, депозирани от защитника на подс. Н. (адв. С.) се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Нарушението на материалния закон и явната несправедливост на наказанието се обосновават с осъждането при допуснати нарушения на процесуалните правила, касаещи доказателствената дейност на съда. Конкретно се твърди, че липсва задълбочен, обективен и прецизен анализ на доказателствата – изготвената счетоводна експертиза и показанията на свидетелите Г. и Т.. Според защитника те установявали невъзможност да се провери лошо съхранявания архив от ведомости за заплати на всички поделения на предприятието работодател. Акцентира се и на значимия според жалбоподателя факт, че не е установена свързаност между двамата подсъдими. Въз основа на тези доводи се иска отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия Н.. В жалбата и допълнението й от защитника на подс. К. (адв. Х.) също се твърди наличието на трите касационни основания, обосновани главно с доводи за пропуски при изясняване на фактите по делото и постановяване на присъдата в разрез с изискванията на чл.303, вр. чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК. Наред с твърденията за непълнота на архива на „****“ ЕАД след преместването му и обяснимо с неизпълнено задължение на работодателя липсващо отбелязване в трудовата книжка на Н., се сочи неправилно приобщаване и позоваване на показанията на свид. Г. от досъдебното производство, поради липсата на участвал защитник на подс. К. на този етап от производството. Прави се позоваване и на значими факти, които според защитника били игнорирани от съда, касаещи наличието на йерархична структура в предприятието, установен ред за издаване и одобряване на образци за пенсиониране, извършвана от НОИ проверка на подадените документи, наличните вписвания в трудовата книжка на Н. с неясен автор, както и отсъствието на познанство между подсъдимите, като само бегло се споменавало липсващото облагодетелстване на К.. Неясни били и съображенията на съда да не кредитира обясненията й след като същите кореспондирали с приетата експертиза и свидетелските показания. Въз основа на това се счита, че не е даден отговор на защитните доводи, основани на преки доказателства по делото, а мотивите за осъждането са формално изготвени и липсват, по който начин е нарушено правото на защита на подсъдимата. Оспорена е констатацията за осъществяване от обективната и субективна страна на престъплението по чл.212, ал.2 от НК, в която насока се твърди, че съдът също не е изложил съображения. Относно оплакването за явна несправедливост на наказанието се сочи, че неправилно е отчетено отдалечено във времето предходно осъждане, което вече е изтърпяно, а също, че не е съобразeна разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Направени са алтернативни искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, за оправдаването на подсъдимата или за изменение на съдебния акт с намаляване на наказанието.

В касационното съдебно заседание се явява единствено подс. К., а подс. Н., редовно уведомен, не взема участие. Всеки от защитниците им поддържа доводите и исканията в депозираните жалби, а в предоставената й последна дума подс. К. моли за справедливост.

Гражданският ищец – ТП на НОИ – Кюстендил, не изпраща представител, но е депозирано писмено възражение по жалбите, които се приемат за неоснователни поради правилно приложение на материалния закон и спазването на процесуалните правила.

Представителят на Върховна прокуратура счита жалбите на подсъдимите за неоснователни и предлага оставянето им без уважение. При постановяване на съдебния акт не били допуснати сочените процесуални нарушения, правилно е приложен материалният закон, а наказанията са справедливо отмерени към минимума на предвидените санкции с приложение на чл.66, ал.1 от НК, поради което съответстват на целите в чл.36 НПК.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 31 от 03.10.2023 г. по нохд № 1421/2021 г. И. Г. Н. е признат за невиновен и оправдан по обвинението му по чл.212, ал.1 от НК, от фактическа страна изразяващо се в следното: в гр. Кюстендил чрез използване на 12.10.2017 г. на документ с невярно съдържание – удостоверение образец УП 3 изх.№ 329/25.09.2017 г., издадено му от „****“ ЕАД – гр. София, в периода от 12.10.2017 до 12.03.2019 г. да е получил без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 9012.11 лв., собственост на ТП на НОИ – Кюстендил, с намерение да ги присвои.

С присъдата И. И. К. също е призната за невиновна и оправдана по обвинението й за престъпление по чл.212, ал.2 от НК за това, че чрез съставянето на неустановена дата в периода от 03.08.2017 г. до 12.10.2017 г. в гр. София на документ с невярно съдържание – удостоверение образец УП 3 изх.№ 329/25.09.2017 г., издадено от „****“ ЕАД – гр. София, удостоверяващ придобит осигурителен стаж в „****“ ЕАД, съзнателно да е дала възможност на И. Г. Н. да получи без правно основание в гр. Кюстендил в периода от 12.10.2017 до 12.03.2019 г. чуждо движимо имущество – сумата от 9012.11 лв., собственост на ТП на НОИ – Кюстендил.

Предявеният граждански иск от НОИ срещу подсъдимия И. Н. е отхвърлен.

По протест на прокурор от Районна прокуратура – гр. Кюстендил и жалба на гражданския ищец постановената присъда по делото е отменена от ОС - Кюстендил с нова такава, с която всеки от подсъдимите е признат за виновен по повдигнатото му обвинение. На основание чл.212, ал.1 от НК на подсъдимия И. Н. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение е отложено за четири години на основание чл.66, ал.1 НК. Той е осъден да заплати на НОИ обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди в размер на 12 942 лв., от които 9 012.11 лв. главница за инкриминирания период, както и лихва по чл.114, ал.1 от КСО в размер на 3 930.58 лв. до 28.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2022 г. до окончателното плащане.

На основание чл.212, ал.2 от НК на подсъдимата И. К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.

Подлежащите на разглеждане на първо място доводи по жалбите на подсъдимите за допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК са идентични по същността си и позволяват общото им обсъждане. Те не могат да се счетат за основателни при проследяване процесуалния развой на делото, сочещ за стриктно изпълненото от окръжния съд изискване по чл.13 НПК за разкриване на обективната истина. В съответствие с правомощията си за цялостната проверка на първоинстанционната присъда, той е провел допълнително съдебно следствие с приобщаване на всички възможни и счетени за значими с оглед предмета на делото гласни и писмени доказателства, като необходимостта от това е била съзряна още при насрочване на съдебното заседание, към който най-ранен момент са относими и правомощията на втората инстанция в тази насока. Така е проведен допълнителен разпит на свид. З. Г., приобщени са пенсионната преписка за подс. Н. и адм. д. № 3806/21 г. на АССГ. В съответствие с преценката си за необходимостта от специални знания за решаване на част от спорните въпроси по делото, а именно изследване в пълнота на представените разчетно -платежни ведомости и проверка в архива на „****“ ЕАД, съхраняван във „****“ ЕАД“ за процесния период, е назначено и прието допълнително експертно заключение по счетоводна експертиза. Използваният процесуален подход за попълване на доказателствената съвкупност не търпи упрек, а е израз на професионално усърдие, като последващото й задълбочено обсъждане в съответствие с изискването на чл.107, ал.5 от НПК е надлежно обективирано в изложените мотиви към присъдата. От фактическа страна обобщено те касаят приетото съставяне от страна на подс. К. на процесното удостоверение - образец УП 3 изх.№ 329/25.09.2017 г., издадено от „****“ ЕАД – гр. София на подс. И. Н. с невярно съдържание относно наличието на осигурителен стаж в „****“ ЕАД и последващата му употреба по предназначение – за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от подс. Н. с получена на това основание парична сума от НОИ. За разлика от първата инстанция, въззивният съд не се е съгласил с основния защитен довод и на двамата подсъдими за неустановената по делото невярност на документално отразената информация, чието коректно изясняване в рамките на наказателното производство да не е възможно поради непълнота на архива на ликвидираното дружество, сочено за работодател и осигурител „****“ ЕАД, съхраняван от „****“ ЕАД. За да не възприеме така поддържаната теза съдът аргументирано е отказал да отчете съдържащите се в цитираните свидетелски показания данни за непълнота на съхраняваните документи, не се е доверил и на дадените обяснения от подсъдимите в тази насока, на които разбираемо се основават и възраженията на защитата. Това е сторено не произволно, а въз основа на внимателно извършената съпоставка на доказателствените източници, позволили несъмнения извод, че общите твърдения за преместване и липси в наличния архив не касаят разчетно-платежни ведомости на дружеството, сочено за работодател на подс. Н. за процесния период, за което ясно са изложени подробни съображения, различни от тези на първата инстанция.

Извеждането на правнозначимите факти не е извършено в нарушение на процесуалните правила и формалната логика, тъй като са посочени именно относимите към предмета на делото и установяването им чрез възприетите за годни доказателствени източници. Констатирано е по изискуемия професионално издържан начин, че съществени противоречия помежду им не са налице, тъй като свидетелските показания касаят различни обстоятелства (за реда за издаване на удостоверения УП, образци 1, 2 и 3; за извършената от НОИ проверка на отпуснатата пенсия на подс. Н. и за състоянието на проверявания архив на „****“ ЕАД). Невярно се твърди, че същите не са изрично коментирани, независимо от безспорността на част от тях (видно от изложеното на л.7-9 от мотивите към присъдата), като ясно са посочени причините за кредитирани именно на отнасящите се към процесния времеви отрязък показания. В този смисъл не може да бъде споделено и оплакването за липсата на съответни по чл.305, ал.3 НПК мотиви към съдебния акт. В отговор на твърденията за неаргументирано възприемане на казаното от свид. Т. (макар същите да граничат с доводи за необоснованост, която не е сред касационните основания), следва да се посочи, че съдът не само е отчел логичните и последователно поддържани негови показания, липсата на лична заинтересованост, различна от тази на неговия работодател, имащ гражданскоправни претенции към подсъдимия, но е съпоставил и констатирал като идентична информацията, съобщена от напълно безпристрастни свидетели, каквито са З. Г. и С. П..

Оплакването в жалбата от името на подс. К. за пропуск да й се назначи защитник в досъдебното производство е обсъдено и получило верен отговор още при провеждане на разпоредително заседание по делото в първата инстанция (на л.26 от нохд № 1421/21 г. на РС - Кюстендил), тъй като се касае за условно задължителна защита по смисъла на чл.94, ал.2, вр. ал.1, т.5 от НПК, т. е. за изискуемостта й, ако обвиняемото лице не заяви отказ от това право, както е в процесния случай. Още по - несъстоятелно е обвързването на такъв пропуск с възраженията за допустимостта на проведения допълнителен разпит на свид. Г. с приобщаване на показанията от досъдебната фаза. За да приложи така оспорената процесуална техника, въззивният съд е констатирал наличието на основанието по чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК при заявената от свидетелката липса на пълен спомен за обстоятелствата, касаещи най-вече подлежащия на несъмнено изясняване по делото факт относно съхранението на платежните ведомости в проверявания архив. В рамките на проведения допълнителен разпит с участието на подс. К. и на защитника й е била осигурена възможността им за задаване на въпроси към свидетелката, включително и след приобщаването на показанията й от досъдебната фаза, поради което процесуалната им годност не може да бъде поставена под въпрос и не е било необходимо последващото им изключване, нито понастоящем е основание за връщане на делото в предходната инстанция, в каквато насока са част от защитните искания.

В съвкупност с обсъдените показания на вниманието на втората инстанция са били и експертните констатации по предоставените писмени доказателства (разчетно - платежни ведомости за поделения на „****“ ЕАД, в които фигурира длъжността „ел. заварчик“, посочена като заемана от подс. Н.), чието коректно и пълно изследване не е било постановено от първата инстанция, ограничила се единствено в изискването им. Нещо повече, от вещото лице е извършена и проверка на мястото на съхранение на книжата във „****“ ЕАД гр. София, на ул. „Г. Б. № 2, което е позволило съпоставянето на информацията и направата на съществената за делото констатация за пълнота на документацията, относима именно към процесния период във всички поделения на вече ликвидираното дружество. В тази връзка съдът прецизно е отдал значимост и на обстоятелството, отразено от самата подс. К. в издаденото удостоверение, че съставянето му е въз основа на проверка в същия архив, което лишава от основание доводите за възможността да е останало непроверено поделение, в което действително да е работил подсъдимият.

Относно установения в предприятието ред за издаване на процесното удостоверение, както и за предприетите въз основа на него действия от подс. Н. по делото не е констатирано противоречие в доказателствата. Същите коректно са обсъдени и са послужили за изграждане на фактология, чието подробно анализиране не е било необходимо при липсата на спор в тази насока. Отсъствието на познанство между подсъдимите не е отречено, а значимостта му за направените правни изводи е ясно обсъдена на л.13 от мотивите, което касае правната оценка на изведените факти.

Без съмнение в дейността си въззивния съд би могъл да допълни действията на първата инстанция по събирането и проверката на доказателствата, както е сторено и в конкретния случай, за да се изяснят всестранно обстоятелствата, свързани с инкриминираното деяние, но това не всякога е обективно възможно, а и е ненужно констатирането на детайли, неотносими към съставомерните елементи на престъплението. Така например е положено усилие за установяване автора на допълнително вписания текст в копие на трудовата книжка на подс. Н., представено в поделението на НОИ, но експертното изследване на почерка е позволило единствения извод, че това не са подсъдимите лица или служители във „****“ ЕАД. Същевременно липсват данни, въз основа на които да се счете, че биха могли в по-голяма степен да се изяснят свързаните с него обстоятелства, включително и момента на извършеното вписване. Достатъчно ясно обаче, съдът е извел решаващия си извод, че това не внася съмнение за извършеното фактически невярно удостоверяване в процесния документ – образец УП 3 № 329/25.09.2017 г., за което е без всякакво значение настояването на защитниците за възможността да е налице просто неизпълнено задължение на работодател за попълване на трудовата книжка. Вярно е, че надлежно отбелязване на процесния период в трудовата книжка се дължи от работодателя на основание чл.349, ал.2, вр. ал.1 от КТ, но този документ също е вторичен по смисъла на чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, наред със служебните и осигурителните книжки, както и самите документи по утвърден образец (каквито са удостоверенията образец УП 3). Поради това и обсъжданият довод за липсата на отразен в трудовата книжка на подс. Н. стаж поради възможен пропуск не опровергава заключението за невярното му посочване в удостоверението по образец УП 3, направено на база останалите несъмнено установени факти за отсъстваща информация за подс. Н. в наличните и понастоящем ведомости за заплати. Същите, дори да се счетат за проверени от подс. К. към датата на удостоверяването, очевидно и тогава не са съдържали отразената от нея информация. Откритият екземпляр от трудовата книжка на Н. в проверявания архив без отбелязване на процесния период по-скоро е в подкрепа на тезата, че такъв документ също не е послужил за извличането на информация за отразения му стаж в дружеството.

При съвкупно преценените доказателствени източници за приетите факти относно недостоверно вписаното сведение за положен труд в издадения документ, логично съдът е приел за опровергани обясненията на подсъдимите Н. и К. в частта им, целяща установяване на обратната информация, придаваща правомерен характер на действията им - съответно за действително положен труд и за документалното му отразяване в плажните ведомости, налични към датата на издаване на удостоверението, но изчезнали впоследствие. Те не са игнорирани произволно, а са задълбочено обсъдени и оценени като тяхно защитно средство само в посочената част.

Житейски възможната хипотеза на липсващи първични документи – изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, въз основа на които да се издаде изрично предвидения вторичен такъв за осигурителен стаж в чл.40, ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, е уредена в ал.5 на нормата. Съобразно нея осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. В процесния случай обаче, не само, че е отразено издаването на удостоверението въз основа на наличен за процесния период архив, чиято последваща проверка установява пълнотата му и опровергава верността на вписаните в документа обстоятелства, но и липсват каквито и да е други автентични документи, въз основа на които да се установява различно фактическо положение.

Предвид тези съображения касационната инстанция счете за неоснователни доводите на жалбоподателите, оспорващи пълноценното провеждане на съдебно следствие от въззивната инстанция или на извършен задълбочен анализ на ценените доказателствени източници по всички значими за решаване на делото въпроси. Не са допуснати нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимите, свързани и с игнориране на доводите им, като несъгласието с дадения им от съда отговор не сочи за наличието на подобен пропуск.

Неоснователни са и оплакванията за неспазване на материалния закон, които са аргументирани предимно с обсъдените твърдения за пропуски при изясняване на значимите за отговорността на подсъдимите обстоятелства. Процесуално издържаното установяване на последните, без данни за неясно формиране на вътрешното убеждение на съда, е обусловило и възможността за тяхната правна оценка съоразно материалния закон, който е приложен правилно.

В съответствие с депозирания пред нея протест втората инстанция е счела за неправилна преценката на районния съд за недоказаност на обвинителната теза за реализирана документна измама. В тази насока са изложени обстойни и верни съображения за осъществено от обективна страна деяние по чл.212, ал.1 НК от подс.

Н. чрез представяне на удостоверителен документ, издаден по съответния ред и форма, който е истински, но с невярно съдържание относно положен труд в „****“ ЕАД за периода 31.10.1992 г. – 29.03.1994 г. и 12.09.1994 г. – 30.06.1995 г. Неверните, но значими факти с оглед чл.1, ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (в сила от 01.01.2000 г.) са представени от него в териториалното поделение на НОИ –в гр. Кюстендил и са послужили за отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, реално получавана от лицето за процесния период. Действията на подс. К. също са получили коректна правна оценка като деяние по ал.2 на чл.212 НК, тъй като именно съставянето на невярното по съдържание удостоверение по утвърден за целта образец е дало възможност на подс. Н. да получи без правно основание чуждо имущество.

Прочитът на съдебния акт сочи за вярно обсъдена и коректно приета за налична и субективната страна на двете деяния, независимо от възраженията на жалбоподателите. Самото естество на съставения от подс. К. документ – по утвърден образец УП 3 и обстоятелствата, свързани с издаването му не просто по данни на заявителя, а по предвиден ред след надлежна проверка в наличен за целта архив, както и несъмнено предстоящата и осъществена последваща негова употреба по предназначение от подс. Н., позволяват извода за знанието и на двете лица относно реализирането на всеки елемент от фактическия състав на вменените им различни по фактически състав престъпления. Без всякакво значение в тази насока е неустановеното по делото познанство по между им и произтичащата от това невъзможност според защитниците за синхронизиране на действията им, поради което и без основание се настоява за отпадане на отговорността им на тази основа.

При определяне наказанията на подсъдимите съдът е установил наличието на общи смекчаващи отговорността обстоятелства, свеждащи се до чистото им съдебно минало, а отегчаващо такова е констатирал само по отношение на подс. К. с оглед последващото й осъждане също за документно престъпление (по чл.311, ал.1 от НК). Последното е реализирано в близък до настоящото деяние период и касае издаването на същия по вид документ с удостоверени неверни обстоятелства по отношение на друго лице. Поради това без основание от защитника се настоява, че този факт не може да бъде оценяван с посочения негативен характер относно личността. Времева отдалеченост на самото деяние също не е пречка за това, като осъждането за него е в по-ранен момент поради одобряването на споразумение за разлика от настоящия случай, в който и пред двете инстанции по фактите е провеждано съдебно следствие.

Очевидно в процеса на индивидуализиране на следващите се санкции и за двамата подсъдими не е прието наличието на множество занижаващи укоримостта на деянията фактори, които да доведат до извод за прекомерност и на най-лекото предвидено наказание, което не е дало основание за обсъждане на уредения в чл.55 от НК институт за сериозно смекчаване на отговорността. Това е мотивирало прилагането на общия ред с отмерване на наказания лишаване от свобода към предвидения минимален размер в чл.212, ал.1 НК за подс. Н. – две години и шест месеца и в минималния такъв от две години – по чл.212, ал.2 НК за подс. К., както и отложеното изтърпяване на наказанията по реда на чл.66, ал.1 от НК. Според касационния състав извършената преценка за приложимостта на чл.54 от НК и за двамата подсъдими в процесния случай е правилна, съобразена с конкретните обстоятелства по делото, относими към тежестта на отделните деяния, личността на всеки от подсъдимите и възможността за постигане целите на наказанието, поради което отговоря на критерия за справедливост и също не налага внасянето на корекции в съдебния акт. Предвид изложените съображения ВКС счете, че не е налице което и да е от заявените от жалбоподателите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и липсват предпоставките за исканото упражняване на правомощията му по чл.354, ал.1, т.3-5 от НПК, като постановената въззивна присъда следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 15/07.10.2024 г. по внохд № 113/2024 г. по описа на Окръжен съд -Кюстендил.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.